Решение по дело №418/2019 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 57
Дата: 14 юли 2020 г. (в сила от 7 август 2020 г.)
Съдия: Катя Ганева Савова
Дело: 20193130200418
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ …..

гр. Провадия, 14.07.2020 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на шести юли, две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Катя Савова

 

при участието на секретаря Мариана Ангелова като разгледа докладваното от съдията АНД № 418/2019 г. по описа на РС- Провадия, IV- ти наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод на подадена жалба от Д.Д.П., ЕГН ********** с адрес *** срещу Наказателно постановление № 19-0324-000520 от 15.10.2019 г., издадено от Началника група към ОД МВР Варна, с което за нарушаване състава на  чл. 145, ал. 2 ЗДвП, на Д.Д.П., ЕГН **********, на основание чл. 177, ал. 6, пр. 2 ЗДвП му е наложена глоба в размер от 200 / двеста / лв.

В жалбата се навеждат конкретни съображения в насока незаконосъобразност на атакувано наказателно постановление. Сочи се, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Изтъква се, че фактическата обстановка, касаеща нарушението е поднесена съвсем бланкетно, както в АУАН, така и в атакуваното НП. Моли се, атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и с упълномощен процесуален представител. Поддържа така депозираната жалба. Излага становище по съществото на спора.

В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, счита следното:

Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок, считано от връчването на атакуваното НП, произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Относно приложението на процесуалните правила:

Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания, досежно съдържанието и по- конкретно на изискванията, разписани в чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

В АУАН и НП е приета за установена и описана следната фактическа обстановка: на 04.06.2019 г. около 06. 05ч. в гр.Провадия, ул. **, посока гр.Дългопол св. С.И.Р.- мл. автоконтрольор при РУ- Провадия спрял за рутинна проверка МПС марка „***. Посоченото МПС било управлявано от жалбоподателя Д.Д.П.. Св. Р. извършил проверка в системата на с-р "Пътна полиция" и установил, че Д.Д., в качеството си на приобретател на регистрирано ППС, не е представил същото за регистрация в срок от един месец в службата за регистрация на МПС, по постоянен адрес.МПС-то било придобито от жалбоподателя с договор за покупко-продажба с рег.№19107 от 21.12.2018 г.Предвид това, бил съставен АУАН бл. № 380509 от 04.06.2019 г.

Така описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, касаеща нарушението по смисъла на  чл. 145, ал. 2 ЗДвП е подробно поднесена, като на практика, както актосъставителят, така и административнонаказващият орган са отразили всички релевантни за описаното нарушение факти. По този начин не са ограничили, както правото на защита на жалбоподателя, така и възможността на съда да упражни контрол за законосъобразност върху наказателното постановление. Конкретните съображения за това са следните: разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН изискват пълно и точно описание на нарушението и всички обстоятелства, при които е извършено. Същевременно, правилото за поведение, разписано в  чл. 145, ал. 2 ЗДвП е свързано с извършването на определено действие в предварително зададен от закона месечен срок. За да бъде извършена преценка за срочността на това действие, то в конкретния случай, следва задължително да се посочи началният момент, от който се отброява този месечен срок. Тоест, точно и ясно в АУАН и НП е посочена датата и договорът, по силата на който жалбоподателя е придобила МПС с рег. № В2057НК ( доколкото съобразно разпоредбата на чл. 144, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, регистрирани МПС се прехвърлят с писмен договор, с нотариална заверка на подписите ). Датата на придобивния акт, с който се прехвърля собствеността върху посоченото МПС, ще бъде и началният момент, от който ще се отброява разписаният в  чл. 145, ал. 2 ЗДвП месечен срок за представяне на МПС за регистрация. След като в АУАН, и в атакуваното НП е посочена дата, на която е придобито МПС, то е налице възможност съдът да упражни контрол за материална законосъобразност по отношение на атакуваното наказателно постановление. Посочването на датата на придобиване на МПС е ключово не само за преценката за съставомерност на процесното деяние, но и за проследяване за спазване на сроковете, разписани в чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Този срок е започнал от 21.12.2018 г. и е изтекъл на 21.01.2019 г., следователно правилно актосъставителя и административнонаказващия орган са приели, че жалбоподателя не е регистрирал управляваното от него МПС в едномесечен срок, визиран в нормата на чл.145, ал.2 от ЗДвП, с което е и нарушил същата.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на  чл. 145, ал. 2 ЗДвП. Съгласно разпоредбата на  чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.

Разпоредбата на чл. 177, ал. 6 пр. 2 ЗДвП /в редакцията и към момента на констатираното нарушение/ предвижда наказание глоба от 200 на водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред визиран в чл.144, ал.3 или по чл.145, ал.2 ЗДвП.

От посочената по-горе разпоредба следва, че нарушение ще е налице, когато МПС не е регистрирано по надлежния ред.

В настоящия случая процесното МПС - марка „Фолксваген пасат“, с рег. № *** на МВР.Или в конкретната хипотеза се касае за нарушение, наказуемо по чл. 177, ал. 6 пр. 2 ЗДвП и безспорно за жалбоподателя за извършеното от него деяние подлежи на административнонаказателна отговорност.

Съдът счита, че при съставяне на АУАН, издаване въз основа на същия НП и тяхното връчване са спазени законовите изисквания, както на материалния, така и на процесуалния закон, с което са запазени и гарантирани всички права на нарушителя. Акта за установяване на административно нарушение и Наказателното постановление съдържат всички визирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити.

Жалбоподателят на практика не отрича, че в момента на проверката от полицейските служители е управлявал процесното МПС марка *** и то не е било регистрирано по надлежния ред.

Тук се касае за административно-наказателна отговорност, която се търси от извършителя при обстоятелства различни от наказателната. Регистрацията на МПС е скрепено с държавна принуда. Самият нарушител в жалбата си твърди, че при прехвърляне на собствеността на автомобила пред нотариус не му било разяснено, че следва в едномесечен срок да регистрира автомобила, т. е. не бил запознат откога тече този едномесечен срок, което съдът отчита, че не го оправдава пред закона. Ако нарушението остане ненаказано, съдът с решението си ще легитимира едно противоправно поведение. Нарушава се и принципа, че жалбоподателя ще продължи да черпи права от своето виновно поведение, което би дало основание и на други членове на обществото да не регистрират своите МПС.

Доколкото нарушението не се отличава със степен на опасност по-ниска от останалите нарушения от същия вид, то не попада в обхвата на чл.28 от ЗАНН – не представлява маловажен случай.

С оглед на това и поради обстоятелството, че административнонаказващия орган е наложил административно наказание в предвидения в закона размер, следва НП да бъде потвърденото.

 

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът:

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0324-000520 от 15.10.2019 г., издадено от Началника група към ОД МВР Варна, с което за нарушаване състава на  чл. 145, ал. 2 ЗДвП, на Д.Д.П. ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл. 177, ал. 6, пр. 2 ЗДвП му е наложена глоба в размер от 200 / двеста / лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- гр. Провадия в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на касационните основания, разписани в НПК.

 

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: