ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 395
гр. Благоевград, 27.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
като разгледа докладваното от Атанас Маскръчки Въззивно частно
наказателно дело № 20221200600502 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.243, ал.6 от НПК и е образувано
по частна жалба на адв. А.Т. – пълномощник на HUGO BOSS Trade Mark
Management GmbH & Co. KG, The Polo/Lauren Company L.P. и Tommy Hilfiger
Licensing BV, всички притежатели на търговски марки, срещу Определение №
84 / 01.06.2022 год., постановено по ч.н. дело № 230 / 2022 год. на РС – С., с
което е потвърдено Постановление на Районна прокуратура – Благоевград, ТО
- С. от 12.04.2022 год. за прекратяване на наказателното производство по ДП
№ 339 ЗМ – 390 / 2021 год. по описа на РУ – С. за престъпление по чл.172б,
ал.1 от НК.
Според изложените в жалбата съображения и доводи
определението на районния съд е необосновано и незаконосъобразно, поради
което се иска неговата отмяна. Поддържа се, че от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства се установява извършено деяние,
което от обективна и субективна страна осъществява състава на
престъплението по чл.172б, ал.1 от НК.
Срещу жалбата на пълномощника е постъпило писмено
възражение от прокурор при Районна прокуратура – Благоевград, ТО – С.. В
същото се сочи, че първоначално подадената жалба срещу Постановлението
1
на РП – Благоевград, ТО - С. от 12.04.2022 год. за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 339 ЗМ – 390 / 2021 год. по описа на РУ
– С. е била просрочена и следвало да бъде оставена без разглеждане от
районния съд. Отбелязва се, че постановлението за прекратяване на
наказателното производство е получено от служител в кантората на адв. А.Т.
на 15.04.2022 год., а жалбата срещу него е подадена на 26.04.2022 год., при
което не е спазен предвидения в разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК
седмодневен срок. Ето защо се иска съдебното производство по реда на
чл.243 от НПК да бъде прекратено или алтернативно обжалвано
определението на РС – С. - да бъде потвърдено като обосновано и правилно.
Настоящият състав на въззивния съд, след като се запозна с
материалите по делото, намира за установено следното:
Наказателното производство по ДП № 339 ЗМ – 390 / 2021 год. по
описа на РУ – С. е образувано за това, че около 13:45 аса на 30.09.2020 год. в
търговски обект – магазин за облекло, находящ се в гр. С., ул. „М.“ *,
собственост на „Г.“ ЕООД със собственик Г. Х. Г. от гр. С., без съгласието на
притежателя на изключителното право върху търговските марки „Boss Hugo
Boss“, „Polo Ralph Lauren“ и „Tommy Hilfiger“ е използвал в търговската си
дейност, като е предлагал за продажба спортни стоки, 123 броя артикули
/пуловери и ризи/, носещи марките „Boss Hugo Boss“, „Polo Ralph Lauren“ и
„Tommy Hilfiger“ без правно основание - престъпление по чл.172б, ал.1 от
НК.
След завършване на разследването, упражнявайки правомощията
си по чл.242 и чл.243 от НПК наблюдаващият прокурор с постановление от
12.04.2022. е прекратил наказателно производство по ДП № 339 ЗМ-390/2021
год. по описа на РУ - С., тъй като е счел, че въпреки проведените необходими
и възможни процесуални действия, от събраните по делото доказателства не
се установява, че инкриминираното деяние от субективна страна е
съставомерно по чл.172б, ал.1 от НК. Наред с това прокурорът счита, че е
налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК.
Срещу постановлението за прекратяване на наказателното
производство е подадена жалба на адв. А.Т. – пълномощник на HUGO BOSS
Trade Mark Management GmbH & Co. KG, The Polo/Lauren Company L.P. и
Tommy Hilfiger Licensing BV, притежатели на посочените търговски марки.
2
Настоящият състав на въззивния съд намира за неоснователни
възраженията на прокурора, че подадената от пълномощника на
притежателите на търговските марки жалба срещу постановлението за
прекратяване на наказателното производство е била просрочена, поради което
производството пред районния съд е процесуално недопустимо и на това
основание постановеното определение е незаконосъобразно.
Видно от данните на досъдебното производство, представителите
за страната на притежателите на търговските марки, явяващи се пострадали
лица, са посочили адрес за призоваване в гр. С., ул. „Х. К.“, №*, ет.*, ап.*
/л.56-57 ДП/. Това е адресът, посочен в жалбите на адв. А.Т.. В случая препис
от постановлението за прекратяване на наказателното производство е
изпратено за връчване на адрес – гр. С., бул. „Д-р Г. М. Д.“, № * /посочен на
титулната страница от постановлението на прокурора като адрес на
Патентното ведомство – на л.6 от ЧНД № 230/22 на РС – С./ и е получено от
лицето И. С. /л.2/. По делото липсват каквито и да е данни, че
представителство на пострадалите се намира на посочения адрес и лицето И.
С. е техен служител. Ето защо, при липса на надеждни данни за датата на
връчване на препис от постановлението, следва да се приеме, че жалбата е
подадена в преклузивния 7-дневен срок, визиран в разпоредбата на чл.243,
ал.4 от НПК.
С обжалваното Определение № 84 / 01.06.2022 год., постановено
по ч.н. дело № 230 / 2022 год. на РС – С., е прието, че Постановление на
Районна прокуратура – Благоевград, ТО - С. от 12.04.2022 год. за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 339 ЗМ – 390 / 2021
год. по описа на РУ – С., е обосновано, законосъобразно и правилно, поради
което същото е потвърдено. По същество е изложена тезата за
несъставомерност на обвинението, както от субективна, така и от обективна
страна. Районният съд счита, че е налице невъзможност да бъде установен и
доказан произходът на стоките, и дали същите са „оригинални“.
От фактическа страна е безспорно, че лицето Г. Х. Г., е
собственик на „Г." ЕООД. Дружеството стопанисва търговски обект - магазин
за облекло, находящ се в гр. С., ул. „М.” *с предмет на дейност продажба на
мъжки дрехи. Във връзка с осъществяваната търговска дейност Г. Г.
закупувал дрехи от различни тържища в Р. България, поръчал дрехи онлайн,
3
както и закупувал облекло от пътуващи търговци на едро. За закупените
стоки същият получавал фактури ведно с касови бележки.
На 30.09.2021 г. около 14:00 часа в магазина в присъствието на Г.
Г. е извършена проверка от служители на МВР, при което били открити и
фиксирани и иззети 123 /сто двадесет и три/ броя дрехи, носещи запазените
търговски марки „Boss Hugo Boss“, „Polo Ralph Lauren“ и „Tommy Hilfiger“.
За посочените стоки Г. представил копие на фактура №
**********/30.03.2021г. издадена на стопанисваното от него търговски
дружество „Г." ЕООД от търговското дружество „А.“ с ЕИК * , което му е
продало по-голямо количество дрехи от намерените и иззети дрехи носещи
запазените търговски марки „Boss Hugo Boss“, „Polo Ralph Lauren“ и „Tommy
Hilfiger“. Според Г. Г., лицето от което закупил стоките го уверило, че същите
са закупени от страни от Западна Европа от магазини и молове, които
продават артикули, които са „аутлет“. Наред с това Г. твърди, че дрехите
имали етикети и QR кодове, които той проверил мобилно приложение и
установил, че артикулите са оригинални.
От заключението на вещото лице по изготвената маркова
експертиза се установява, че иззетите дрехи са означени със символи и знаци
с надпили „Boss Hugo Bosp“, „Рolо Ralph Lauren“ и „Tommy Hilfiger“ - са
сходни и идентични c регистрираните търговски марки „Boss Hugo Boss“,
„Polo Ralph Lauren“ и „Tommy Hilfiger“. Поради това съществува вероятност
от объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на
знаците върху тези стоки с горепосочените регистрирани търговски марка.
Вероятността от объркване на потребителите се изразява в погрешната
представа, която посочената идентичност може да създаде у тях относно
действителния произход на означените стоки, а именно, че те са произведени
от или със съгласието, на или под контрола на притежателя на тази запазена
търговска марка. Посочено е, че няма данни за сключени лицензионни
договори на територията на РБ в с „Г.“ ЕООД и Г. Х. Г..
При гореизложеното настоящият въззивен състав намира, че в
случая изложените съображения и доводи от прокурора и
първоинстанционния съд не могат да бъдат споделени и изводите, че
деянието не съставлява престъпление, са необосновани и незаконосъобразни.
Обстоятелствата по делото не са изяснени и от събраните по делото
4
доказателства не може да се направи категоричен извод, че инкриминираното
деяние е несъставомерно по чл.172б, ал.1 от НК.
Въззивният съд счита, че първата инстанция не е осъществила
надлежен контрол спрямо обосноваността на атакуваното пред нея
прокурорско постановление за прекратяване на наказателното производство.
В качеството си на ръководно-решаващ орган в хода на досъдебното
производство прокурорът е длъжен по ясен и недвусмислен начин да
обективира начина на формиране на вътрешното си убеждение, за да може да
бъде осъществен надлежен съдебен контрол. Вътрешното убеждение, от своя
страна, се изгражда върху събраните доказателства и доказателствени
средства и същото е обективно и ненакърнено, когато разследването е пълно,
всестранно и обективно, а прокурорът по пътя на формалната логика,
обсъждайки доказателствата и доказателствените средства по отделно и в
тяхната съвкупност, е достигнал до правилни фактически и правни изводи.
Съгласно указанията, дадени в ТР № 1/2013 г. на ВКС, ОСНК, т.
III. 1, във всички случаи на изпълнително деяние визирано в състава на чл.
172б НК, в правно-защитената сфера на притежателя на изключителното
право върху търговската марка настъпват неблагоприятни изменения, които
имат имуществено измерение. С оглед правилната преценка относно
престъпния или съответно непрестъпен характер на извършеното, като
основен практически ориентир за това отграничаване се явява установения
размер на вредите. В конкретния случай, това неблагоприятно изменение в
имуществената сфера на маркопритежателите възлиза в общ размер на сумата
от 22590 лева, което многократно надвишава размера на МРЗ в страната към
датата на деянието. При това положение, няма как да се приеме, че
осъщественото деяние се отличава с малозначителност по смисъла на чл.9,
ал.2 от НК, тъй като същото разкрива сериозна обществена опасност за
престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК.
От обективна страна по делото е безспорно, че на 30.09.2020 год.
в търговски обект – магазин за облекло, находящ се в гр. С., ул. „М.“ *,
собственост на „Г.“ ЕООД със собственик Г. Х. Г. от гр. С., последният е
използвал в търговската си дейност, като е предлагал за продажба спортни
стоки, 123 броя артикули /пуловери и ризи/, носещи търговските марки „Boss
Hugo Boss“, „Polo Ralph Lauren“ и „Tommy Hilfiger“. Същевременно „Г.“
5
ЕООД и Г. Х. Г., за които няма сключени лицензионни договори с
притежателите на изключителното право върху търговските марки „Boss
Hugo Boss“, „Polo Ralph Lauren“ и „Tommy Hilfiger“.
Същевременно от прокурора е прието, че деянието не е
съставомерно от субективна страна. В тази му част постановлението на
прокурора е постановено при наличие на необоснованост на прокурорския
акт, доколкото в него отсъства пълен и цялостен анализ на доказателствената
съвкупност, събрана в хода на провежданото разследване. Видно е от
постановлението на прокурора, че в него доказателствата не са обсъждани
нито поотделно, нито в тяхната взаимна връзка и обусловеност. Не е посочено
в постановлението кои от тях прокурорът кредитира и кои не, както и защо и
дали счита някои от тях за относими или не към предмета на доказване. В
тази насока липсата на каквато и да е аналитична част в атакуваното
прокурорско постановление препятства съда да извърши преценка за
законосъобразността и обосноваността на прокурорско постановление, при
което е невъзможно да се упражни и предвидения от закона съдебен контрол
върху прокурорския акт. Същото представлява и липса на мотиви в
постановения прокурорски акт, при което по делото е допуснато от прокурора
съществено процесуално нарушение, налагащо отмяната на прокурорския
акт.
Въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че в случая е
следва внимателно да бъдат анализирани и проверени обясненията на Г. Г.,
който несъмнено е извършител на инкриминираното деяние. Изявленията на
Г., наред с качеството си на доказателствено средство като всички останали
доказателствени средства, представляват и основно средство за защита, още
повече, че той е в най-голяма степен заинтересуван от изхода на делото, а и
не носи наказателна отговорност в случай, че изнесе факти, които не
отговарят на действителността. На тези обяснения следва да се даде вяра, но
частично и по отношение на точно определени факти и обстоятелства, които
се потвърждават от други доказателствени източници. В тази връзка
въззивният съд счита, че твърденията на Г. следва да бъдат проверени по
предвидения в НПК процесуален ред. Последният сочи, че лицето от което е
закупил стоките го уверило, че същите са закупени от страни от Западна
Европа от магазини и молове, които продават артикули, които са „аутлет“. Г.
не е посочил лицето с което е разговарял, но видно от представената фактура
6
/л.101 ДП/, върху същата фигурират като МОЛ на „А.“ ЕООД – А. Ч. и
съставител на документа – И. И.. Несъмнено разпита на същите ще спомогне
за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.
Наред с това Г. твърди, че дрехите са имали етикети и QR кодове, които той
проверил с мобилно приложение и установил, че артикулите са оригинални.
Това налага допълнителен разпит на Г. Г. за установяване на посоченото
„мобилно приложение“, както и проверка за наличието на т.н. QR кодове,
респ. и на съдържащата се информация.
Настоящият състав на въззивната инстанция не споделя и тезата
на първия съд, основаваща се на позицията, че е невъзможно да бъде
установен и доказан произхода на стоките, и дали същите са „оригинални“. За
да бъде инкриминираното деяние квалифицирано като престъпление по
чл.172б, ал.1 от НК е необходимо от обективна страна физическо лице да
извършва търговска дейност и в тази своя дейност да използва марка, обект на
изключително право без съгласието на притежателя на това право. Видът на
търговската дейност, предлаганите услуги и стоки, техният произход и
качество не са съставомерни елементи на престъплението. Ето защо
визираните от първия съд обстоятелства са ирелевантни за състава на
престъплението по чл.172б, ал.1 от НК.
С обобщение на гореизложеното въззивният съд счита, че както
обжалвания съдебен акт, така и постановлението на прокурора са неправилни
и следва да бъдат отменени. Делото следва да бъде върнато на РП-
Благоевград, ТО-С.. В случай че държавното обвинение отново прецени, че са
налице законовите предпоставки да прекрати наказателното производството,
е необходимо вътрешното убеждение на прокурора да бъде ясно
обективирано чрез надлежен анализ на доказателствената маса, въз основа на
който са изведени съответните фактически констатации, както и
обосноваване на правните изводи относно поведението на извършителя на
деянието.
Водим от гореизложеното и на основание чл.243, ал.6-7, вр. ал.5,
т.1 НПК, Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Определение № 84 / 01.06.2022 год. на РС - С. по
7
ЧНД № 230 / 2022 г., с което е потвърдено Постановление на Районна
прокуратура – Благоевград, ТО - С. от 12.04.2022 год. за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 339 ЗМ – 390 / 2021 год. по описа на РУ
– С. и вместо него постановява:
ОТМЕНЯВА Постановление на Районна прокуратура –
Благоевград, ТО - С. от 12.04.2022 год. за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 339 ЗМ – 390 / 2021 год. по описа на РУ – С..
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – Благоевград, ТО - С. за
изпълнение на указанията в мотивната част на определението.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8