Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер         2043/5.12.2018г.                        град Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Районен съд Варна, Пети наказателен състав,

на шести ноември, две хиляди и осемнадесета година,

в публично съдебно заседание в следния състав:

председател съдия Георги Митев, секретар Радостина Т.а,

като разгледа докладваното от председателя

АНД № 4305 по описа на съда за 2018 година,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11-01-27/17.05.2017 г. на директора на Агенция за държавна финансова инспекция, с което на А.С.А., ЕГН **********, на основание чл.32 ал.1 т.1 от Закона за държавната финансова инспекция е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.10 ал.1 от Наредба № 3 от 04.04.2005 г. за условията и реда за предоставяне на средства за субсидиране на превоза на пътниците по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони.

Да се изпратят съобщения на Агенция за държавна финансова инспекция и на А.С.А..

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски Административен съд в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени, по реда на Административно-процесуалния кодекс.

След влизане в сила на решението административно-наказателната преписка да се върне на Агенция за държавна финансова инспекция.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

 

 

МОТИВИ :

Производството е на основание чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/ въз основа на  жалба от А.С.А. срещу наказателно постановление № 11-01-27/17.05.2017 г. на директора на Агенция за държавна финансова инспекция.

Във въззивната жалба се твърди, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения, отразяване на фактическа обстановка, която не отговаря на действителността, неприлагане от страна на наказващия орган на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за маловажен случай и се моли съдът да отмени наказателното постановление изцяло.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се представлява. Преди съдебното заседание е постъпила молба от адв.Г. Г. като пълномощник на А.С.А., редовно упълномощена, с която моли съда да даде ход на делото в тяхно отсъствие, излага аргументи по съществото на делото, като поддържа доводите от въззивната жалба, сочи и на изтекла давност и моли съда да отмени наказателното постановление.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от главен юрисконсулт А. Т., редовно упълномощена. По същество моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

След като прецени доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено  от фактическа страна следното:

На 24.01.2017 г. държавният финансов инспектор в Агенция за държавна финансова инспекция И. Ж. Т. съставил Акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 11-01-27, в който описал, че А.С.А. ***, в качеството на кмет на Община Провадия е наредил плащане на целеви средства от държавния бюджет за субсидиране на вътрешноградски превози за четвърто тримесечие на 2012 година в размер, който превишава сумата, съответстваща на нетния финансов ефект от изпълнението на задължението за обществени услуги субсидии за пътнически превози през месеците октомври, ноември и декември 2012 година. Актосъставителят приел, че е налице нарушение на чл.10 ал.1 от Наредба № 3 от 04.04.2005 г. за условията и реда за предоставяне на средства за субсидиране на превоза на пътниците по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони. Акта бил предявен същия ден на А.С.А., който получил екземпляр от него и не направил възражения по констатациите.

На 17.05.2017 г. е било издадено обжалваното наказателно постановление. Административно-наказващият орган е приел изцяло обстоятелствата, посочени в АУАН, като е квалифицирал нарушението по чл.10 ал.1 от Наредба № 3 от 04.04.2005 г. за условията и реда за предоставяне на средства за субсидиране на превоза на пътниците по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други районии е ангажирал личната отговорност на А.С.А., като му наложил административно наказание глоба в размер на 200 лева.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и приета за разглеждане от съда.

Съдът счита, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно поради изтекла давност.

В наказателно-правната теория е установено, че с изтичането на предвиден в закона давностен срок е налице погасяване на правото за осъществяване на наказателно преследване по силата на закона, без да е необходим формален акт на държавен орган.

В наказателното право давността е погасителна и е свързана с два признака: позитивен - изтичане на установен от закона срок от време след довършване на деянието или влизане в сила на присъдата, и негативен - пасивност от страна на надлежните органи за изпълнение на наказанието. Давността се прилага служебно, като държавата губи своето материално право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложено му наказание. Давността погасява наказателната отговорност, което прави наказателното производство недопустимо.

Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на Върховният административен съд на Република България, ОСС от НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни. Давността е обстоятелство, изключващо наказателната отговорност /чл.11 от ЗАНН/, като се изключва преследването и изтърпяването на наказанието.

Давността намира приложение и при двете хипотези:

–        погасяване на възможността на администрацията да реализира правомощията си и да санкционира нарушителя преди влизане в сила на правоохранителен акт /чл.34 от ЗАНН/ - погасителна давност и

–        погасяване на възможността администрацията да реализира правощията си по изпълнение на наложеното наказание след влизане в сила на правоохранителния акт /чл.82 от ЗАНН/ - изпълнителска давност.

В ЗАНН липсва правна регламентация на института на абсолютната погасителна давност. Тази празнота се преодолява с приложението на чл.81 ал.3 във връзка с чл.80 ал.1 т.5 от НК във връзка с чл.11 от ЗАНН, която препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК.

Давността като основание за погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание е уредена в чл.79 ал.1 т.2 от НК, според който наказателното преследване и изпълнението на наказанието се изключват когато е изтекла предвидената от закона давност.

В чл.80 ал.1 от НК, точки от 1-4 са регламентирани давностните срокове за деянията, съобразно тежестта на предвидените наказания, а в т.5 законодателят определя срокът от две години за всички останали случаи. Съгласно ал.3 давността започва от довършване на престъплението, а съгласно чл.81 ал.2 НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, като след свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Съгласно чл.81 ал.3 НК наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок надвишаващ с 1/2 срока по чл.80.

Наложеното наказание не се изпълнява, съгласно чл.82 ал.1 т.5 когато са изтекли две години за всички случаи извън изброените изчерпателно в чл.82 ал.1 т.1-4.

Съгласно ал.4 на чл.82 независимо от спирането или прекъсването на давността наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в ал. 1.

Т.е. за случаи извън т.1-4 на чл.80 ал.1 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато са изтекли две години плюс още 1/2  от срока или общо три години от извършването на деянието съгласно смисъла на чл. 80, ал. 3 НК.

В настоящия случай деянието е осъществено на 13.12.2012 г., от която дата е започнала да тече давността за административно - наказателно преследване, т.е. на 13.12.2015 г. е изтекла абсолютната давност за такова.

Горното е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление в тази му част, доколкото представлява процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, поради което не се налага изследване на обективна и субективна страни, вид и размер на наложеното наказание.

Съдът не приема възражението на въззиваемата страна, че давността не представлява обстоятелство, изключващо отговорността, за което по силата на чл.11 от ЗАНН да се прилагат разпоредбите на общата част на НК. Давността погасява наказателната отговорност, което прави наказателното производство недопустимо, поради което според настоящия съдебен състав категорично е обстоятелство, изключващо отговорността и следва да се приложат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс. В тази насока и задължителните указания за съда, дадени с Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на Върховният административен съд на Република България, ОСС от НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС. В наказателното производство институтите, касаещи давността, са предвидени от законодателя с оглед правната сигурност и с идеята, че наказанието следва да е своевременно, за да се изпълнят целите на наказанието. Наказание, наложено твърде дълго време след извършване на нарушението, не може да изпълни целите на наказанието (една от които е превенцията) и прави същото самоцелно и репресивно. Неоправдано и несправедливо е лицето, извършило административно нарушение да бъде поставяно в по-тежко положение от лице, извършило престъпление по Наказателния кодекс. След като абсолютна давност е предвидена и за най-тежките престъпления по НК (с изключение само на престъпленията по глава 14 от НК) е логично и справедливо, институтът на абсолютната давност да е приложим и при случаите на административни нарушения, които по начало са деяния с по-ниска степен на обществена опасност от престъпленията. Според правната теория в съдебната фаза на производството съдът може да се произнася законосъобразно по въпросите относно авторството, виновността и отговорността на дееца до изтичане на давностния срок по чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 334, т. 4 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, считано от датата на извършване на административното нарушение. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, давността в този случай тече от датата на извършване на нарушението. Тоест всяко едно административнонаказателно преследване се погасява с изтичането на срок от 3 години от извършване на нарушението, независимо от спирането и прекъсването на давността и независимо от субекта на административнонаказателната отговорност. В конкретният случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение извършено на 13.12.2012 г., поради което съдът счита, че е изтекъл давностният срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. След като абсолютната давност се прилага за деяния с по-висока степен на обществена опасност като престъпленията, по аргумент за по-силното основание, тя следва да се прилага и за административните нарушения, иначе би се стигнало до поставянето на лице, извършило административно нарушение в по-тежко положение от един извършител на престъпление.

Воден от гореизложените съображения, съдът постанови решението си.

                                                        

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: