Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Теодорина Димитрова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 719 от 03.10.2012 година, постановена по НОХД № 162/2012 година Горнооряховският районен съд признава подсъдимия И. Н. М., роден на 15.11.1978 г. в гр.Г.О, с постоянен адрес гр.Г.О, ул.”О. П. Х.” № 10, българин, български гражданин, разведен, осъждан, с начално образование, ЕГН * за виновен, в това че: На 12.12.2011 г. в гр.Г.О, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, отнел с намерение противозаконно да присвои от владението и без съгласието на собственика И. И. А. чужди движими вещи на стойност 740.90 лв. (седемстотин и четиридесет лв. и 90 ст.), като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което на основание чл.196 ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т.3 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 29 ал.1, б.”А” НК вр. чл. 55 ал. 1, т. 1 вр. чл. 54 и чл. 36 НК, го осъжда на една година и шест месеца лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален строг режим, на основание чл. 41 ал.6 НК вр. чл. 57 ал. 1 вр. чл. 60 ал.1 вр. чл. 59 ал.1 вр. чл. 61 т. 2 вр. §3 ал.1 т. 2 ЗИНЗС в затвор, или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 53, ал.2 б. „б” НК е постановено веществените доказателства по делото 1 брой секретен патрон и 2 броя ключове да се върнат на пострадалия И. Иванов Атанасов. Подсъдимият е осъден на основание чл. 189, ал. 3 НПК да заплати в полза на съда направените по делото разноски в размер на 55,00 лева. Постъпила е жалба от подсъдимия И. Н. М., с която изцяло се обжалва осъдителната присъда и сочи, че не се признава за виновен. Твърди, че не извършил престъплението, за което е осъден с атакуваната присъда и иска да му бъде предоставена възможност да докаже това. В хода на съдебните прения посочва две лица, които знаели дали си е бил вкъщи и дали той бил донесъл вещите, предмет на кражбата. Моли съда да отмени изцяло присъдата на районния съд и да бъде оправдан. Представителят на Окръжна прокуратура –Велико Търново в съдебно заседание в кратко изложение заявява, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна. Авторството на подсъдимия по отношение на извършеното престъпление било доказано по несъмнен начин. Първоинстанционният съд в съответствие със закона , морала и добрите нрави и при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 НК е определил и наложил справедливо наказание за извършеното от подсъдимия престъпление. Подсъдимият И. Н. М. лично се явява в съдебно заседание и заявява, че изцяло поддържа подадената от него жалба. Великотърновският окръжен съд, след като разгледа направените във жалбата оплаквания, съобрази становищата на страните, взе предвид и обсъди събраните по делото доказателства и извърши цялостна проверка на атакуваната присъда и на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното: Присъда № 719 от 03.10.2012 год. по НОХД № 162/2012 год. по описа на РС Горна Оряховица е постановена присъствено. Жалбата е подаден на 15.10.2012 година чрез РС Горна Оряховица пред компетентния окръжен съд в предвидения за това срок и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт. Отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледан по същество. В хода на извършената служебна проверка от ВТОС не се констатира наличието на допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, при първоинстанционното гледане на делото, както и при постановяването на присъдата и изготвяне на мотивите към нея, които да водят до отмяната й и връщане на делото. Липсата на такива налага обсъждане обосноваността и приложението на материалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт. След преценка на събраните и проверени по делото доказателства, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, се установява следната фактическа обстановка: Жалбоподателят в настоящото производство и подсъдим по НОХД № 162/2012 година по описа на РС Горна Оряховица, е роден на 15.11.1978 година в град Горна Оряховица И. Н. М. и има постоянен адрес в същия град на улица „О. П.” № 10. Разведен е, но с бившата си съпруга М.К. продължават да живеят заедно на посочения адрес. Има начално образование, не работи. Видно от справка за съдимост № 421/28.03.2012 година и приложенията към нея, вложени като писмено доказателство по НОХД № 162/2012 година по описа на ГОРС – от лист 16 до лист 44 включително, И. Н. М. е многократно осъждан за престъпления от общ характер, включително и с налагани наказания лишаване от свобода, изтърпявани ефективно. Последно е освободен от Затвора Ловеч на 15.10.2010 година, след като е изтърпял наказанието по НОХД № 1065/2009 г. на РС Ловеч. И. Н. М. и свидетелят М.С М. се познават отдавна. Към месец декември 2011 година св. М. М. живее под наем при майката на подсъдимия М. на адрес в град Г.О., ул. „Г. Г.” №41. По това време пък подсъдимия живее с М.К в помещение предоставено му от свидетеля Н. Н., находящо се в град Г.О., ул. „О. П. Х.” № 10. Близо до имота на ул. „Г.Г.” № 41 се намирал гараж, ползван от ”Б.-2 като сервиз за коли. Вътрешността на гаража била разпределена на отделни помещения – офис и работилница. Източната част стената на гаража била изградена от дюшеме. Гаражът имал две врати, като тази от южната страна се заключвала с ключ, с който разполагали св. А. и баща му. Другата врата се заключвала само отвътре чрез резе и катинар. В гаража работел свидетелят И. А.. Началото на месец декември 2011 година подсъдимият И. М. се срещнал със свидетеля М.М. и във воден по между им разговор станало въпрос за намиращият се близо до имота на улица „Г.Г.” № 41 гараж. И. М. обяснявал, че добре познава гаража, знае кой го полза и кога има хора там. Знаел какви вещи се намират вътре. Двамата взели решение да огледат гаража. Това направили с автомобила на подсъдимия М. и тогава взели решение за извършване на кражбата. На 11/12 декември 2011 година И. М. отишъл при свидетеля М. М. в дома на ул. „Г.Г.” № 41, извикал го и му казал, че сега бил момента да извършат кражбата. Обяснил му, че ще влезе в гаража през дъските заковани на стената, като направи отвор там. Гаражът се намирал на ул. „М.” № 44. Двамата отишли, като свидетелят М. останал да чака до контейнерите. Жалбоподателят и подсъдим И. М. чрез ръцете си започнал да дърпа и да изкъртва дъските от стената, за да направи отвор, през който да проникне в помещението на гаража. Направил отвор и през него влязъл в гаража, след което отворил отвътре вратата, която се заключвала с катинар и резе. Извикал св. М.. Подсъдимият М. сам през отворената врата изнесъл монитор LG, модел “FLATRON” W1943TS и компютър „COMPAQ”, които вещи свидетелят М.М. скрил с намерен до контейнерите кашон. След това подсъдимият И. М. се върнал в гаража и изнесъл керамична отоплителна печка „Дипломат”, модел “DPL KPT 4003” и ъглошлайф „Спарки”. По-късно двамата пренесли вещите в дома на И. М. на ул.”О. П. Х.” № 10. На 13.12.2011 година М.К, с която подсъдимият М. живеел, занесла в заложна къща „Е.” ЕООД монитора, за което бил изготвен заложен билет № 161429/13.12.2011 год. от св. П.. На същия ден в заложна къща „Е.” в град Г.О. подсъдимият И. М. заложил ъглошлайф „Спарки”, за което също има изготвен заложен билет № 872/13.01.2011 година, като двата документа са приети като доказателства по делото пред първата инстанция – лист 94 и лист 92. Отоплителната печка „Дипломат” И. М. бил дал на свидетеля Н.Н., за да бъде изпробвана с цел по-късно да я купи. След получаване на сигнала за кражба и извършване на оглед на местопроизшествието, при извършване на ОИМ от органите на РУП Горна Оряховица, били извикани подсъдимия М., свидетеля М. и М.К. Пред свидетелите К. и К. направил признание и сам посочил местата, където вещите били заложени. И. М. отвел св. Й. /служител на РУП Горна Оряховица/ до Заложна къща „Експрес” и след като свидетеля се уверил че инкриминирания ъглошлайф се намира там, подсъдимия заявил, че иска да го откупи и да бъде върнат на пострадалия. И. М. влязъл сам в заложната къща, за да откупил вещта, платил на св. И., който му предал ъглошлайфа. Мониторът LG, модел “FLATRON” W1943TS бил купен от св. С.. След като служители на РУП Горна Оряховица посетили С. в дома му, той предал вещта, предмет на престъплението. Керамичната печка „Дипломат” била предадена от свидетеля Н.. Вещите били върнати на пострадалото лице и техен собственик с разписка от 05.01.2012 година. От назначената по делото съдебно оценъчна експертиза се установява, че стойността на инкриминираните движими вещи е в размер на 740,90 лева. Писменото заключение на тази експертиза е прието от първата инстанция като пълно, компетентно и обосновано. Последното не е оспорвано от страните по делото. Защитната версия на подсъдимия И. Н. М., че той не е участвал в кражбата и, че вещите са донесени в дома му от свидетеля М.С М., лансирана и пред въззивната инстанция, се опровергава от събраните доказателства – показанията на св. М.М., свидетелите К., Й., Н., С., протокола за оглед на местопроизшествие, фотоалбумът към него. В хода на съдебното производство пред първата инстанция е допуснат до разпит свидетелят П.З, чиито показания според подсъдимия М. е следвало да изяснят обстоятелствата относно авторството на деянието. разпитан в съдебно заседание3 свидетелят З. заявява, че не знае нищо за извършената на 11 срещу 12 декември 2011 година кражба.. Познавал И. М. от затвора , тъй като година били заедно там и били просто познати. Сочи, че не познава лицето М.