МОТИВИ
към ПРИСЪДА по НОХД № 28/2018 г. на ГОРС, пети
състав
Районна
прокуратура Горна Оряховица е повдигнала обвинение против З.С.Х. за това, че: На 27.04.2017 година в с. Първомайци,
общ. Горна Оряховица и в гр. Горна Оряховица, с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудил и поддържал заблуждение у И.Н.П. ***, че ще му продаде 200
(двеста) литра нафта и 20 (двадесет) литра бензин на цена под пазарната им
стойност, а именно – по 1.30 лв. за литър, с което му причинил имотна вреда в
размер от 286.00 лева (двеста осемдесет и шест лева), като деянието извършил в
условията на опасен рецидив - престъпление по чл. 211 пр. 3 вр.
чл. 209 ал. 1 вр. чл.29,
ал.1, б."А" и б.”Б” от НК.
Беше направено искане
от подсъдимия и защитника му адв. Т., делото да се разгледа и приключи по реда
на глава ХХVІІ-ма от НПК. В тази връзка подсъдимият призна изцяло всички факти,
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и даде своето съгласие
да не се събират доказателства за тези
факти, а да се използват тези, събрани на досъдебното производство и оформени в
протоколи за разпит на свидетели.
В съдебно заседание
представителят на ГОРП поддържа обвинението против подсъдимия. Предложи на съда
да го признае за виновен, предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства и да му наложи наказание лишаване от свобода в размер от две
години, определено след редукцията по чл. 58 а от НК и изтърпяно ефективно при
строг режим. Изрази становище за приложение на чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 НК
по отношение наложените наказания на подсъдимия по НОХД 601/2017 г. на РС
Търговище, НОХД 2163/2017 г. на РС Стара Загора, НОХД 1765/2017 г. на ВТРС и това
в настоящото производство, в размер на най-тежкото измежду тях, а именно три години
и четири месеца лишаване от свобода при строг режим. Предложи определеното общо
наказание лишаване от свобода да бъде увеличено с ½, като Х. да изтърпи общо четири години и единадесет
месеца лишаване от свобода при строг
режим. По отношение на гражданския иск зае позиция, че е доказан по
основание и размер, в която връзка следва да бъде уважен.
Повереникът на
гражданския ищец и частен обвинител – адв. Николай Илиев от ВТАК зае становище,
че поддържа повдигнатото от прокурора обвинение, както и че събраните
доказателства в настоящото производство се подкрепят от самопризнанието на подсъдимия. Изрази становище да бъде
определено наказание към средния размер, предвиден в закона за престъпление по
чл. 211 НК, след което да се приложи разпоредбата на чл. 58 А НК. Предложи да
бъде уважен изцяло предявеният граждански иск.
Защитникът на
подсъдимия - адв. Т. заяви, че в настоящото производство следвало да се отчетат
и установените смекчаващи отговорността обстоятелства. Предложи на съда, на
подзащитния му да бъде наложено наказание към минимума, предвиден в чл. 211 НК, съобразено
с разпоредбите на чл. 58 А ал. 1 НК.
Заяви становището си, че предложението на прокурора за приложение на чл. 25
ал.1 вр. чл. 23 ал. 1 НК е основателно предвид осъжданията на Х..
Съдът, след като
обсъди, събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
на основание чл. 13 и 14 НПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
На
27.04.2017 г. св. П. се намирал в гаража си в с. Първомайци, заедно със сина си
- св. Н.. В късния следобед
на посочената дата влязъл
непознат мъж. Без да се представи, той
попитал кой е шефа, след
което обяснил на св. П., че
може да му продаде на цена от 1,30 лв. дизелово гориво и бензин. Св. П. изявил желание да купи 200 литра нафта и 20 литра бензин. След това
извадил от касата сумата от 286.00 лв. и ги
дал на сина си. Непознатият мъж поискал св. Н. ***,
до бензиностанцията в близост до болницата, където трябвало да дадат парите на
негов приятел, който карал бензиновоз, след което щял да докара горивото с
туби. Двамата потеглили и стигнали до бензиностанцията в гр. Горна Оряховица, където мъжът взел парите и
казал на Н. да остане и да изчака. След като минало доста време и мъжът не се
върнал, Н. разбрал, че са измамени и се върнал обратно при баща си. По-късно
св. П. подал сигнал за
измамата в РУ-Горна Оряховица.
При
извършените в хода на разследване разпознавания по снимки, свидетелите П. и Н.
категорично посочили подс. З.С.Х.
като извършител на деянието.
Описаната фактическа обстановка се
доказа от самопризнанията на подсъдимия, показанията на св. П. и Н., обективирани в протоколи за разпит на
свидетел, постановление за образуване на ДП - л.1, докладна записка - л.2,
протокол за доброволно предаване - л.6, фотоснимка - л.7, постановление за
удължаване на срок - л.8, постановление за привличане на обвиняем и разпит -
л.10-11, постановление за назначаване на защитник - л.12, уведомително писмо за
определяне на защитник - л.13, декларация за семейно и материално положение -
л.15, декларация за ползване на правна помощ - л.16, справка за съдимост,
характеристична справка - л.32, 3 бр. протоколи за разпит на свидетел - л.33-35,
2 бр. протоколи за разпознаване на лица, ведно с фотоалбум - л.36-42, протокол
за разпит на свидетел - л.43, писмо от 17.10.2017 г. - л.36, разпореждане за
привеждане на задържано лице - л.52-53, от
съдебното производство: справка за съдимост.
Правни изводи:
Безспорно се установи от обективна страна, че подсъдимият З.С.Х., е осъществил престъпния
състав на 211 пр. 3 вр. чл. 209 ал. 1 вр. чл.29, ал.1, б."А" и
б.”Б” от НК – На 27.04.2017 година в с. Първомайци, общ. Горна Оряховица и в
гр. Горна Оряховица, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и
поддържал заблуждение у И.Н.П. ***, че ще му продаде 200 (двеста) литра нафта и
20 (двадесет) литра бензин на цена под пазарната им стойност, а именно – по
1.30 лв. за литър, с което му причинил имотна вреда в размер от 286.00 лева
(двеста осемдесет и шест лева), като деянието извършил в условията на опасен
рецидив.
С поведението си в проведения разговор Х. е
убедил св. П., че има възможност да му
осигури 200 литра
дизелово гориво и 20 литра
бензин, което е възбудило заблуждение у него. Пострадалият си е създал неверни
представи за действителността, а именно: че подс. Х. е човекът, който
може да му осигури предлаганото гориво на по-ниска от пазарната цена срещу
сумата от 286.00 лева, която последствие е предадена на подс. от св. Н. ***.
Възбуденото заблуждение е поддържано у
пострадалия с факта, че подс. Х. му е предложил да бъде транспортиран до бензиновоз, от където ще се снабдят с горивото.
В тази връзка подсъдимият Х. се е
обогатил със сумата от 286.00 лв., а постр.
П. е обеднял до този размер.
С действията си подс. Х. е
преследвал користна цел – да мотивира постр. П. да се разпореди с паричната сума,
чрез предаването й на подсъдимия посредством св. Н., но само и единствено с цел да набави за себе
си имотна облага - сумата от 286.00 лв.
Деянието е извършено от подс. Х. при условията на опасен рецидив, тъй
като съобразно предвиденото в чл. 29 ал.1
б.”А” и б.”Б” НК, същият е осъждан за тежки умишлени престъпления от общ
характер на наказания лишаване от свобода за срок не по-малко от една
година(по НОХД № 93/11 на РС Балчик и НОХД № 637/11 г. на РС Провадия), повече
от два пъти, които е изтърпявал ефективно, а именно: НОХД № 359/13 г. на РС
Балчик, НОХД № 93/11 на РС Балчик и НОХД № 637/11 г. на РС Провадия. По НОХД №
93/11 г. на РС Балчик се касае за едно осъждане в размер на ПЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при строг режим, предвид извършеното групиране на наложени
наказания лишаване от свобода по шест
присъди. В този случай лицето
търпи само едно общо определено наказание,
което се счита за едно осъждане(аргумент се извлича и от Тълкувателно
решение № 54 от 1.VI.1961 г. по н. д. № 34/61 г., ОСНК), поради
наличие на предпоставките на чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 НК.
От
изтърпяване на наказанията по цитираните по-горе дела до момента на извършване
на деянието по настоящата присъда, не са
изтекли пет години, поради което по аргумент на противното основание, съобразно разпоредбата на чл. 30
ал.1 НК означава, че е налице правната квалификация по чл. 29 ал.1 б.”А” и
б.”Б” НК.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е разбирал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им - чрез разговор с постр. П. го е въвел в
заблуждение и е поддържал такова, че ще му осигури 200 литра дизелово гориво
и 20 литра
бензин за цена 1.30 лв. на литър за сумата от 286.00 лв. По този начин го е
мотивирал да се разпореди със сумата в негова
полза, за да набави за себе си имотна облага, което е рефлектирало върху имуществото на пострадалия, намалявайки
го с тази сума.
Причини за извършване на деянието за подсъдимия Ивайло Х. са утвърдени престъпни
навици, незачитане правото на собственост, ниска правна култура.
Обществената
опасност на деянието съдът прецени като ниска, предвид сумата, с
която се е разпоредил пострадалия.
Същата е в размер под МРЗ за страната.
Обществената
опасност на дееца З.С.Х., съдът прецени като висока, след
обсъждане на смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства. Не бяха отчетени смекчаващи отговорността
обстоятелства. Като отегчаващи отговорността обстоятелства бяха отчетени
множеството осъждания, извън тези, обуславящи
квалификацията на деянието по чл. 211 пр. 3 вр. чл. 209 ал. 1 вр. чл.29,
ал.1, б."А" и б.”Б” от НК и лошите характеристични данни.
При така отчетените
причини за извършване на деянието, обществената
му опасност и тази на дееца съдът
счете, че е налице превес на отегчаващи
отговорността обстоятелства. Въз основа на изложеното, на подс. П. беше
определено наказание в размер от ТРИ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА. Предвид на факта, че настоящото
производство се разви по реда на глава ХХVІІ от НПК и с оглед самопризнанието
на подсъдимия досежно фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, при обвързващата разпоредба на чл. 373 ал. 2 НПК, на
основание чл. 58 А ал. 1 НК, определеното на подсъдимия наказание беше намалено с една
трета и окончателно определено му от съда е в размер на ДВЕ ГОДИНИ И
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание
чл. 41 ал. 6 НК вр. чл.57 ал. 1 т. 2 б.”Б” от ЗИНЗС беше
постановено наложеното наказание
лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален
СТРОГ режим.
С
определеното наказание в посочения размер биха се изпълнили целите му визирани
в чл. 36 НК, тъй като от съда, освен ниската степен на обществена опасност на
деянието, бяха отчетени и отегчаващите отговорността обстоятелства. Нужно е да
се отбележи, че многобройните деяния,
извършени от подсъдимия през кратки времеви интервали, свидетелстват за утвърдени
престъпни навици. Съответно - налаганите
наказания лишаване от свобода, ефективно изтърпявани от Х., не са оказали нужното въздействие върху последния
по такъв начин, че да му попречат за в бъдеще да извършва други престъпления. Въпреки
наказанията в определените от съдилищата до сега размери, у подсъдимия е формирано
чувство за безнаказаност, а измамата
е превърната в начин за реализиране на средства. Целите на наказанието
държат сметка освен за личната превенция, също и за генералната такава, поради което
всяко наказание, както и конкретното, следва да се определи в такъв размер, че да окаже въздействие и
върху останалите членове на обществото. Не бяха отчетени изключителни, или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради които
наказанието да бъде определено
при условията на чл. 58 а ал. 4 вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 НК.
При
наличието на предпоставките на чл. 25
ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 НК на З.С.Х. беше определено общо наказание,
измежду наложените му по НОХД № 601/17 г. на РС- Търговище, НОХД № 2163/17 г. на РС - Стара Загора, НОХД №
1765/17 г. на РС – Велико Търново и настоящата присъда по НОХД № 28/18 г. на ГОРС в размер на най-тежкото, а
именно три години и четири месеца лишаване от
свобода, които беше
постановено да изтърпи при първоначален строг режим, на
основание на основание чл. чл.
41 ал. 6 НК вр. чл.57 ал. 1 т. 2 б.”Б”
от ЗИНЗС
Деянията са извършени съответно на: за времето от
14.12.2016 г. до 24.12.2016 г.; на 03.02.2017 г.; за времето от 06.02.2017 г.
до 02.05.2017 г. и на 27.04.2017 г.
Присъдите са
влезли в сила, съответно на: 14.09.2017 г.;04.10.2017 г.;12.12.2017 г.
Всички деяния
са извършени от подсъдимия, преди да е имал влязла в сила присъда, за което и да било от тях.
На основание чл. 24 НК определеното
общо наказание беше увеличено с една година и осем месеца
лишаване от свобода, като беше
постановено З.С.Х. да изтърпи общо пет години лишаване от свобода при първоначален строг режим, на
основание чл. 41 ал. 6 НК вр. чл.57
ал. 1 т. 2 Б.”б” от ЗИНЗС. С оглед цялостната престъпна дейност на подсъдимия настоящата инстанция
счете, че въпреки осъжданията по двадесет и четири влезли в сила присъди,
наложените наказания не са оказали възпиращо и превъзпитателно въздействие спрямо
Х..
Деецът не се е приучил към спазване на законите и добрите нрави, а и не му е
била отнета възможността да върши други престъпления. Неприложението на чл.24 НК в този случай би било акт на неоправдано снизхождение спрямо осъдения за
извършеното от него. Деянията по
присъдите, които подлежат на групиране представляват такива по чл. 211 вр. чл.
209 ал. 1 НК. За такъв род деяния на Х. са наложени наказания
и по НОХД № 93/11 г. на РС Балчик, НОХД № 637/11 г. на РС
Провадия, НОХД № 504/11 г. на РС Айтос, НОХД № 720/10 г. на РС Разград, НОХД №
4581/10 г. на РС Варна, НОХД № 547/10 г. на РС Разград, НОХД № 3228/10 г. на РС
Варна и много други. Очевидно е, въпреки изтърпяваните наказания лишаване от свобода,
че извършването на измами е ежедневие и начин на живот за подс.
Х.. Настоящите престъпления не са изолиран
случай, а механизъм за набавяне на средства по престъпен начин. Целите на
наказанието, както по отношение на
личната, така и по отношение на генералната превенция могат да се
реализират, само ако бъде увеличено определеното общо наказание, поради
което съдът приложи разпоредбата на чл. 24 НК.
На основание
чл. 25 ал. 2 НК беше приспаднато изтърпяното наказание лишаване от
свобода по горните присъди.
На основание чл. 45 ал. 1 ЗЗД съдът
осъди подсъдимия З.С.Х., да заплати на гражданския ищец И.Н.П. сумата от 286.00 лв., причинени имуществени вреди в
резултат на извършеното деяние, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 27.04.2017 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 100.00 лева -
разноски на гражданския ищец за платено адвокатско възнаграждение. Налице е извършен деликт от Х. по отношение
на П.. Налице е противоправно поведение, вина от страна на подсъдимия и
причинени имуществени вреди. В случая вредните последици от извършеното деяние
се предполагат до доказване на противното, а противното не се доказа в настоящото производство, тъй като подсъдимият
Х. беше признат за виновен за извършеното от него деяние.
На основание
чл. 189 ал.3 НПК З.С.Х., беше
осъден да заплати направените по делото
разноски в размер на 50.00 лева (петдесет пет лева) лв., в полза на
Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ГОРС, представляващи
държавна такса върху уважения размер на иска, както и сумата от 5.00 лева (пет
лева) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: