№ 9375
гр. С., 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20231110162593 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.“ ЕАД срещу К. Ц. М., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно и субективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответника, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.
С., ж.к. „М. 1“ бл. 93, вх. Б, ет. 9, ап. 110, с аб. № 8****. Поддържа, че съгласно тези
ОУ е доставял на ответника за процесния период топлинна енергия, за която не е
заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае
за установено, че ответника му дължи следните суми: сумата от 33,51 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. – 31.05.2019 г., ведно със законната лихва за забава от 31.05.2023 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 9,36 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода
от 15.09.2020 г. до 16.05.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК от 19.06.2023 г. по ч.гр.д. № 29631/2023 г. по описа на Софийски районен
съд, 56 състав.
Ответницата в срока по чл. 131 ГПК е подала отговор на исковата молба, в който
оспорва исковете като погасени по давност. Счита, че същите следва да бъдат
1
отхвърлени.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т. С.“ ЕООД не изразява
становище.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за установяване, че ответницата дължи
претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за
дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период. С оглед възражението за
погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на
обтоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността по
см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
неоснователни. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
2
наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството
потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е
собственикът/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Т.е. установената в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
презумпция е оборима. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“
на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от
ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от
Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът намира за
установено по делото първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на
облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по
делото – за част от релевирания период. Този извод се обуславя от представения
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 27, том LXIX, дело 13573/1995 г., от
26.07.1995 г., от който се установява, че К. Ц. М. е придобила правото на собственост
върху апартамент № 110, находящ се в гр. С., ж.к. „М. 1“, бл. 93, вх. Б, както и от
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 37, том I, рег. № 1901, дело
№ 35 от 2019 г., от 22.05.2019 г., по силата на който К. Ц. П. е продала правото на
собственост върху процесния имот. Не се оспорва от ответницата, че К. Ц. М. и К. Ц.
П. са едно и също лице, като видно от актуалната справка от НБДН актуалното име на
ответницата е К. Ц. М.. От посочените писмени доказателства се установява, че
ответницата е притежавала правото на собственост върху процесния имот в част от
релевирания период, а именно от 01.05.2019 г. до 22.05.2019 г., когато е осъществена
транслативната сделка.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото в
периода от 01.05.2019 г. до 22.05.2019 г.
На следващо място, при така установената доказаност на иска по основание за
периода от 01.05.2019 г. до 22.05.2019 г., следва да се обсъди направеното с отговора
3
на исковата молба възражение за погасяване по давност на част от дълга за главница.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия. В случая за процесния период са приложими
общите условия в сила в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите
условия в сила от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат дължимите суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно задълженията за заплащане на месечните начислени суми са установени
като срочни, като същите са изпълними от издаване на фактурата за периода на
съответното задължение, и изискуеми след изтичане на определен срок след това (45
дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск,
а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
производство относно вземането. Следователно в конкретния случай давността е
прекъсната и спряна, считано от датата на предявяване на иска – 31.05.2023 г. Спиране
и прекъсване на давността е възможно само преди тя да е изтекла. Предвид
приложимост на специалната 3-годишна давност в случая се обуславя изводът, че
погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди
31.05.2020 г., а непогасени по давност са тези, чиято изискуемост е настъпила след
тази дата. В случая всички доказани по основание вземания за периода от 01.05.2019 г.
до 22.05.2019 г. са погасени по давност. За останалата част за периода от 23.05.2019 г.
до 31.05.2019 г. не само не са доказани по основание, но и също са погасени по
давност. Ето защо искът подлежи на отхвърляне за целия предявен размер и период.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му.
Предвид неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и
акцесорният такъв, поради което той също подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на възнаграждение има ответницата. Същата е
претендирала разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 400 лв.
Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява неоснователно, поради което ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответницата сумата от 400 лв. за направените в
производството разноски, като съдът намира, че не се дължи отделно възнаграждение
за заповедното производство предвид идентичната защита, поради което следва да
бъде присъдено общо такова.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:
********* обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че К. Ц. М., ЕГН ********** дължи на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********
сумата от 33,51 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. – 31.05.2019 г., и сумата от 9,36 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия,
начислена за периода от 15.09.2020 г. до 16.05.2023 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 19.06.2023 г. по ч.гр.д. № 29631/2023 г. по описа
на Софийски районен съд, 56 състав, като погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* да
заплати на К. Ц. М., ЕГН ********** сумата от 400 лв., представляваща разноски за
исковото и заповедното производство.
Решението е постановено при участието на „Т. С.“ ЕООД като трето лице –
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5