№ 249
гр. Плевен, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря ИГЛИКА Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20254430200017 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 24-0938-003890/14.10.2024 г. на
НАЧАЛНИК на ГРУПА в СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР -
ПЛЕВЕН, на Ю. Е. Т. ЕГН: ********** са наложени административни
наказания, както следва:
на основание чл.183 ал.2 т.11 от Закона за движението по пътищата –
глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за нарушение по чл.40 ал.1 ЗДвП;
на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба
в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 /един/ месец, за извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б. „а“
ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление /НП/,
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита,
че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила: налице са противоречия в
НП относно датата на извършване на административните нарушения, като
едновременно се сочат 01.10.2024г. и 30.09.2024г. Наред с това, счита НП за
неправилно, тъй като не са налице никакви доказателства в подкрепа на
твърдяните две административни нарушения, включително – досежно това по
чл.123 ал.1 т.2 б. „а“ ЗДвП, че са пострдали хора; че вторият участник в
твърдяното ПТП не е имал право да паркира на посоченото в АУАН/НП място,
тъй като същото не е паркинг, а и не е обозначено като такъв, а представлява
частен имот, като въпросният участник е бил блокирал подхода към имота.
1
Моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в нея
съображения и пледира за отмяна на НП, като незаконосъобразно и
неправилно.
За ответната страна – НАЧАЛНИК на ГРУПА в СЕКТОР „ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН – представител не се явява. С писмото, с
което административнонаказателната преписка е заведена пред РС-ПЛЕВЕН,
е депозирано бланкетно становище относно неоснователността на жалбата.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След щателно
обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната
съвкупност, по нейната основателност, намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№1401317/01.10.2024г. от страна на П. Г. П. – мл.автоконтрольор при ОДМВР
– ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля С. А. И., както и на нарушителя – Ю.
Е. Т.. Съставен е за това, че на 30.09.2024г., около 15:15 часа, като водач на
товарен автомобил „***“ с рег. № ***, извършва следното: 1. при
движение на заден ход не се подсигурява, че пътят зад превозното средство е
свободен и удря в задната част неправилно паркиралия лек автомобил „***“, с
рег. № ***, с водач Н. Т. И., с което реализира ПТП с материални щети по
двата автомобила - нарушение по чл. 40 ал.1 ЗДвП; 2. като участник в
ПТП, не остава на мястото на произшествието и не уведомява съответната
служба за контрол на МВР – нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б.„а“ ЗДвП. При
съставяне на АУАН, нарушителят не направил възражения; такива не
постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Административнонаказващият орган възприел изцяло изложената
от страна на актосъставителя фактическа обстановка и правна квалификация
на деянията. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с
което на Ю. Е. Т. ЕГН: ********** са наложени административни наказания,
както следва: на основание чл.183 ал.2 т.11 от Закона за движението по
пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева; на основание чл.175 ал.1 т.5
от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за извършено
нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б. „а“ ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л.18 – 19 от делото/. Не е налице претендираното от
страна на жалбоподателя съществено нарушение на процесуалните правила.
Следва да бъде отбелязано, че действително, в обжалваното НП, се съдържа
следната част: „…на 01.10.2024г., в 16:45 часа, в ГР.ПЛЕВЕН, ул. „***“ (***)
2
като Водач на товарен автомобил „***“, ***, БЪЛГАРИЯ при
обстоятелства: Град Плевен, ул. „***“, до номер 65 (паркинг до казино ***),
затова, че на 30.09.2024г., около 15:15 часа…“. Тук обаче са необходими
няколко уточнения. Първо, както беше изяснено при разпита на свидетелите в
хода на съдебното следствие, процесният АУАН е съставен не в деня на
описаното ПТП, а на следващия ден, именно поради което, дори в самия АУАН
първоначално е отбелязано „на 01.10.2024г. в 16:45 часа в ГР.ПЛЕВЕН, ул.
„***“ (***)“, след което, в частта относно обстоятелствата на нарушението, е
отбелязано „…на 30.09.2024г., около 15:15 часа…“. Касае се за техническа
особеност при набиране съдържанието на АУАН, свързана с това, че в него
автоматично се генерира дата и час на съставянето, в случая - 01.10.2024г., в
16:45 часа. Очевидно, при набиране съдържанието на обжалваното НП,
поради невнимание, посочването на датата „01.10.2024г. в 16:45 часа“, е
пренесено по невнимание. На второ място обаче, наличието на две дати /със
съответни часове/, по никакъв начин не повлиява негативно упражняването на
правото на защита на нарушителя, тъй като както в АУАН, така и в НП
изрично е отбелязано, в съответната част, касаеща обстоятелствата на
нарушението, че същото е извършено на 30.09.2024г., около 15:15 часа.
Безспорно, налице е техническа особеност, специално що се отнася до
съдържанието на АУАН и технически пропуск – що се отнася до
съдържанието на НП, но нито единия, нито – другия следва да се разглеждат
на плоскостта на процесуалните нарушения, а още по-малко – съществените
такива. Както в АУАН, така и в НП по ясен, разбираем и категоричен начин е
отбелязано, че обстоятелствата на твърдяните нарушения, се свързват с
30.09.2024г., около 15:15 часа, а впрочем, в тази насока е и представения по
делото препис на Протокол за ПТП №2024-1029-51023-1/01.10.2024г. /л.11 –
13 от делото/. В очертаната насока е и практиката на касационната инстанция,
например Решение № 210 от 11.05.2022 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. №
258/2022 г. и Решение № 61 от 29.01.2020 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. №
1258/2019 г., в които се подчертава, че технически грешки от рода на
обсъжданата, не могат да съставляват съществени нарушения на
процесуалните правила.
Съдът обаче намира, че в хода на административнонаказателното
производство, в частта относно твърдяно нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б. „а“
ЗДвП, действително са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Досежно това нарушение, фактите, които съдържа както АУАН, така
и НП, се свеждат до отбелязване, че при движение на заден ход, е реализирано
ПТП с материални щети „по двата автомобила“ и че като участник в ПТП,
нарушителят не остава на мястото на произшествието и не уведомява
съответната служба за контрол на МВР. Няма как обосновано да се приеме, че
подобно „описание“ е пълноценно фактологически, най-малкото, защото не са
– макар и най-общо - посочени материалните щети по автомобилите;
последният въпрос е от особено значение за изясняване механизма на
произшествието. Отделно от това обаче, съобразно посочената както от
3
актосъставителя, така и от административнонаказващия орган, правна
разпоредба, „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен: когато при произшествието са
пострадали хора: да уведоми компетентната служба на Министерството
на вътрешните работи…“. Нито АУАН, нито – НП съдържат факти и
обстоятелства във връзка с лица, пострадали при процесното нарушене, както
и в какво се изразяват, поне най-общо, техните травми; напротив, както АУАН,
така и НП съдържат единствено отбелязване, че при процесното ПТП, са
настъпили материални щети, а последното обстоятелство, само по себе си, не
поражда задължение за водачите да уведомяват службите на МВР, освен в
случай, че се касае за липса на съгласие относно обстоятелствата на ПТП –
което, от една страна, би съставлявало нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б. „в“
ЗДвП, а не такова по чл.123 ал.1 т.2 б. „а“ ЗДвП, а от друга – нито АУАН, нито
– НП съдържат отбелязване, че водачът е напуснал местопроизшествието, при
липса на съгласие с другия участник в ПТП. Във всеки случай обаче, налице е
недопустимо оскъдно описание на нарушението, фактите и обстоятелствата
на неговото извършване, а това на свой ред - ограничава нарушителя при
упражняване правото му на защита. Изводът е, че в така очертаната част,
както при съставяне на АУАН, така и при издаване на НП, са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила /чл.42 ал.1 т.4 и чл.57 ал.1
т.5 ЗАНН/, които обуславят незаконосъобразността на Наказателното
постановление в същата част и поради това, в нея - същото следва да бъде
отменено.
От друга страна, в частта относно нарушение по чл.40 ал.1 ЗДвП,
обжалваното НП се явява формално законосъобразно. По неговата правилност
в тази част, бяха събрани гласни доказателствени средства - показания на
свидетелите П. Г. П., С. А. И., Н. Т. И., както и писмени доказателства /л.9 –
13, л.33 – 36, л.39 – 40, л.45 от делото/. Показанията на свидетелите П., И., И.,
Съдът преценява като непредубедени, добросъвестни, подробни и изцяло в
подкрепа на изложената в АУАН и НП фактическа обстановка; в нейна
подкрепа са и представените по делото писмени доказателства и по-конкретно
– препис на Протокол за ПТП №2024-1029-51023-1/01.10.2024г., Декларация
на основание чл.188 ЗДвП. От тези доказателствени източници се установява
по убедителен начин изложената в АУАН/НП фактическа обстановка, касаеща
нарушението по чл.40 ал.1 ЗДвП, Съдът приема същата за доказана по
убедителен начин - и няма да я преповтаря.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.40 ал.1 ЗДвП, „Преди
да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението.“. Видно е, че е налице
изводимо задължение за водачите, преди започването на движение назад, да се
уверят, че пътят зад превозното средство е свободен, вкл. – че няма при
движението назад да създадат опасност или затруднения за другите участници
в движението. Също така е видно, че при описаните по-горе условия на време,
4
място, обстановка, Ю. Т. не само не изпълнила така вмененото й в чл.40 ал.1
ЗДвП задължение, но и в резултат на неговото неизпълнение, е причинила
ПТП. Тук следва да бъде отбелязано, че според събраните по делото гласни
доказателствени средства, управлявайки товарен автомобил „***“ с рег. №
***, при движението назад, Т. е ударила неколкократно /три пъти/ и
последователно /движение назад – движение напред – отново движение
назад/, управлявания от страна на Н. И., л.а. „***“, с рег. № ***. Освен това,
следва да бъде отбелязано, че не могат да бъдат споделени съображенията на
защитата по съществото на делото. Същите почиват върху тезата, че Н. Т. И. е
бил паркирал управлявания от негова страна лек автомобил в частен имот,
който не представлява паркинг, в подкрепа на което представя и писмени
доказателства /л.47 – 61 от делото/; оттук защитата извежда, че Н. И. е бил
паркирал лекия автомобил неправилно, на място, където не е имал право да
паркира. На първо място, следва да бъде подчертано, че ЗДвП допуска
паркиране и престой на редица места, необозначени със знак Д19 "Паркинг"; в
действителност, възприетият от Закона подход се изразява в регулиране на
местата, където паркирането и престоя са недопустими, т.е. въвеждането на
забрани за паркиране, каквото е предназначението на пътни знаци В27
"Забранени са престоят и паркирането" и В28 "Забранено е паркирането".
Доказателства за поставени пътни знаци от този вид, към 30.09.2024г., на
описаното в АУАН място, не се събраха. На второ място, при положение, че се
касае за частен имот, в каквато насока се навеждат съображения от защитата,
поставя се въпроса – по какъв начин същият е обезопасен, по какъв начин е
видимо за третите лица, че достъпът до този имот е ограничен/забранен. И
отговорът на този въпрос, който следва от събраните по делото доказателства
– и в частност, гласните доказателствени средства, съдържащи се в
показанията на разпитаните по делото свидетели е, че подобна
обезопасеност/забрана за влизане и др., не е била налице към 30.09.2024г.;
особено показателни в тази насока са показанията на свидетелите П. П. и С.
И., които в качеството на полицейски служители, осъществяващи контрол по
ЗДвП посочват, че макар да няма поставен знак Д19 "Паркинг", се касае за
площ с груба настилка, де факто използвана за паркиране, която е била без
ясно обособен вход/изход; същевременно отбелязват, че л.а. „***“, с рег. №
*** е бил паркиран по начин, който е могъл да препятства излизането на
превозни средства от така обособеното място, на ул. „***“ – и че именно по
този начин, опитвайки се да излезе с управляваното от нейна страна МПС, Т. е
причинила процесното ПТП. В този смисъл, действително са налице
доказателства в посока на това, че начинът, по който е бил паркиран л.а. „***“,
е бил в нарушение на чл.98 ал.1 т.1 ЗДвП /“Престоят и паркирането са
забранени: на място, където превозното средство създава опасност или е
пречка за движението или закрива от другите участници в движението
пътен знак или сигнал…“/, тъй като е представлявал пречка за движението.
Всъщност, обстоятелството, че същият лек автомобил е бил паркиран
неправилно, е отразен и в процесния АУАН, но не това е релевантното в
5
случая. Това, което се ползва с правно значение е отговорът на въпроса – дали
реалното или предполагаемо незаконосъобразно поведение на Н. И., при
паркиране на управлявания от негова страна автомобил, освобождава Ю. Т. от
задължението й като водач по чл.40 ал.1 ЗДвП. И е повече от очевидно, че
отговорът на този въпрос е отрицателен; впрочем, съобразно чл.40 ал.2 ЗДвП,
„По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той
е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.“, т.е. дори
след надлежно изпълнение на задължението по чл.40 ал.1 ЗДвП, водачът е
задължен да следи за опасности при извършването на движението назад,
включително – да потърси помощ от трето лице, при необходимост; във всеки
случай обаче, неправомерното поведение на друг участник в движението, не
може да обоснове собствено неправомерно поведение.
В този смисъл, налице е доказано по несъмнен начин
административно нарушение по чл.40 ал.1 ЗДвП и правилно,
административнонаказващият орган е наложил административно наказание на
основание чл.183 ал.2 т.11 от Закона за движението по пътищата – глоба в
размер на 20 /двадесет/ лева. Размерът на глобата не подлежи на обсъждане,
тъй като се касае за абсолютно определена санкция. Съдът счита, че случаят
не е „маловажен“, защото неговата обществена опасност не е по-ниска от
обичайния случай на подобно нарушение. Отново следва да бъде подчертано,
че се касае за нанесени три удара от управлявания от страна на нарушителя
автомобил, спрямо превозното средство на потърпевшия, а наред с това,
видно от представената справка за нарушител на името на Ю. Т., налице са
множество предходни административни наказания за различни нарушения на
ЗДвП, т.е. деецът се отличава с недостатъчно сериозно отношение към
правилата за движението по пътищата, а последното обстоятелство,
красноречиво разкрива, че не са налице предпоставките по §1 ал.1 т.4 от ДР на
ЗАНН. Тук е мястото да бъде отбелязано, че макар да не подлежи на
разглеждане по същество, както беше обосновано по-горе, Наказателното
постановление в частта относно извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б.
„а“ ЗДвП, се явява и неправилно, защото видно от показанията на разпитаните
свидетели и събраните писмени доказателства, при процесното ПТП не е
имало пострадали хора, т.е. в тази част е приложен неправилно и
материалният закон, като са наложени административни наказания на
основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата, за нарушение
по чл.123 ал.1 т.2 б. „а“ ЗДвП, каквото не е било извършено. Ето защо, в тази
част, НП следва да бъде отменено както като незаконосъобразно, така и като
неправилно; следва да бъде потвърдено в останалата част.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.5 ЗАНН и по аргумент
от чл.63 ал.3 т.1 и т.2, чл.63 ал.9 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И НЕПРАВИЛНО
Наказателно постановление № 24-0938-003890/14.10.2024 г. на НАЧАЛНИК
на ГРУПА в СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР – ПЛЕВЕН В
ЧАСТТА, в която на Ю. Е. Т. ЕГН: ********** са наложени административни
наказания на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата –
глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 /един/ месец, за извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б. „а“ ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0938-
003890/14.10.2024 г. на НАЧАЛНИК на ГРУПА в СЕКТОР „ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР – ПЛЕВЕН В ЧАСТТА, в която на Ю. Е. Т. ЕГН:
********** е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.2
т.11 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/
лева, за нарушение по чл.40 ал.1 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7