Р Е Ш Е Н И Е
№ 1927
гр. Пловдив 25.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ – ХVІІ н. с. в
публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ
при
участието на секретаря МАРИЯНА РУДЕВА като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 5324/2019 г. по описа на РС Пловдив ХVІІ н. с., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
342/07.05.2019 г. на ** РУ Стамболийски при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на С.В.К.
с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание глоба в размер на 50
/петдесет/ лева, за нарушение на чл.6 от ЗБЛД /Закона за българските лични
документи/ на основание чл.80 т.5 от ЗБЛД.
Жалбоподателят
С.В.К. не се явява в съдебно заседание. Чрез упълномощения й процесуален
представител се иска от съда да отмени наказателното постановление, като се
поддържа заявеното в жалбата за незаконосъобразност. Оспорва се извършването на
административното нарушение.
Въззиваемата
страна РУ Стамболийски при ОД на МВР Пловдив не изпраща представител в съдебно
заседание.
Съдът
като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие
за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок и изхожда от санкционираното лице, поради което се явява
ДОПУСТИМА, разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На
25.04.2019 г. около 12.45 ч. в гр. Стамболийски на ул. „Г. С. Раковски” № 21
спрямо жалбоподателката С.В.К. *** била извършена полицейска проверка. К. не
могла да представи никакъв личен документ, с който да удостовери самоличността
си, поради което и св. П.С. *** при ОД на МВР гр. Пловдив съставил на
жалбоподателката акт – АУАН № 049461/25.04.2019 г., за прието за извършено
нарушение по см. на чл.6 от ЗБЛД. При връчването на акта не били направени
възражения, такива не били сторени и в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз
основа на АУАН административно – наказващият орган издал атакуваното
Наказателно постановление № 342/07.05.2019 г.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
на: показанията на свидетеля С., АУАН № 049461/25.04.2019 г., оправомощителни
заповеди.
Съдът ползва като обективни показанията на
свидетеля С. по делото като
логични и съответстващи на писмените доказателства по делото, въпреки че същите
са изключително ограничени откъм релевантни с оглед на предмета на делото факти
– относно месторабота и длъжност, относно авторство при съставянето на АУАН,
относно действия при идентифициране на лице при непредставяне на документ за
самоличност.
Като годно писмено доказателство се ползва от съда
и съставения АУАН № 049461/25.04.2019 г. – като редовно съставен АУАН, отговарящ на изискванията на чл.42 от ЗАНН,
издаден от компетентен орган /изведена компетентност на актосъставителя да
съставя АУАН по ЗБЛД от съдържащите се по делото заверени копия на
оправомощителни заповеди/, чиито констатации по акта не са били оспорени нито
при съставянето, нито при предявяването и в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН, нито пък от страна на жалбоподателката се ангажираха в хода на развилото
се съдебно производство доказателства, опровергаващи съдържанието откъм факти
на АУАН.
С
оглед на така изложената фактическа обстановка настоящият съдебен състав прие,
че от страна на жалбоподателката С.В.К. е налице осъществен от обективна и
субективна страна състав на административно нарушение по см. на чл.6 от ЗБЛД,
тъй като на 25.04.2019 г. около 12.45 ч. в в гр. Стамболийски на ул. „Г. С.
Раковски” № 21 не е изпълнила задължението си да представи български личен
документ при поискване от компетентно длъжностно лице – мл. инспектор при РУ
Стамболийски при ОД на МВР Пловдив, с който да удостовери самоличността
си.
Според разпоредбата на чл.6 от ЗБЛД, заради чието нарушаване е
ангажирана отговорността на жалбоподателката К., гражданите са длъжни при
поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да
удостоверят своята самоличност. Според разпоредбата пък на чл.80 т.5 от ЗБЛД, посочена като основание
за издаване на процесното НП, се наказва с глоба от 50 до 300 лева лице, което
не представи български личен документ при поискване от компетентните длъжностни
лица. Легалното определение „документ за самоличност е дадено в §.1 т.1 от ДР на ЗБЛД – нова е удостоверителен
документ, издаден от компетентните органи на Република България с цел
индивидуална идентификация на българските и чуждестранните граждани. Според чл.13 ал.1 и ал.2 от ЗБЛД изброително се посочва, че на
българските граждани се издават документи за самоличност, представляващи лична
карта, паспорт, дипломатически паспорт, служебен паспорт, моряшки паспорт,
военна карта за самоличност, свидетелство за управление на моторно превозно
средство, както и заместващите паспорта документи за самоличност – временен
паспорт, служебен открит лист за преминаване на границата и временен паспорт за
окончателно напускане на Република България. От своя страна разпоредбата пък на
чл.13 ал.3 от ЗБЛД предвижда, че
самоличността на българския гражданин може да бъде удостоверена, с който и да е
от документите по ал.1 и ал.3 на същата норма. В случая обстоятелството, че С.К.
не представя документ за самоличност по смисъла на ЗБЛД при поискване на такъв
документ от компетентен орган се явява несъмнено и категорично доказано, а
следователно е налице и съставомерно осъществено административно нарушение от
наказаното лице. В този см. са Решение № 1400/01.08.2017 г. по КАНД № 1732/2017
г. на Административен съд Пловдив, Решение № 1198/28.05.2018 г. по КАНД №
1375/2018 г. на Административен съд Пловдив.
Според решаващия производството съдебен състав правилно и
актосъставител в АУАН, и административно – наказващ орган в НП са приложили
съответната на нарушението правна норма, уреждаща състава му, изложени са в
АУАН и в НП всички обстоятелства, позволяващи правилна преценка за
съставомерността на нарушението и то по начин неограничаващ лицето нарушител да
е наясно за какво е предприета реализацията на административната отговорност
спрямо него.
Следва
да се посочи, че от страна на жалбоподателката не се ангажираха никакви
доказателства по делото, опровергаващи или дори внасящи съмнение в
достоверността на показанията на разпитания свидетел С., или пък такива, които
да сочат различни от описаните в АУАН и в НП обстоятелства на нарушението,
които евентуално да водят до друг правен извод относно съставомерността на
стореното като състав на административно нарушение по чл.6 от ЗБЛД. За
твърдението в жалбата, че К. показала на полицая снимка на личната си карта на
телефона си, като по този начин била удостоверила самоличността си, не се
съдържат никакви гласни, писмени или веществени доказателства, а голословното
изложение за показване на снимка на мобилен телефон на лична карта само насочва
допълнително съда, че правилно е преценено, че в описаните в НП време и място
жалбоподателката не е представила изискуем се съобразно нормата на чл.80 т.5 от ЗБЛД български личен документ.
Правилно според съда административно – наказващият
орган е приложил и съответната на нарушението санкционна разпоредба – на чл.80
т.5 от ЗБЛД. Както се посочи и по – горе според разпоредбата на чл.80 т.5 от ЗБЛД се наказва с глоба от 50
до 300 лева лице, което не представи български личен документ при поискване от
компетентните длъжностни лица. Размерът на наказанието – 50 лв. – в размер на
минимално предвидения от законодателя за процесното нарушение, не би могъл да
бъде променен от съда – евентуално в насока на намаляването му, а и този
минимален размер се явява и съответен на обществената опасност на нарушение и
нарушител, а и целесъобразен.
В
хода на административното производство както при съставянето на АУАН, така и
при издаването на наказателното постановление, настоящата инстанция не
констатира допуснати процесуални нарушения, които да са от категорията на съществените
такива, водещи до засягане и ограничаване на правото на защита на
санкционираното лице, и които да опорочават наказателното постановление по
начин налагащи отмяната му като незаконосъобразно.
НП е издадено от компетентен орган в рамките на
неговите правомощия. Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на
жалбоподателя за незаконосъобразност на наказателното постановление, заради
издаването му от некомпетентен орган. В материалите по делото се съдържа
заверено копие на оправомощителна заповед – Заповед № 8121з-493/01.09.2014 г.
на Министъра на вътрешните работи, с която са оправомощени определени
длъжностни лице да издават НП за нарушения по ЗБЛД /сред тях съгласно т.2.18.
са и началниците на районни управления при ОД на МВР/, както и длъжностните
лица да съставят АУАН по ЗБЛД, приложени са и още 2 бр. заверени копия на
заповеди, с които се изменя Заповед № 8121з-493/01.09.2014 г. Административно –
наказващият орган, издал атакуваното НП № 342/07.05.2019 г. има качеството ** РУ, т. е. оправощен да съставя НП за нарушения по ЗБЛД
орган.
В хода на административното производство са
спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН, изпълнени са и задълженията от страна на
актосъставителя по чл.42 от ЗАНН и на административно – наказващ орган по чл.57
ал.1 и ал.2 от ЗАНН при издаване съответно на АУАН и на НП.
Следва да се допълни и това, че според съда
случаят не може да се квалифицира като маловажен по см. на чл.28 от ЗАНН,
доколкото самото процесно нарушение не се характеризира с някаква по – ниска
степен на обществена опасност от всяко друго нарушение от този вид, няма и не
са и ангажирани доказателства за някакви многобройни или изключителни
смекчаващи административната отговорност обстоятелства.
Съдът не констатира допуснати в хода на административно
– наказателното производство съществени процесуални нарушения на материалния и
процесуалния закон, които да опорочават атакуваното наказателно постановление и
да налагат неговата отмяна.
По изложените съображения съдебният състав прие да
потвърди наказателното постановление изцяло като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното РС Пловдив ХVІІ н.
с.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 342/07.05.2019 г. на ** РУ Стамболийски
при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на С.В.К. с ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за нарушение на
чл.6 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/ на основание чл.80 т.5 от ЗБЛД.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр.
Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
С.И.