№ 51
гр. Троян, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - НАКАЗАТЕЛЕН, в
публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Светла Ив. Иванова
при участието на секретаря Кремена Н. Раева
като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Административно
наказателно дело № 20244340200043 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №24-0359-000021 от
09.02.2024г. по описа на РУ – Троян, с което на Н. Ц. Н. от град Луковит е
наложено административно наказание по чл.183, ал. 4, т. 7 от Закон за
движение по пътищата /ЗДвП/ - глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за
нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № 1з-
2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.
Жалбоподателят, в жалбата си сочи, че обжалваният административен
акт е незаконосъобразен, неправилен и необоснован, издаден в нарушение на
нормите на ЗАНН и прави искане за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание, редовно призован не се явява и не се
представлява. В приложено по делото писмено становище вх.№1983 от
16.04.2024година, постъпило по куриер в ТРС моли да бъде даден ход на
делото в негово отсъствие, като излага подробни възражения.
Не претендира присъждане на разноски и не ангажира доказателства в
тази насока.
Въззиваемата страна - РУ „Полиция" Троян, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание.
В молба-становище навежда доводи за неоснователност на жалбата и
прави искане за потвърждаване на НП.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във
връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна
страна:
1
Жалбата е подадена в предвидения от закона четиринадесет дневен
срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
На 21.01.2024 год. служителите мл. инсп. Т. Г. и мл. инсп. Г. М. се
намирали в град Троян на ул. „Генерал Карцов" № 250 и работели по контрол
на пътното движение. Около 10:54 часа спрели за проверка лек автомобил
Пежо 306 с per. № ***, управлявано от правоспособния Н. Ц. Н. от град
Луковит. При извършената проверка установили, че Н. управлявал МПС - то,
без да използва обезопасителен колан по време на движение, с какъвто
автомобила е оборудван и както се изисква по закон. В автомобила водача бил
сам и пътници не е имало. За констатираното нарушение, мл. инсп. Т. Г. в
присъствието на мл. инсп. Г. М. -очевидец на нарушението, съставил АУАН
серия GA с № 624616 на Н. Ц. Н.. При съставянето на АУАН същия е
предявен на нарушителя и подписан от него без възражение. Водачът не е
направил допълнителни обяснения и възражения на основание чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното
наказателно постановление № 24-0359-000021/09.02.2024г. по описа на РУ –
Троян, с което на Н. Ц. Н. от град Луковит е наложено административно
наказание по чл.183, ал. 4, т. 7 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/
глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП,
както и на основание Наредба № 1з-2539 на МВР са отнети 10 контролни
точки.
В хода на съдебното производство в качеството на свидетел беше
разпитан актосъставителят Т. М. Г., който потвърждава авторството на
съставения от него акт и констатираното в АУАН, като сочи, че си спомня
конкретния случай, при който изследвали въпроса има ли водача основателна
причина да не е поставил колана или да представи документ от лекар, който
го освобождава от това задължение, но такъв не бил представен. Свидетелят
твърди, че след изготвяне на акта, преди да бъде разпечатан, същият бил
прочетен на водача, който заявил, че няма възражения във връзка с
отразеното в него, както и досежно обстоятелството, че водачът бил сам в
автомобила.
Съдът кредитира показанията на актосъставителя, като намира същите
за обективни, конкретни и непосредствено възприети и които потвърждават
констатираното нарушение.
В хода на настоящото производство беше разпитан и свидетелят по
акта - Г. Ц. М., който посочва, че си спомня конкретния случай, че
автомобила бил спрян за рутинна проверка при която било установено, че
водачът е без поставен колан. Потвърждава, че водачът подписал акта без
възражения, че същият му бил надлежно връчен, а обясненията на Н. били че
„..просто е забравил да постави колана…“.
Съдът възприема показанията на свидетеля, като намира, че същите
представляват източник на обективна информация с доказателствена
стойност относно фактите и обстоятелствата, относими към състава на
изследваното нарушение.
При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
При съставянето на акта и при издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Същите
2
отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната
компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган
следва от така представените по преписката оправомощителна Заповед №
81213-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи и
Удостоверение № 295р-9650 от 14.08.2018г. на Директора на ОДМВР гр.
Ловеч. Главен инспектор М.И.Б. работи на длъжност- Началник сектор
„Охранителна полиция“ при РУ – Троян и съгласно т. 3.9 от посочената по-
горе заповед е оправомощен да издава наказателни постановления за
извършени нарушения по ЗДвП.
Актът за установяване на административно нарушение е издаден при
спазване на процедурата, предвидена в чл.40 ал.1 и чл.43 ал.1 и ал.2 от ЗАНН
- актът е съставен в присъствието на нарушителя и свидетеля, присъствал на
проверката, предявен е по надлежния ред на жалбоподателя, подписал го е и е
получил препис от него. АУАН и наказателното постановление съдържат
изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. Както в акта, така и в
наказателното постановление пълно и точно е описано нарушението, датата и
мястото на извършване, обстоятелствата, при които е било извършено и
законовите разпоредби, които са нарушени.
Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са били допуснати съществени процесуални нарушения,
които да водят до опорочаване на производството.
При така установената фактическа обстановка и с оглед събрания
доказателствен материал, съдът приема, че констатациите в АУАН и НП
съответстват на действителното положение и с поведението си на процесната
дата, час и място, жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна
страна вмененото му нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП, тъй като при
управление на лек автомобил Пежо 306 с per. № ***, не е използвал
обезопасителния колан, с който е оборудвано въпросното МПС. Нарушената
разпоредба указва на водачите и пътниците в моторни превозни средства от
категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани. Горепосочените обстоятелства се подкрепят и от показанията на
актосъставителя – свид. Г. и свид. М., които потвърждават констатираното от
тях управление на МПС от жалбоподателя без обезопасителен колан.
Настоящата инстанция намира, че Н. не е доказал, а и подобни
твърдения по делото липсват, че попада в изключенията на чл. 137А, ал. 2, т.
2 и т. 3 от ЗДвП, тъй като тези хипотези касаят лицата, чието физическо
състояние не позволява използването на обезопасителен колан, както и лицата
с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат,
които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните
нужди. Хипотезата на т.2 на чл.137А от ЗДвП касае лицата, чието физическо
състояние не позволява използването на обезопасителен колан. За физическо
състояние, което не позволява на лице - водач на МПС, да използва
обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което поради
обективни причини, т.е. стоящи извън субективните възприятия на лицето, е
невъзможно да се постави колан или ако поставянето на такъв би застрашило
здравословното му състояние. Посоченото обстоятелство може да бъде
установено чрез медицински документ, съдържащ лекарско предписание, че
физическото състояние не позволява използването конкретно на
3
обезопасителен колан, което обстоятелство подлежи на доказване от
жалбоподателя, а в настоящият случай доказателства в тази насока не са
ангажирани. Нещо повече, видно от приложения по административната
преписка АУАН, същият е подписан от жалбоподателя, без възражения.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за нарушаване
правото му на защита, поради невъзможността му да разбере за какво точно
нарушение е наказан, с твърдение, че липсва посочване на категория на МПС,
което е управлявал. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно
подробно и ясно описание на коментираното нарушение и фактическите
обстоятелства, при които е извършено, посочена е неспазената
материалноправна разпоредба, като деянието е правилно квалифицирано. Ето
защо съдът намира, че липсва неяснота относно вмененото на жалбоподателя
противоправно деяние, съответно не е ограничено правото му да разбере за
какво точно е санкциониран. Непосочването на категорията, в която попада
управляваното от жалбоподателя МПС, не представлява съществено
процесуално нарушение, тъй като в АУАН и НП изрично се визира какво е
управляваното от наказаното лице МПС, а именно: лек автомобил от
посочения модел и марка, а съгласно чл.149, ал.1, т.2 от ЗДвП, категория М
са моторни превозни средства, проектирани и конструирани основно за
превоз на пътници и техния багаж: а) категория М1 – превозни средства от
категория М с не повече от 8 места за сядане, без мястото за сядане на водача;
в превозните средства от категория М1 няма място за стоящи пътници; броят
на местата за сядане може да бъде ограничен до едно (мястото за сядане на
водача); б) категория М2 – превозни средства от категория М с повече от 8
места за сядане, без мястото за сядане на водача, с технически допустима
максимална маса не повече от 5 t; в превозните средства от категория М2,
освен местата за сядане, може да има място за стоящи пътници; в) категория
М3 – превозни средства от категория М с повече от 8 места за сядане, без
мястото за сядане на водача, с технически допустима максимална маса над 5 t;
в превозните средства от категория М3 може да има място за стоящи
пътници. Съгласно т.3 от същия текст, категория N са моторни превозни
средства, проектирани и конструирани основно за превоз на товари: а)
категория N1 – превозни средства от категория N с технически допустима
максимална маса не повече от 3,5 t; б) категория N2 – превозни средства от
категория N с технически допустима максимална маса над 3,5 t, но не повече
от 12 t; в) категория N3 – превозни средства от категория N с технически
допустима максимална маса над 12 t.
В този смисъл и така даденото описание на управляваното от лицето
ППС в акта е достатъчно за изясняване на обстоятелството, че същото спада
към някоя от подкатегориите за категория М. Това от своя страна пък прави
напълно ясно за наказаното лице, че същото е длъжно, когато управлява
такава категория ППС, да използва предпазен колан, когато същото е
оборудвано с такъв, а се установява по делото и не е било спорно, че
жалбоподателя е бил без предпазен колан.
Неоснователни са и възраженията досежно отнетите на жалбоподателя
контролни точки. В АУАН и НП ясно е описано извършеното в случая
нарушение, а именно неизпълнение на задължението за използване на
предпазен колан, както и точно е посочена санкционната разпоредба – чл.183,
ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП. В чл. 6, ал. 1, т. 18 от Наредба с номер Iз-2539 от
17.12.2012г. на МВР е уредено, че за неизпълние на задължението за
4
използване на предпазен колан или носене на каска (чл. 183, ал. 4, т.7, предл.
1 от ЗДвП) на водача се отнемат 10 контролни точки. Следва да се отбележи,
че отнемането на контролни точки не е санкция, която подлежи на
самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-отчетен
характер, което изпълнява предупредителна (по отношение на водачите) и
информационно-статистическа (от гледна точка на контролните органи)
функция. При отнемане на контролни точки съответният административен
орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му
задължително следва факта на налагане на наказание за извършено
нарушение. Отнемането на контролни точки няма самостоятелен характер и
действията на административния орган по отбелязване на отнемането им е в
зависимост от наличието на влязло в сила наказателно постановление и
наложеното с него наказание. С влизане в сила на наказателното
постановление, се отнемат и предвидените контролни точки (по арг. от
разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне
първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение).
Съдът не споделя и последните изложени от жалбоподателя
възражения, че в конкретния случай се касае за маловажен случай по смисъла
на чл.28 от ЗАНН и административно наказващият орган е игнорирал
обстоятелствата в тази насока.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007г.
на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода
на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно
отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като
маловажен. Преценката на административнонаказващият орган за
„маловажност“ се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Настоящият случай не може да се определи като маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност от типичната за този вид нарушения. Конкретното
нарушение е формално такова, доколкото осъществяването му всякога
застрашава обществените отношения, които нормата на 137А от ЗДвП е
призвана да гарантира. Преценката за приложението на чл. 28 от ЗАНН
следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а
на степента, с която формалното нарушение е застрашило конкретните
обществени отношения. В разглеждания случай, извършеното деяние е
застрашило обществените отношения, предмет на защита, с достатъчна
интензивност, същото засяга обществените отношения свързани с
безопасността на движението и не може единствено личната преценка на
нарушителя, да послужат като основание за определяне на случая като
"маловажен". Задължението за управление на МПС с обезопасителен колан
важи спрямо всички водачи, а нарушената от жалбоподателя разпоредба от
ЗДвП е предвидена, за да се предотврати и/или ограничи опасността от
предизвикване на смърт и телесни увреди при пътно-транспортни
произшествия и да се опазят живота и здравето на всички участници в
движението, в т.ч. на водача, поради което нарушаването й не представлява
5
маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
От друга страна, като помощен критерий за оценка на обществената
опасност на деянието следва да бъде преценявана и обществената опасност на
дееца. В тази връзка, от намиращата се по преписката справка за
нарушител/водач и други нарушения на ЗДвП, извършени от жалбоподателя,
се установява, че за периода от 29.05.2002г. до 21.01.2024г. – когато е
установено процесното нарушение, срещу жалбоподателят има издадени
53броя наказателни постановления, от които 44 броя влезли в сила, 8 броя
погасени по давност и 1бр. /настоящото НП/, което е висящо. От същата
справка за нарушител/водач се установява, че за периода от 09.08.2012г. до
19.01.2024г. на Н. са издадени 73 бр. фиша - влезли в сила, като последният
регистриран е от дата 04.02.2024г. /след издадения на 21.01.2024 год. АУАН
серия GA с № 624616 /. Извършваните от жалбоподателя нарушения показват
системност, до степен на устойчивост, поради което наложеното наказание е
справедливо и би изпълнило целите си - да предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както
визира чл. 12 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в
хода на административнонаказателното производство съществени нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното
постановление.
Предвид това и с оглед гореизложеното, съдът счита, че обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
По силата на чл.63 ал.3 от ЗАНН в съдебното производство по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. С оглед изхода от делото, право на
такива има въззиваемата страна.
В случая въззиваемата страна не е поискала присъждане на разноски в
настоящото производство, предвид на което такива не следва да й бъдат
присъдени.
С оглед изхода на делото, Н. Ц. Н. следва да бъде осъден да заплати в
полза на Държавата, по бюджета на РС-Троян сторените по делото разноски в
размер на 13.00 – тринадесет лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 във вр. ал. 9 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №24-0359-
000021/09.02.2024г., издадено от М.И.Б. работи на длъжност- Началник
сектор „Охранителна полиция“ при РУ – Троян, с което на Н. Ц. Н.,
ЕГН********** от град *** е наложено административно наказание по
чл.183, ал. 4, т. 7 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ - ГЛОБА в размер
на 50 /петдесет/лева, за нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП, както и на
основание Наредба № 1з-2539 на МВР са отнети 10 /десет/ контролни точки,
като законосъобразно, правилно и обосновано.
6
ОСЪЖДА Н. Ц. Н., ЕГН********** от град *** да заплати в полза на
държавата, по сметка на РС-Троян сумата от 13.00 – тринадесет лева,
представляваща сторени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр. Ловеч по реда на глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от съобщението
на страните, че е изготвено с
мотивите.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
7