О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ... ... …
град Кърджали, 21.08.2023 год.
Административен съд – Кърджали,
……………………… в закрито съдебно заседание ……………..…
на двадесет и първи август ……..……….……………………………….………………..………………………………………………..….…………….
през 2023/две хиляди двадесет и трета/ година, ……......………………….…………………………………….…………………….
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
разгледа докладваното от ………………………………………...... съдията Виктор Атанасов
…………….........….....….…
административно дело
№336 …... по описа за …........................................
2023 год. …………..….…………......…
и за да
се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл.166, ал.4, във вр. с ал.2 от АПК.
Производството по делото е образувано по жалба от М.О.Х. от
***, с ЕГН **********, подадена чрез адвокат П.Д. от АК-***, със съдебен адрес за
призоваване и получаване на книжа: ***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №23-1947-000173 от 28.07.2023 год., издадена
от началник сектор в Районно управление – Кърджали при ОДМВР – Кърджали, с
която, на М.О.Х., на основание чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП, е наложена принудителна
административна мярка - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6/шест/
месеца и са отнети СРМПС №*** и 2 броя регистрационни табели №***.
В подадената жалба се твърди, че оспорената заповед е нищожна,
незаконосъобразна, необоснована и постановена при наличие на съществени процесуални
нарушения, като акта не съответства на целта на закона. С жалбата се иска съдът
да отмени изцяло оспорения акт и да присъди на жалбоподателя разноските по делото.
В така подадената жалба е направено и особено искане за
спиране на изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №23-1947-000173 от 28.07.2023 год. на началник сектор в Районно
управление – Кърджали при ОДМВР – Кърджали, т.к. обжалването не спирало изпълнението и предвид явната
й
нищожност, с
оглед допуснатите тежки нарушения на закона, фактът, че това превозно средство
се използвало в дейността на жалбоподателя като ***, че
същото било съпружеска имуществена
общност и автомобила не
можел да се ползва от нея (!?) – вероятно се има
предвид съпругата на жалбоподателя), а тя
не била адресат на
процесната ПАМ, с което били нарушени правата
й на собственик и с цел предотвратяване на вреди вследствие на предварителното изпълнение. Твърди се, че предварителното изпълнение на заповедта по силата на закона
ще причини на жалбоподателя
значителни имуществени вреди, тъй като
ще ограничи възможността за използване на автомобила в ежедневната му дейност в качеството
му на ***, ежедневното му пътуване от
*** до *** за *** и щяло
да наложи наемане на превозно средство, за което
се заплащал значителен наем.
Жалбата е подадена чрез административния орган, чиито акт
се оспорва, до Административен съд – Кърджали, като към същата е приложена в
заверен препис административната преписка по издаване на оспорения акт и същата
е изпратена на съда със съпроводително писмо с УРИ 194700-5049 от 16.08.2023
год., постъпили в съда с Вх.№2232 на 21.08.2023 година. В съпроводителното
писмо, а и отделно от него, не е изразено становище по направеното особено
искане за спиране на изпълнението на оспорената заповед за прилагане на
принудителна административна мярка.
След като се запозна с така подадената жалба и прецени
приложените към нея писмени доказателства и приложените по преписката от
административния орган доказателства, Административен съд – Кърджали, след
преценка на направеното искане за спиране, констатира следното:
Това искане е процесуално допустимо като подадено от
надлежна страна – адресат на наложената принудителна административна мярка
(ПАМ), чиято законосъобразност е редовно оспорена по съдебен ред и по
оспорването е образувано настоящото административно дело №336/2023 год. по
описа на АдмС - Кърджали.
Разгледано по съществото същото е
неоснователно по следните фактически и правни съображения:
Съгласно чл.166, ал.4 от АПК допуснатото
предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон,
когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на
оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл.166, ал.2 от същия кодекс.
В този смисъл е и Тълкувателно решение №5/2009 год. на Общото събрание на
съдиите във ВАС по тълк.дело №1/2009 година.
В конкретната хипотеза, с атакуваната
заповед спрямо молителя М.О.Х. е наложена принудителна административна мярка по
чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство/ППС/ на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, което не е правоспособен
водач, като мярката е
наложена за минимално предвидения в тази разпоредба срок от 6 месеца. Съгласно
приложимата разпоредба на чл.172, ал.6 от ЗДвП, подадената жалба не спира
изпълнението на приложената административна мярка, освен ако съдът разпореди
друго. Следователно, законодателят е преценил, че в тези случаи е налице
особено важен държавен или обществен интерес, чиято защита ще се осигури с
незабавното изпълнение на акта, т.е. когато законът разпорежда предварителното
изпълнение на определена категория актове, той презумира
съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл.60 от АПК, но
същевременно, презумпцията по чл.172, ал.6 от ЗДвП за наличието на условия,
обосноваващи предварителното изпълнение на административния акт, не е
необорима.
Съгласно чл.166, ал.2 от АПК, при всяко
положение на делото до влизането в сила на съдебното решение, по искане на
жалбоподателя, съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с
влязло в сила разпореждане на органа, издал акта, ако то би могло да причини на
оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се
спре от съда само при наличието на нови обстоятелства. При тези предпоставки и
условия може да се спре и допуснатото по силата на отделен закон предварително
изпълнение на акта, съгласно разпоредбата на чл.166, ал.4 от АПК. Ето защо, в
това производство жалбоподателят следва да докаже наличието на реална и
обективна опасност лично за него да настъпят вредни последици, които са
значителни по своя размер или трудно поправими, като по своето естество и
характер, те трябва да са противопоставими на правата
и интересът, които законът охранява. Специалният закон не предвижда основанията
за спиране изпълнението на визираните в чл.172, ал.1 от ЗДвП заповеди, за които
е дерогирал суспензивния
ефект на жалбата, поради което по аналогия и с оглед препратката на чл.172,
ал.5 от ЗДвП се прилага нормата на чл.166, ал.2, във вр.
с ал.4 от АПК. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране
по чл.166, ал.2 от АПК на актове по чл.172, ал.1 от ЗДвП, между които са и
заповедите за налагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП, преценява дали
незабавното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на
адресата, която да бъде противопоставена на презумираните
предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК. Предпоставките, при които съдът може да
спре предварителното изпълнение, са нови факти и обстоятелства, поради които
самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно
поправима вреда на оспорващия. Доказателствената
тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната
сфера на адресата на акта е негова. Следователно, за да бъде спряно
предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и
вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да
се прецени дали са значителни като основание за спирането му, респ. - следва да
установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва
значителна или трудно поправима вреда или че ще бъде засегнат особено важен
негов интерес.
Така, в случая твърдението, направено в особеното искане,
че жалбоподателят М.О.Х. бил ***, без дори да се сочи в кой ***, не е
подкрепено с абсолютно никакво доказателство. Освен това, дори и това твърдение
да се приеме за истина, то не може да се приеме, че ползването на превозно
средство, било то лек автомобил или друго, е абсолютно необходимо и належащо в дейността на ***. Освен това, на съда е служебно
известно, че заседания ***, ако се приеме, че жалбоподателят е *** в ***, се
провеждат обичайно веднъж месечно и много рядко, по изключение, повече от
веднъж, най-много два пъти. От това следва, че е абсолютно невярно твърдението
в особеното искане, че поради това, на жалбоподателя му се налагало да пътува
ежедневно до град Кърджали. При това положение и като се има предвид, че
разстоянието от ***, до град Кърджали, по шосе, е около 11.0 – 11.2 км.
/справка – Bgmaps/,
то е пределно ясно, че на жалбоподателя Х. няма да се налага да наема превозно
средство, за което да заплаща наем, както също се твърди в особеното искане, а
спокойно може да използва два или три пъти в месеца таксиметров превоз, за
ползването на който няма да направи значителни разходи, предвид посоченото
разстояние.
На следващо място, към особеното искане липсват каквито и
да е доказателства, че превозното средство, чиято регистрация е прекратена за
срок от 6/шест/ месеца, е съпружеска имуществена общност, както се твърди от
страна на жалбоподателя, а въобще липсват и доказателства, какво е семейното
положение на жалбоподателя М.О.Х.. Предвид това, настоящият съдебен състав счита,
че не могат да се приемат за състоятелни доводите в особеното искане, че с
допуснатото по закон предварително изпълнение на процесната
заповед за налагане на ПАМ, щели да се нарушат правата като собственик, на съпругата
на жалбоподателя, на която съпруга дори не са посочени имената в особеното
искане, ако в действителност жалбоподателят е със семейно положение – женен,
към момента на подаване на жалбата, съдържаща и особеното искане за спиране на
изпълнението на процесната заповед. Освен това, по
делото, образувано пред АдмС – Кърджали, не са
представени такива доказателства, а само се твърди, че тази ПАМ ще препятства
упражняването на правата на съпругата на жалбоподателя като собственик на
този лек автомобил/по-скоро съсобственик, ако жалбоподателят М.Х. все пак е
женен и ако МПС, чиято регистрация е прекратена, в действителност е съпружеска имуществена
общност/ и ще ограничи неговото ползване, но дали това ще доведе до някакви
вреди и какви, в направеното особено искане не се сочи, като в конкретната
хипотеза, молителят дори не твърди настъпването на такива вредни последици.
Ето защо, предвид гореизложеното, съдът намира, че
предпоставките по чл.166, ал.2 от АПК, в случая, не са налице и
искането за спиране изпълнението на оспорената заповед за налагане на ПАМ, на
основание чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП, следва да бъде оставено без уважение,
като неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.166, ал.3, във вр. с ал.4 от АПК,
Административният съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.О.Х. от ***, с ЕГН **********,
за спиране изпълнението на Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №23-1947-000173 от 28.07.2023 год., издадена
от началник сектор в Районно управление – Кърджали при ОДМВР – Кърджали, с
която, на основание чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП, на М.О.Х. е наложена
принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6/шест/ месеца и са отнети Свидетелство за регистрация на МПС №*** и
2/два/ броя регистрационни табели №***, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на
Република България, чрез Административен съд - Кърджали, в 7/седем/-дневен срок
от съобщаването или връчването му.
Препис от настоящото определение, на основание чл.138,
ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати
или връчи незабавно на страните.
С Ъ Д И Я: