Р Е
Ш Е Н
И Е
260714/5.7.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 30.06.2021 година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 616 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на Н.Д.В. против НП №20-0460-001122/21.01.2021г. на
Началник 5 РПУ при ОД МВР- Варна, с което на въззивника е
наложено административно наказание“Глоба” в размер на 200 лв. и лишаване от
правоуправление за срок от 6 месеца на
основание чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна
страна, поради което, като допустима, е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище,
че НП е незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения и в заключение се иска отмяна на НП.
В
съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява,
представлява се от процесуален представител, който подържа жалбата.
Представител на органа издал НП,
не се явява в с.з, депозира писмени бележки.
След преценка на доказателствата
по делото, съдът възприе следната фактическа обстановка:
На 25.09.2020г., около 08.48часа, в гр. Варна при изпълнение на
служебните си задължения, служител на ОД на МВР - Варна - мл. автоконтрольор Ц.
*** извършвал обход в района на с.о. Добрева чешма, при което спрял за проверка
лек автомобил с ДК№ Р0036ВР собственост на П. Евгениев Върбанов. В хода на
проверката било установено, че превозното средство е със служебно прекратена на
24.07.2020г. регистрация, тъй като в регистъра на информационния център на
„Гаранционен фонд" нямало данни за сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност".
В хода на проверката било отправено запитване до „Гаранционен
фонд" за предоставяне на информация за въпросния автомобил. Бил получен
отговор, че до собственика на същия е изпратено уведомление по реда на чл.574, от Кодекса за
застраховането относно това, че следва в 14 дневен срок да сключи застраховка
„ГО" или представи доказателства чрез съответното застрахователно
дружество за сключена такава, като в противен случай ще бъде заличена регистрацията на автомобила. Няма
доказателства уведомлението да е връчено на собственика.
В уведомено МВР за предприемане на действия за служебно прекратяване на
регистрацията Уведомлението било изпратено от фонда до собственика чрез
„Българсю пощи" ЕАД като обикновена пратка – липсват доказателства за
получаването и.
Предвид
обстоятелството, че не били представени такива доказателства пред „Гаранционен
фонд", съгласно чл. 574 ал. 11 от Кодекса за застраховането, е бил
уведомен Сектор „ПП" при ОД на МВР и регистрацията на автомобила била
служебно прекратена.
След като била сключена застраховка ГО за автомобила и в последствие на
04.02.2020г. било изпратено уведомление до МВР за служебно възстановяване на
регистрацията на лекия автомобил.
За нарушението била съставена
докладна записка, и била извършена проверка. Материалите от проверката били
изпратени на прокурор, като въз основа на събраните материали било образувано
досъдебно производство по чл.345 ал.2 от НК. Прокурорът е извел извод, че с
оглед установените фактически констатации, в хода на проверката не са били
събрани достатъчно данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 НК. След проведено разследване прокурора е изложил в постановлението факта, че
по отношение лицето управлявало автомобила не са събрани доказателства да е
знаело за факта, че МПС е спряно от движение. Прокурора извежда извод, че са
налице основанията предвидени в чл. 24 ал.1 т.1 от НПК, доколкото разследваното
деяние е субективно несъставомерно, както и че са налице основанията визирани в
чл. 9 ал.2 от НК. Прокурора е изпратил копие на постановлението си до Началник
сектор ПП Варна, с цел преценка реализирането на адм. отговорност. Без да е
проведено адм.разследване е издадено НП спрямо въззивницата.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът достигна до следните
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и то от
надлежна страна, която има правен интерес да обжалва НП, а разгледана по
същество е основателна.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган - от Началника на 5 РПУ при
ОД-МВР-Варна, съгласно заповед № Iз- 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра
на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивницата нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща й да разбере в какво е обвинена и срещу какво да се
защитава.
Съдът
констатира, че при съставяне на издаване на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на
последното само на това основание. При изследване на материално правната законосъобразност
на НП обаче, съдът констатира, че е налице незаконосъобразен административен
акт, поради това, че отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за
деяние, което не е извършил.
Разпоредбата
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, възприета от административно наказващият орган, като
нарушена от жалбоподателя, въвежда за водачите задължението да управляват по
пътищата, отворени за обществено ползване само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени
на определените за това места. Нарушаването на това задължение от страна на
водачите води до санкционните последици, предвидени от нормата на чл. 175, ал.
3 от ЗДвП.
В
настоящия случай по делото безспорно се установи, че на посочената дата е бил управляван лек автомобил от въззивника, по път, отворен за обществено
ползване, след като регистрацията на това МПС била прекратена по служебен път.
Респективно, към момента на управлението и проверката посоченият по-горе лек
автомобил не бил регистриран по съответния законов ред, но притежавал
регистрационни табели и документи за регистрация. Също така се установи, че
лицето управлявало автомобила не е негов собственик.
От
изложеното дотук става ясно, че са налице всички елементи от обективната страна
на състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В
същото време обаче, за да се приеме, че е извършено нарушението, а именно
неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за
обществено ползване само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се
направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че
управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива
доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха.
Съгласно
разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са
установени по безспорен начин
нарушението, нарушителят и неговата вина.
На
първо място липсват в НП каквито и да било мотиви по отношение на становището
на прокурора, наблюдавал преписката по същия казус, че липсва състав на
престъпление, тъй като липсва вина, което е видно от съдържанието на
постановлението. Въпреки това АНО е решил да образува АНП. Няма как да се
приеме за житейски логично, че за престъплението, изразяващо се в управление на
нерегистрирано МПС липсва вина /деянието не е осъществено от субективна
страна/, а е изпълнен състав на същото административно нарушение – чл.140, ал.1
от ЗДвП. АНО е следвало да изложи аргументи, защо приема , че въззивницата е
осъществила състава на визираното нарушение, а не да подхожда формално- да
съставя АУАН и непременно да издаде НП.
В
конкретния случай, видно от материалите по преписката, в действителност НП е
било издадено единствено въз основа на съставения АУАН и постановлението на ВРП
за отказ от образуване на ДП, което наложи материалите от горепосочената
прокурорска преписка бъдат изискани служебно от съда, като в самото НП никакви
други доказателства освен АУАН не са коментирани и очевидно не са послужили за
издаване на НП.
В случая, нарушението, за което е
ангажирана отговорността на възз. В. и за което е издадено процесното
наказателно постановление, е свързано с императивното задължение, предвидено в
чл.140 ал.1 от ЗДвП /в приложимата редакция - Изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в
сила от 20.05.2018 г./, съгласно която норма, по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По републиканските пътища, отворени за обществено
ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън
нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден
винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му
ползване.
Съдът намира, че
в материалите по АНП не се съдържат, а и в тези изискани служебно от съда не се
съдържат доказателства за осъществен състав на чл.140, ал.1 от ЗДвП. В случая
не следва да намери приложение и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП. За да се
приеме, че съставеният АУАН има доказателствена сила, следва установените в
него факти да се потвърждават от приложените доказателства, докато в случая
това не е така. Както в хода на АНП, така и в съдебната фаза на производството
няма представени доказателства, че действително автомобилът е бил със служебно
прекратена регистрация от 19.05.2019г. За да е налице основание за това, е
необходимо освен да е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11
от КЗ, да е налице и уведомяване на собственика на превозното средство за това,
съобразно изричната норма на чл.143,
ал.10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства.
В случая е
настъпил единствено факта на прекратена служебна регистрация за процесния
автомобил, за което е представено получено по електронен път уведомление от
Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ за това, че ППС не е застраховано, като
няма данни дали собственикът на автомобила е бил уведомен за това . След като
не се доказва по безспорен и категоричен начин, че собственикът е уведомен, че
служебно е прекратена регистрацията на автомобила му, то не е изпълнен
фактическият състав на чл.143, ал.10 от ЗДвП, който кумулативно изисква освен
прекратяване на регистрацията и уведомяване на собственика за това. Освен
уведомяването на собственика в случая няма данни и лицето управлявало
автомобила по някакъв начин да му е било известен факта за спирането му от
движение.
Необорени по никакъв начин са твърденията
на въззивницата, че по никакъв начин не е бил уведомен собственика както за
обстоятелството, че е изтекла застраховка „ГО”, така и за обстоятелството, че
автомобилът ще бъде и в последствие, че е дерегистриран по служебен ред, нито
от Гаранционния фонд, нито от Сектор ПП-Варна. Табелите са били поставени на
автомобила, Гаранционния фонд, съгласно
неговия писмен отговор, приложен по пр.преписка и приобщен по делото не счита,
че процедурата по уведомяването на собствениците на незастрахованите ППС е
обвързана с получаването на уведомителното писмо и не е необходимо да се получи
документ, удостоверяващ получаване на уведомлението, автомобилът е бил
дерегистриран служебно, без да са ангажирани каквито и да било доказателства
това обстоятелство да е било доведено до знанието на жалбоподателката или на
трети лица съобразно изискването на чл.143, ал.10 от ЗДвП, или да и е било
станало известно по друг повод и същата да е била информирана към момента, в
който е била извършена проверката на пътя от органите на полицията. Горното е видно и обясненията на същата
съдържащи се в материалите по прокурорската преписка приложена по делото.
Поради което няма как да се приеме, че от субективна страна въз.В. е
осъществила състава на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. На същата няма как да
се вмени вина, била тя умишлена или непредпазлива за това, че е осъществила състава
на чл.140, ал.1 от ЗДвП. В този смисъл е и практиката на Адм. съд –Варна по
сходни казуси- например Решения по КАНД № 2172/2019г. и КАНД
№ 2198/2019г.
За прецизност следва да се посочи, че ВКС е имал повод да се произнесе
със свое ТР № 1 от 7 юни 2016 г., че вината в наказателния процес, какъвто
прочие е и административно –наказателния процес, се доказва, а не се презумира.
Това тълкувателно решение е свързано с приложимостта на законовата фикция на
чл.58, ал.2 от ЗАНН и значението й за осъществяване състава на чл.343в, ал.2 от НК. В него ВКС е приел, че субективната страна на деянието подлежи на доказване
чрез всички способи на доказване по НПК и с всички доказателства и
доказателствени средства.
За съставомерността
на всяко нарушение следва да са осъществени признаците както от обективна, така
и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци винаги
обуславя извод за несъставомерност на извършеното. Не само, че няма
доказателства въззивницата виновно да е управлявала служебно дерегистрирано
МПС, напротив, събраха се такива/ обяснения на същата дадени в хода на проверка
пред органите на Сектор ПП, необорени от АНО/, че въззивницата изобщо не е
знаела, че автомобилът е бил служебно дерегистриран.
Възз. не е санкционирана за това, че управлява МПС, за което няма
сключен и действаща застраховка ГО на автомобилистите, че да се изследва фактът
дали е знаела или не, че няма сключен такъв договор, като фактите по делото
сочат липса на знание и за това обстоятелство. Тя е санкционирана за това, че управлява автомобил с прекратена
регистрация. Прекратяването на регистрацията на автомобила, като последица от
липса валидна застраховка ГО съставлява сложен фактически състав, включващ задължение
и на прекратяващия регистрацията орган да уведоми собственика- чл.143, ал.10 ЗДвП. Когато липсват доказателства собственикът да е уведомен, то тогава същият
няма съзнание за осъществен състав на нарушение.
Не може да се приеме становището на един от процесуалните представители
на полицията по подобен род дела, инвокирано в други производства по жалби
срещу въззивни съдебни актове, че преди
да започне управление, собственикът следва да се увери, че автомобилът му е
регистриран. Горното при поставени рег.табели на мястото им, както и при липса
на каквото и да било уведомление за това, е житейски нелогично, преди
предприемане на управление да телефонираш например в сектор ПП-Варна, за да
провериш дали автомобилът ти е регистриран.
В конкретния случай не само,
че АНО е нарушил разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, тъй като не е установил
по безспорен начин виновно поведение от страна на нарушителя, но е наложил
наказание на нарушителя, без да е било установено безспорно извършването на
нарушението от обективна и субективна страна, което обуславя и неправилно
приложение на материалния закон, тъй като на въззивницата е наложено наказание
за нарушение, което не е безспорно доказано, че е извършила. В НП не е посочено
и нито едно доказателство/ с изключение на АУАН/ подкрепящо нарушението от
субективна страна.
Настоящият състав на съда
приема, че описаното в НП нарушение може да се извърши само умишлено при форма
ни вината – пряк умисъл, тоест при съзнаване на всички факти от обективния
състав на нарушението и при пряк умисъл за извършването му. В този смисъл е
практиката на съда – Решение № 910/09.05.2019г. на ВРС, постановено по АНД №
1002/2019г., което е потвърдено с Решение по КНАХД №1685/2019г. по описа на
Административен съд Варна и др.
Предвид изложеното съдът
намира, че НП е материално незаконосъобразно и обжалваното НП следва да бъде
отменено.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №20-0460-001122/21.01.2021г. на Началник 5
РПУ при ОД МВР- Варна, с което на Н.Д.В.
е наложено административно наказание“Глоба” в размер на 200 лв. и лишаване от
правоуправление за срок от 6 месеца на
основание чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на
касационна проверка пред Административен съд-Варна в четиринадесетдневен срок
от съобщението до страните.
СЪДИЯ при ВРС: