Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

№

 

град София, 07.03.2018 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 3976 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.

          Ищцата Ю.С.Ц., чрез процесуален представител излага в исковата молба, че на 19.11.2014 год., около 07.00 ч в района на с.Н., водачът Ц. Н.М., при управление на лек автомобил „Рено” с ДК № *******нарушила правилата да движение по пътищата и реализирала пътнотранспортно произшествие с лек автомобил „Тойота“ с ДК № ********, управляван от Л.Ц., при което пострадала като пътник в последния автомобил, возещ се на предна дясна седалка. Твърди, че получила множество и тежки травматични увреди, довели до продължително разстройство на здравето, което дало отражение върху психиката й. Твърди, че ответника е застраховал гражданската отговорност на виновния водач със застрахователна полица, валидна към момента на събитието. В тази връзка моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 80 000 лева. Претендира се заплащане на законната лихва върху тази сума от датата на събитието до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

          Ответникът З. „Б.И.” АД, чрез процесуален представител оспорва предявения иск и прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, тъй като пътувала без колан. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноските по делото.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно е от влязло в сила решение от 19.09.2016 год. постановено по НАХД № 181/2016 год. по описа на РС-Елин Пелин, че съдът е признал за виновна Ц. Н.М., за виновна в това, че на 19.11.2014 год. около 07.00 ч. на първокласен път 6, на разклона за селоН., при управление на лек автомобил „Рено” с ДК № *******нарушила правилата за движение по пътищата визирани в ЗДвП и по непредпазливост причинила на Ю.С.Ц. средна телесна повреда.

По делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.М., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, от която се установява, че причината за произшествието е навлизането в платното за насрещно движение от страна на водача на лекия автомобил „Рено”, при което е отнето предимството на лекия автомобил „Тойота“ в който е пътувала ищцата. Дава заключение, че автомобила „Тойота“ е фабрично оборудван с триточкови предпазни колани на всички седалки.

Останалите приети по делото медицински документи са от значение само за заключението на вещото лице. Те нямат пряко доказателствено значение, тъй като непосредствено от тях, без помощта на специални знания, съдът не може да установи обстоятелствата, свързани с увреждането и начина на лечение.

По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Димитрова, която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, от която се установява, че ищцата вследствие на ПТП-то е получила счупване на 4-то, 5-то, 6-то и 7-мо десни ребра; травма на нервните коренчета на гръдната част на гръбначния стълб; контузия на ляв бял дроб и двустранен плеврален излив. Дава категорично заключение, че с оглед механизма на произшествието и получените увреди, пострадалата е пътувала с поставен предпазен колан. В съдебно заседание заявява, че обичайния период за възстановяване при такива травми е около три месеца. Тъй като пострадалата не се явила на преглед вещото лице приема, че получените увреди са възстановени напълно и не се очакват усложнения на здравословното състояние.

От разпита на свидетеля Б.С.се установява, че познава ищцата тъй като са приятели. Дава показания, че пострадалата след изписването си от болницата била на постелен режим и не могла сама да се обслужва, за което помагала съпругата му. Знае от съпругата си, че ищцата се чувства зле. Заявява, че вследствие на произшествието пострадалата загубила работата си, защото не може да работи. Дава показания, че ищцата изпитва страх от возене в автомобил и въобще не се качва.

Не се оспорва от ответната страна обстоятелството, че към момента на произшествието е била налице валидна застрахователна полица по риска гражданска отговорност досежно лек автомобил „Рено” с ДК № *******.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Установи се от събраните в хода на делото доказателства, че на 19.11.2014 год., водачът Ц. Н.М., при управление на лек автомобил „Рено” с ДК № *******нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинила на Ю.Ц. телесни увреди. Съдът приема, че вредите които са били причинени на ищеца са пряка и непосредствена последица на извършеното от причинителя на вредите /водача на автомобила „Рено“/ деяние, тъй като в настоящето производство не бе оборена презумпцията за виновност на делинквента.

Не е спорно по делото, че лекия автомобил управляван отМ.е бил застрахован по риска гражданска отговорност при ответното дружество, посредством полица, валидна към момента на събитието за имуществени и неимуществени вреди. Предвид на това съдът приема в конкретния случай, че е налице застраховка „Гражданска отговорност”, при която застрахователното правоотношение е възникнало от деня на сключване на договора, като за посочения в застрахователната полица период застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка съдът счита, че на ответника З. „Б.И.” АД е възложен застрахователния риск при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на МПС.

По тези съображения съдът приема, че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на автомобила следва да възмезди претърпените от ищеца вреди. Тъй като водачът /респективно собственика на лекия автомобил/ е бил застрахован срещу гражданска отговорност в З. „Б.И.” АД, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./ да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.

По размера на неимуществените вреди, съдът приема следното:

В резултат на пътно-транспортно произшествие ищцата е претърпяла телесни увреждания, които са довели до разстройство на здравето, които увреждания са подробно описани в приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-медицинска експертиза. В резултат на претърпяните наранявания, пострадалата е търпяла болки и страдания за период от около три месеца. Не е установено по делото, тъй като пострадалата не се е явила на преглед при вещото лице сегашното й състояние, поради което съдът приема, че същата е напълно възстановена и не се очакват усложнения. Следва да бъде отчетено, че пострадалата изпитва страх от пътуване с лек автомобил. Съдът не кредитира показанията на свидетеля досежно обстоятелството, че ищцата не може и не работи, а вследствие на произшествието е напуснала работа, тъй като такива обстоятелства нито се твърдят, нито се установяват от други писмени доказателства.

Доводите на ответната страна за съпричиняване са неоснователни. Не се ангажираха доказателства за действия на пострадалата, посредством които да се установи, че е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. От заключението на вещото лице медик се установи, че същата е пътувала в автомобила с правилно поставен колан. Въз основа на това настоящият състав приема, че възражението следва да отхвърли.

Съдът, след като съобрази всички тези обстоятелства, преценени съобразно момента на непозволеното увреждане, възрастта на пострадалата /51 години/ и с оглед на критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди е необходима сума в размер на 60 000 лева, за която сума искът е основателен и следва да бъде уважен и отхвърлен до пълния размер, като неоснователен и недоказан.

Съдът приема, че при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на увреждането - чл.86 и чл. 84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако искът е насочен направо срещу застрахователя. Следователно исковите суми следва да бъдат присъдени, заедно със законната лихва от датата на увреждането /19.11.2014 година/ до окончателното им изплащане.

При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на 1 500 лева, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК/. На следващо място, тъй като ищеца е освободен от заплащане на ДТ, то ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер на 2 400 лева. Ответника следва да бъде осъден за заплати на адв. Г., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение в размер на 2 330 лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ З. „Б.И.“ АД с ЕИК ******** и адрес: *** да заплати на Ю.С.Ц. с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. Г., сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 19.11.2014 година, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.11.2014 год., до окончателното изплащане, както отхвърля иска до пълния размер от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Ю.С.Ц. с ЕГН ********** да заплати на З. „Б.И.“ АД с ЕИК ******** на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. З. „Б.И.“ АД с ЕИК ********да заплати на адвокат К.Г. - САК адвокатско възнаграждение в размер на 2 330 /две хиляди триста и тридесет/ лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК З. „Б.И.“ АД с ЕИК ******** да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 2 400 /две хиляди и четиристотин/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: