Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 10.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети
юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 5591 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 72797 от 15.04.2020 г.,
постановено по гр. д. № 44777/2019 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 72 състав, е
отхвърлен предявеният иск от „Т.С.“ ЕАД срещу М.А.А., с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД – за заплащане на сумата от 1005, 31 лв. – 1/2 от стойност на
доставена топлинна енергия през периода м.05.2015 г. – м.04.2018 г. и 21, 19
лв. – 1/2 от такса разпределение на топлинна енергия, с които ответникът се е
обогатил за сметка обедняването на ищеца, ведно с лихва за забава в размер на
202, 03 лв. за периода 15.09.2016 г. – 19.07.2019 г. и законна лихва върху
главниците от подаване на исковата молба до изплащането им. Решението е
постановено с участието на трето лице – помагач на страната на ищеца „Т.С.“
ЕООД.
Срещу постановеното съдебно решение
е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, с която го обжалва изцяло. Излага
съображения, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния
закон. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че ответникът, като
потребител на топлинна енергия за стопански нужди, в качеството си на собственост
на процесния имот, не може да отговаря по иск за неоснователно обогатяване. По
делото са ангажирани доказателства, от които се установява, че ответникът е
собственик на процесния имот за исковия период. Това обстоятелство не се
оспорва и от ответника. Между страните липсват договорни отношения, тъй като не
е налице сключен писмен договор. По тази
причина счита, че ответникът се е обогатил неоснователно, в качеството
си на потребител на топлинна енергия за стопански нужди, но не е сключил
договор с ищеца. Поддържа, че ответникът не е изпълнил задължението си да
сключи договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника М.А.А., с който я
оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Тъй като между страните по делото не е подписан писмен
договор, не е възникнало облигационно правоотношение с предмет – продажба на
топлинна енергия за стопански нужди, в каквато насока са изводите на решаващия
съд. По делото е доказано, че ответникът е съсобственик заедно с неговата
сестра на процесния недвижим имот. Съсобствениците не са ползвали имота. До
09.06.2013 г. същият е ползван от баща им, като след посочената дата, на която
е починал, имотът е останал необитаем. По делото е установено, че в сградата се
ползва само топла вода. Услугата отопление е била отказана, като монтираните
радиатори са били разкачени. Счита, че е обоснован изводът на решаващия съд, че
при липса на доказателства, че в имота реално е ползвана топла вода, то не е
налице обогатяване от негова страна за сметка на обедняването на ищеца. Това се
отнася и за претендираната такса за дялово разпределение. Моли съда да потвърди
обжалваното съдебно решение. Не претендира разноски за настоящата съдебна
инстанция.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е
депозиран писмен отговор на въззивната жалба от третото лице - помагач „Т.С.“
ЕООД.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно, кумулативно
съединени искове съответно с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на 1/2 ид. ч. от ателие № 2, находящо
се в гр. София, ж. к. „******. Изпратил е писмено уведомление до потребителите
на топлинна енергия за стопански нужди с приложени общи условия. Ответникът не
е предприел необходимите действия като собственик на топлоснабден имот за
сключване на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Така
същият се е обогатил със стойността на доставената и потребена топлинна
енергия, предоставяна от ищеца. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати сумата от 1 230, 70 лв., представляваща
½ от общия размер на дълга, от която: 1 005, 31 лв. – главница за
стойността на топлинната енергия за периода м.05.2015 г. – м.04.2018 г. сумата
от 202, 03 лв. – законна лихва за забава за периода 15.09.2016 г. – 19.07.2019
г., сумата от 21, 19 лв. – такса за разпределение на топлинна енергия за
периода м.05.2015 г. – м.04.2018 г. и 2, 17 лв. – законна лихва за забава за
периода 15.09.2016 г. – 19.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
момента на завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендира сторените
по делото разноски.
С
постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявените
искове. Твърди, че на 15.11.2018 г. ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение срещу него и А.А.А.за сумата от 2 010, 59 лв. –
стойност на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2015 г.
– м.04.2018 г. за процесния топлоснабден имот, с аб. № 245834, при разделност
на дълга. Въз основа на заявлението е образувано ч. гр. д. № 72721/2018 г., по
което е постановена заповед за изпълнение. Длъжниците са депозирали възражение
срещу постановената заповед. В рамките на определения срок ищецът е предявил
установителен иск по реда на чл.422 ГПК. Поради неизпълнение на дадените
указания в рамките на определения срок, с определение № 74349/25.03.2019 г.
