РЕШЕНИЕ
№ ………
гр. Варна, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 8 с-в, в открито заседание, проведено на
втори септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА
при
секретаря Величка Велчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10850 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „Б.с.и.т.” ЕАД срещу И.Б.К. осъдителен иск с правно
основание чл. 79 ЗЗД за заплащането на сумата от 9422,67 евро, представляваща
възнаграждение по Договор за поддръжка и управление от 05.12.2018 г. за имоти с
идентификатори 53045.503.212.5.45
и 53045.503.212.5.50, дължимо за 2017 г. в размер на
3055,44 евро, за 2018 г. в размер на 3140,89 евро и за 2019 г. в размер на
3226,34 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 11.07.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
Твърди се в исковата молба, че „Б.с.и.т. мениджмънт“ ЕООД, чийто
правоприемник, чрез преобразуване е ищецът, сключило договор за поддръжка и
управление от 05.12.2008 г. с ответницата, по силата на
който срещу възнаграждение ищецът се задължил да извършва услуги, посочени в
договора. Поддържа се, че съгласно чл. 2.1 и чл. 2.7. от договора за поддръжка
ответникът се задължил да заплаща годишна такса в размер на 10 евро без ДДС на
кв.м. от притежаваната площ в т.ч. и припадащите ѝ се идеални части,
която е 215,78 кв.м., авансово след издаване на проформа
фактура, не по-късно от 31 декември на предходната година, а за първата година
при подписване на нотариалния акт, т.е. от 05.12.2008 г. Излага се, че уговорената такса се индексира ежегодно, съобразно
годишната инфлация, определена от НСИ, съгласно чл. 5.1 от договора. Поддържа
се, че възнаграждението за поддръжка за 2017 г. е в размер на 3055,44 евро с
ДДС (уговорената цена на кв.м. без ДДС, индексирана съобразно годишната
инфлация от НСИ - 11,80 евро х притежаваната площ в т.ч. и припадащите се
идеални части - 215,78 кв.м. х дължимият ДДС - 1,2), възнаграждението за 2018
г. е в размер на 3140,89 евро с ДДС (уговорената цена на кв.м. без ДДС,
индексирана съобразно годишната инфлация от НСИ - 12,13 евро х притежаваната
площ в т.ч. и припадащите се идеални части - 215,78 кв.м. х дължимият ДДС -
1,2), а възнаграждението за 2019 г., което ответникът е следвало да заплати на
ищеца авансово в срок до 31.12.2018 г. е 3226,34 евро с вкл. ДДС (уговорената
цена на кв.м. без ДДС, индексирана съобразно годишната инфлация от НСИ- 12,46
евро х притежаваната площ в т.ч. и припадащите се идеални части - 215,78 кв.м.
х дължимият ДДС - 1,2). Пояснява се, че е налице разминаване в посочената
притежавана площ в т.ч. и припадащите се идеални части в адресната част на
сключения договор и в чл. 2.1 от същия, като е допусната техническа грешка и в
чл. 2.1 вместо коректната площ от 215,78 кв.м. е посочената погрешно площ от
233,38 кв.м. При изчисляване на дължимото възнаграждение по договора за
съответната година ищецът взема предвид коректната площ от 215,78 кв.м.,
посочена в адресната част от договора. Навежда се довод, че във връзка с
дължимото от ответника възнаграждение по процесния
договор за 2015 г. и 2016 г. има постановено съдебно решение № 1571/16.04.2018
г. по гр.д. № 1414/2016 на ВРС, потвърдено с решение по в.т.д. № 911/2018 по
описа на ВОС, влязло в законна сила на 28.12.2018 г., като със сила на пресъдено нещо между страните е разрешен въпросът относно
валидно възникналата между тях облигационна връзка въз основа на договора за
поддръжка и управление от 05.12.2008 г. Сочи се, че ищецът е изпълнил всички
свои задължения през процесиите периоди, изброени в чл. 1.1 от договора, като е
предоставил следните услуги: 1) Организация на вътрешния ред в сградите на
Комплекса и по отношение на общите части и оборудването в Комплекса; 2)
Оказване на всякакъв вид съдействие на собствениците с оглед тяхното спокойно и
необезпокоявано пребиваване и упражняване и защита на техните собственически права
в помещенията и Комплекса като цяло, в рамките на настоящия договор; 3)
Техническа поддръжка и почистване на общите части в сградата, съоръженията,
паркинга, тревните площи, алеите и настилките в Комплекса; 4) Всички услуги,
предвидени във фитнес центъра и плувния басейн към Комплекса, както и безплатно
ползване на залата, сауната и джакузи в работно време от собстаениците,
подавателите и обитателите на самостоятелния обект;
5) Външно и вътрешно оформление на растителността в сградата и в Комплекса (алеи,
тревни площи); 6) Организация на външната охрана на Комплекса (пазачи,
пропускателен режим и контрол на достъпа); 7) Организация на
санитарно-хигиеничните и екологични мерки в Комплекса и в общите части на
сградите на територията на Комплекса (дезинфекция, обезпаразитяване,
дезинсекция, почистване); 8) Заплащане на консумативите за електричество,
климатизация и водоснабдяване за общите части; 9) Подготовка на сградата и
комплекса за зимния сезон. Твърди се, че освен апартамент № А504 и гараж/паркомясто № 39, за които е сключен процесният
договор за поддръжка и управление, ответницата притежава и друг апартамент в
комплекса, за който са заплатени в цялост задълженията за поддръжка, от което е
видно, че не оспорва извършването на услугите. При тези съображения моли за
уважаване на предявения иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата И.Б.К., чрез назначения ѝ
особен представител адв. Г.Н., е депозирала писмен
отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Оспорват се всички факти и обстоятелства, изложени в исковата
молба, включително наличието на облигационна връзка между страните и
твърдението, че ответницата е подписала процесния
договор, съотв. че същият е подписан от неин пълномощник.
Твърди се, че ответницата не е потвърждавала действията, които евентуално са
извършени без представителна власт. Поддържа се, че договорът не е сключен в законоустановената форма за това, както и че ищцовото дружество не е изпълнявало задълженията си по
договора за процесния период. В този смисъл моли за
отхвърляне на исковата претенция.
Съдът, като
съобрази събраните писмени и гласни доказателства, както и заключението по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Районен съд
– Варна, 8 състав, е сезиран с осъдителен иск с правно основание
чл. 79 ЗЗД.
Възникването
на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните, възникнало въз основа на сключен Договор за
поддръжка и управление от 05.12.2018 г., по силата на който ищецът се е
задължил да предостави процесните услуги срещу
уговореното възнаграждение, както и 2) ищецът да е изпълнил качествено и в срок
задълженията си по договора. Тези обстоятелства подлежат на пълно и главно
доказване от ищеца, като същият следва да установи настъпването на изискуемостта
и размера на задълженията на ответницата.
С влязло в
законна сила Решение № 1571/16.04.2018 г., постановено по гр.д. № 1414/2016 г.
по описа на Районен съд – Варна, потвърдено с Решение от 15.10.2018 г.,
постановено по в.т.д. № 911/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна, И.Б.К. е
осъдена да заплати на „Б.с.и.т.“ ЕАД сумата от 2735,80 евро, представляваща
остатък от възнаграждение по Договор за поддръжка и управление от 05.12.2008 г.
за имоти с идентификатор от 53045.503.212.5.46 и 53045.503.212.5.50, дължимо за
2015 г. и сумата от 3052,86 евро, представляваща възнаграждение по договор за
поддръжка и управление от 05.12.2008 г. за имоти с идентификатор от
53045.503.212.5.46 и 53045.503.212.5.50, дължимо за 2016 г., на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата
на предявяване на исковете 09.02.2016г. до окончателното заплащане на сумите.
Влязлото в
законна сила решение се ползва със сила на пресъдено
нещо относно правопораждащите факти на спорното
субективно материално право, а именно наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните, възникнало въз основа на сключен Договор за
поддръжка и управление от 05.12.2018 г. Следователно, всички правоизключващи и правоунищожаващи
възражения на ответницата срещу правопораждащите
правно релевантни факти, относими към възникването и
съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното
право, основаващи се на твърдението, че не е подписала процесния
договор, нито неин пълномощник, както и че договорът не е сключен в законоустановената форма, са преклудирани.
Недопустимо е, съгласно чл. 299, ал. 1 ГПК, съдът да преразглежда въпроса за
възникване на облигационната връзка между страните по подов сключения договор
за поддържа и управление, установена с влязлото в законна сила между страните
решение. Доколкото не се твърди от ответницата, че процесният
договор е прекратен или развален, настоящият
съдебен състав приема, че между страните е налице валидно облигационно
правоотношение, възникнало въз основа на сключен Договор за поддръжка и
управление от 05.12.2018 г.
Видно от
клаузите на договора ответницата, в качеството си на собственик на апартаменти
Т504 и А504, заедно със съответните избени помещения, паркомясто
и съответните идеални части от общите части на сградата, находяща
се в гр. Обзор, е възложила на ищеца срещу уговорено възнаграждение да
поддържа, обслужва и осъществява организационно техническо и административно
обслужване по отношение на целия комплекс и на общите части на сградата, в
която се намират имотите на възложителя. Според чл. 2.1. от договора собственикът се
задължава да заплаща за извършените услуги годишна такса в размер на 10 евро
без ДДС на кв.м от притежаваната площ, вкл. със съответните идеални части от общите
части на сградата – 215,78 кв.м. (съгласно адресната част на договора) и
включва необходимите разходи за техническа поддръжка и обслужване на комплекса,
експлоатационните разноски и възнаграждението на управителя, вкл. разходите за
заплати на наетия персонал. Падежът на процесните
задължения е уговорен в чл. 2.7., б. „б“ от договора – не по-късно от 31-ви
декември на предходната година, за която таксата се дължи.
По отношение
на релевираното от ответницата възражение за
неизпълнен договор, съдът намира същото за бланкетно,
доколкото не е посочено кое договорно задължение ищцовата
страна не е изпълнила, имайки предвид, че в текста на договора са изчерпателно
изброени услугите, включени в поддръжката и управлението – чл. 1.1. от договора. От ангажираните писмени доказателства и
свидетелски показания се установява, че за релевантния период на различни лица
е възложено изпълнение на различни дейности по поддържането на комплекса, както
и че дружеството – изпълнител е сключвало отделни договори за охрана, поддръжка
на парковото пространство – озеленяване и почистване, на напоителната система,
поддръжка на асансьорите, за наем на спа център, фитнес зала и салон за красота,
за извършване на дезинсекционни и дератизационни
услуги в комплекса, а така също и че е заплатена дължимата цена за доставена
ел. енергия и ВиК услуги относно общите части. Тези правнорелевантни обстоятелства се потвърждават и от
ангажираните по делото гласни доказателствени
средства чрез разпита на свидетеля Иван Стефанов. От свидетелските показания на
св. Иван Стефанов, бивш служител в ищцовото дружество,
се установява, че поддръжка на басейна, техническите съоръжения, тревните площи
и др. общи части се извършва целогодишно. Въз основа на така събраните
доказателства, предвид и липсата на ангажирани от ответната страна, съдът
намира инвокираното от ответницата възражение, че ищцовото дружество не е изпълнявало задълженията си по
договора за процесния период, за неоснователно.
От
заключението на назначената по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че индексираният размер на дължимата от ответницата
годишна такса за поддържа, съгласно чл.
5.1. от договора, възлиза на 3055,44 евро за 2017 г., 3140,89 евро за
2018 г. и 3226,34 евро за 2019 г.
При
изложените съображения и направените правни изводи, съдът намира, че предявеният
осъдителен иск е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед
изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция по правилата на чл.
78, ал. 1 ГПК следва в полза на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него
деловодни разноски общо в размер на 4984,17 лв., представляващи сборът от
заплатената държавна такса, разходи за превод на съдебните книжа, депозит за
особен представител на ответницата, депозит за ССчЕ и
изплатено адвокатско възнаграждение. Настоящият
съдебен състав преценява възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на ответната страна
за прекомерност на уговорения и заплатен адвокатски хонорар от ищеца за
неоснователно, предвид действителната правна и фактическа сложност на делото и
доколкото същото е към минималния размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Районен съд
– Варна
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА И.Б.К., гражданин на Руската
Федерация, род. на ***г***, да заплати на
„Б.С.И.Т.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата
от 9422,67 евро (девет хиляди
четиристотин двадесет и две евро и шестдесет и седем евроцента), представляваща
възнаграждение по Договор за поддръжка и управление от 05.12.2018 г. за имоти с
идентификатори 53045.503.212.5.45 и 53045.503.212.5.50, дължимо за 2017 г. в размер
на 3055,44 евро, за 2018 г. в размер на 3140,89 евро и за 2019 г. в размер на
3226,34 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 11.07.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА И.Б.К., гражданин на Руската Федерация, род. на ***г***, да заплати на „Б.С.И.Т.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 4984,17 лв. (четири хиляди деветстотин
осемдесет и четири лева и седемнадесет стотинки), представляваща сторени
съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: