Номер 103905.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 05.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20203100502713 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава XXXIX от ГПК и е образувано
по жалба, подадена от Длъжника в изпълнителния процес – ж.ж.г., ЕГН
**********,чрез адв.Михова против Постановление за отказ на ЧСИ
Р.Тодорова, рег.№ 717 от 21.08.2020 година да прекрати
изпълнителното производство № 957/2016 година.
Жалбоподателят оспорва като незаконосъобразно обжалвания
отказ, като според него не е налице изрична делегация на права,
позволяващи на ЧСИ да пристъпи към събирането на тези вземания.По
същество и след като се аргументира, молителя настоява
Постановлението за отказ от прекратяване на изп.дело да бъде
отменено.
Отговор от страна на ТД НАП – Варна не е постъпил.
В писмени мотиви по обжалваните действия Съдия изпълнител
Р.Тодорова, рег.№ 717 се изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Съдът, след като се запозна с оплакванията на страните и
представените от тях доказателства, както и с данните в изпълнителното
дело, намира за установено следното:
Изпълнителното производство е образувано на 16.03.2016 година
по молба на Община – град Варна за събиране на общински
задължения.От материалите по делото става ясно, че на 07.09.2016
година е бил наложен запор върху банковите сметки на Длъжника; на
22.08.2018 година е наложена Възбрана върху недвижим имот на
Длъжника, а на 02.07.2020 година е наложена Възбрана върху друг
негов имот; за 24.08.2020 година е насрочена опис и оценка.След
1
изпълнение на задълженията, видно от приложеното по делото
Удостоверение от НАП в полза на държавата са останали дължими
1 355.17 лева, като самата Държава на осн.чл.458 от ГПК е била
присъединена, в качеството на Взискател.
Съдът съобрази, че жалбата е подадена в законноустановения, от
легитимирано лице – Длъжник в изпълнителния процес, и срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител съгласно чл. 435,
ал. 2, т. 6 ГПК, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Според молителя са налице основания за прекратяване на
изпълнителното дело, т.к. е налице хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 от
ГПК.Въпросната норма указва, че изпълнителното дело се прекратява,
когато самия Взискател не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка.От материалите по делото става ясно, че общинските вземания
са били събрани, а в полза на Държавата е останала да се събере сумата
от 1 335.17 лева.Изцяло са неоснователни съображенията, според които
изпълнителното дело следва да бъде прекратено, поради „Перемция“,
т.к. е видно, че изп.действия са били предприемани в срок по кратък от
изискуемия две годишен.Отделно от горното, не е необходимо изрично
възлагане за събирането на публичното вземане от ЧСИ, защото:
Държавата има по силата на закона - чл. 458 от ГПК и чл. 191 от ДОПК,
качеството на присъединен взискател за дължимите й от длъжника по
изп. дело публични и други вземания, размерът на които е бил съобщен
на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел
съдебният изпълнител изпраща / и това е сторено/ съобщение до НАП за
всяко започнато изпълнение и няма право да го продължи преди да
получи писмо за публичните задължения на длъжника - чл. 458 от ГПК
и чл. 191, ал. 4 от ДОПК.Това е така, и защото за дължимите от
Длъжника публични задължения държавата се счита за присъединен
кредитор ex lege, по силата на самия закон – чл. 458 ГПК и чл. 191, ал.2
ДОПК, без да е необходимо някакво изрично възлагане на вземането за
събиране, така, както е уредено в чл. 456 ГПК. Отговорът на поставения
в жалбата въпрос се съдържа в нормата на чл191 от ДОПК, съгласно
които съдебният изпълнител няма право да продължи производството
преди да получи удостоверение за размера на публичните задължения
на длъжника.
Присъединяването на Държавата като взискател за дължимите и
публични вземания, уредено в чл. 458 от ГПК, се подчинява на общите
условия за допустимост на изпълнителния процес, едно от които е
наличие на изпълняемо право. Изпълнителният процес е сурогат на
липсващото доброволно изпълнение, поради което не трябва да се
образува изпълнително производство, ако не може да се иска
доброволно изпълнение. Това означава, че изпълняемото право трябва
да е изискуемо и ликвидно. Затова нямат качеството на изпълняемо
2
право срочните, условните притезания, както и притезанията,
обусловени от изпълнението на насрещно задължение на кредитора/чл.
418, ал. 2 от ГПК/. Неопределеността на дължимата престация изключва
принудителното и изпълнение, защото изпълнителният орган не ще знае
какво да изпълнява. Следователно изпълняемото право е изискуемо и
ликвидно/установено в изпълнителното основание/ притезание, без
значение какъв е предметът на престацията. Този извод се отнася не
само за гражданското, но и за публичното притезание/Българско
гражданско процесуално право", Девето преработено и допълнено
издание от 2012 г., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова,
стр. 908/. От изложеното следва, че за конституирането на Държавата
като присъединен взискател за дължимите и публични вземания не е
достатъчно само спазване на процедурата по чл. 458 от ГПК за
съобщение до Националната агенция за приходите и съответен отговор
на агенцията, че условно се дължи определена сума. Необходимо е
посоченото в отговора притезание да е ликвидно и изискуемо. Тогава е
налице изпълняемо право и съдебният изпълнител може да пристъпи
към принудително изпълнение – а случаят е именно такъв.Ясно и
недвусмислено са посочени размера на задълженията и основанието за
тяхното събиране.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА по Жалба Вх.№ 5637 от 08.09.2020 година на
ж.ж.г., ЕГН **********, чрез адв.Михова против Постановление от
21.08.2020 за отказ да прекрати изпълнителното производство №
957/2016 година на ЧСИ Р.Тодорова, рег.№ 717.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 437,
ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ Р.Тодорова, с рег. №
717 на КЧСИ и район на действие района на Окръжен съд – Варна, за
прилагане към изпълнителното дело.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3