Р Е Ш Е Н И Е
№ град Харманли 12.04.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
наказателен колегия, в публично съдебно заседание на десети март две хиляда
двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Ива Гогова
при
секретаря: Антония Тенева
и
с участието на прокурора:
като
разгледа докладваното
от съдия Гогова административно - наказателно дело № 46 по описа на РС-Харманли за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.416, ал.6 от КТ.
Обжалвано
е Наказателно постановление №26-001180 от 13.01.2021г. на Директор на Дирекция
„Инспекция по труда”-гр.Хасково, с което на „София Комерс- Заложни къщи” АД,
ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление гр.София, район „Витоша”, кв.
„Манастирски ливади”, ул. „Ралевица” №., ет.., офис .., представлявано от
изпълнителния директор П.В., на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. чл.414, ал.1,
вр. чл.415в ал.1 от КТ, е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 300 лв. за нарушение на чл.66 ал.1, т.7, вр. чл.244 т.1 от КТ и Постановление №350 от 19.12.2019г. за опредляне размера на МРЗ за
страната.
Недоволен
от горепосоченото наказателно постановление е останал жалбоподателят „София
Комерс- Заложни къщи” АД, поради което обжалва същото в законоустановения срок
с оплаквания за незаконосъобразност и неправилност. Счита за неизвършено
процесното адм.нарушение, както и че АНО неправилно неприложил института на
чл.28 от ЗАНН. В случай, че не бъде отменено НП, моли за намаляване размера на
наложената санкция до минималния такъв. Липсвали мотиви защо е наложено
наказание в максимален размер, което правело атакуваното НП необосновано. Моли
за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не изпраща представител.
Административнонаказващият орган /АНО/,
редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк.Грудева оспорва жалбата
като неоснователна.
Районна прокуратура – Хасково, ТО-Харманли,
редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като прецени поотделно и в
тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна :
Не е спорно по делото, че на 02.12.2020г. в
гр.Симеоновград, ул. „Драва” №..., в заложна къща, стопанисвана и управлявана
от „София Комерс- заложни къщи” АД, е била извършена проверка от „Инспекция по
труда”-Хасково, като също така е била извършена и проверка по документи в Д-я„ИТ”-Хасково
на 15.12.2020г. Установено е, че „София Комерс- Заложни къщи” АД, като
работодател, е сключил допълнително споразумение №3285 от 01.01.2020г. към
трудов договор №326 от 30.01.2008г. с К. М. А., на длъжност „комисионер заложна
къща”, с което считано от 01.01.2020г. е уговорено основно трудово
възнаграждение от 569.03 лв. месечно за пълно работно време, осемчасов работен
ден, седмично 40 часа.
За така установеното е бил съставен
протокол за извършена проверка от 18.12.2020г. от Д-я „ИТ”-гр.Хасково.
С оглед на така установеното е
бил съставен АУАН №26-001180 от 18.12.2020г. от Е.Л. – гл.инспектор при Д-я
„ИТ”-Хасково, в присъствието на св.Н.Д., като е прието за извършено на
01.01.2020г. в заложна къща в гр.Симеоновград, ул. „Драва” №.. от „София Комерс- Заложни къщи” АД, в качеството му на
работодател, нарушение на чл.66 ал.1, т.7, вр. чл.244 ал.1 от КТ, вр.
Постановление №350 от 19.12.2019г. за определяне размер на МРЗ за страната – сключване
на допълнително споразумение №3285 от 01.01.2020г. към трудов договор №326 от
30.01.2008г. с К. М. А., с което считано от 01.01.2020г. е уговорено основно
трудово възнаграждение от 569.03 лв. месечно за пълно работно време, осемчасов
работен ден, седмично 40 часа.
Актът е редовно и надлежно връчен на жалбоподателя чрез пълномощника
С.Павлов, упълномощен с пълномощно от 04.09.2020г., като в законоустановения
срок са подадени възражения против АУАН.
Административнонаказващият орган в оспореното НП също е приел, че „София Комерс- Заложни къщи” АД, в качеството му на
работодател, е нарушенил чл.66 ал.1, т.7, вр. чл.244 ал.1 от КТ, вр.
Постановление №350 от 19.12.2019г. за определяне размер на МРЗ за страната чрез
сключване на допълнително споразумение №3285 от 01.01.2020г. към трудов договор
№326 от 30.01.2008г. с К. М. А.., с което считано от 01.01.2020г. е уговорено
основно трудово възнаграждение от 569.03 лв. месечно за пълно работно време,
осемчасов работен ден, седмично 40 часа, поради което и на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. чл.414,
ал.1, вр. чл.415в ал.1 от КТ му е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 300 лв. АНО също е посочил, че нарушението е
извършено на 01.01.2020г. в заложна къща в гр.Симеоновград, ул. „Драва” №.., като по еднакъв начин с описаното в
АУАН е отразена в НП фактическата обстановка и обстоятелствата, при които е
осъществено нарушението.
Описаната
в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по
делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването му – протокол за
извършена проверка от 18.12.2020г., заверени копия на трудов
договор №326/30.01.2008г., допълнително споразумение №3285 от 01.01.2020г.,
график за явяване/неявяване на работа за месец октомври 2020г., фиш за работна
заплата за месец октомври 2020г., както и от показанията на изслушаните в
съдебно заседание свидетели Н.Д. и Е.Л.,***, които съдът кредитира с доверие
като логични, вътрешно непротиворечиви, последователни и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от
надлежното лице. Разгледана по същество е основателна.
АУАН и НП са издадени от
компетентните за това органи съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.416, ал.1 от КТ и чл.47, ал.1, б.”б” от ЗАНН, вр.чл.416, ал.5 от КТ, което не се и оспорва
от страните.
При издаването на Акта за установяване на
административно нарушение (АУАН) и на Наказателното постановление (НП) са
спазени предвидените от разпоредбите на чл.34 от ЗАНН срокове.
Съдът констатира, че издаденият АУАН и
атакуваното НП не отговарят на императивните разпоредби съответно на чл.42, т.
4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН.
В случая жалбоподателят е наказан за нарушение на
чл.66 ал.1, т.7, вр. чл.244 ал.1 от КТ, вр. ПМС№ 350/19.12.2019г. Разпоредбата
на чл. 66, ал.1, т.7 от КТ регламентира, че трудовият договор съдържа данни
за страните и определя основното и допълнителните трудови възнаграждения с
постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. А съгласно разпоредбата на чл. 244 т.1 от КТ Министерския съвет
определя минималната работна заплата за страната. С ПМС№ 350/19.12.2019г.
е определен от 1 януари 2020 г. размер на минималната месечна работна заплата
за страната 610 лв. и на минималната часова работна заплата 3,66 лв. при
нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна
седмица, като размерът на минималната месечна работна заплата по ал. 1 се
определя за пълен работен месец.
Имайки предвид горепосочените разпоредби и отразеното
в АУАН и в НП, съдът намира, че от фактическото и правно описание на
нарушението в АУАН и в издаденото въз основа на него НП не става ясно за какво
точно административно нарушение е наказано дружеството, доколкото не се излагат
никакви факти относно съставомерните признаци на нарушението, а именно че така
договорената заплата е по – ниска от минималната за страната, определена с ПМС№
350/19.12.2019г. В Наказателното постановление като изпълнително деяние е
посочено, че работодателят е "уговорил" основно трудово възнажраждение в размер на 569.03 лв. за пълно работно време, осемчасов
работен ден, седмично 40 часа, при условията на сумирано отчитане на работното
време. Фактът, че е договарено трудово
възнаграждение между страните, изпълва изискването на разпоредбата на чл.66
ал.1, т.7 от КТ, доколкото по силата на посочената норма се изисква единствено
да е договорено основно трудово възнаграждение, което е сторено. Но така посочената норма не сочи за извършено
нарушение, изразяващо се в договаряне на трудово възнаграждение в размер
по-нисък от минималния предвиден за страната с ПМС№ 350/ 19.12.2019г. Такова
нарушение не регламентира и другата сочена от АНО норма на чл.244 ал.1 от КТ,
вр. ПМС№ 350/ 19.12.2019г., тъй като същата не съдържа задължение за
работодателя, а единствено сочи, че МС определя минималната работна заплата за
страната. Отделно от изложеното наказанието е наложено на основание чл. 414, ал.1,
вр. чл.415в ал.1 от КТ, като и тази норма не съдържа самостоятелен
състав на нарушение и не допринася за изясняване на въпроса за какво нарушение
е наказано дружетсвото-жалбоподател.
В случая следва да се отбележи, че съгласно чл.12 от Наредбата
за договаряне на работната заплата, минималната работна заплата, определена
чрез договаряне, не може да бъде по-ниска от тази, определена от Министерския
съвет, като съгл. чл.14 от същата наредба при договарянето на конкретния размер
на работната заплата по индивидуален трудов договор следва да се спазват и повелителни разпоредби на Кодекса на
труда, закон, указ, устав или друг нормативен акт. Предвид това неспазването им води до нарушение на чл.14, вр.
чл.12 от Наредбата за договаряне на работната заплата, тъй като по
този начин не се спазват императивни норми, установени с Постановление на
Министерски съвет за определяне на размера на минималната работна заплата за
страната.
Липсата на надлежно описание на самото нарушение
съставлява съществено процесуално нарушение, което не може да бъде санирано от
съда, а несъответствието между фактите и правното основание, послужили като
основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател, съставлява нарушение на закона, предвид което се
налага отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
Мотивиран така и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът в настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №26-001180 от 13.01.2021г.
на Директор на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Хасково, с което на „София
Комерс- заложни къщи” АД, ЕИК: ...., с адрес гр.София, район „Красно село”,
бул. „Христо Ботев” №.., ет.3, представлявано от изпълнителния директор П.В.В.,
на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. чл.414, ал.1, вр. чл.415в ал.1 от КТ, е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 300 лв. за
нарушение на чл.66 ал.1, т.7, вр. чл.244 т.1 от КТ и Постановление №350 от
19.12.2019г. за опредляне размера на МРЗ за страната.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ :