МОТИВИ към Присъда № 11/14.01.2014 год., постановена по
НОХД № 2675/2011 год. по описа на Плевенски районен съд, ХІV-ти наказателен
състав:
Плевенска районна прокуратура е повдигнала обвинение против подсъдимите: І.) А.В.К. *** с ЕГН **********
за това, че на 22.05.2010 г. в гр. Плевен,
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред,
изразяващи явно неуважение към обществото – престъпление по чл.325, ал.І от НК;
ІІ.) Ц.Л. *** с ЕГН ********** за това, че на 22.05.2010 г. в гр. Плевен
извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото – престъпление по чл.325, ал.І от НК; ІІІ.) И.К.В.
– роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно специално
образование, женен, работи, осъждан, ЕГН ********** за това, че на 22.05.2010
г. в гр. Плевен, при условията на повторност, по хулигански подбуди причинил на
В.Н.Р. *** средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на мозъка, довела
до разстройство на здравето, временно и опасно за живота – престъпление по
чл.131, ал.І, т.7, предл.2-ро, т.12 във вр. с чл. 129, ал.ІІ във вр. с чл. 28,
ал.І от НК и ІV.) А. ***, с ЕГН ********** за това, че на 22.05.2010 г. в гр.
Плевен извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото – престъпление по чл.325, ал.І от НК.
До откриване на
съдебното следствие по делото са предявени и приети за съвместно разглеждане в
настоящото производство граждански искове с правно основание чл. 45 във вр. с
чл. 52 от ЗЗД, както следва: І.) От М. ** М. против А.В.К. за сумата от 1000,00
(хиляда) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в
резултат на инкриминираното деяние, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането – 22.05.2010 г. до окончателното изплащане на
сумата и ІІ.) От В.Н.Р. против И.К.В. за
сумата от 20 000,00 (двадесет хиляди),
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
инкриминираното деяние, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането – 22.05.2010 г. до окончателното изплащане на сумата.
Представителят на РП – Плевен
поддържа изцяло повдигнатите срещу
подсъдимите обвинения. Счита, че в хода на съдебното следствие са
събрани категорични доказателства в подкрепа на обвинителната теза. Излага
подробни аргументи в тази насока. Моли съда да постанови осъдителна присъда по
отношение на подсъдимите. Относно наказанията на подсъдимите К.Л. и В. взема
становище, че са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл. 78А от НК, поради което моли съда същите да бъдат признати за виновни по повдигнатите
им обвинения по чл. 325, ал. І от НК, като на основание чл. 78А от НК бъдат
освободени от наказателна отговорност с налагане на административно наказание –
глоба в подходящ размер в границите на законово установените параметри. При
определяне на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия В.
счита, че следва да бъдат съобразени смекчаващите вината обстоятелства –
младата му възраст, семейното му положени (баща на малолетно дете) и факта, че
полага общественополезен труд. Взема становище, че отегчаващото вината
обстоятелство – наличието на предишно осъждане е отчетено при квалификацията на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, поради което наказанието
следва да бъде определено към минималния размер, предвиден от законодателя.
Моли съда на основание чл. 68, ал. І от НК да приведе в изпълнение наказанието,
наложено на подсъдимия И.К.В. по НОХД № 878/2007 год. по описа на РС-Плевен.
Намира, че предявените граждански искове са основателни и доказани по основание
и размер поради което следва да бъдат изцяло уважени.
Адвокат Л. П. от ПлАК в
качеството си на пълномощник на гражданските ищци и частни обвинители – М. ** М.
и В.Н.Р. споделя изцяло изложената от представителя на РП-Плевен обвинителна
теза. Моли съда да уважи предявените граждански искове в претендираните
размери.
Гражданските ищци и частни
обвинители – М. ** М. и В.Н.Р. поддържат изразеното от адв. Л. П. становище.
Защитникът на подсъдимите А.В.К.,
Ц.Л.Л. и А.П.В. – адв. Б. от САК взема становище, че в хода на проведеното
наказателно производство са събрани гласни доказателства, които са изключително
поляризирани и неправдоподобни в съществената им част. Твърди, че именно поради
установяването на две диаметрално различни фактически обстановки не може да се
приеме за безспорно доказана тезата на прокуратурата спрямо подзащитните и,
както и че от доказателствения материал по делото не се установяват факти,
които да доказват наличието на хулигански подбуди, а не на лични такива. Моли
съда да постанови присъда, с която да признае за невиновни подсъдимите А.В.К., Ц.Л.Л.
и А.П.В. и ги оправдае по повдигнатите им обвинения. Моли съда да остави без
уважение предявеният от М. ** М. против
А.В.К. граждански иск с правно основание чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД за сумата
от 1000,00 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат на инкриминираното деяние, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на увреждането – 22.05.2010 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Подсъдимите А.В.К., Ц.Л.Л. и А.П.В. при упражняване правото си
на лична защита заявяват, че поддържат изцяло изразеното от защитника им
становище и няма какво да добавят.
Подсъдимият А.В.К. при
осигуреното му от съда право на последна дума заявява, че несправедливо са
повдигнати обвинения, както срещу него, така и спрямо останалите подсъдими.
Твърди, че не са виновни и иска оправдателна присъда.
Подсъдимият Ц.Л.Л. при
предоставената му от съда последна дума твърди, че никога не е имал лоши
намерения спрямо гражданския ищец и частен обвинител М. Ал. М. и е абсолютно
изключено да му е нанесъл някаква вреда. Заявява, че иска справедливост.
Подсъдимият А.П.В. при
упражняване правото си на последна дума изразява мнение, че според него делото
е скалъпено, обвинен е неправомерно и пледира за справедливо и честно решение.
Твърди, че е вярващ и това което може да направи е да се закълне, че не е
правил такова нещо, след което се прекръства.
Защитникът на подсъдимия И.К. ***
– адв. Н. от ВАК взема становище, че категорично не възприема обвинителната
теза. Развива подробни доводи в тази насока. Моли съда да постанови присъда, с
която да признае за невиновен подзащитния му и го оправдае по повдигнатото му
от РП-Плевен обвинение за извършено престъпление по чл. чл.131, ал.І, т.7, предл.2-ро, т.12 във вр. с чл. 129, ал.ІІ във вр. с
чл. 28, ал.І от НК, както и да бъде отхвърлен като неоснователен предявеният от
В.Н.Р. против И.К.В. граждански иск с правно основание чл. 45 във вр. с чл. 52
от ЗЗД за сумата от 20 000,00 (двадесет хиляди), представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на инкриминираното
деяние, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането – 22.05.2010 г. до окончателното изплащане на сумата.
Процесуалният представител на подсъдимия И.К.В. – К.В.Ц. заявява, че
възразява срещу сериозното обвинение, което има синът му и “лековатият” и “повърхностен”
начин на разглеждане на съдебния процес. Твърди, че ситуацията, която съдът не
му позволил да изясни е коренно различна от твърдяната такава от обвинениято.
Счита, че с оглед действителната фактическа обстановка В.Р. не е бил пострадал
и никога не е бил удрян. Развива подробни доводи в подкрепа на защитната си
теза. Моли съда да признае подсъдимият И.К.В. за невиновен.
Подсъдимият И.К.В. поддържа становището на защитника си адв. Н. и на
процесуалния си представител – К.Ц.. В правото си на лична защита излага
твърдения, според които на дата, която не посочва е бил кръстник на сватба, на
която е присъствал и В.Р.. Твърди, че по време на сватбата Р. го е попитал кой го е ударил и му заявил, че
ако не му каже ще пусне жалба срещу него и именно той ще го отнесе, тъй като
вече е проверил “нещата” и е узнал, че има условна присъда. Изразява твърдение,
че установените от свидетелските показания факти взаимно се изключват, както че
на инкриминираната дата е бил в с. Горни Дъбник.
При осигуреното му от съда право на последна дума отправя следният
упрек към съда: “искам да кажа, че през цялото време на това дело гледахте
единствено гледната точка на обвинителите. Всяко едно наше искане за
справедливост беше отбито от Вас”. Заявява, че е несправедливо обвинен и
предоставя последната дума на съда, който да прецени кое е правилно и кое не е.
От анализа на събраните в хода на
досъдебното производство и в съдебно заседание гласни, писмени и веществени
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и проверени, съдът
намира за установено следното от правна и фактическа страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият А.В.К. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Ц.Л.Л. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият И.К.В. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, със средно специално образование, женен, работи, осъждан, ЕГН **********.
С
влязла в сила на 05.02.2009 година присъда, постановена по НОХД № 878/2007 г. по
описа на РС-Плевен, подсъдимият И.к.В. е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 131, ал. І, т. 4, т. 12 във вр. с чл. 120, ал. ІІ вр. с ал.
І от НК, като съдът му е определи и наложил наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 66, ал. І от НК изпълнението му било
отложено с тригодишен изпитателен срок.
Подсъдимият А.П.В. е роден на ***г***, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, работи, реабилитиран, ЕГН **********.
Подсъдимите А.В.К., Ц.Л.Л., И.К.В. и А.П.В.
се познавали и дружели. Заедно, както и придружавани от
други лица често посещавали питейни заведения на територията на гр. Плевен и
поради това визуално били познати на персонала на различни заведения в града.
Компанията им била изключително сплотена. На 21.05.2010 година вечерта в гр.
Плевен четиримата подсъдими посетили питейно заведение – клуб “Модерно”,
находящо се в централната част на гр.- Плевен. Били в обща компания, заедно и с други лица. Заведението било пълно с
посетители – обстоятелство, обичайно за петъчна вечер. По същото време, на
друга маса в посочения клуб се били установили свидетелите (конституирани в
настоящото производство като граждански ищци и частни обвинители) В. Н.Р.
(собственик на заведението) и М. ** М. заедно с техните съпруги. Около 04:00 часа
на 22.05.2010 година свидетелят М. А. М. се отправил към тоалетната на заведението,
намираща се непосредствено срещу гардеробиерната. Излизайки от една от
обособените кабини, М. възприел факта, че от друга кабина излезли трима от
подсъдимите, а именно А.В., А.К. и И.В.. Тримата неочаквано го нападнали, с
ритници и юмруци, вследствие на което от областта на лицето му потекла кръв. По
същото време в близост бил свидетелят В. Р., който напускал заведението.
Свидетелят М. го видял и извикал: „В., помощ”. Действията на подсъдимите А.В., А.К.
и И.В. били възприети от свидетелката П.Д.Р., която изпълнявала служебните си
задължения, произтичащи от заеманата в клуб “Модерно”-Плевен длъжност
“гардеробиер”. Същата незабавно сигнализирала двама от охранителите –
свидетелите К.С. и К.Б.. Последните
двама се притекли на помощ и за да бъде преустановен инцидента извели
подсъдимите В., К. и В. пред заведението, където имало множество хора. След
като облякъл връхната си дреха, свидетелят Р. също излязъл навън. Тримата
подсъдими (В., К. и В.) говорели нецензурни думи и псували. Отправяли обидни реплики
и заплахи към Р. и М., който междувременно също излязъл от клуба. Подсъдимият В.
бил видимо ядосан и превъзбуден, замахнал с ръка и ударил свидетелят В. Р. в
главата. В резултат на удара В. Р. паднал на земята. Била му причинена средна
телесна повреда, изразяваща се в контузия на мозъка, довела до разстройство на
здравето, временно и опасно за живота. След падането на Р. на земята подсъдимите и други младежи, които се
намирали на мястото на инцидента избягали. Няколко минути след падането Р. нямал
реакции. Състоянието му било възприето от присъстващи на инцидента като „в
несвяст”. Свидетелят К.Б. вдигнал Р., хванал го под ръка и заедно със свидетеля
М. го отвели до маси, разположени пред питейно заведение „Ревю” в гр. Плевен.
Помогнали му да седне на един от столовете, за да се съвземе. Р. питал: „Какво
става, що съм тук?” и се оплакал от силно главоболие. Подсъдимият Ц.Л. заедно с
други неустановени лица приближил към заетата от пострадалите маса, свалил М.
на земята и му нанесъл няколко ритници и юмруци. Свидетелят Б. откарал Р. до
дома му, а свидетелят М. се прибрал в дома си с помощта на свидетеля Т.Г.Й., на
когото се обадил по телефона малко по-рано. На 22.05.2010 година Р. постъпил в
Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „Д.р Г. Странски” – гр. Плевен с оплаквания
от силно главоболие, гадене и обща отпадналост. След направените му изследвания
същият бил изписан с диагноза: „ Контузио капитис. Контузио церебери. Съгласно
снетата анамнеза на 22.05.201 год. бил ударен по главата и имал загуба на
съзнание около минута. До два часа по-късно бил объркан. Като обективно
състояние в съответната медицинска документация било отразено следното: „Заема
активно положение в леглото. Подкожен хематом на главата
париетално-окципитално…В съзнание. Нормален неврологичен
статус…ЧМН-интактни…Обнубилентен…GCS-15т…Изследвания: КТ на глава;
хемерогичио контуционно огнище с приблизителен обем 1 куб. см., разположено в
левия таламус…Основните диагностични процедури осъществени по отношение на Р.
били следните: КТ на глава, ЕКГ, изследване на кръв. Проведената терапия
обхващала: противооточна, аналгетична, церепротективна. На 25.05.2010 година Р.
бил изписан от Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „Д.р Г. Странски” – гр.
Плевен със следния статус: нормален неврологичен статус, като му било указано,
че има право на два консултативни прегледа в рамките на един месец от датата на
изписване. По свое желание на 12.07.2010 год. и на 12.10.2010 год. Р. извършил
по свое желание КТ изследвания в Клиника „Авис Медика” – гр. Плевен.
По случая било образувано и проведено досъдебно
производство.
Съгласно заключението на
назначената в хода на проведеното досъдебно производство съдебно-медицинска на
пострадалия свидетел В.Н.Р. е причинено: контузия на главата в тилно-теменната
и част, с охлузване до корясване на кожата и контузия на мозъка в ляво слепоочно, което е наложило спешна и
ефикасна неврохирургичаска намеса – лечение. Съгласно заключението уврежданията
са травматични и отговарят да са получени по време и начин, както се съобщава –
удар с твърд тъп предмет тилно, с последвало падане. В резултат на увреждането
на пострадалия Р. са причинени болки и страдания с разстройство на здравето,
временно и опасно за живота.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена след внимателен и прецизен анализ на събраните в хода на
наказателното производство писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства. Същата се установява от показанията на свидетелите – В.Н.Р., М. ** М.,
К.В.Б., Н.С.Н., К.Г.С., С.Х.С., А.К.Б., И.П.Д., Т.Г.Й. и П. Д. Р., от
приобщените писмени доказателства – справки за съдимост, ИЗ №16914, Епикриза на
В.Н.Р., издадена от УМБАЛ „Д-р Г. Странски” – гр. Плевен,ведно със
съпътстващата медицинска документация, КТ-изследване на В.Р. от МБАЛ
„Авис-Медик” ООД-гр. Плевен, ведно с извлечение от входящ регистър, медицинско
удостоверение № 301/3010 год., издадено от д-р Д. Д. – гл. асистент СМ-Плевен,
съдебно удостоверение № 280/2010 год., издадено д-р С.К. – * към КСМД МУ-Плевен,
прочетените и приети като доказателства на основание чл.282 от НПК експертни
заключения по назначените в хода на наказателното производство
съдебно-медицински експертизи-две единични и една тройна, протоколите за
разпознаване на лица и предмети, ведно със съпътстващите ги фотоалбуми,
приобщени по надлежния ред към доказателствения материал по делото, подробна
разпечатка с проведените входящи и изходящи разговори от и към СИМ карта с
номер ********** през периода от 19.05.2010 год. до 19.06.2010 год., на
Дирекция „Информационни технологии” - „Мобилтел” ЕАД – гр. София.
Свидетелите В.Н.Р., М. **
М., К.В.Б., К.Г.С., Н.С.Н., С.Х.С., А.К.Б., И. П. Д., Т.Г.Й. и П. Д. Р.
пресъздават свои преки и непосредствени впечатления относно релевантните за
случая факти. Показанията им са логични, обективни и взаимно допълващи се,
поради което съдът намира, че следва да бъдат кредитирани с доверие. Съдът
съобрази, че свидетелите Р. и М. в известна степен биха могли да бъдат считани
за предубедени от изхода на делото, доколкото са конституирани в настоящото
производство и като граждански ищци и частни обвинители, но след като намери,
че същите кореспондират с посочените по-горе писмени и гласни доказателства и
не се опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал прие,
че следва да бъдат приети с доверие. Единствено изключение от този извод на
съда представляват дадените в съдебно заседание показания на свидетеля Н.С.Н. в
частта, в която твърди, че ударът на В.Р. е нанесен от подсъдимия А.В.К.. Съдът
не дава вяра на показанията на този свидетел в тази им част доколкото са
напълно изолирани и не се подкрепят от което и да е било от останалите
многобройни събрани по делото доказателства. Всички свидетели от първата група
са категорични досежно факта, че на инкриминираната дата подсъдимият И.К.В. е
посетил питейно заведение – клуб „Модерно” в гр. Плевен заедно с подсъдимите К.,
В. и Л.. Свидетелката П. Д. Р. лично е възприела факта, че в тоалетната на
заведението свидетелят М. ** е бил нападнат от подсъдимите К., В. и В., които
му нанасяли удари с юмруци и ритници. Твърди, че реакцията и в този момент била
незабавно да потърси помощ от охранителите. Свидетелят Н.С.Н., който към
момента работел като охранител бил на входа на заведението и след като чул
викове слязъл пред тоалетните. Видял, че от лицето на М.М. тече кръв и заедно с
К.Б. и К.С. извели нападателите - подсъдимите К., В. и В. навън. Там имало
множество хора, а също така се присъединили и други членове от компанията на
подсъдимите, включително и подсъдимия Л.. В този смисъл са и показанията на
свидетелите Б. и С.. Съгласно показанията на свидетелите Н., Б., и С. пред
заведението тримата подсъдими (К., В. и В.) продължили да буйстват. Започнали
да отправят обидни реплики и заплахи към М.М. и В.Р.. Свидетелите К.С., К.Б., С.С.
и И.Д. лично са възприели факта, че подсъдимият В. и нанесъл удар в областта на
главата на свидетеля Р., в резултат на който, последният е паднал на земята.
Свидетелят С. категорично заявява: „И.В. се пресегна и удари В. в главата”.
Свидетелят Б. убедително твърди: „от подсъдимите видях да нанася удари на В.Р.
този (посочва подсъдими И.В.). Той го удари в главата така отстрани и той падна
по очи….”. Свидетелят С. е непоколибим досежно следния твърдян факт: „Видях И.В.
удари В. Р. пред заведението”. Свидетелят И.Д. също твърди, че именно
подсъдимия В. е нанесъл удар на В.Р.. Показанията на свидетелите К.С., К.Б., С.С. и И.Д. напълно
съответстват на приобщените към доказателствената съвкупност по делото
протоколи за разпознаване на лица и предмети, които са съставени по установения
в НПК процесуален ред и следва да бъдат ценени като годно доказателствено
средство.
От показанията на
свидетеля М. и Й. се установява, че впоследствие М. бил нападнат от подсъдимия Л.
с ритници и юмруци.
Настоящият съдебен състав кредитира, както
експертните заключения на д-р П. Т. по назначените в хода на досъдебното производство
съдебно-медицински експертизи, така и заключението по назначената и изслушана в
хода на съдебното следствие тройна съдебно-медицинска експертиза, като
обективни и обосновани.
От заключението на д-р
П. Т. (стр. 103 и 104 в ДП) безспорно се установява, че на пострадалия М. ** М.
са причинени множество отоци, охлузвания, кръвонасядания, които са травматични
и отговарят да са получени по начин и време, както съобщава – удари с ръце и
ритания. Посочва, че в резултат на същите са му причинени болки и страдания с
временно и неопасно за живота разстройство на здравето.
От заключението на д-р
П. Т. (стр. 108 и 109 в ДП) безспорно се установява, че на инкриминираната дата
на В.Н.Р. е причинено Контузия на главата в тилно-теменната и част, с охлузване
до корясване на кожата и контузия на
мозъка в ляво, слепоочно, поради което се е наложило спешна и ефикасна
нервнохирургична намеса – лечение. Посочено е, че уврежданията са травматични и
отговарят да са получени по време и начин, както се съобщава – удар с твърд предмет
тилно, с последвало падане, а на пострадалия са причинени болки и страдания с
разстройство на здравето, временно и опасно за живота, поради контузия на
мозъка. Вещите лица по изслушаната тройна съдебно-медицинска експертиза дават
заключение, съгласно което при изписването на В.Р. от Клиника по неврохирургия
на УМБАЛ-Плевен не е правено компютърно томографско изследване. Посочват, че
такова не се изисква по условията на клинична пътека 202 (леки до средни
контузии на мозъка), както и че медицинските критерии за десхоспитализация при
подобни увреждания са „стабилизирано соматично и неврологично състояние”.
Изложили са извод, че по тази клинична пътека преценката от необходимостта от
допълнителни образни и други изследвания се определя от лекуващия лекар
съобразно клиничното развитие на случая, ако пациентът се яви на преглед (което
той не е сторил). След извършена справка в УМБАЛ „Авис-Медика”ООД-Плевен вещите
лица са установили, че В.Р. е извършил по свое желание три КТ изследвания –
амб. № 1008/12.07.2010 год., на 12.10.2010 год. и на 11.06.2011 година, при
които е констатирано посттравматично огнище в лявата слепоочна област.
От обсъдените по горе заключения
по изслушаните съдебно-медицински експертизи и приобщените към
доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства - ИЗ №16914, Епикриза на В.Н.Р., издадена от УМБАЛ „Д-р Г.
Странски” – гр. Плевен,ведно със съпътстващата медицинска документация,
КТ-изследване на В.Р. от МБАЛ „Авис-Медик” ООД-гр. Плевен, ведно с извлечение
от входящ регистър, медицинско удостоверение № 301/3010 год., издадено от д-р
Д. Д. – гл. асистент СМ-Плевен се установяват и следните факти: На 22.05.2010 година Р. постъпил в Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „Д.р
Г. Странски” – гр. Плевен с оплаквания от силно главоболие, гадене и обща
отпадналост. След направените му изследвания същият бил изписан с диагноза: „
Контузио капитис. Контузио церебери. Съгласно снетата анамнеза на 22.05.201
год. бил ударен по главата и имал загуба на съзнание около минута. До два часа
по-късно бил объркан. Като обективно състояние в съответната медицинска
документация било отразено следното: „Заема активно положение в леглото.
Подкожен хематом на главата париетално-окципитално…В съзнание. Нормален
неврологичен статус…ЧМН-интактни…Обнубилентен…GCS-15т…Изследвания:
КТ на глава; хемерогичио контуционно огнище с приблизителен обем 1 куб. см.,
разположено в левия таламус…Основните диагностични процедури осъществени по
отношение на Р. били следните: КТ на глава, ЕКГ, изследване на кръв.
Проведената терапия обхващала: противооточна, аналгетична, церепротективна. На
25.05.2010 година Р. бил изписан от Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „Д.р Г.
Странски” – гр. Плевен със следния статус: нормален неврологичен статус, като
му било указано, че има право на два консултативни прегледа в рамките на един
месец от датата на изписване. По свое желание на 12.07.2010 год. и на 12.10.2010
год. Р. извършил по свое желание КТ изследвания в Клиника „Авис Медика” – гр.
Плевен.
Съдът обсъди дадените от подсъдимите
обяснения, като отчете, че същите освен доказателствено средство, са и средство
на защита. След като съпостави и прецени същите с останалия събран по делото
доказателствен материал, настоящият съдебен състав намери, че същите са израз
единствено на предприетата защитна теза поради което не следва да бъдат
кредитирани с доверие. Обясненията на подсъдимите се опровергават изцяло от показанията
на незаинтересованите от изхода на делото свидетели очевидци - К.В.Б., К.Г.С., Н.С.Н., С.Х.С.,
А.К.Б., И. П. Д., Т.Г.Й. и П. Д. Р., от заключенията по назначените и изслушани
съдебно-медицински експертизи, както и от писмените доказателства – ИЗ №16914,
Епикриза на В.Н.Р., издадена от УМБАЛ „Д-р Г. Странски” – гр. Плевен,ведно със
съпътстващата медицинска документация, КТ-изследване на В.Р. от МБАЛ
„Авис-Медик” ООД-гр. Плевен, ведно с извлечение от входящ регистър, медицинско
удостоверение № 301/3010 год., издадено от д-р Д. Д. – * СМ-Плевен, съдебно
удостоверение № 280/2010 год., издадено д-р С.К. – * към КСМД МУ-Плевен, протоколите за разпознаване на лица и
предмети, ведно със съпътстващите ги фотоалбуми, които установяват по
категоричен начин, че на 22.05.2010 година подсъдимите К., В. и Л. от обективна
страна и субективна страна са осъществили престъпния състав на чл. 325, ал. 1
от НК, а подсъдимият И.К.В. – състава на престъплението по чл. чл.131, ал.І,
т.7, предл.2-ро, т.12 във вр. с чл. 129, ал.ІІ във вр. с чл. 28, ал.І от НК.
Съдът обсъди и показанията на
свидетелите: Д.В.Г., Й.Ц.К., И.К.П., Е. П. П., Й.Л.Д., В. П. В., С.М.М., А.И.Ц.,
М.А.М., А.М.С., В. И. Д., П.В.В., Т.Р.К. и В.И.Т., след което прие, че не
следва да бъдат приети с доверие. Показанията на тези свидетели са нелогични, неубедителни,
житейски необосновани и некореспондиращи с обсъдения по-горе доказателствен
материал. Отхвърлянето им, като достоверен източник на доказателства, е не само
поради близките им отношения с подсъдимите (приятелски и роднински), но и
заради констатираните съществени различия в поднесените от тях данни, отнасящи
се до основни моменти от развоя на събитията, както помежду им, така и с
останалата доказателствена съвкупност.
Свидетелите Д.В.Г., И.К.П.,
Е.П.П., Т.Р.К. и В.И.Т. са лица от приятелския кръг на подсъдимите,
свидетелката В.П.В. – съпруга на подсъдимия И.К.В., свидетелката А.И.Ц. – майка
на подсъдимия И.К.В., свидетелят П.В.В. – баща на подсъдимия А.П.В., а
останалите свидетели – близки семейни приятели на подсъдимия И.К.В.. Показанията
на тези свидетели са необективни в
изложението си, която необективност се изразява в твърде широк диапазон, а
именно от спестяване на всички неизгодни за подсъдимите факти (каквито са
отправянето на псувни, обидни реплики и заплахи от подсъдимите В., К. и В. към Р.
и М., нанасяне на юмруци и ритници от подсъдимия Л. на пострадалия М., нанасяне
на удар в главата от подсъдимия И.В. на пострадалия Р. и др.) до степен на пълно
отрицание на реално осъществен факт – посещението на подсъдимия И.К.В. на
питейно заведение „Модерно” в гр. Плевен на 22.05.2010 година и твърдение, че
пострадал всъщност е подсъдимият А.В.К. от удар, нанесен му от В.Р.. Липсата на
обективност тласка показанията на свидетелите В.П.В., А.И.Ц., Й.Ц.К., Й.Л.Д., С.М.М., М.А.М., А.М.С.,
В. И. Д. към излагане на факт, който не е част от обективната действителност, а
именно, че на инкриминираната дата подсъдимият И.К.В., заедно с бременната си
съпруга – В.В. (която е родила дете 2 дни след деянието) и родителите си бил на
гости на семейни приятели в с. Горни Дъбник, където останал да нощува.
Свидетелката А.Ц. заявява: „Снахата и сина останаха там, защото В. я заболя
кръста”. Това твърдение съдът намира за нелогично и неубедително, доколкото е
житейски необосновано бременна жена в 9-ти месец, която е получила болки и
предстоящото раждане е било твърде възможно да се случи и в момента е останала
да нощува у близки, живеещи на около 23 км. от гр. Плевен. Съдът не кредитира с
доверие и твърдението на свидетелите Д.В.Г., И.К.П., Е.П.П., Т.Р.К. и В.И.Т., че И.К.В.
не е бил в тяхната компания на 22-ри май 2010 година. Това твърдение на
изброените по-горе свидетели от роднинския и приятелския кръг на подсъдимите се опровергава и от факта, установен
от приобщената към доказателствената съвкупност по делото детайлна разпечатка
съгласно която в 04:32 часа на 22.05.2010 година е проведен разговор от
телефона, ползван от свидетелката В.В. и телефона, ползван от подсъдимия И.В.,
като е ползвана клетка в гр. Плевен. Друга причина, поради
която съдът не цени показанията посочените свидетели е същественото им
противоречие с показанията дадени от незаинтересовани от изхода на делото
свидетели каквито са К.В.Б., К.Г.С., Н.С.Н., С.Х.С., А.К.Б., И. П. Д., Т.Г.Й. и П. Д. Р..
Съдът намира за неистинно твърдението на свидетелите В.И.Т. и Т.Р.К., че на
инкриминираната дата пред клуб „Модерно” в гр. Плевен свидетелят В.Р. е нанесъл
удар на подсъдимия А.В.К., тъй като същото е изолирано и изцяло се опровергава
от показанията на непредубедените свидетели очевидци Б. и С.. В този смисъл
съдът намира, че обсъждането на констатираните няколко дни след инкриминираната
дата травматични увреждания на подсъдимия А.К. са факти, ирелевантни за делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Досежно обвинението
по чл.325, ал.1 от НК:
За да е
осъществен престъпния състав на чл. 325, ал.1 от НК е необходимо да се установи
кумулативното наличие на следните обективни и субективни признаци: 1.) деецът е
извършил деянието си чрез действия; 2. ) действията нарушават грубо обществения
ред; 3. ) действията изразяват явно неуважение към обществото и 4. ) действията
са умишлени.
При тази
установеност на фактите съдът намира, че подсъдимите К., Л. и В. са
осъществили, както от обективна, така и от субективна страна престъпния състав
на чл. 325, ал. 1 от НК. От обективна страна всеки един от тримата подсъдими: на 22.05.2010 г. в гр.
Плевен, извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи явно неуважение към обществото. От
субективна страна подсъдимите са извършили деянието при форма на вината пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК – съзнавали са общественоопасния му
характер, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали
настъпването на тези последици.
От обективна
страна е налице осъщественото от всеки един от подсъдимите К.Л. и В. деяние е извършено
против реда, установен в страната и общественото спокойствие. Под обществен ред
като обект на престъплението хулиганство следва да се разбират установените в
държавата обществени отношения, основани на нравствеността и определящи поведението
на хората в процеса на обществения живот. Съгласно разясненията дадени с
Постановление № 2/29.VI.1974 г. по н.д. № 4/74 г. на Пленума
на ВС на Република България - т. 2, основният признак на деянието, чрез което
се осъществява престъплението хулиганство, са "непристойни действия",
а такива са онези, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в
ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото. На
второ място с непристойните действия трябва грубо да се нарушава общественият
ред и да се изразява явно неуважение към обществото. Грубо нарушение на
обществения ред има, когато деецът чрез действията си изразява брутална
демонстрация против установения ред, а явно неуважение към обществото има,
когато деецът чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение
към личността. В т. 4 на същото Постановление № 2/1974 г. е указано, че
хулиганските действия може да се извършват в най-разнообразни форми, едни от
които са хулигански действия на обществени места, които са свързани с
посегателство върху интересите на много хора, а други са свързани с
посегателства върху личността - напр. нанасяне на телесна повреда, обида и други.
Предвид установената и приета от съда фактическа обстановка, безспорно
поведението на всеки един от подсъдимите К., Л. и В. съдържа всички белези на
престъплението хулиганство. Грубото нарушаване на обществения ред се изразява в
демонстрираното от подсъдимите пренебрежение и незачитане на установения ред и
нарушаването на обществените и личните интереси – без какъвто и да е повод или
провокация от страна на свидетеля М. и свидетеля Р.. Подсъдимите К. и В. нанесли
няколко юмручни удари и ритници в областта на лицето и тялото на свидетеля М.,
в резултат на което по лицето му потекла кръв. Такива удари били нанесени на
подсъдимия М. пред питейно заведение „Ревю” в гр. Плевен и от подсъдимия Л. в
резултат на които, пострадалият паднал на земята. Отправените от подсъдимите К.
и В. псувни и заплахи към свидетелите Р. и М. пред питейно заведение „Модерно”
в гр. Плевен пред множество лица съставляват хулигански действия. Поведение на
всеки един от посочените подсъдими безспорно показва явно неуважение към
обществото и личността на свидетелите М. и Р., като противообществения характер на
тези действия е съзнаван както от подсъдимите, така и от останалите лица, на
които са станали достояние. Действията на подсъдимите очевидно противоречат на
установения в обществото морал и порядък, грубо нарушават обществения ред и
изразяват явно неуважение към обществото.
Субективното
отношение на дееца, умисълът, се обективира от извършеното от него. В
съзнанието на подсъдимите К., Л. и В. е имало представи за общественоопасния
характер на извършваното от тях, имало е и представи за общественоопасните
последици - че с непристойните си действия на обществено място и в присъствие
на множество хора, грубо нарушават обществения ред, и са искали настъпването
им. Съдът не споделя доводите, изложени от защитника на подсъдимите К., Л. и В.
- адв. Б. за липса наличие на личен мотив, респ. за липса на хулигански
подбуди. В съдебната практика е възприето разбирането, че наличието на личен
мотив е без всякакво значение, когато от обективните данни може да се съди, че
е налице грубо и демонстративно нарушаване на обществените порядки на публично
място, каквито са данните за случая. Гражданското възмущение също не е
абсолютно задължителен елемент от това престъпление, за което е достатъчно да е
извършено на публично място и да може да се възприеме от множество хора. Точно
това на практика се установява от обсъдените по-горе доказателства. Разправата,
която подсъдимите К., Л. и В. осъществили с пострадалия М. показва, че умисълът
на подсъдимите значително надхвърля представата за личен конфликт и съдържа
желание за демонстриране на явно неуважение към обществото. Съгласно
обвързващите мотиви на ППВС № 2 от 1974 год., т. 3 „субективната страна на
престъплението не се определя само от мотива или от целта на престъпника, а от
съдържанието на неговия умисъл”.
Досежно обвинението
по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК: Безспорно е от доказателствата по
делото, че свидетелят В.Н.Р.. е претърпял увреждане, имащо характер на средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК. Деянието е извършено чрез
действия от страна на подсъдимия И.К. В., който нанесъл удар по главата на В.Н.Р..
Последният е претърпял телесно увреждане – контузия на мозъка, което е довело
до разстройство на здравето, временно и опасно за живота и следва да бъде
квалифицирано като такова по чл. 129, ал. 2 от НК.
Деянието е
извършено при пряк умисъл. За умисъла на едно лице се съди по неговите
фактически действия. В настоящия случай подсъдимият е нанесъл удар с юмрук по
главата на пострадалия. Подсъдимият В. добре е знаел, че извършва акт на
физическа интервенция върху телесната неприкосновеност на Р. и че употребява
сила, но независимо от това, същият е извършил тези си действия, добре
съзнавайки, че ще последва телесно увреждане, в това число и на такова от вида
на действително причиненото. Подсъдимият е насочил всичките си усилия към
осъществяване на акта, съзнавайки общественоопасния характер на деянието си и
желаейки настъпването на негативния резултат. Деянието по чл. 129, ал. 2 от НК
е извършено от подсъдимият В. по хулигански подбуди, т.е. налице е
квалифицирания състав на чл.131, ал.1, т.12 от НК. За да се прецени дали
телесната повреда е причинена по хулигански подбуди, от значение са всички
обстоятелства, установени във връзка с деянието, а не само обективно
причиненото нараняване. Нанасянето на удар от страна на подсъдимият В. над свидетеля
Р. без какъвто и да е било повод и причина и без да бъде провокиран по какъвто
и да е начин от пострадалия, както и цялостното поведение на подсъдимия по
време и след нанасянето на удара води до
извод, че хулиганското поведение и подбуди са били налице при причиняване на средната
телесна повреда на пострадалото лице. Данните, установени по делото за
причината, мястото на деянието и механизма на нанасянето на удара над
пострадалия, който от своя страна не е дал никакъв повод на подсъдимия да
извърши действия по причиняване на телесната повреда, установяват допълващия
субективната страна на състава елемент. Освен това, по делото липсват
доказателства, сочещи за лична вражда между подсъдимия В. и пострадалия Р.,
дори за инцидентно създадена такава, за да е формиран личен мотив в дееца за
нанасяне на побоя, изключващ хулигански подбуди. Доказателствата по делото
сочат, че между подсъдимия В. и свидетеля Р. преди инцидента не са съществували
лични взаимоотношения. Деянието е извършено от подсъдимия по хулигански
подбуди, тъй като неочаквано, на публично място пред питейно заведение – клуб
„Модерно” в гр. Плевен, без да бъде провокиран от свидетеля Р., от стара вражда
или пък пострадалият да го е предизвикал в този момент, е нападнал свидетеля Р.,
отправял е към него псувни, заплахи, обидни реплики и му е нанесъл удар в
областта на главата пред множество хора. Налице е грубо нарушаване на
обществения ред, тъй като не е прието някой да напада другиго с причина или не,
на обществено място, както е в конкретния случай. Действително, извършеното от
подсъдимия деяние е било насочено преди всичко пряко срещу телесната
неприкосновеност на пострадалия Р., но едновременно с това подсъдимият е
демонстрирал и едно явно неуважение към обществото и незачитане на общоприетите
норми за поведение. Съзнавал е, че се намира на обществено място и действията
му се възприемат от множество хора, но въпреки това е започнал да се
саморазправя с пострадалия, без да се съобразява не само с неговите интереси, но и с интересите
на всички присъстващи.
Изпълнителното деяние спрямо пострадалия Р. е извършено
от подсъдимия В. чрез действия, които са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат. Тези действия са довели до възмущението на присъстващите
на инцидента свидетели. При всички тези изложени по-горе съображения се налага
извода, че действията на подсъдимия могат да бъдат квалифицирани
единствено като действия, осъществени по хулигански подбуди с причиняване на
лека телесна повреда.
Телесната
повреда е понятие с медицинско и правно съдържание. В медицината с понятието
"телесна повреда" се означава всяко нарушение на анатомичната цялост
или физиологичните функции на тъканите и органите на човешкия организъм
вследствие въздействие на увреждащи фактори от външната среда. В медицински
аспект понятието "телесна повреда" съдържа медико-биологичната
характеристика на анатомични и функционални нарушения на организма, които той е
претърпял от външния вредоносен фактор.
Правното
понятие "телесна повреда" съдържа в себе си освен медико-биологичната
характеристика на увреждането, така и социалния, общественоопасен характер на
деянието, както и субективния елемент /вината в съответен вид и форма/. Казано
с други думи, правното понятие "телесна повреда" е по-широкото и по-богато
на признаци в сравнение с чисто медицинското понятие за телесна повреда.
Здравето на човека се изразява в неговата телесна цялост и нормално
функциониране на органите му като конкретно състояние по време на
посегателството. От анализа на заключенията на вещите лица, изготвили
назначените по делото съдебно-медицински експертизи безспорно се установява, че
в конкретния случай се касае за разстройство на здравето, временно и опасно за живота.
С оглед установените по
делото факти, съдът намира, че подсъдимият И.К.В. е осъществил фактическия
състав на чл. 131 ал.1 т.12 вр. чл.129 ал. 2 от НК, тъй като от обективна
страна са налице следните предпоставки: 1. Причинена е средна телесна повреда; 2.
същата е извършена по хулигански подбуди; 3. деянието е извършено при пряк
умисъл.
ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА
НАКАЗАНИЯТА:
1. По отношение на
подсъдимите А.В.К., Ц.Л.Л. и А.П.В..
Съгласно константната
съдебна практика, когато са налице предпоставките на чл. 78а, ал. 1 от НК,
съдът е длъжен да освободи обвиняемия от наказателна отговорност и да му наложи
административно наказание.
Съгласно Постановление №
7 от 04. 11. 1985 г. по н. д. № 4/ 1985 г. на Пленума на ВС на РБългария от
наказателна отговорност по чл. 78а от НК могат да се освобождават и лицата
които са осъждани, но са реабилитирани, както и тези, които са освободени по
Глава осма от НК, ако е изтекла една година от изпълнение на наложената мярка
за обществено въздействие или на административното наказание по чл. 78а от НК.
Съдът, след
като съобрази квалификацията на деянието и данните за личността на подсъдимите К., Л. и В. намира, че са налице предпоставките за приложение на чл. 78а
от НК по отношение на същите. В санкцията на правната норма на чл. 325, ал. 1 от НК законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено
порицание. Подсъдимите К. и Л. не са осъждани,
а подсъдимият В. е реабилитиран към момента на извършване на деянието. Подсъдимите К., Л. и В. не
са освобождавани от наказателна отговорност по реда на раздел ІV на Глава осма
от НК. В пряк и непосредствен резултат от инкриминираното деяние не са
настъпили имуществени вреди. При кумулативното
наличие на материално-правните предпоставки на чл. 78а от НК и императивния
характер на нормата, съдът намери, че подсъдимите К., Л. и В. следва да бъдат освободени от наказателна отговорност,
като им бъде наложено административно наказание “глоба”. При определяне размера на наказанието
глоба, съдът съобрази отегчаващото вината обстоятелство – сравнително високата
степен на обществена опасност на деянието, както и смекчаващите такива –
младата възраст на подсъдимите, изминалия продължителен период от време от
осъществяване на деянието до постановяване на настоящата присад /около 4
години/, както и трудовата им заетост, след което намери, че размерът на
наложената глоба следва да бъде определен в минимално предвидения от
законодателя размер, а именно – 1000,00 лева, което ще способства за постигане целите на
административното наказание, предвидени в нормата на чл. 12 от ЗАНН.
2.
По отношение на подсъдимия И.К.В..
При
определяне наказанието на подсъдимия В. съдът съобрази санкционната разпоредба
на чл. чл.131,
ал.І, т.7, предл.2-ро, т.12 във вр. с чл. 129, ал.ІІ във вр. с чл. 28, ал.І от НК, която предвижда наказание лишаване от свобода от две до десет години.
Съдът отчете като отегчаващо вината
обстоятелство високата степен на обществена опасност на деянието, както и
многобройните смекчаващи такива, а именно: младата възраст на подсъдимия,
трудовата му заетост, семейното му положение (същият е баща на малолетно дете)
и изминалия продължителен период от време от извършване на деянието до
постановяване на настоящата присъда. Поради изложеното съдът намери, че и
най-лекото предвидено наказание в приложимата санкционна разпоредба би се
оказало несъразмерно тежко, поради което определи и наложи на подсъдимия И.К.В.
наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно една година
лишаване от свобода. Съдът намери, че това по вид и размер наказание е
адекватно и ще способства за постигане целите на наказанието, установени в чл.
36 от НК.
Като
причина за извършване на престъпното деяние съдът констатира незачитането на
установения в страната правов ред от страна на подсъдимия.
След
като съобрази, че деянието по настоящата присъда е извършено през изпитателния
срок на наказанието, наложено на подсъдимия В. с Присъда, постановена по НОХД
878/2007 год. по описа на РС-Плевен, влязла в сила на 05.02.2009 год. и на
основание чл. 68, ал. 1 от НК приведе в изпълнение наложеното по цитираната
присъда наказание в размер на 1 (една) година лишаване от свобода.
Съобразно
правилото, установено в чл. 61, т. 2 вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС съдът постанови наказанията да бъдат
изтърпяни от подсъдимия И.К.В. при първоначален “строг” режим в затворническо
заведение – затвор.
ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ
ИСКОВЕ:
Приетият за съвместно разглеждане граждански иск от В.Н.Р. против И.К.В.
граждански иск за сумата от 20 000,00 лв. представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, в рeзултат
на инкриминираното деяние ведно със законната лихва върху тази суми, считано от
датата на увреждането – 22.05.2010 година до окончателното изплащане на сумата
намира правното си основание в чл. 45 от ЗЗД. Съгласно правната норма,
отразена в чл. 45, ал. 1 от ЗЗД “Всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму”. За ангажиране отговорността за непозволено
увреждане следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки:
1.противоправност на деянието; 2. вина; 3. вреда и 4. причинна връзка между противоправното
деяние и вредите. Предвид обстоятелството, че в наказателното производство
ответникът по гражданския иск е признат за виновен по повдигнатото му от
Районна прокуратура – Плевен обвинение съдът приема, че са налице първите две
от лимитативно изброените по горе предпоставки.
От заключенията по изготвените и приети
съдебно-медицински експертизи се установява, че на В.Н.Р. от реализираното от
подсъдимия И.К.В. на 22.05.2010 год. престъпление по чл. чл.131, ал.І, т.7,
предл.2-ро, т.12 във вр. с чл. 129, ал.ІІ във вр. с чл. 28, ал.І от НК е
причинена средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на мозъка, довела до
разстройство на здравето, временно и опасно за живота. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди съдът съобрази правилото на чл. 52 от ЗЗД и след отчитане на настъпилите
травматични увреждания по отношение на пострадалия и претърпените от него болки
и страдания прие, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 12 000,00 лв. е справедлив. Ето
защо съдът осъди подсъдимия И.К.В. на основание чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД
да заплати на В.Н.Р. сумата от 12 000,00 лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди в резултат на инкриминираното деяние, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 22.05.2010
год. до окончателното изплащане на сумата – 22.05.2010 год., като за разликата
до 20 000,00 лева отхвърли иска като неоснователен.
Съдът се произнесе и по
предявеният от пострадалия М. ** М. граждански иск в размер на 1000,00 лв. против
подсъдимия А.В.К.. При обсъждане основателността на неговата гражданска
претенция съдът се съобрази посоченото в т.1 от ППВС №9/61 г., изм. ППВС №7/87
г., Сб., стр.404, че “основание на гражданския иск в наказателния процес е
деянието на подсъдимия, предмет на обвинението”. Предвид на това и
постановената осъдителна присъда за извършеното престъпление по чл. 325,ал. 1
от НК съдът прие, че са налице всички елементи за уважаване на гражданската
претенция по справедливост, а именно до претендирания размер от 1000,00 лева. Съгласно задължителните указания по
приложението на закона дадени от Пленума на ВС /раздел ІІ от ППВС №4/23.12.68
г., СПВСНРБ-г.к., 1968 г./ –„понятието „справедливост” по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства могат
да бъдат например „характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване на здравето,
причиняването на морални страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.”.
Предвид посоченото по-горе съдът
прие, че пострадалия от хулиганските действия свидетел М. ** М. може да бъде адекватно
възмезден с присъждане на сумата 1000,00 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 22.05.2010 год. до окончателното и
изплащане. Съдът прие, че именно това по размер присъдено обезщетение е напълно
справедливо. Безспорно е, че пострадалия М. е претърпял неимуществени вреди,
които са пряко в следствие от цялостното агресивно и арогантно поведение на
подсъдимия А.В.К., свързано с отправяне на закани, псувни, нанасяне на удари с
юмруци и ритници. Освен това, хулиганските действия на подсъдимия са довели и
до унижаване на този свидетел на публично място и крайно незачитане на
личността.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 45
от ЗЗД във вр. с чл. 52 от ЗЗД съдът осъди подсъдимия А.В.К. да заплати на
основание чл. 45, във вр. с чл.52 от ЗЗД на М. ** М. сумата от 1000,00 /хиляда/
лева, представляваща обезщетение за претърпените в резултат на деянието
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на причиняването им – 22.05.2010 год. до окончателното й изплащане.
ПО НАПРАВЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО РАЗНОСКИ
При този
изход на делото и на основание чл.189, ал.ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимия А.В.К. със снета
по делото самоличност да заплати по сметка на Районен съд – Плевен сумата от
50,00 лева – държавна такса върху уважения граждански иск и сумата от 300,00
лева, представляваща ваправени по делото разноски за адвокатско възнаграждение
на М. ** М.
При този изход на делото и на основание чл.189, ал.ІІІ от НПК съдът
осъди подсъдимия И.К.В. със снета по делото самоличност да заплати направените по
делото разноски в размер на 950,00 лева, от които 860,00 лева по сметка на
Районен съд – Плевен и 90,00 лева по
сметка на ОД на МВР-Плевен.
На основание
чл.189, ал.ІІІ
от НПК съдът осъди подсъдимия И.К.В. да
заплати на В.Н.Р. сумата от 300,00 лева, представляваща ваправени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
При
тези доводи СЪДЪТ постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: