Р Е Ш Е Н И Е
№ ........
гр.Плевен, 28,04,2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти
граждански състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и девети март две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при
секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д. №6523 по описа на съда за 2020 година, на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото гражданско дело е образувано по искова
молба от И.Х.П., ЕГН **********,***,
против ***. В молбата се твърди, че
по силата на трудов договор
№Л-2362/11,06,2020 г., сключен на
основание чл.61, ал.1 вр.чл.67, ал.1, т.1 и чл.70,
ал.1 от КТ, възникнало ТПО между страните, за длъжността „Преподавател, център за професионално обучение“ към ***, като ищецът встъпил
в длъжност на 12,06,2020 г.
Твърди се, че със заповед
№Л-4319/08,10,2020 г. трудовото правоотношение
било прекратено, като ищецът счита
тази заповед за незаконосъобразна. Твърди се, че
трудовия договор е изготвен в нарушение на чл.70, ал.1 и ал.5 от КТ. Сочи се, че
през периода 06,03,2009 г.
– 10,02,2020 г. ищецът изпълнявал
длъжността Началник на затвор II-ра категория,
като освен другите му задължения,
отговарял за подбора на персонал,
неговото обучение, професионално развитие. Сочи се, че
е включван и в комисии по провеждане на
заключителен изпит по теория и практика
на курсистите от Учебния център
към затвора /където в последствие започнал работа по трудово правоотношение/.
Твърди се, че преди това
изпълнявал длъжността „заместник началник по социалната дейност“,
като отново работата му била
свързана с повишаване на професионалната компетентност на служителите и организиране на обучението им.
Сочи се, че извън системата
на ГД „ИН“, от 1985 г. до 1990 г. бил учител по математика,
а след това пет години заемал
длъжността „главен специалист по обучение“
в РВУ-Гражданска защита гр.Плевен. С оглед всичко изложено за професионалния си път, ищецът
счита, че клаузата му по
чл.70, ал.1 от КТ в трудовия
му договор е недействителна и ТД е сключен в нарушение на чл.70, ал.5 от КТ. Твърди се,
че в деня на напускането му поискал да
му бъде изплатена
сумата от 35,00 лева, полагаща се за пътни
разходи, но плащане не последвало.
Освен това се сочи, че
му се дължи
и сума за облекло по чл.180, ал.6 от ЗМВР в размер на 200,00 лева, пропорционално на отработеното през годината време. В заключение ищецът моли съда да
постанови решение, с което да отмени
№Л-4319/08,10,2020 г. на ***като
незаконосъобразна; да бъде възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност; да му бъде
изплатено обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ; да се признае
за недействителна клаузата по чл.70, ал.1 от КТ в ТД №Л-2362/11,06,2020 г.; да
му се изплати
сумата от 200,00 лева на основание
чл.180, ал.6 от ЗМВР и сумата
от 35,00 лева на основание чл.180, ал.8 от ЗМВР. Претендират се разноски. В
с.з. проц.представител на ищеца моли съда да уважи
исковете. В писмена защита, депозирана в дадения от съда срок, проц.представител на ищеца развива пространни съображения,
че макар и по друг вид правоотношение, ищецът е имал сходни задължения и
функции. Твърди се, че искът по чл.180, ал.8 от ЗМВР следва да бъде отхвърлен
като погасен чрез плащане след завеждане на иска, а искът по чл.180, ал.6 от ЗМВР следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, чрез юрк.Н.У.,
в който на първо място се
прави възражение за неподсъдност на спора пред
ПлРС и се иска изпращане на делото на
СРС. Твърди се, че исковата молба
е нередовна, като не са изложени
мотиви за незаконосъобразност на атакуваната заповед. Сочи се, че
се цитират два нормативни акта – КТ и ЗМВР, без да са налице
доказателства, че ищецът е служител на МВР. По същество
се твърди, че за да
бъде признат за недействителен трудовия договор на ищеца, следва
да се установи,
че с този работодател, ищеца вече е имал сключен
трудов договор за изпълнение на
същата работа, с включена клауза по чл.70, ал.1 от КТ. Категорично се сочи, че такъв
договор не е бил наличен никога,
а длъжността, на която е назначен ищеца, е създадена едва със Заповед
№ЧР-05-51/27,02,2020 г. на Зам.Министъра
на правосъдието. Твърди се, че
ищецът никога не е работил по
трудово правоотношение в
ГД“ИН“, а е бил на държавна служба. Сочи се, че
твърденията на ищеца, че е работил
по обучение на служители в силови ведомства и на по-високи длъжности
от заеманата, са ирелевантни за правния спор. Твърди
се, че клаузата
за изпитване не е сключена с цел заобикаляне на закона, тъй
като след прекратяване на служебното правоотношение на ищеца на
10,02,2020 г., едва на
12,06,2020 г. е сключен първи
трудов договор между ищеца и Главния
Директор на ГД“ИН“, и не е налице „верижност
на договорите“. Твърди се, че
тъй като работодателите са различни и съществено е променен характерът на правоотношението и трудовата функция, не може да
се приеме, че сключването на трудов договор
със клауза за изпитване е в противоречие със забраната по чл.70, ал.5 от КТ. Сочи се,
че се касае
за различни работодатели, различна длъжност, поради което искът за
отмяна на заповедта за прекратяване
на ТПО поради недействителност на клаузата по чл.70, ал.1 от КТ е неоснователно. По отношение иска
по чл.225, ал.1 от КТ се сочи, че
яма основание да се прилага
ЗМВР, тъй като ищецът не е бил
служител на МВР. По аналогични съображения
се сочи, че не се
дължи и сумата от 200,00 лева по чл.180, ал.6 от ЗМВР. Отделно от това
се сочи, че при освобождаване
на ищеца от служба в МВР са му изплатени
суми за облекло,
и при повторното му назначаване в същото ведомство в годината на освобождаване
от служба, не се получава
наново вещево доволство. Сочи се, че сумата
за пътни разходи не се
дължи по ЗМВР, а освен това въз
основа на подадено заявление, на 11,12,2020 г. му е изплатена сумата от 31,50 лева. В
с.з. проц.представител на ответника – юрк.У., моли съда да отхвърли исковете. В писмена защита,
депозирана в дадения от съда срок, юрк.У. възразява,
че не е доказано съществуването на предходен договор между ищеца и ответника за
процесната длъжност, сключен със срок на изпитване, който
да обоснове недействителност на процесния договор.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, предвид събраните по делото
доказателства и на основание закона, намира за установено следното:
От
представеното ксерокопие от трудов договор от 06,09,1990 г. се установява, че
ищецът е започнал работа като възпитател в ***.
От
представеното ксерокопие от трудов договор от 01,05,1992 г. се установява, че
ищецът е започнал работа като методист в Отдел Гражданска защита при Областна
администрация, считано от 04,05,1992 г.
От
представеното ксерокопие от ТД № Л-2362/11,06,2020 г., сключен между ищеца и
ГДИН при МП, се установява, че работодателят е възложил, а служителя е приел да
изпълнява длъжността „*** е сключен със срок на изпитване 6 месеца в полза на
работодателя.
От
представеното ксерокопие от Заповед №Л-4319/08,10,2020 г. се установява, че ТПО
с ищеца е прекратено в изпитателния срок. Заповедта е връчена на 12,10,2020 г.
на служителя.
От
представената справка за прослужено време на ищеца в ГД ИН и длъжностите, които
е заемал, се установява, че същият е назначен със Заповед
№ЛС-03-2205/22,12,1994 г. на ***, считано от 02,01,1995 г. Със заповед
№ЛС-03-26/04,02,2003 г. на ***/, считано от 01,01,2003
г. Заповед №ЛС-03-138/04,03,2009 г. на Министъра на правосъдието ищецът е
назначен на длъжност „****, считано от 06,03,2009 г. Със Заповед №ЧР-05-21/28,01,2020
г. на Министъра на правосъдието служебното правоотношение на ищеца е прекратено
по негово желание, считано от 10,02,2020 г.
От
представеното копие от дл.характеристика за
Заместник-началник по социалните дейности, подписана от ищеца на 21,01,2002 г.
се установяват задълженията на длъжността, между които организация и
ръководство на комиисята за обучение на пенитенциарния персонал; организиране и участие в различни
форми за повишаване на квалификацията на служителите от направлението.
От
представеното копие от дл.характеристика за Началник
на затвор, подписана от ищеца на 06,03,2009 г. се установяват задълженията на
длъжността.
От
представеното копие от дл.характеристика за Началник
на затвор III-I
категория в затвор III-I
категория с прилежащ арест, подписана от ищеца на 13,07,2017 г. се установяват
задълженията на длъжността, между които подбор на персонал и неговото обучение.
От
представеното копие от дл.характеристика за
длъжността ***, подписана от ищеца на 12,06,2020 г. се установяват задълженията
на длъжността, изцяло свързани с подготовка и преподготовка на пенитенциарни служители за придобиване и затвърждаване на професионални знания, разработване на
програми, свързани с обучението и повишаването на квалификацията на
служителите, провеждане на занятия съгласно разписанието, проверка системна на
резултатите от учебната работа, участие в провеждане на практиката и стажа.
От
представената Справка за изплащане на суми за вещево имущество от 29,04,2020 г.
се установява, че поради освобождаване от служба на ищеца е разпоредено
изплащането на левовата равностойност на униформено облекло за 2020 г. в размер
на 600,00 лева и левовата равностойност на едно допълнително вещево имущество в
размер на 600,00 лева. От представеното платежно нареждане от 04,05,2020 г. се
установява, че по сметка на ищеца е изплатена сумата от 1200,00 лева, с
основание – „вещево“.
По
делото са представени и утвърдени със заповед №ЛС-04-197/23,04,2020 г. на
Министъра на правосъдието Правила, определящи категорията служители,
осъществяващи правомощията си в униформено облекло, неговия вид и модел и реда
за предоставянето му в ГДИН и териториалните й служби .
От
представената заповед №ЧР-05-505/08,12,2014 г. на Министъра на правосъдието се
установява, че е наредено изплащането на еднократна сума за пътни разходи по
чл.26, ал.2 от ЗИНЗС в размер на 35,00 лева, изплащана веднъж през календарната
година, при ползване на платен годишен отпуск.
От
представеното заявление от 12,10,2020 г., рег.№6972, се установяа,
че ищецът е заявил изплащането на полагаемите му се пари за пътни разходи при
ползване на платен годишен отпуск.
От
представеното платежно нареждане от 11,12,2020 г. се установява, че сумата от
31,50 лева е изплатена по сметка на ищеца, като от представеното копие от фиш
за м.декември 2020 г. е видно, че след начисляване на сумата от 35,00 лева е
приспаднат ДДФЛ в размер на 10%.
От
заключението на ВЛ по изготвената СИЕ се установява, че претендираната сума от
600,00 лева веднъж през годината вече е изплатена на ищеца и приложение следва
да намери разпоредбата на чл.13, ал.4, т.1 от Правилата за определяне на категорията
служители, осъществяващи правомощията си в униформено облекло, неговия вид и
модел и реда за предоставянето му в ГДИН и териториалните й служби. ВЛ сочи, че
сумата от 35,00 лева след приспадане на
дължимия данък е в размер на 31,50 лева и е изплатена на 11,12,2020 г. ВЛ сочи,
че БТВ за определяне на размера на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ е в
размер на 1568,82 лева. Същото, за периода 12,10,2020 г. – 12,04,2021 г. е в
размер на 9412,92 лева, а лихвата за забава върху това обезщетение за периода
12,10,2020 г. – 29,03,2021 г. е в размер на 441,88 лева. Обезщетението по
чл.225, ал.1 от КТ за периода 12,10,2020 г. – 29,03,2021 г. е в размер на
8771,13 лева, а лихвата за забава върху него за периода 12,10,2020 г. –
29,03,2021 г. е в размер на 411,76 лева.
Съдът
не обсъжда останалите събрани по делото писмени доказателства, като неотносими
към правния спор.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
По
иска с правно основание чл. 74, ал.1 от КТ за обявяване недействителността на
трудов договор, сключен на 11,06,2020 г. между И.Х.П. и ГД „ИН“, поради
противоречието му със закона - недействителността като правен институт в
трудовото право урежда основанията за недействителност, реда за нейното
обявяване, правните последици и възможността за саниране. Според разпоредбата
на чл.74, ал.1 от КТ трудов договор, който противоречи на закона или на
колективен трудов договор или ги заобикаля, е недействителен. В трудовото право
не са уредени отделни основания за нищожност и унищожаемост на договорите, а се
използва общото понятие за недействителност. По иска за обявяване
недействителността на трудовия договор, тежестта на доказване лежи върху ищеца,
тъй като договорът се счита за действителен до доказване на противното. Според
правилата за разпределение на доказателствената тежест и на основание чл.154 от ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване по отношение на
порока, от който твърди, че страда процесния трудов договор – че същият е
недействителен поради противоречие със закона - ищецът следва да докаже
наличието на предходен ТД – с този работодател, за изпълнение на същата работа,
с включена клауза по чл.70, ал.1 от КТ. По смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД
противоречие със закона представлява отклонението само от предписанията на
императивни правни норми, като същото е изцяло обективно основание – достатъчно
е да се констатира несъответствие с повелителна правна норма или правен
принцип. Субективни състояния като знание или намерения за нарушение не се
изискват.
Видно от приетите по делото писмени
доказателства, ищецът е работил по силата на служебно правоотношение при същия
работодател /ГДИН към МП/ за периода 02,01,1995 г. – 10,02,2020 г., като това
правоотношение е прекратено по желание на ищеца. На 11,06,2020 г. е сключен
трудов договор между ищеца и ГДИН към МП, за длъжността Преподавател, ЦПО към
Учебен център в гр.Плевен към ГДИН, със уговорен в полза на работодателя срок
на изпитване от 6 месеца. Договор със срок на изпитване може да се сключи, когато
служителят или работникът постъпва първоначално при този работодател, като при
наличието на съществувало вече валидно и безсрочно правоотношение, възникнало
по силата на трудов договор, не е допустимо да се сключва нов договор, с
въвеждане на клауза за срок на изпитване. В този случай, клаузата за срок на
изпитване би била недействителна. Тази недействителност, на основание чл.74,
ал.4 от КТ е налице единствено, при сключване на нов договор, при наличието на
вече съществуващ за същата длъжност или със същите функции. Наличието на
служебно правоотношение, възникнало по силата на административен акт, както е в
процесния случай, не е еднозначно с трудово правоотношение, възникнало по
силата на трудов договор. Възникналото по силата на трудовия договор, сключен
след прекратяването на служебното правоотношение между ищеца и същия
работодател, правоотношение е първо по смисъла на чл.70, ал.5 от КТ, доколкото
преди неговото сключване между същите страни, не е съществувало трудово
правоотношение, а служебно такова. Непосредствено преди сключването на трудовия
договор, ищецът не е заемал длъжност по трудово правоотношение със същия
работодател, със същите функции. Срокът за изпитване в полза на работодателя е
с цел, той да провери годността на съответното лице, за изпълнението на
специфичните функции, които се предполагат от естеството на работата по
трудовото правоотношение. Доколкото не е налице непосредствено предхождащо
трудово правоотношение със същия служител, за същата работа, клаузата от
договора, по силата на която работодателя има право да прекрати трудовия
договор в срока за изпитване, е действителна и съобразена с разпоредбата на чл.70,
ал.5 от КТ. В този смисъл е
константната съдебна практика, обективирана например в Решение от 19,12,2007 г. на
САС по кас гр.д. №763/2007 г., ГК, 1-ви с-в, докладчик
съдията ***.
За
пълнота следва да се отблележи още нещо - а
преценката дали работата е една и съща, правнорелевантна
е трудовата функция в съществените й задължения, а не наименованието на длъжността.
Съпоставяйки длъжностните характеристики за длъжностите, заемани от ищеца по
служебното правоотношение, и длъжностната характеристика за длъжността по
трудовото правоотношение, се установява, че се касае за изпълнение на различни
по своя характер служебни/трудови задължения, които не могат да бъдат
приравнени на израза „същата работа“ по смисъла на чл.70, ал.5 от КТ.
С
оглед изложените съображения предявеният иск се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен като такъв.
По
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр.чл.225
ал.1 от КТ за отмяна на заповед №Л-4319/08,10,2020 г. ГД на ГД“ИН“ като
незаконосъобразна, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност, за заплащане на обезщетение за оставането без работа - в случая
трудовият договор е сключен на 11,06,2020 г., като същия съдържа валидна уговорка за 6-месечен срок за
изпитване в полза на работодателя. Трудовият договор е прекратен на основание чл.71,
ал.1 от КТ на 08,10,2020 г., считано от 12,10,2020 г. При това положение,
прекратяването е извършено в рамките на действието на 6-месечния срок за
изпитване и това прави извършеното уволнение законосъобразно, при настъпване на
последиците от разпоредбата на чл.71, ал.1 от КТ. Предвид изложените мотиви,
съдът приема, че уволнението на ищеца е законосъобразно, а предявеният иск с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен като такъв. Предвид изхода на делото по главния иск – за признаване
уволнението за незаконно и неговата отмяна, съдът приема, че и иска с правно
основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ – за възстановяване на заеманата до
уволнението длъжност и този с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 от КТ – за обезщетение за времето, през
което ищецът е останал без работа поради уволнението, е неоснователен и недоказан
и следва да бъде отхвърлен.
По отношение иска с
правно основание чл.180, ал.6 от ЗМВР за осъждане на
ответника да заплати на ищеца
сумата от 200,00 лева, представляваща дължима сума за
облекло съразмерно с отработеното време –
доколкото има данни, че при прекратяване на служебното му правоотношение ищецът
е получил сумата за облекло за календарната 2020 година, то на основание чл.13,
ал.4, т.1 от Правилата за определяне на категорията служители, осъществяващи
правомощията си в униформено облекло, неговия вид и модел и реда за
предоставянето му в ГДИН и териториалните й служби при повторното приемане на
служба такава сума не се дължи. В писмената си защита и процесуалният
представител на ищеца сочи, че искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По
отношение иска с правно основание чл.180, ал.8 от ЗМВР за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от
35,00 лева, представляваща еднократна парична сума за пътни
разходи – установява се от заключението
на ВЛ, че сумата, след облагане с ДДФЛ, е изплатена на ищеца на 11,12,2020 г. –
след завеждане на делото, но преди получаване на ИМ /17,12,2020 г. – видно от
съобщението на л.20 от делото/. При това положение искът следва да бъде
отхвърлен като погасен чрез плащане.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника заплащане на разноски за
юрк.възнаграждение, като се претендира такова в
размер на 600,00 лева. Съдът счита, че на основание чл.78, ал.8 от ГПК следва
да се присъди юрк.възнаграждение в размер на 200,00
лева с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, и с оглед
обстоятелството, че е разгледано в едно с.з.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Х.П., ЕГН **********,***, против ***, иск с правно основание чл.74, ал.1 от КТ за обявяване
недействителността на трудов договор, сключен на 11,06,2020 г. между И.Х.П. и ГД „ИН“, поради противоречието му със закона, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Х.П., ЕГН **********,***, против ***, искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1, т.2 и т.3 вр.чл.225 ал.1 от КТ за отмяна на
заповед №Л-4319/08,10,2020 г. ГД на
ГД“ИН“ като незаконосъобразна,
за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност, за заплащане на
обезщетение за оставането без работа, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Х.П., ЕГН **********,***, против ***, иск с правно основание иск чл.180, ал.6 от ЗМВР за осъждане на
ответника да заплати на ищеца
сумата от 200,00 лева, представляваща дължима сума за
облекло съразмерно с отработеното време, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Х.П., ЕГН **********,***, против ***, иск с правно основание иск чл.180, ал.8 от ЗМВР за осъждане на
ответника да заплати на ищеца
сумата от 35,00 лева, представляваща еднократна парична сума за пътни
разходи, ведно с дължимите лихви, КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.3 вр.ал.8 от ГПК И.Х.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, деловодни разноски за юрк.възнаграждение в размер на 200,00 лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: