Решение по дело №1156/2021 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……….

Гр. Варна,  ………………...  2021 година

           

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           

            Административен съд – гр. Варна, Трети състав, в открито съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:      Дарина РАЧЕВА

при секретаря Калинка Ковачева и с участието на прокурора от ВОП Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1156/21 г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

            Образувано е по искова молба от „Дио трейд“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, срещу Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. София, с която дружеството претендира на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ имуществени времи в размер на 600 лева, представляващи направени разноски за процесуално представителство пред районен и административен съд във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 03-008170/21.07.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна.

            В исковата молба се твърди, че посоченото наказателно постановление е издадено срещу дружеството и с него е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева, но впоследствие е отменено с Решение № 782/22.04.2018 г. на ВРС по н.а.х.д. № 5038/2018 г. по описа на съда, оставено в сила с Решение № 1408/09.07.2019 г. на Административен съд – Варна. За защита и процесуално представителство по делата дружеството ангажирало адвокат, за което платило възнаграждение за двете инстанции по 300 лева в минимума по Наредба № 1 от 2004 г. Ищецът моли изпълнителната агенция да бъде осъдена да заплати посочената сума, както и да заплати направените в настоящото производство разноски.

            Ответникът в производството, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ счита иска за неоснователен. Твърди, че няма доказателства за изплащането на адвокатското възнаграждение, а такива са представени едва с иска. Позовава се на по-ранна практика на Административен съд – Варна в смисъл, че платените адвокатски възнаграждения не представляват вреди. Моли искът да бъде отхвърлен или да бъде уважен до минималния размер по наредбата, както и в полза на агенцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

            Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за основателност на иска. Счита, че са изпълнени предпоставките по чл. 1 от ЗОДОВ.  Пледира искът да бъде уважен.

           

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Исковата молба е допустима, като подадена от лице, което е било адресат на отмененото наказателно постановление и твърди, че е увредено от този незаконосъобразен акт. В качеството си на юридическо лице по чл. 2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, агенцията е юридическо лице, чиято териториална дирекция в гр. Варна е оглавявана от органа, издал отмененото наказателно постановление. Съответно агенцията е надлежен ответник по предявения иск в съответствие с изискването по чл. 205 от АПК.

Разгледан по същество, искът е основателен.

Съгласно чл. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да бъде приет искът за основателен се изисква кумулативното наличие на три предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда (претърпяна загуба или пропусната полза) от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.

От представените в хода на настоящото производство и наличните в н.а.х.д. № 5038/2018 г. по описа на ВРС документи се установява, че това дело е било образувано по жалба от дружеството срещу Наказателно постановление № 03-008170/21.07.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на „Дио трейд“ ЕООД за нарушение на чл. 11, ал. 5, вр. чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, и на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

В хода на производството пред районния съд дружеството е било представлявано от адвокат.

С Решение № 782/22.04.2018 г. на ВРС, ХХХVІІ състав, по н.а.х.д. № 5038/2019 г. наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно и това решение е обжалвано пред Административен съд – Варна.

В производството пред административния съд на 20.05.2019 г. e представен отговор на касационната жалба от процесуалния представител, с приложено адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие от кочан, с претендирани разноски за двете инстанции, платени след първата инстанция съгласно сключения договор. Преди с.з. на 20.06.2019 г. с писмена молба от същата дата е отправено същото искане с доказателства за плащането на сумата 600 лева за две инстанции – договор от кочан.

Решението на районния съд е оставено в сила с Решение № 1408/09.07.2019 г. на Административен съд – Варна, ІІ касационен състав, по к.н.а.х.д. № 1517 по описа на съда за 2019 г., по което липсва произнасяне по разноските предвид обстоятелството, че чл. 63, ал. 3-5 от ЗАНН, допускащ присъждането на разноски на страните в производството по обжалване на наказателни постановления, е обнародван в ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г.

Съгласно мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на Общото събрание на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по тълкувателно дело № 2/2014 г. издаването на наказателни постановления е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, поради което приложното поле на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не може да се ограничи само до административните актове, издавани по реда на АПК. Следователно е налице отменен акт на административен орган като материална предпоставка за правото на обезщетение.

Във връзка с имуществените вреди, съдът приема, че заплатеното адвокатско възнаграждение представлява намаление на имуществото на дружеството, което е в пряка и непосредствена връзка между наказателното постановление и направените разходи за адвокатска защита. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ОСС на ВАС по тълкувателно дело № 2/2016 г. при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

Доколкото производството пред въззивната инстанция е приключило преди влизане в сила на материалната норма на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, присъждането на разноските от страна на районния съд не е било възможно и на разположение на страната е единствено субсидиарният ред по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

 

По тези съображения съдът приема, че е доказано наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от дружеството имуществени вреди в размер на 600 лева.

В съответствие с резултата от производството, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените в настоящото производство разноски в общ размер 325 лева (300 лева за адвокатско възнаграждение и 25 лева д.т.).

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 203 от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. София да заплати на „Дио трейд“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, сумата 600 (Шестстотин) лева, представляващи имуществени вреди, претърпени от отмененото като незаконосъобразно с Решение № 782/22.04.2018 г. на ВРС по н.а.х.д. № 5038/2018 г. по описа на съда Наказателно постановление № 03-008170/21.07.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна.

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. София да заплати на „Дио трейд“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, сумата 325 (Триста двадесет и пет) лева съдебно-деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.

                                                                       

Съдия: