РЕШЕНИЕ
№ 470
гр. Бургас, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500339 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивната жалба
на С. Я. З., подадена чрез пълномощника му адв.Пенка Мутафчиева от САК, против
Решение № 153/26.01.2022 г. по гр.д.7647/2021 г. по описа на Бургаски районен съд, В
ЧАСТТА, с която е постановено налагане на мерки за защита на В. А. З. с ЕГН
********** и С. С. З. с ЕГН **********, двамата от ***, срещу осъществявано спрямо тях
домашно насилие на 01.10.2021 г. от С. Я. З., като: въззивникът С. Я. З. е задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В. А. З. и детето С. С. З.; забранено
му е да приближава на по-малко от 50 м. В. А. З., жилището на адрес: ***, местоработата й
и местата за социални контакти и отдих на В. А. З. за срок от три месеца; на С. Я. З. е
наложена глоба в размер на 200 лв; и въззивникът е осъден да заплати по сметката на
Бургаски районен съд, дължимата в производството държавна такса в размер на 25 лв, а на
молителите В. А. З. и С. С. З., действащ със съгласие на майка си В. А. З., сумата от 600 лв
за направените по делото съдебно-деловодни разноски. С решението е постановено да се
издаде в полза на В. А. З. и С. С. З. заповед за защита, на основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на БРС в обжалваната част е
неправилно, незаконосъобразно, необосновано постановено при допуснати съществени
нарушения на процесуалния и материалния закон и допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила при условията на чл.22, т.6 ГПК. Твърди се, че съдът не е
изложил мотиви, относно възраженията и доводите на страните оспорени с отговора на
1
молбата и в хода на делото, събрани доказателства, писмени бележки, оспорен социален
доклад и изискан нов социален доклад, недопусната СМЕ. Сочи се, че решението
противоречи с трайната съдебна практика, а именно, че въпреки наличието на известни
особености, в процеса по ЗЗДН важат общите принципи на доказване в гражданския процес,
като молителят следва да докаже пълно и главно основателността на подадената до съда
молба и обуславящите това факти от обективната действителност. Ето защо, поради
невъзможността да се установят по описания начин без противоречиво релевантните по
спора факти, съдът е следвало да откаже издаване на исканата заповед за защита, прието
обратното от първоинстанционният съд е постановил неправилно, необосновано и не в
интерес на детето решение и моля, да отмените.
Твърди се, че решението следва да се отмени като неправилно досежно
наложените мерки - забрана на ответника да приближава местата за социални контакти и
отдих на молителката В.З., тъй като местата за социални контакти и отдих не са
индивидуализирани по никакъв начин и не могат да бъдат и определяеми, поради което
освен, че не могат да се постигнат целите на тази мярка, недопустимо ограничават правата
на ответника, както и на непълнолетното дете.
Сочи се, че приложената с молбата на молителката декларация по чл.9, ал.3 от
ЗЗДН, е оспорена като частен документ, съдържащ само твърденията на В. А. З. за извършен
акт на домашно насилие, спрямо нея и детето, като същата не се подкрепя от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, а дори се опровергава от тях.
Твърди се, че особената доказателствена сила чл.13, ал.3 от ЗЗДН на
декларацията в случая е опровергана поради липсата на доказателства, с оглед тежестта на
доказване, която е върху молителката.
Твърди се, че решението е постановено при недопустимо ограничаване правата
на ответника, както и, че съдът не е изложил мотиви относно наведено възражение и
злоупотреба с право чл.З ГПК и възражения в нарушение на съдопроизводствените правила
чл.12 ГПК, опорочено воденето на процеса, отказ от прилагане правилно на закона и
разпоредбите на служебното състезателно начало и равенство на страните в процеса и
доказателствена тежест.
Твърди се, че съдът не е съобразил, че св.М. Д. (майка на молителката) не е била
непосредствен очевидец на отношенията на семейството, както и, че е предубедена. Сочи се,
че по делото не е установено малолетното дете да е чуло директно обидните думи, сочени в
молбата за процесния период, нито е бил е бил пряк очевидец. Ето за що се твърди, че с
оглед установената фактическа обстановка изводите на първоинстанционния съд са
необосновани.
Излагат се оплаквания, че първоинстанционният съд не е събрал всички
поискани от страните, относими и допустими доказателства и не е изяснил изцяло делото от
фактическа страна. Твърди се, че неправилно и без да е сезиран, съдът е отделил насрещната
молба на ответника, с ангажирани доказателства и медицинска документация, и е образувал
отделно дело - гр.д.8636/21 г. на БРС .
Твърди се, че от събраните доказателства медицинска документация за ответника
2
са установени злоупотреба с право и съпричиняване на 24.10.2021 г. – извършване от
молителката на акт на домашно насилие срещу ответника, изразяващо се в това, че го е
оставила в безпомощно състояние след претърпяна от него сърдечна операция и не го е
допуснала в семейното жилище и го е изгонила, без да предаде личните му вещи и ключ от
апартамента, с което е застрашила здравето и живота му.
Излагат се твърдения, че неправилно материалите заедно с доказателствата по
насрещната молба по ЗЗДН депозирана от ответника С.З., за издаване на Заповед за защита
за извършен акт на домашно насилие от самата нея В.А. на дата 24.10.2021 г., са отделени и
по тях е образувано друго дело.
Твърди се, че по делото не е доказано от молителката извършването от ответника
на акт на домашно насилие под каквато и да е форма на принуда над личността, било над
молителката още повече в присъствието на детето ,поради което се твърди, че не са налице
условията по чл.18, ал.1 от ЗЗДН за издаване на заповед за незабавна защита поради което се
претендира отмяна на решението, алтернативно – то да бъде изменено и да се отхвърли като
неоснователна и недоказана молбата, както и да се обезсили издадената Заповед за
незабавна защита. Претендират се разноски за двете инстанции.
Изложени са подробни съображения, приложена е съдебна практика.
Заявени са следните доказателствени искания, които съдът е оставил без
уважение по изложените в определението му по чл.267 ГПК съображения. В откритото
съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от процесуалния представител на
въззивника, представено е писмено доказателство - Декларация за отказ от правото на
ползване, подписана от въззивника.
Въззиваемите В. А. З. и С. С. З., действащ със съгласието на майка си В. А. З.,
оспорват подадената жалба като неоснователна. В законовия срок подават писмен отговор
на въззивната жалба, в който излагат съображения за законосъобразност и правилност на
обжалваното решение. Твърди се, че в жалбата са посочени пороци на решението от
фактическа и правна страна, които липсват. Сочи се, че съдът е обсъдил поотделно и в
съвкупност всички относими към предмета на делото доказателства, като съответно
справедливо е определил нужните за молителите мерки за защита.
Сочи се, че са неверни твърденията за липса на доказателства за осъществения на
01.10.2021 г. акт за домашно насилие спрямо молителите от ответника С.З., а
интерпретацията на събраните доказателства в жалбата е едностранчива и неправилна.
Твърди се, че представената декларация от молителите по чл.9 ал.3 от ЗЗДН се
ползва със специфична доказателствена стойност, за разлика от останалите частни
свидетелстващи документи, които имат само формална доказателствена сила, а при
оспорване истинността на фактите в декларацията, доказателствената тежест е за лицето,
което я оспорва.Сочи се, че в настоящия случай, не само не са събрани доказателства, които
да опровергаят декларациите, а напротив, доказателствата са в подкрепа на изложеното в
двете декларации. Твърди се, че събраните доказателства, социалният доклад и обясненията
на детето потвърждават, че поведението на ответника спрямо молителите се характеризира с
трайно негативно отношение, изразяващо се най-вече с прояви на вербално и физическо
насилие спрямо В.З., в повечето случаи - в присъствието на сина им - С.З., което
3
кореспондира със случилото се на 01.10.2021 г.
Твърди се, че всички други изложени от въззивника факти, касаещи събития след
01.10.2021 г., както и тяхната интерпретация, са неотносими и като такива не следва да
бъдат разглеждани и кредитирани.
Оспорват се твърденията, допуснатата мярка ще доведе до изгубване на връзката
между баща и син за период от 3 месеца, тъй като наложената мярка от съда спрямо детето е
- баща му да се въздържа от домашно насилие и която мярка, съгласно закона не се определя
за конкретен срок.
Наложената мярка по отношение на молителката В.З. е с 3-месечен срок, като
дори и местата за социален контакт и местоработата й да съвпадат с тези на детето и
училището му, същите обстоятелства не се явяват пречка за осъществяване на контакт
между баща и син, вкл. и на други места и по друг начин.
Оспорва се твърдението във въззивната жалба, че постановените мерки за защита
целят заместване на произнасянето за родителските права, като се сочи, че за тези въпроси
молителката своевременно и преди искането за защита е сезирала съда, и по тях дори вече
има произнасяне.
Твърди се, че от правна страна не са налице сочените пороци на решението,
които да обуславят повтаряне на всички съдопроизводствени действия, съотв. не е налице
основание за уважаване на доказателствените искания на въззивната страна. Твърди се, че
липсва изключително сериозно процесуално нарушение, каквото например е липсата на
доклад или на непълен такъв, което да е основание за повтаряне на всички
съдопроизводствени действия, още повече, че и насрещната страна е приела доклада по
делото без възражения. Ето защо се оспорват заявените доказателствени искания, вкл. за
изготвяне на нов социален доклад. По отношение на новите въпроси, поставени към
социалния доклад се твърди, че те вече са изяснени, а и нямат значението за спора, вкл. и за
изпълнение на заповедта за защита.
Оспорва се като неотносимо и неоснователно и повторното искане за СМЕ за
здравословното състояние на В.З..
Оспорва се и искането за приобщаване на доказателствата от друго дело -
гр.д.8336/2021г. на БРС, доколкото същото касае други събития, без връзка с настоящия
казус, и по което има висящо и неприключило производство.
Претендира се потвърждаване на решението на БРС. Няма искания по
доказателствата.
ДСП Бургас не изпраща представител и не изразява становище по въззивната
жалба.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния БРС е образувано по молбата на В. А.
З. и С. С. З., действащ със съгласие на майка си В. А. З., двамата от ***, против въззивника
С. Я. З., за издаване на заповед за защита срещу осъществено спрямо молителите, домашно
насилие от бащата на детето и съпруг на молителката З. - С. Я. З., чрез налагане на следните
мерки за защита: задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие; забрана
да приближава жилището, местоработата, училището на детето и местата за социални
4
контакти и отдих на молителите за срок, определен от съда. В молбата се твърди, че
молителката и ответникът са съпрузи, а вторият молител е тяхно дете. Сочи се, че съпрузите
са в развод, поради влошаване на отношенията им в резултат на упражнявано от ответника
над семейството му в продължение на години психическо насилие, а спрямо съпругата - и на
физическо насилие. Конкретно за процесния случай на домашно насилие се твърди, че на
01.10.2021 г., вечерта се е случил поредният семеен скандал, възникнал първоначално като
спор по битови въпроси. Сочи се, че в този случай, след ескалирането на спора в грозен
скандал, молителката заявила, че желае развод, от което последвали грозни сцени - яростни
обиди, отправени от ответника спрямо молителката - „Изрод мръсен“, „Селянка мръсна“,
„Мастия..“, „Ти за каква се мислиш...“, „Не се ли гледаш каква чума си ?!“, псувни от типа
на „Майка ти“, а също и заплахи - „Подай молба и ще видиш какво ще ти се случи ...!“, „Ти
ще видиш - ще те изкарам алкохоличка и ще ти взема детето!“. Твърди се, че синът им -
молителят С.З., станал свидетел на случилото се, се опитал да успокои майка си, помолил я
да спре да слуша думите на баща му и да не говори с него. Твърди се, че в един момент
молителите се оттеглили в детската стая и повече не излезли от нея. Твърди се, че
ответникът упражнява от години домашно насилие в семейството си по отношение на
съпругата си и детето, в резултат от което от 2016 г., след осъществено спрямо молителката
физическо насилие, тя се е преместила от семейната спалня и спи, заедно с детето в неговата
стая. Сочи се, че детето от години е ставало свидетел на актовете на агресия от страна на
баща му, при което се е опитвал да успокои майка си, да я накара да спре да обръща
внимание на баща му и да спре да говори с него, като впоследствие детето се е затваряло в
стаята си и не общувало с баща си.
Към молбата са представени доказателства и декларации по чл.9, ал.3 от ЗЗДН от
В. А. З. и от С. С. З., в които молителите потвърждават описаното в молбата им до съда.
Молбата е с правно основание чл.8, т.1 от ЗЗДН по отношение на молителката
В.З. и чл.8, т.2 от ЗЗДН по отношение на молбата за защита на детето на молителката – С. С.
З..
Ответникът по молбата е представил писмен отговор в законовия срок, с който
оспорва молбата като неоснователна. Оспорва твърденията на молителите, че е упражнил
домашно насилие спрямо тях. Представените декларации по чл.9, ал.3 ЗЗДН се оспорват
като „частен документ и негодно доказателствено средство, тъй като в тях твърдените в
молбата актове на домашно насилие не са индивидуализирани по време, място и начин на
извършване“. Излагат се съображения за характера на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
Твърди се, че по делото не следва да се събират гласни доказателства, тъй като очевидци на
случилото се не е имало. Излагат се твърдения за извършено от молителката З. спрямо
ответника домашно насилие седмици след процесното. Твърди се, че молбата е заведена
единствено, за да послужи пред брачния процес.
ДСП-Бургас представя два социални доклада – след среща и обсъждане с всеки от
двата родители. В докладите се сочи, че не се установява съществуване на реални рискове за
живота и здравето на непълнолетния С.. Онветникът е заявил, че желае да съхрани
5
изградената емоционална връзка със сина си.
С обжалваното решение БРС е приел молбата за основателна. Наложил е мерки за
защита на молителите В. А. З. и С. С. З., срещу осъществявано спрямо тях домашно насилие
на 01.10.2021 г. от ответника С. Я. З., като: ответникът е задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо В. А. З. и детето С. С. З.; забранено му е да
приближава на по-малко от 50 м. молителката В. А. З., жилището на адрес: ***,
местоработата й и местата за социални контакти и отдих на В. А. З. за срок от три месеца,
считано от постановяване на решението, като е отхвърлена молбата в частта, с която се иска
забрана на извършителя да приближава детето С. С. З., неговото училище и местата за
социални контакти и отдих. На ответника е наложена глоба в размер на 200 лв. Ответникът
е осъден да заплати по сметката на Бургаски районен съд, дължимата в производството
държавна такса в размер на 25 лв, а на молителите - сумата от 600 лв за направените по
делото съдебно-деловодни разноски. Издадена е заповед за защита по чл.15, ал.2 от ЗЗДН.
Решението на БРС е обжалвано само от ответника, поради което е висящо само в
частта, с която са наложени мерки за защита от домашно насилие и в осъдителната си част.
Поради липсата на подадена от молителката жалба, решението е влязло в сила в
отхвърлителната си част.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният
съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
На първо място съдът намира, че първоинстанционният съд е установил правилно
и в пълнота фактическата обстановка, като изводите му по фактите са обосновани. Съдът
намира за неоснователни оплакванията във въззивната жалба, че решението е необосновано
и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон
и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при условията на
чл.22, т.6 ГПК. Съдът не констатира допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения, нито основание за отвод на съдията-докладчик.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че съдът не е изложил
мотиви, относно възраженията и доводите на страните. Според настоящия състав,
първоинстанционният съд е обсъдил относимите към процесния случай твърдения и
възражения на страните, както и представените в тази връзка доказателства, като изводите
му по фактите са обосновани – съответстващи на представените доказателства.
Неоснователно е оплакването на въззивника, че решението противоречи с
трайната съдебна практика, а именно, че въпреки наличието на известни особености, в
процеса по ЗЗДН важат общите принципи на доказване в гражданския процес, и молителят
следва да докаже пълно и главно основателността на подадената до съда молба и
обуславящите това факти от обективната действителност. Съгласно чл.13, ал.2, т. 3 от ЗЗДН,
декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН е допустимо доказателствено средство в производството
по ЗЗДН, а съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава
6
заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. В
настоящия случай представените по делото две декларации по чл.9, ал.3 от ЗЗДН – от всеки
от двамата молители, подробно описват случилото се, като описанието в тях съответства на
описаното в молбата. В тази връзка следва да се посочи, че съдът намира за неоснователно
възражението в отговора на молбата, че „твърдените в молбата актове на домашно насилие
не са индивидуализирани по време, място и начин на извършване“. Описаното в двете
декларации не само не се опровергава от останалите доказателства, но и се подкрепя от
ангажираните от молителите гласни доказателства, въпреки, че св.М.Д. е майка на
молителката З. и баба на молителя С. С. З., и не е била очевидец на случилото се, тя разказва
за споделеното й на следващия ден от нейната дъщеря, както и за предишни случаи на грубо
отношение на ответника към дъщеря й, вкл.и на обиди, които лично е чула от ответника за
дъщеря й, и които кореспондират на представените по делото две писмени декларации по
чл.9, ал.З от ЗЗНД. Неоснователни са оплакванията на въззивника, че съдът не е съобразил,
че св.М. Д. (майка на молителката) не е била непосредствен очевидец на отношенията на
семейството, както и, че е предубедена. В мотивите си съдът изрично е посочил, че отчита
обстоятелството, че свидетелката Д. е майка на молителката, както и, че е не е била пряк
очевидец на случилото се, но е отчел също, че тя има най-близки и преки наблюдения върху
случващото се между страните и върху емоционалното и психологическото отражение на
случващото се в семейството, върху дъщеря й. В крайна сметка съдът е отчел, че св.Д.
пресъздава споделеното й от дъщеря й на следващия ден след акта на домашно насилие.
Неоснователно е твърдението, че непълнолетното дете не е установено да е чуло директно
обидните думи, сочени в молбата за процесния случай, нито е бил е бил пряк очевидец. От
изложеното в Декларацията на С. С. З. по чл.9, ал.3 ЗЗДН и от изложеното от него при
изслушването му в съдебно заседание се установява, че след започването на скандала, той е
отишъл при родителите си, „видял е, че се карат и той я обижда“, т.е.детето е присъствало на
част от скандала и е станало свиделел на отправените от ответника към молителката З.
обиди. Съдът намира за недоказано твърдението във въззивната жалба, че особената
доказателствена сила чл.13, ал.3 от ЗЗДН на декларацията в случая е опровергана поради
липсата на доказателства, с оглед тежестта на доказване, която е върху молителката, както и
твърденията в жалбата, че с оглед установената фактическа обстановка изводите на
първоинстанционния съд са необосновани.
С оглед представените декларации съдът намира, че с поведението си на
01.10.2021 г. въззивникът е осъществил акт на психическо и емоционално домашно насилие
по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН по отношение на молителката З., поради което правилно
първоинстанционният съд го е санкционирал с наложените мерки за защита от домашно
насилие.
Неоснователно е твърдението на въззивника, че решението е постановено при
недопустимо ограничаване правата на ответника, както и, че съдът не е изложил мотиви
относно наведено възражение и злоупотреба с право чл.З ГПК и възражения в нарушение на
съдопроизводствените правила чл.12 ГПК, опорочено воденето на процеса, отказ от
7
прилагане правилно на закона и разпоредбите на служебното състезателно начало и
равенство на страните в процеса и доказателствена тежест. Съдът е допуснал всички
относими към процесния акт на домашно насилие доказателства и е обсъдил всички
относими твърдения и възражения на страните, вкл.на ответника. Твърденията за извършен
впоследствие (на 24.10.2021 г.) от молителката З. акт на домашно насилие по отношение на
ответника З., нямат връзка с извършения от ответника З. акт на домашно насилие на
01.10.2021 г., поради което доказателствата в тази връзка са ирелевантни за настоящия спор
и правилно първоинстанционният съд е отказал събирането им в настоящото производство и
правилно е отделил насрещната молба на ответника, с ангажирани доказателства и
медицинска документация, и е образувал отделно дело - гр.д.8636/21 г. на БРС .
На последно място съдът приема, че предвид постановените мерки за защита,
срока, за който са допуснати, както и предвид възрастта на детето С.З., е неоснователно
искането решението да се отмени като неправилно досежно наложените мерки - забрана на
ответника да приближава местата за социални контакти и отдих на молителката В.З., тъй
като местата за социални контакти и отдих не са индивидуализирани по никакъв начин и не
могат да бъдат и определяеми, поради което освен, че не могат да се постигнат целите на
тази мярка, недопустимо ограничават правата на ответника, както и на непълнолетното дете.
За пълнота следва да се посочи, че представената във въззивното производство Декларация
за отказ от право на ползване, с която въззивникът е декларирал, че се отказва от правото на
ползване на друг недвижимм имот, е ирелевантна за настоящия спор, поради което съдът
няма да я обсъжда.
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено при споделяне на мотивите на първоинстанционния съд, към
които настоящият състав препраща на основание чл.272 ГПК.
При така постановения резултат, въззивникът следва да заплати на въззиваемата
З. съдебни разноски за въззивното производство в размер на 600 лв с оглед направеното от
въззивната страна възражение за прекомерност на адв.възнаграждение, фактическата и
правна сложност на делото и предвид разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За пълнота следва да
се отбележи, че доказателства за реалното заплащане от въззиваемата на уговореното
адв.възнаграждение, се съдържат в договора за правна защита и съдействие, в който е
отразено, че договореното възнаграждение от 800 лв е заплатено „напълно и в брой при
подписване на договора“.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 153/26.01.2022 г. по гр.д.7647/2021 г. по описа на
Бургаски районен съд В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
8
ОСЪЖДА С. Я. З., ЕГН **********, да заплати на В. А. З., ЕГН **********, от
***, сумата от 600 лв (шестстотин лева), представляваща съдебни разноски за въззивното
производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9