Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II Д въззивен
състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия: МАРИЯ СТОЙКОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Стойкова
в.гр.дело № 8643 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С
решение № 82413 от 04.05.2020 г. по гр.д. № 64647/2016
г. по описа на СРС, 52 състав е отхвърлен предявеният от О.Т.И. срещу Н.Г.М. и Т.В.Ч.
иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за делба на следните недвижими имоти:
таван /скосен/, находящ се в двуетажна жилищна сграда с
идентификатор № 68134.613.468.1 по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-4/09.03.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. София,
ул. „*****, район „Подуяне“, с площ 72 кв.м., състоящ се от две стаи кухня,
килер, обслужващи помещения и коридор, и северозападно мазе, находящо се в жилищна сграда с идентификатор №
68134.613.468.1, без посочена площ, заедно с идеалните части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ VIII-468 от кв. 18 по плана на гр.
София, местност „Сухата река- Ботевградско шосе- рамка“, целият с площ 425
кв.м., при квоти по ½ ид. ч. за всяка от
страните по делото.
В срока по чл.
259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца О.Т.И.,
в която се излагат доводи, че решението е нищожно, основано на невярно
заключение на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, както и
постановено в противоречие с чл. 2, чл. 7, ал. 1, чл. 9 и чл. 10 ГПК. Твърди
се, че по делото в качеството на съделител е следвало
са бъде конституирана и Р.М.– собственик на първия етаж от двуетажната жилищна
сграда. Моли за прогласяване нищожността на решението и връщане на делото за
ново разглеждане от друг съдебен състав и присъждане на разноски за въззивното производство.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор от Н.Г.М. и Т.В.Ч., с доводи за неоснователност на въззивната
жалба по подробно изложени съображения. Моли за потвърждаване на обжалваното
решение и присъждане на разноски.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззвната жалба доводи за пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема за
установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение
е валидно и допустимо. По същество на спора с оглед наведените от страните във въззивното производство доводи, съдът приема следното:
Предявен
е конститутивен иск за делба с правно основание чл. 344, ал. 1 ГПК.
За
да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на възникналата
съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални
предпоставки: 1) ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на
собственост върху включения в делбената маса имот; 2)
предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3) в
производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като
допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички
съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН,
във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.
От
събраните по делото доказателства се установява, че по силата на Нотариален акт
за продажба на недвижим имот, том II,
№ 98, рег. № 328, дело № 301/1934 г. на I -ви нотариус при Софийски народен
съд, Г.Г.Г.е придобил собствеността на недвижим имот
представляващ парцел XXI
от
кв. 72, находящ се в гр. София, м. „Сухата река“ с
площ от 346 кв.м. Видно от позволителен билет № 89/1934 г. за „Жилищна постройка в местността Пудуене-Сухата река“ на Г.Г.Г.е
позволено да изгради жилищна сграда в описания имот, състояща се от мазе
(сутерен) и един жилищен етаж.
От
приложената по делото отчуждителна преписка, видно от
която с Акт за държавна собственост на недвижим имот № 5748-431/21.10.1964 г.
са отчуждени от Г.Г.Г.по реда на ЗОЕГПНС дворно място
и жилищна сграда построена през 1934 г. и преустроена през 1940 г., се
установява, че през 1940 г. е извършено пристрояване на съществуващата в имота
сграда в сегашния й вид.
С
договор за доброволна делба от 18.05.1995 г., наследниците на Г.Г.Г.- Й.Г.Г.и П.Г.Г., като собственици на
дворно място с двуетажна жилищна сграда в гр. София, ул. „*****, са
постигнали съгласие за поделяемост на имота, като Й.Г.Г.получава първия етаж от двуетажната жилищна сграда,
заедно със средното западно мазе, а П.Г.Г. получава
втория етаж от двуетажната жилищна сграда, заедно с югоизточното мазе. Страните
са се договорили таванския етаж (скосен) от двуетажната жилищна сграда, състоящ
се от две стаи, кухня, килер, обслужващи помещения и коридор, заедно със северозападното
мазе да остане съсобствен между съделителите
при равни квоти, като Й.Г.си запазва безвъзмездно и пожизнено вещното право на
ползване върху югоизточната стая от таванския етаж, а П.Г.си запазва
безвъзмездно и пожизнено вещното право на ползване върху югозападната стая от
таванския етаж, при общо ползване на останалите помещения в етажа. Уговорено е,
че дворното място остава съсобствено между съделителите при равни квоти.