исковата молба е върната. Така
постановеното определение е потвърдено от СГС с определение № 13909 от
06.06.2019 г. С разпореждане от 28.06.2019 г. е обезсилена постановената
заповед за изпълнение. С оглед на това счита, че за ищеца не е налице правен
интерес от предявяване на иска. Поддържа, че исковете са и неоснователни. Не
оспорва, че притежава 3/4 ид. ч. от процесния имот по силана на сключен договор
за дарение. Твърди, че никога не е обитавал процесния имот и съответно не е
потребител на топлинна енергия. В имота е живял неговият баща А.А., който е
починал на 09.06.2013 г. след това ателието е било необитаемо. Твърди, че в
ателието няма радиатори, поради което не е доставяне топлинна енергия до имота.
Позовава се на изтекла погасителна давност, която в случая е 3 години и обхваща
периода м.05.2015 г. – м.08.2016 г. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск.
С
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 38, том ІІ, рег. № 9270, дело №
225 от 2009 г., на 11.11.2009 г. А.М.А. е дарил на сина си М.А.А. собствената
си 1/2 ид. ч. от следния недвижим имот: ателие за творческа дейност с
идентификатор 68134.4360.279.8.50, находящо се в гр. София, район „Люлин“, ж.
к. „Люлин“, ул. „******.
По делото
е представен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим
имот № 83, том 1, рег. № 4231, дело № 70 от 2007 г., от 07.03.2017 г., с който
съсобствениците на процесното ателие са учредили в полза на „ЦКБ“ АД договорна
ипотека.
Видно от
представения протокол от 23.09.2002 г. от проведеното Общо събрание на етажните
собственици на бл.740, вх.В, ж. к. „Люлин“, гр. София, на същото е взето
решение етажните
собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД, което
дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в
режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили
горното решение. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са
удостоверили горното решение. Под №
50 като етажен собственик е посочен А.М.А..
Пред СРС е
ангажиран договор от 27.09.2002 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.С.“
ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване
на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
Ищецът е
изпратил до ответника и Анелия Аврамова писмо изх. № П-7609/03.07.2019 г., с
което ги е уведомил, че поради непредприемане на действия от за промяна на
партида, от м.06.2018 г. М.А. е вписан като титуляр на партида с аб. № 245834
за заплащане на топлинна енергия. Ищецът е отправил и покана за сключване на
договор между страните и е изпратил необходимите за целта формуляри. Определен
е срок до 13.07.2018 г. да подпише формулярите. Видно от представената обратна
разписка изпратеното писмо не е връчено на адресатите.
По делото
е представен препис от определение № 74349 от 25.03.2019 г., постановено по гр.
д. № 6595/2019 г. по описа на СРС, І ГО, 124 състав, влязло в сила на 06.06.2019 г., с което е върната
исковата молба, въз основа на която е образувано производството по делото с вх.
№ 2002833/01.02.2019 г. Представена е и посочената искова молба, която е
депозирана от „Т.С.“ ЕАД срещу М.А.А. във връзка с постановена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 72721/2018 г. по описа на СРС,
ГО, 40 състав, за сумата от 1 005, 29 лв. – стойност на топлинна енергия
за периода м.05.2015 г. – м.04.2018 г. и 130, 91 лв. – законна лихва за забава
за периода 31.07.2018 г. – 07.11.2018 г., сумата от 21, 19 лв. – дялово
разпределение за периода м.10.2015 г. – м.04.2018 г. и 0, 62 лв. – лихва за
забава.
С
разпореждане от 28.06.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 72721/2018 г. по
описа на СРС, І ГО, 40 състав, е обезсилена постановената на 28.11.2018 г.
заповед за изпълнение по отношение на длъжника М.А.А..
От заключението
на вещото лице инж. Б.В.-Т.по изслушаната пред СРС съдебно – техническа
експертиза се установява, че по данни от фирмата за дялово разпределение в
имота се ползва топла вода. поради липса на водомер за топла вода, разходът за
топла вода се изчислява на един брой потребители при норма от 140 лв. на
денонощие на потребител. За исковия период топлинната енергия възлиза на
1 769, 42 лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в
срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси съдът е ограничен
от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка
въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално
допустимо.
Макар във въззивното производство
ответникът да не поддържа възраженията си относно липсата на правен интерес от
предявяване на иска, предмет на делото, доколкото за допустимостта на
обжалваното съдебно решение съдът следи служебно, е нужно да се отбележи, че
прекратяването на исковото производство срещу ответника по предявен по реда на
чл.422 ГПК иск и обезсилването на постановената заповед за изпълнение не водят
до формиране на сила на пресъдено нещо. С оглед на това не са налице регламентираните
в нормата на чл.299 ГПК процесуални пречки за завеждане на нов съдебен процес
за същите вземания. Ето защо, като е разгледал предявеният иск по същество,
решаващият съд е постановил допустим съдебен акт. С оглед на това следва да се
разгледат заявените от жалбоподателя доводи относно неговата правилност.
Обществените отношения, свързани с
осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в
исковата молба период, се регулират със Закона за енергетиката. Нормата на § 1,
т.43 от ДР на ЗЕ, действала в началото на исковия период, определя като
потребител на енергия или природен газ за стопански нужди всяко физическо или юридическо лице, което
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или
общинския бюджет.
В случая топсоснабденият имот е
ателие за творческа дейност. Разпоредбата на чл.149, т.3 ЗЕ регламентира, че
продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при
общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на
топлинна енергия за стопански нужди. Липсва спор между страните, че договор
между тях не е сключен.
Ищецът обосновава задължението на
ответника с неоснователното обогатяване на последния с доставената му и
използвана от него топлинна енергия, доколкото въпреки отправената от ищеца
покана, страните не са подписали писмен договор. Ищецът поддържа, че като
собственик на имота ответникът е ползвал топлинна енергия, доставена от
ищцовото дружество, без да я заплаща, поради което е налице неоснователно
обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, като имущественото разместване е
осъществено при липса на валидно правно основание за това.
Имуществените облаги имат материално
естество и те са оценими в пари. Изразяват се в увеличаване на актива на
имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на
обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В последната
хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са
били необходими и ответникът по иска с правно основание чл.59 ЗЗД е трябвало да
ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното
връщане. В този смисъл са разясненията, дадени с решение № 587/01.11.2010 г. по
гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК).
Безспорно в отношенията между
страните е обстоятелството, че ответникът е съсобственик на процесното ателие
за творческа дейност, като участието му в съсобствеността възлиза на 1/2 ид.
ч., в каквато насока са и събраните по делото доказателства, обсъдени по –
горе.
За да бъде
ангажирана обаче извъндоговорната отговорност на ответника въз основа на
неоснователно обогатяване, не е достатъчно да се установи лицето, което е
собственик на процесния имот, а следва да се докаже, че именно това лице през
исковия период е ползвало недвижимия имот и съответно е консумирало
предоставената от ищеца топлинна енергия за подгряване на топла вода, като по
този начин си е спестило необходими разходи. Съгласно нормата на чл.154, ал.1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че ответникът е ползвало
имота през разглеждания период и се е обогатил със стойността на доставената му
и консумирана топлинна енергия за погряване на топла вода, в какъвто смисъл е и
съставения от първоинстанционния съд по реда на чл.146 ГПК доклад на делото. В
хода на производството ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест да
установи тези обстоятелства. Същевременно ползването на имота от ответника през
исковия период и консумацията на топла вода са факти, които ответникът
своевременно е оспорил с депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на
исковата молба и същите подлежат на доказване.
Следва да
се отбележи също така, съгласно експертното заключение на вещото лице инж. Б.В.-Т.начислената
от ищеца стойност на топлинната енергия е на база, поради липса на водомер за
топла вода, при потребление от 140 л. на денонощие. Тази възможност за
остойностяване на доставената топлинна енергия е предвидена в хипотезата на
валидно облигационно правоотношение между ищеца и потребителя, какъвто не е
разглеждания случай. Същевременно липсват доказателства за реално ползване на
топла вода в имота от ответника, в каквато насока са и изводите на решаващия
съд.
По
изложените съображения съдът намира, че ищецът не е изпълнил доказателствената
си тежест да установи, че ответникът се е обогатил с доставената от ищеца
топлинна енергия до съсобствения топлоснабден имот. Ето защо, следва да се
приеме, че предявените срещу него искове са неоснователни.
Тъй като
крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се
потвърди.
По разноските
по производството:
Ответникът по жалбата не претендира сторените разноски
в настоящата съдебна инстанция, поради което такива не следва да му се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖАДАВА решение № 72797 от 15.04.2020 г., постановено по гр. д. № 44777/2019
г. по описа на СРС, ІІ ГО, 72 състав.
Решението е
постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „Т.С.” ЕООД, ЕИК *******,
с адрес ***.
Решението
не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.