С М. и това име нищо не му говорело. Не се подкрепят с доказателства и твърденията на подсъдимия, че бил принуден да си признае на досъдебното производство, за да не го задържат. Показанията на свидетелите К., К. и Й. и тримата служители на РУП Горна Оряховица и извършвали ОИМ по разкриване на извършителя на инкриминираното деяние, са логични и последователни, не съдържат данни за оказано въздействие спрямо разпитваните от тях И. М., М.К и М. М.. Свидетелите подробно посочват, че И. М. подробно им е разказал за извършеното и им съдействал да открият вещите. Свидетелят К. сочи в показанията си, че И. М. õобре е запознат с дейността на МВР и съда и знаел, че като има доказателства срещу него и има възможност да получи по-лека присъда, винаги съдейства на полицията. Видно от целия доказателствен материал подсъдимият И. М. е съдействал на разследването като човек добре запознат както с извършеното, така и с последиците от това. На два пъти променя защитната си версия, изразена в неговите обяснения – тези дадени на досъдебното производство и обясненията дадени пред съда. Това е наложило и прочитане на първите по реда на чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от НПК и приобщаването им като доказателство. Възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка е същата, до която и първоинстанционият съд, след обстоен и цялостен анализ на доказателствената съвкупност, е достигнал като е направил правилен, законосъобразен и обоснован извод, че именно подсъдимият И. Н. М. е осъществил състава на престъплението, за което е обвинен, а именно по чл. 196, ал.1, т.2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл.29, ал.1, б. „а” от НК от НК. Великотърновският окръжен съд в качеството си на въззивна инстанция споделя правните изводи на първоинстанционния съд, като съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК следва да изложи своите с оглед наведените в жалбата доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваната осъдителна присъда. От обективна страна жалбоподателят и подсъдим И. Н. М. е осъществил състава на престъплението взломна кражба в условията на опасен рецидив в хипотезата на чл. 29, ал.1 б.”а” от НК, а именно на 12.12.2011 година в условията на опасен рецидив чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот – разбити дъски на стена, проникнал в гараж, ползван от ЕГ „И.Б.-2” и противозаконно отнел от владението на собственика И. И.А. и без негово съгласие движими вещи на обща стойност 740,90 лева, а именно: монитор LG, модел “FLATRON” W1943TS, компютър „COMPAQ”, керамична отоплителна печка „Дипломат”, модел “DPL KPT 4003” и ъглошлайф „Спарки”., с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен. И. М. е извършил отнемането на вещите – прекъсване фактическата власт на собственика и установяване на своя лична, като в последствие се разпорежда с тях като със свои. Защитната му версия, че не е извършител на деянието се опровергава изцяло от доказателствата по делото – преки и косвени и липсват каквито и да било други, които да разколебават извода на съда в тази насока. Съдът е извършил всички необходими действия, включително допускане и на искани от подсъдимия нови доказателства, но събраните чрез тези способи доказателства не водят до обосноваване на друг извод, освен, че именно И. Н. М. е извършител на инкриминираното деяние. Безспорно е установено, че инкриминираните вещи са собственост на пострадалия И. А. и до 12.12.2011 година ги е владял, респективно са били в негово държане, което е преустановено от подсъдимия М., който установява своя фактическа власт. Отнемането е противозаконно, тъй като липсва правно основание, на което подсъдимият да държи /владее/ инкриминираните вещи и са в негова фактическа власт без съгласието на собственика и владелеца им. Налице е и взлом по смисъла на чл. 195, ал.1, т. 3 от НК – подсъдимият М., за да достигне до инкриминираните вещи и да установи своя фактическа власт върху тях, преди това е разрушил преграда здраво направена за защита на имот – разбил и извадил дървени дъски, от които е била изградена едната от стените на гаража, в който са се намирали движимите вещи, и по този начин е направил отвор, през който е проникнал в помещенията. Деянието е извършено в условията на опасен рецидив в хипотезата на чл. 29, ал.1, б. „а” от НК – видно от справката за съдимост И. М. е извършил процесното деяние, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление за лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК. – НОХД № 1065/2009 година по описа на РС Ловеч, като с присъдата по това дело му е наложено наказание 1 година и шест месеца лишаване от свобода за извършено престъпление по чл. 196, ал.1, т. 2 вр. чл. 195, ал.1, т. 3пр.1, т. 4 пр.1, и 2 ро, т. 5 вр. чл. 26 вр. чл. 29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК, което наказание е изтърпяно на 15.10.2010 година. От субективна страна подсъдимият М. е извършил деянието умишлено при форма на вината пряк умисъл. При осъществяването на изпълнителното деяние в съзнанието му са намерили отражение общественоопасния характер на деянието, така и последиците от него. Предвиждал е настъпването им и е целял именно този резултат. Установява се по несъмнен начин, че подсъдимият е извършил установяването на фактическата власт върху движимите вещи с намерение да ги присвои, което е обективирано в неговите последващи действия на разпореждане с тях и извличането на доход. Причините за извършване на процесното деяние се коренят в утвърдените престъпни навици на подсъдимия М., незачитане правото на собственост, ниската правна култура и стремеж за придобиване на бързи доходи. След като и въззивниата съдебна инстанция приема, че безспорно е доказано, че деянието е виновно извършено от И. Н. М. и то съставлява престъпление по чл. 196, ал.1, т.2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл.29, ал.1, б. „а” от НК от НК, то се пристъпи към определяне на наказанието, което следва да бъде наложено, за да бъде реализирана наказателната му отговорност. Ръководейки се от чл. 54 НК и с оглед целите на наказанието по чл. 36 от НК съдът обсъди както отегчаващите, така и смекчаващите вината обстоятелства, отчете обществената опасност на деянието и дееца и приема следното: Обществената опасност на деянието е средно висока с оглед времето, мястото и начина на извършване на деянието. Обществената опасност на дееца се преценява като висока с оглед съдебното богатото му минало, но с оглед конкретното деяние и поведението му при разкриване на истината в хода на досъдебното производство, оказаното съдействие за възстановяване на инкриминираните вещи, то обществената му опасност в случая следва да се определи от средна към ниска. Отегчаващите вината обстоятелства са минали осъждания извън тези, обосноваващи квалификацията на деянието като опасен рецидив и това, че деянието е извършено в тъмната част на денонощието. Смекчаващи отговорността обстоятелства въззивната инстанция приема първоначално направените самопризнания на досъдебното производство, активното съдействие на подсъдимия при разкриване на престъплението, установяване на местонахождението част на инкриминираните вещи и възстановяването им на техния собственик. Не без значение е и семейното му положение. въпреки, че е прекратил законно сключения брак с М.К, той продължава да живее с нея и да полагат усилия за отглеждане на децата си, включително и на двугодишно дете, страдащо от тежко хронично заболяване. Имайки предвид изложеното, свързано с определяне на наказанието въззивната инстанция достига до аналогичен на извода на първоинстанционния съд, че в конкретния случай са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и правилно е приложена разпоредбата на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК и наказанието да бъде определено под най-ниския предел. Нормата на чл. по чл. 196, ал.1, т.2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл.29, ал.1, б. „а” от НК от НК предвижда наказание за това престъпление лишаване от свобода от три до петнадесет години. При отчетените многобройни смекчаващи обстоятелства спрямо подсъдимия М. за конкретно извършеното престъпление съдът намира, че минималния размер от три години лишаване от свобода, се оказва несъразмерно тежко и следва да определи наказание под този специален минимум. Въззивната инстанция приема изцяло преценката на първата инстанция и наложеното наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода е адекватно и ще осъществи визираните в закона цели. Това наказание следва да бъде изтърпяно ефективно в затвор или затворническо общежитие при строг режим, съгласно чл. 41, ал.4 вр. чл. 57, ал.1, вр. чл. 60, ал.1 вр. чл. 61, т.2 вр. §3, ал.1, т. 2 от ЗИНЗС. В този смисъл първоинстанционният съд правилно, обосновано и законосъобразно е определил и режима на изтърпяване на наложеното на И. Н. М. наказание лишаване от свобода. Съобразно чл. 301, ал.1, т. 11 от НК районният съд правилно се е произнесъл и относно веществените доказателства, като е преценил, че не са налице условията чл. 53 от НК и чл. 112 от НПК и е върнал веществените доказателства на собственика им. Разноските по делото са присъдени съобразно правилата на чл. 189 от НПК. С оглед на изложените мотиви настоящият състав намира, че подадената въззивна жалба против първоинстанционната присъда е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а постановената присъда потвърдена изцяло. Водим от горното и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда № 719 от 03.10.2012 година постановена по НОХД № 162/2012 година по описа на Горнооряховския районен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. ` ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |