Решение по дело №959/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 915
Дата: 23 юни 2021 г.
Съдия: Даниела Динева Драгнева
Дело: 20217040700959
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 915                   Година 23.06.2021              Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание, в състав:

                                                

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Даниела ДРАГНЕВА                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.Веселин ЕНЧЕВ

                                                                                          2.Димитър ГАЛЬОВ

 

Секретаря: С.Х.

Прокурор: Христо Колев

като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 959 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Р.Д.Н. *** срещу решение № 260030/18.03.2021г., постановено по н.а.х.д. № 287/2020г. по описа на Районен съд гр.Карнобат. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Възразява, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения. Не споделя мотивите на съда, с които е потвърдено наказателното постановление и оспорва съставомерността на деянието, като твърди, че липсват доказателства за годността на техническото средство посредством което е установено претоварване на ППС. Посочва, че съдът не се е произнесъл по искането му за приложение на чл.28 от ЗАНН. С жалбата се прави искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото наказателното постановление. Представя писмена защита с която поддържа жалбата, на сочените в нея основания.

Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба, като неоснователна и поддържа становище за оставяне в сила на съдебния акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Карнобат е потвърдил наказателно постановление №22-0000391/16.112020г. на и.д.Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр.Бургас, с което на Р.Н., за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, във връзка с чл.7, ал.1, т.3, б.б от Наредба  №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извън габаритни и/или тежки ППС му е наложена глоба в размер на 500 лева. За да постанови решението си съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество е обоснован извод за съставомерност на деянието и правилно ангажиране на отговорността на лицето, на соченото основание, в качеството му на водач управлявал МПС, което е надвишавало максимално допустимото натоварване на ос. По отношение размера на наложената глоба съдът е преценил, че е правилно определен, в предвидения от закона минимум.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените от него мотиви се споделят и от настоящия съдебен състав.

Отговорността на касатора е ангажирана за това, че на 30.10.2020г. е установен от контролни длъжностни лица при ИА „АА“ да управлява ППС, представляващо съчленено ППС с пет оси – влекач с две оси марка „Ивеко“ и прикачено към него полуремарке с три оси. При проверка с техническо средство – електронна мобилна везна от контролните длъжностни лица е установено, че при максимално допустимо натоварване 24,000т., съгласно  чл.7, ал.1, т.3, б.”б” от Наредбата, на ос на тройната ос, при измерено разстояние между осите над 1,30м., сумата от натоварването на една тройна ос на процесното ППС е 25,225т., т.е налице е превишение от 1 225 кг. На касатора е съставен е АУАН, а в последствие е издадено и наказателно постановление, с което е ангажирана отговорността му на основание чл.177 ал.3, предл.трето от ЗДвП.

Правилно районният съд е обосновал извод за съставомерност на деянието и правомерно ангажиране отговорността на водача, на основание чл.177, ал.3, предл.трето от ЗДвП, съгласно която разпоредба наказва се с глоба от 500 до 3000 лева водач, който, без да спазва установения за това ред управлява ППС с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Превишението на максимално допустимото натоварване е установено със сертифицирано техническо измервателно средство - електронна мобилна везна, за годността на която са представени доказателства в хода на съдебното производство.

В случая не е търсена и не е определяна общата маса на превозното средство, поради което нормата на  чл.38, ал.3 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, на която касаторът се позовава е неотносима. По аргумент от чл.8, ал.2 от Наредба №11/03.07.2001г. товарният автомобил е могъл да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, само след заплащане на съответната такса и произтичащото от това разрешение на администрацията, стопанисваща пътя, но доказателства в тази насока не са ангажирани по делото.

Неоснователни са възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Видно от тяхното съдържание, коректно и четливо са посочени мястото и обстоятелствата, касаещи административното нарушение, както и фактическите основания за ангажиране на отговорността на лицето.

Не е съществено процесуално нарушение, че акта е подписан само от един свидетели, тъй като това е достатъчно, съгласно нормата на  чл.43, ал.1 от ЗАНН, в която е предвидено, че актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си.

Действително, както и твърди касатора, в бележката за извършеното измерване на място е налице дописване на буквите от регистрационния номер на автомобила и тези на полуремаркето, което дописване по никакъв начин не променя констатациите относно установеното натоварване. Данните от бележката за измерване съответстват на тези посочени в АУАН, като в акта са посочени и данните на техническото средство с което е извършено замерването, поради което тяхната липсва в бележката не води до незаконосъобразност на наказателното постановление. АУАН е предявен на водача и е подписан от него без възражение, поради което следва да се приеме, че той е бил наясно както относно марката и модела на техническото средство за измерване, така и с установеното претоварване.

Наличието на обществен превоз се установява от представените от касатора документи при извършената му проверка на място, а именно – товарителница за обществен превоз в страната и пътен лист, като от лицето не се твърди и не се установява този превоз да е бил извършван за сметка на превозвача или да е бил без заплащане или икономическа облага, за да се приеме, че той не е обществен по смисъла на §6, т.29 от ЗДвП.

Неоснователно е възражението, че наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган, тъй като представената заповед на министъра на транспорта дава правомощия на директорите на РД „АА“, но не и на изпълняващите тази длъжност. В случая, действително процесното наказателно постановление е издадено от изпълняващия длъжността директор на РД „АА“ Бургас, но същият се явява компетентен орган, след като със заповед № РД-08-30/24.01.2020г. директорите на РД „АА“, са определени сред лицата които могат да издават НП за установени нарушения по ЗДвП, като тези правомощия не са ограничени с оглед на обстоятелството дали конкретното лице е титуляр на длъжността или временно я изпълнява.

Неоснователно е и възражението на касатора за незаконосъобразност на наказателното постановление, поради липса на мотиви за да не бъде приложен  чл.28 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, вменява задължение на административнонаказващия орган да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“ да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. В нормата на чл.57 от ЗАНН, определяща какво следва да е съдържанието на всяко едно наказателно постановление, не е предвидено изискване да се излагат мотиви относно извършената преценка за маловажност на деянието, поради което тяхната липса, сама по себе си не води до незаконосъобразност на наказателното постановление. С неговото издаване административнонаказващият орган недвусмислено е изразил становището си, че извършеното деяние не е маловажен случай и лицето следва да се санкционира.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, поради което и на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН, следва да му се присъди в размер на 80,00 лева, определено на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVI-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260030/18.03.2021г., постановено по н.а.х.д. № 287/2020г. по описа на Районен съд гр.Карнобат.

ОСЪЖДА Р.Д.Н. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, гр.София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева (осемдесет лева).

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

                                                                 2.