РЕШЕНИЕ
№ 2655
гр. София, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Г. АНД. К.
като разгледа докладваното от Г. АНД. К. Административно наказателно
дело № 20211110212221 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски районен съд – Наказателно отделение, I – ви състав, в
публично съдебно заседание, проведено на тринадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. К.
и при участието на секретаря Й. Д. като разгледа докладваното от съдията
1
НАХД № 12221 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба № 4966658, издаден
от МВР-СДВР, с който на Д. ИВ. ДР. е наложено административно наказание
глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на електронния
фиш. Жалбоподателят поддържа, че електронния фиш не отговаря на
изискванията на процесуалния закон, а също така е и необоснован, поради
което моли същият да бъде отменен.
АНО излага подробни съображения за обоснованост и
законосъобразност на съставения електронен фиш, поддържа, че нарушението
и неговия автор са установени с устройство за контрол на скоростта по
несъмнен начин, поради което моли за потвърждаване на наказателното
постановление.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, чрез
своя процесуален представител поддържа жалбата със същите съображения и
искания.
Административнонаказващият орган (АНО), редовно уведомен не се
явява и не изпраща представител.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
Срещу жалбоподателя е издаден електронен фиш за това, че на
12.04.2019 г. в 13:38 часа, в гр. С., по бул. О. п. при номер ........, с посока на
движение от бул. Б. към бул. Бр. Б., в населено място, при ограничение на
скоростта 50 км/ч за населено място, управлява лек автомобил С. Л. 2.0 И, с
рег. № ............., със скорост на движение 82 км/ч, като по този начин е
превишил разрешената скорост със 32 км/ч – нарушение на чл. 21, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Видно от постъпилото по удостоверение от акредитираната Полицейска
2
лаборатория, техническото средство, с което е заснето нарушението,
представлява мобилна камера, която към датата на установяване на
нарушението е била технически изправна.
Видно от писменото доказателство, приложено по делото, автомобилът,
с който е било извършено нарушението е бил собственост на жалбоподателя,
а процесният фиш му е бил връчен лично и същият е попълнил декларация за
това.
Видно от писмените доказателства на л. 27 и сл. от делото, разрешената
скорост в процесния пътен участък, към датата на нарушението е била 50
км/ч, а едва през 2020 г. е била проектирана промяна и разрешената скорост е
била увеличена на 80 км/ч. Това обаче не рефлектира върху отговорността на
жалбоподателя, тъй като той е бил длъжен да се съобразява с разрешената
скорост към датата на нарушението.
Горната фактическа обстановка съдът намери за установена въз основа
на приложените по делото писмени доказателства, а също и от приложените
веществени доказателствени средства (снимков материал), които съдът
кредитира, като достоверни, поради това, че същите са еднопосочни,
непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на електронния фиш не са нарушени разпоредбите на
чл. 188 от ЗДвП и чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП. В издадения фиш се съдържат
данни за: териториална структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на МПС, собственика на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, кои са нарушените
разпоредби, размер на глобата, срокът и сметката за плащането й. С оглед на
това, възраженията на жалбоподателя в обратен смисъл не могат да бъдат
споделени, тъй като същите са опровергани от приложения по делото фиш, от
който е видно, че същият съдържа всички предвидени в закона реквизити.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин,
че със своето поведение жалбоподателя е осъществил, от обективна и
субективна страна, нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в
неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на движение на
3
управляваното пътно превозно средство да не превишава максимално
допустимата скорост за движение на леки автомобили, за населено място.
Движейки се на посоченото в електронния фиш време и място, с посочената
скорост, жалбоподателят е нарушил забраната на чл. 21, ал. 1 ЗДвП,
превишавайки разрешената скорост с 32 км/ч (жалбоподателят се е движел
със скорост от 85 км/ч, като с отчитане на съответния толеранс е била приета
за наказуема скорост 82 км/ч).
От обсъдените по-горе писмени доказателства, е видно, че
жалбоподателят е собственик на процесния автомобил, не е посочил друго
лице, което да го е управлявало, въпреки че в електронния фиш са му били
дадени указания, че може да представи писмена декларация кой е управлявал
автомобила и той е декларирал, че именно той го е управлявал. Следователно
именно жалбоподателят се явява административно-наказателно отговорно
лице съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП. Поради това
обосновано и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за осъщественото от него нарушение.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че се движи със скорост над
разрешената в съответния пътен участък, като по този начин е предвиждал
общественоопасния характер на деянието си и е искал неговото извършване.
В случая мобилната камера не е била обозначена, но съгласно
приложимата редакция на ЗДвП, действала към датата на деянието (спр. чл.
165, ал. 2, т. 6 и т. 7, както и отмяната на т. 8, в ред. ДВ бр. 54/05.07.2017 г.) не
е имало и изискване за обозначаване на мобилната камера, поради което и на
това основание не би могло да бъде отменен процесния електронен фиш.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, при превишаване на
максимално разрешената скорост в населено място от 31 до 40 км/ч
предвиденото административно наказание е глоба в размер на 400 лв.
Наложената на жалбоподателя глоба е именно в този размер, откъдето следва,
че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и в санкционната си част.
С оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна проверка
на атакувания електронен фиш, настоящата инстанция не констатира
основания за неговата отмяна или изменение. Поради това същият следва да
бъде потвърден изцяло, а депозираната жалба следва да бъде оставена без
4
уважение, като неоснователна.
При този изход на делото разноски не следва да бъдат присъждани в
полза на жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба № 4966658,
издаден от МВР-СДВР, с който на Д. ИВ. ДР. е наложено административно
наказание глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5