От
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 174, том 1, дело № 9874/95 г. на нотариус при СРС, се установява, че П.Г.Г. е продала на сина си Н.Г.М. следния свой собствен
недвижим имот, а именно: втория етаж от двуетажната жилищна сграда, находяща се гр.
София, ул. „*****, заедно с югоизточното мазе, заедно с ½ ид.ч. от таванския етаж (скосен) от същата сграда, заедно с
½ ид.
ч. от северозападното мазе, като върху югоизточната стая от таванския етаж има
запазено безвъзмездно и пожизнено вещно право на ползване на брат си Й.Григоров
Грънчаров, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата о
заедно със с ½ ид. ч. от дворното място, върху
което е построена сградата.
От
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 105, том I, с рег. № 1182, н.д. № 88/2003 г.,
се установява, че Й.Г.Г.е продал на В.И.В.М.следния
свой собствен недвижим имот, а именно: първи етаж от двуетажната жилищна
сграда, находяща се гр. София, ул. „*****, заедно със средното западно мазе, заедно
със съответните ид.ч. от общите части на сградата,
заедно с ½ ид.ч. от дворното място, върху
което е построена сградата.
Видно
от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 107, том I, с рег. № 1187, н.д. № 89/2003 г.,
на 10.02.2003 г. Й.Г.Г.е дарил на В.И.В.М.и съпругът
й Н. П.М. ½ ид.
ч. от тавана (скосен), заедно с ½ ид.ч. от
северозападното мазе, находящи се в двуетажна жилищна
сграда, находяща се гр. София, ул. „*****.
По
силата на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 185, том III, рег. № 17307, дело № 550/2009 г.,
В.И.В.М.и съпругът й Н. П.М. са продали
на Р.И.М. следния свой собствен недвижим имот, придобит по време на брака и
представляващ съпружеска имушествена общност, а
именно: първи етаж от двуетажната жилищна сграда, находяща
се гр. София, ул. „*****, заедно
със средното западно мазе, заедно със съответните ид.ч.
от общите части на сградата, заедно с ½ ид.ч.
от дворното място, върху което е построена сградата.
Видно
от нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 68, том VI, рег. № 30990, дело 1010/2011 г. В.И.В.М.и
съпругът й Н. П.М. са прехвърлили в
полза на О.Т.И. собствената им ½ ид.ч. от
следните техни съсобствени с трето лице недвижими имот, а именно: таван (скосен), находящи се в двуетажна жилищна сграда, находяща
се гр. София, ул. „***** и
северозападното мазе, находящо се в сградата.
По
делото не се твърди и не се установява ищецът О.И. да е собственик на друг
самостоятелен обект в сградата, в която се намират процесните
имоти.
Основният
правен спор по настоящето съдебно производство се съсредоточава върху правнорелевантното обстоятелство дали процесния
тавански етаж е годен обект на правото на собственост или представлява обща
част по предназначение, както и може ли идеална част от него да бъде предмет на
разпоредителни сделки самостоятелно, като бъде придобита от лице, което не
притежава самостоятелен обект в сградата.
Съгласно
формираната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, обективирана
в решение № 55 от 21.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2826/2021 г., I г. о., ГК, решение № 211 от 13.09.2011 г. по гр. д. №
1940/2009 г. на ВКС, I г. о., решение № 95 от 24.06.2015 г. по гр. д. №
524/2015 г. на ВКС, I г. о., решение № 151 от 03.06.2014 г. по гр. д. №
890/2014 г. на ВКС, I г. о., не
представляват самостоятелни обекти на собственост – жилища или ателиета
приземен или тавански етаж от жилищна сграда, ако същите не отговарят на
изискванията на строителните правила и норми за жилища или самостоятелни
ателиета, действали към построяването им или към момента на разрешаване на
правния спор, включително и на изискванията за минимална светла височина и/или
на изискванията за необходимите помещения, които трябва да съдържа жилище или
ателие. Когато приземният или таванският етаж от сгради съдържа самостоятелни
обекти на собственост (жилища, ателиета, гаражи), тези обекти на собственост
могат да бъдат придобивани по давност, чрез сделка или на друго основание,
както и да бъдат предмет на делба. Когато
приземният и таванският етажи в сграда в режим на етажна собственост не
съдържат самостоятелни обекти на собственост, нито съдържат изградени складови
помещения - принадлежности към самостоятелните жилищни обекти на собственост в
сградата, то същите представляват общи части на сградата по предназначение по
смисъла на чл. 38 ЗС, тъй като
служат за общо ползване от всички етажни собственици, като общи складови
помещения към притежаваните от тях жилищни обекти. Като общи части, те не могат
да бъдат придобивани самостоятелно по давност, чрез прехвърлителни
сделки или по друг начин, нито да бъдат самостоятелни обекти на делба (чл. 38, ал. 3 ЗС). Идеални
части от тях могат да бъдат придобивани или да бъдат предмет на делба само
заедно със самостоятелните жилищни обекти в сградата в режим на етажна
собственост, като размерите на идеалните части, припадащи се към всеки от
самостоятелните жилищни обекти в сградата, се определят по реда на чл. 40 ЗС.
В
случая от заключението на изслушаната пред първата инстанция съдебно-техническа
експертиза се установява, че таванският етаж от сградата се състои от две стаи,
складово помещение и тоалетна. Вещото лице посочва, че стаите имат прозорци, но
площта им е 60/80 см – 0,48 кв.м и не отговарят на нормативните изисквания. Минималната
светла височина на помещенията е 1,35 м. Според експертното заключение
таванският етаж не отговаря по техническите си характеристики на нормативните
изисквания за жилищен обект. В експертизата е прието, че за таванския етаж може
да се изготви проект за преустройство и да бъде обособен като жилищен етаж, при
спазване на нормативните изисквания.
В
открито съдебно заседание вещото лице сочи, че в общината няма одобрена
документация за сградата, вкл. за таванския етаж. Изразява становище, че
таванския етаж е неизползваем.
Пред
въззивната инстанция е допусната нова
съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че в техническите архиви
при район „Подуяне“ на СО се съхранява одобрен от 1934 г. проект на процесната сграда, въз основа на който е издаден
позволителен билет № 89/1934 г., като сградата се състои от мазе (сутерен) и
един етаж. При проверка на място вещото лице е установило, че сградата се
състои от сутерен, два жилищни етажа и тавански (подпокривен)
етаж, които се обслужват от едно общо стълбище. Експертът посочва, че
таванският етаж представлява пространствено и функционално обединени помещения,
включващи коридор, 2 стаи, кухня, килер и санитарен възел. Достъпът до
таванския етаж се осъществява от общо сградно
стълбище, поради което функционално обектът отговаря на изискванията за
преустройство в жилище или ателие. Минималната светла височина на тавана е 1,40
м., а максималната светла височина на останалата част е 2,30 м., като в случая
изискването за минимално светла височина от 2,30 м. е изпълнено за по-малко от 50%
от площта на помещенията. Вещото лице отбелязва, че светлите височини са
измерени от кота готов под (дюшеме) до обшивката на
тавана, като при избор на подходящи настилки и облицовки светлите височини
могат да бъдат увеличени до необходимите.
При
изслушването на вещото лице в открито съдебно заседание пред въззивната инстанция експертът посочва, че не може да каже
кога е построен таванът, но като описание на помещенията, съвпада с
одобрения през 1934 г. проект на
сградата. Посочва, че към момента на изготвяне на експертизата таванският етаж
не отговаря на нормативните изискванията за светлинна височина. Уточнява, че
измерванията са направени от стара настилка, като в случай на премахване на
същата, светлинната височина ще се увеличи с около 10-20 см и ще достигне
нормативно необходимата.
Допусната
е и допълнителна съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че
изискванията за осветеност биха могли да бъдат постигнати чрез разширяване на
съществуващите капандури, без промяна на кота стреха
и/или кота било - само с преустройство на
съществуващия покрив, без да се засягат елементите на масивната носеща
конструкция. Експертът посочва, че доколкото посоченото изисква одобряване на
необходимите проекти по Наредба № 4 за частична
реконструкция на покрива, промяната на предназначението не би могло да се
извърши без значителни преустройства (реконструкция на покрива), при
задължително одобряване на проект, и на основание издадено разрешение за строеж
по реда на чл. 148 ЗУТ.
В
дадените пред въззивната инстанция устни разяснения
вещото лице инж. Ц. потвърди, че осветеността
на отделните помещения е под допустимата, като това несъответствие може да се
премахне чрез увеличаване размера на прозорците, без други преустройства.
В
случая с оглед годината на изграждане на таванския етаж – около 1940 г., предвид
данните, съдържащи се в приложената по делото
отчуждителната преписка, но не по-късно от
1995 г., когато е извършена доброволна делба между Й.и П.Г., следва да се
приеме, че приложимите правила, касаещи изискванията за светла височина на помещенията са в Закон за благоустройството на
населените места (в сила от 1941 г.), Закон
за плановото изграждане на населени места ( в сила от 1949 г.) и Строителните
правила и норми за изграждане на населени места (в сила от 1959 до 1977 г),
Наредба №
5 за правила и норми по териториално и селищно устройство, приета от
Министерството на териториалното развитие и строителство в сила от 1995 г.). Според чл.
169 от Закона за благоустройството на населени места терасовиден е етажът,
включен в допустимия наклон на покривното очертание на сградата. Съгласно чл.
214 от същия закон най-малката светла височина на терасовиден етаж е 2,80 м.,
като при вилообразни и едноетажни и двуетажни сгради, се допускат таванските
обитаеми етажи с височина най-малко 2,30 м. Съгласно пар.
45, ал. 1 ЗПИНМ минималната светла височина на жилищните помещения е 2,50 м., а
съгласно пар. 21а, ал. 3 СПНИНМ минималната светла
височина на жилище в подпокривното пространство е
1,50 м. Според чл. 99, ал. 1 от Наредба № 5/1995 г. светлата
височина на жилищните помещения трябва да бъде най-малко 2,50 м, като
отклонения до 10 на сто се допускат при реконструирането на съществуващи
жилища, както и за част от жилищните помещения във вили, мезонети и еднофамилни
жилища. Съгласно ал. 2 жилищните помещения, ателиетата, стаите за научна,
творческа и друга дейност, изградени в подпокривното
пространство на сграда, трябва да имат светла височина най-малко 2,30 м. за 50
на сто от площта си.
В
случая от изслушаните в производството съдебно-технически експертизи се
установява, че минималната светла височина на таванския етаж е 1,40 м., както и
че изискването за минимална светла височина от 2,30 м. е изпълнено за по-малко
от 50 % от площта на помещенията. Следователно към построяването му таванския
етаж не е отговарял на строителните норми и правила за минимална светла
височина на жилищата и/или ателиета в подпокривното
пространство. Таванският етаж не отговаря на изискванията и на действащата
нормативна уредба – ЗУТ и Наредба № 7/2003 г. за минимална светла височина на
жилище в подпокривното пространство – 1,50 м. (чл.
72, ал. 3 от Наредба № 7/2003 г.). От
техническа гледна точка, според вещото лице, таванският етаж може да добие
самостоятелност като жилищен обект, ако бъде извършено преустройство чрез
увеличаване размерите на прозорците. Предвид така посоченото от вещото лице –
че и към настоящия момент таванският етаж
не представлява жилище (нито се твърди и установява да представлява друг
вид самостоятелен обект в сграда), следва, че таванският етаж не е годен обект
на вещното право на собственост и поради това делбата за него е недопустима.
Въз основа на експертните
заключения се налага изводът, че таванският етаж има единствено
характеристиката на обща част по предназначение, както е разяснено в т.1 и т. 2
от ТР № 34 от
15.VIII.1983 г. по гр. д. № 11/83 г., ОСГК. Съгласно т. 1 от това решение подпокривното
пространство /таванът/ на сгради, притежавани в етажна собственост, когато не е
изградено като жилища, ателиета, стаи за творческа дейност, тавански складови
помещения или други отделни обекти или сервизни помещения към такива, е обща
част от сградата. Съгласно т. 2 от решението, подпокривното
пространство (таванът) е обща част по предназначение, когато има нужната
височина, пространство, обем, до който етаж има нормален достъп от стълба и от
което могат при спазване съответните законни изисквания да се изградят отделни
обекти или сервизни помещения към обектите в долните етажи. Преустройството и
изграждането на отделни обекти или сервизни помещения може да стане по съгласие
на всички етажни собственици при спазване на законните изисквания за извършване
преустройството.
С оглед така изяснения статут на процесният тавански етаж - обща част по предназначение (и
като се има предвид, че за сградата се твърди възникнала етажна собственост по
смисъла на чл. 37 ЗС чрез придобиване на индивидуално право на собственост от
различни лица върху първи и втори етаж), съдът намира, че до промяната на
предназначението и извършване на посоченото от вещото лице преустройство, делба
е недопустима и искът за делба на таванския етаж се явява неоснователен.
По отношение
на процесното северозападно мазе, от събраните
писмени доказателства, се установява, че е изградено около 1934 г (когато е
издаден позволителния билет за строеж на сградата). Същото не
представлява жилище (нито се твърди и установява да представлява друг вид
самостоятелен обект в сграда), поради което следва, че процесното
северозападно мазе не е самостоятелен обект на правото на собственост и поради
това делбата за него също е недопустима.
Неоснователни са доводите на въззивника за недопустимост на първоинстанционното
решение като постановено без участието на всички съсобственици на обекта на
собственост, а именно без участието на собственика на първия етаж от жилищната
сграда – Р.И.М.. Съгласно
чл. 38, ал. 2 ЗС може да се
уговори частите на сградата, които обслужват само някои от притежаваните етажи
или части от етажи, да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват.
Предназначението за служенето им общо на всички етажни собственици или на част
от тях може да се промени само със съгласието на всички етажни собственици.
Съгласието може да се даде изрично или мълчаливо, с фактически или правни
действия, с договор за доброволна делба (не и съдебна), и във всички случаи с
преразпределяне на идеалните части от общите части на сградата, така че да се
предадат полагащите се съобразно чл. 40, ал. 1 ЗС за
новосъздаваните самостоятелни обекти (т. 4 от ТР № 34/15.08.1983 г., ОСГК на
ВС). В случая видно от нотариален акт за продажба на
недвижим имот №
189, том III, рег. № 17307, дело 550/2009 г. Р.И.М.
е придобила собствеността върху първия етаж на двуетажната жилищна сграда, заедно
със средното западно мазе, заедно със съответните идеални части от общите части
на сградата, заедно с ½ ид.ч. от 330/425 ид.ч. от дворното място. Следователно към притежавания от Р.М.реално
обособен самостоятелен обект на сградата, няма прилежащи идеални части от
обектите – предмет на настоящето делбено
производство, поради което и участието й в него не е задължително.
С оглед изложеното и предвид
съвпадение на крайните изводи на въззивната инстанция
с този на първоинстанцонният съд, решение № 82413
от 04.05.2020 г. по гр.д. № 64647/2016 г. по описа на СРС, 52 състав, следва да
се потвърди.
По
разноските:
При
този изход на спора право на разноски пред въззивната
инстанция имат въззиваемите страни – Н.Г.М. и Т.В.Ч..
Същите претендират и доказва такива за адвокатско възнаграждение в размер на
сумата 1400 лв., които на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да им бъдат присъдени.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 82413 от 04.05.2020 г. по
гр.д. № 64647/2016 г. по описа на СРС, 52 състав.
ОСЪЖДА О.Т.И., ЕГН **********,
с адрес: ***
да заплати на Н.Г.М., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, район „Подуяне“, ж.к. *****, и Т.В.Ч., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, район „Слатина“, ул. „*****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 1400 лв. – разноски във въззивното
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните,
при условията на основание чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.