РЕШЕНИЕ
№75
гр.С., 22.05.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДАС.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното
заседание, проведено на двадесет и седми ноември през две хиляди и седемнадесетата
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Евелина
Пейчинова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 750 по описа на съда за 2016 г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
В.Г.Г., М.В.П., Г.Г.К. и В.Г.К.,***,
са предявили срещу О.С.иск за установяване, че ответникът не е собственик на
реална част с площ 92 кв. м.
от поземлен имот с идентификатор 65231.908.210 по одобрените кадастрална карта
и кадастрални регистри на гр.С., целият с площ по скица 484 кв. м., която реална
част е с граници /съгласно уточнителна молба от 10.11.2016 г./: от изток –
останалата част от поземлен имот с идентификатор 65231.908.210 и поземлен имот
с идентификатор 65231.908.212; от юг – поземлени имоти с идентификатори
65231.908.212 и 65231.908.215; от запад – поземлен имот с идентификатор
65231.908.215 и от север – поземлен имот с идентификатор 65231.908.211 и е
разположена в югозападната част на имота като попада в предвидена улица
съгласно заповед № ЛС-01-785/22.06.2004 г. на кмета на О.С.за частично
изменение на плана за регулация.
Ищците твърдят, че са
съсобственици на гореописания поземлен имот, представляващ УПИ ІV, отреден за
имот пл. № 2116 в кв. 131 по плана на гр.С. при следните дялове: 4/24 идеални части
за В.Г., придобити през 1999
г. на основание договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу издръжка и гледане; 9/20 идеални части за М.П., придобити през 2002 г. на основание договор
за дарение и 26/80 идеални части в СИО за Г.К. и В.К., придобити през 2015 г. на основание договор
за замяна. Твърдят също, че владеят целия поземлен имот в границите по
кадастралната карта и че с ответника е налице спор относно правото на
собственост върху гореописаната реална част от имота. Според твърденията на
ищците в исковата молба и в уточнителната молба от 15.03.2017 г., тази част от
имота им не е отчуждавана за улица, спрямо нея не е проведена отчуждителна
процедура, като те, респ. праводателите им, не са получили обезщетения. Излагат
се съображения, че издадените административни актове, предвиждащи отчуждаване
на спорната част от имота за улица са незаконосъобразни като нищожни, респ. че
това се отнася и за заповедта на кмета на О.С.от 22.06.2004 г. за частично
изменение на плана за регулация. Тези обстоятелства обосновават според ищците правния
им интерес от предявяване на иск за установяване, че правото на собственост
върху гореописаната реална част от имота не принадлежи на ответника.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
представя отговор на исковата молба, в който оспорва иска и изразява становище
за неговата недопустимост, а по същество и за неговата неоснователност. Срещу
допустимостта на иска излага твърдения за липса на правен интерес у ищците от
предявяване на отрицателен установителен иск. Срещу основателността на иска
излага съображения, че О.С.е собственик на процесната реална част от имота, тъй
като за тази част е проведена отчуждителна процедура, както и че частта от
имота е отчуждена за улица и че улиците са публична общинска собственост, но за
тях съгласно чл. 56, ал. 2 от Закона за общинската собственост не се съставят
актове за общинска собственост. Твърди се също така в отговора на исковата
молба, че собствениците на имота към момента на отчуждаването му, а именно Д. и
М. А., са получили обезщетение за отчуждената част от този имот.
Пред съда ищците се представляват
от пълномощника им адв. А. М., която заявява, че поддържа иска. В с. з. на
02.10.2017 г. същата депозира писмено становище по постъпилия отговор на
исковата молба, в което сочи, че обезщетение за отчуждавана част от имота не е
заплатено на действителните собственици на имота към момента на провеждане на
отчуждителната процедура, тъй като към този момент /1984 г./ собственици на
имота са били Л. Л. Г., Н. Л. С., М. Х. А., Д. Х. А. и С. Л. Г. и нито един от
тях не е получил обезщетение. Също така изразява становище, че мероприятието,
за което е отчуждена спорната част от имота не я е засегнало и същата и до
настоящия момент е свободна от застрояване и се владее от ищците като част от
дворното им място. В същото с. з., след приемане на заключението по
първоначалната съдебно-техническа експертиза, пълномощникът на ищците
допълнително индивидуализира спорната реална част от поземлен имот с
идентификатор 65231.908.210 като частта с площ 92 кв. м., очертана с
червен контур по т. 1-2-3-4-5-6-7-8-1 на приложената към заключението на вещото
лице комбинирана скица.
Ответникът се представлява пред съда
от пълномощника си юрк. П. Л., който заявява, че поддържа становището по иска,
изразено в отговора на исковата молба.
Съдът, като прецени по свое
убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт № ***, т. І, д. № ***/1966 г. на С. народен съдия, на 06.05.1966 г. С. Л. Г.,
Р. Л. А., Г. Л. Г., В. Л. М., Н. Л. С., Л. Л. Г., А. Л. Г. и С. Л. Г. са
признати за собственици по давност и наследство на дворно място от 224 кв. м. ведно с къща,
при съседи: Н. Хр. К., н-ци Б. Д. ***, отбелязано по плана на гр.С. с пл. №
1942, който имот заедно с имот пл. № 1941 образуват съсобствен парцел ІV в кв.
131 по плана на гр.С..
С договор за делба на наследствен
имот, сключен на 08.07.1966 г. с нотариална заверка на подписите на страните,
извършена от С. народен съдия на същата дата, гореописаният недвижим имот е
поставен в общ дял на Р. Л. А., Н. Л. С., Л. Л. Г. и С. Л. Г. срещу парично
уравняване на дяловете на С. Л. Х., Г. Л. Х., В. Л. М. /И./ и А. Л. Х. с по 200
лв. за всеки от тях.
С нотариален акт № ***, т. І, д.
№ ***/1966 г. на С. народен съдия, на 11.07.1966 г. е сключен договор за
дарение, с който Р. Л. А. е дарила на М. Х. А. и Д. Х. А. собствената си
¼ идеална част от същия, описан по-горе недвижим имот.
С нотариален акт от 23.07.1966 г.
с № ***, т. І, д. № ***/1966 г. на С. народен съдия, по реда на Закона за реда
за прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти Н. Х. К. е продал на
Д. Х. А., М. Х. А., Н. Л. С., Л. Л. Г. и С. Л. Г. празно дворно място от 231 кв. м. – имот пл. №
1941, образуващо съсобствен парцел ІV в кв. 131 по плана на гр.С., при съседи:
продавача, н-ци Л. Х. и улица.
С нотариален акт № ***, т. І, д.
№ ***/1966 г. на С.ския народен съдия, на 01.08.1966 г. М. Х. А., Д. Х. А., Н.
Л.а С., Л. Л. Х. и С. Л. Г. са признати за собственици на основание придаване
по регулация на дворно място от 74 кв. м., при съседи – между самите тях и
улица, от имот собственост на О., придадено към собствения им парцел ІV – пл. №
1942 в кв. 131 по плана на гр.С..
С нотариален акт № **, т. І, д. №
**/1968 г. на С. народен съдия, на 16.03.1968 г. Д. Х. А., М. Х. А., Н. Л. С.,
Л. Л. Х. и С. Л. Г. безвъзмездно взаимно са си учредили право на строеж върху
съсобственото им място, образуващо парцел ІV в кв. 131, пл. № **** и 1942 по
плана на гр.С., като построят къща съгласно утвърден архитектурен план, както
следва: Д. и М. А. ще построят и ще ползват втория етаж, Надежда и Люба
Лазарови – първия етаж, а Славка Гълабова – пристройката към първия и втория
етажи.
Установява се от Заповед № **/12.01.1978
г. /л. 101 от делото/ и скица изх. № ***/26.04.1983 г., издадена от О. народен
съвет на Селищна система -С. /л. 98/, че одобреният със заповедта застроителен,
регулационен и кадастрален план на гр.С. предвижда част с площ 92 кв. м. от имот пл. №
2116 в кв. 131 да бъде отчуждена за обществено жилищно строителство в парцел
VІІ в кв. 131 по същия план. В скицата е посочено, че съгласно разписния лист
към плана собственици на имот пл. № 2116 по плана са Д. Х. А. и М. Х. А..
С протокол на комисията по чл.
265 от ППЗТСУ от 28.05.1983 г. по преписка № ИСС-08-15-7/1983 г. е предложено от
имот пл. № 2116 в кв. 131 по плана на гр.С., собственост на Д. Х. А.,
легитимиран с нот. акт № ***, т. І, д. № ***/1966 г. и М. Х. А., легитимирана с
нот. акт № 114, т. І, д. № ***/1966 г., да бъдат отчуждени в полза на държавата
92 кв. м.
за обществено жилищно строителство – ЖСК, като посочените лица бъдат обезщетени
с плащане в брой на парично обезщетение в размер 595 лв. за отчуждаемата се
част от терена и за трайните насаждения и подобрения съгласно оценка от същата
дата, представляваща приложение – неразделна част от протокола.
Въз основа на протокола на
комисията по чл. 265 от ППЗТСУ, със Заповед № АО-19-366/31.07.1984 г. на
председателя на ИК на О. н. с. – С. имотът е отчужден в полза на държавата за
обществено жилищно строителство – ЖСК и е определена оценка на отчуждаемия се
имот в размер 595 лв.
В списък на имоти, отчуждени за
строителство на ЖСК в кв. 44 и 131 – гр.С. – за изплащане /л. 91/ поотделно са
посочени сумите, които лицата-отчуждени собственици на конкретни имоти в тези
квартали следва да получат като обезщетения и сред тях са и Д. и М. А. /ред 13/,
които за имот пл. № 2116 в кв. 131 следва да получат 595 лв., като общата сума
на дължимите обезщетения за всички отчуждени имоти е 94047,87 лв.
С писмо изх № ИСС
08.00-694/27.12.1984 г. от ОНС – С., СД „И. с. с.” – С.-о. до О. н. с. –С. /л.
90/ е изпратена окомплектована отчуждителната преписка за имоти, сред които и
имот пл. № 2116 в кв. 131 по плана на гр.С. и е посочено, че сумата 94047,87
лв. е преведена на депозит в ДСК – гр.С..
Сред материалите в представената
от ответника отчуждителна преписка се намира неоспорено от ищците удостоверение
с бланков № 00****/10.04.1985 г. от МФ -
Финансов отдел С. /л. 100/, от което е видно, че Д. Хр. А. и М. Х. А. са
изплатили всичките си данъци и други държавни вземания и удостоверението може
да им послужи за получаване на суми от отчужден имот. Представени са и служебни
бележки №№ 356 и 358 от 16.04.1985 г. от съдия-изпълнител при РС –С. в уверение
на това, че Д. Х. А. и М. Х. А. не дължат суми по изпълнителни дела в полза на
държавата.
Според приетото заключение на в.
л. инж. К.Д. по първоначалната съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ поземлен
имот с идентификатор 65231.908.210 по одобрените кадастрална карта и
кадастрални регистри на гр.С. е с площ 484 кв. м. и е частично
идентичен с УПИ ІV, отреден за имот пл. № 2116 в кв. 131 с площ 422 кв. м. по плана на
гр.С. от 1978 г.
Имот пл. № 2116 в кв. 131 е с площ 476 кв. м. и от него се отчуждават 64 кв. м. за улица с о. т.
428б-428в-428г по т. 2-3-4-5-6-7-8-2 на комбинираната скица към заключението и 28 кв. м. за ОЖС в кв. 131
по т. 1-2-8-1 на същата скица, както и от него се придават по регулация 3 кв. м. към УПИ V-2117 по
т. 4-5-6-4 на тази скица, а към него
се придават /вж. корекцията на писменото заключение на вещото лице в с. з. на
02.10.2017 г./ 16 кв. м.
от имот с пл. № 2115 по т. 3-9-10-3 на същата скица и 25 кв. м. от общински имот
по т. 11-12-13-11 на скицата. Вещото лице сочи също така в заключението си, че мероприятието
– строителство върху имот VІІ /съвсем очевидно – парцел VІІ/ – за ОЖС е
осъществено, като същият е застроен. Преотреждането на част от парцел VІІ – за
ОЖС по регулационния план на гр.С. за улица-тупик с о. т.
428а-428б-428в-428г-428д не е осъществено. Тази улица е предвидена въз основа
на решение № 5 по протокол № 1/23.01.1990 г.
на ИК на ОбНС –С. за преотреждане на част от парцел VІІ – за обществено
жилищно строителство, но със Заповед № ЛС-01-785/22.06.2004 г. на кмета на О.С.е
одобрено частично изменение на плана за регулация на кв. 131 по плана на гр.С.,
изразяващо се в премахване на осова точка 428б и частта с о. т. нова 428е, о.
т. 428б-428в по улица с о. т. 428а-428б-428в-428г; в създаване на нова улица с
о. т. 428е-428ж-428з-428г; създаване на нов урегулиран поземлен имот VІІІ за
имот пл. № 2115 и запазване на съществуващата двуетажна жилищна сграда в
новообразувания УПИ VІІІ-2115. За частта от поземлен имот с идентификатор
65231.908.210 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С.,
попадаща в улица съгласно Заповед № ЛС-01-785/22.06.2004 г., действащият и приложен план е застроителният,
регулационен и кадастрален план на гр.С., одобрен със Заповед № 45/12.01.1978
г.
В устните разяснения на в. л. Д.
в с. з. на 02.10.2017 г. при защитата на заключението му, същият посочва, че
процесната реална част от поземлен имот с идентификатор 65231.908.210 е
очертана с плътен червен контур на комбинираната скица към заключението /л.
142/, т. е. по т. 1-2-3-4-5-6-7-8-1 и е незастроена в момента, като част от нея
попада в нереализирана улица, както е изложено в писменото заключение, а
останалата част е следвало да служи за отреждане към парцел VІІ, но не попада в
сервитутни части на други парцели и сгради. Новопроектираната улица не
преминава през процесната реална част, а преминава край нея.
Според приетото заключение на в. л. Д. по
допълнителната СТЕ парцел ІV-1941,1942 в кв. 131, с площ 529 кв. м. по
регулационния план на гр.С. от 1964
г. е частично идентичен с УПИ ІV, пл. № 2116 в кв. 131, с площ 422 кв. м. по плана на
гр.С. от 1978 г.
и частично идентичен с поземлен имот с идентификатор 65231.908.210, с площ 484 кв. м. по одобрената
през 2005 г.
кадастрална карта на гр.С., като тези свои констатации вещото лице е отразило на
скица-проект към заключението по допълнителната СТЕ. В останалите му части това
заключение до голяма степен възпроизвежда отделни части от заключението по
първоначалната СТЕ, включително и с някои печатни грешки, на които вещото лице
отделя внимание за корекцията им в с. з. на 27.11.2017 г. при защитата на
заключението му по допълнителната СТЕ.
Видно е от удостоверение за
наследници изх. № ****/06.12.2010 г., издадено от О.С., че М. Х. А. е починала
на 22.10.1999 г. и след смъртта си е оставила като единствен наследник брат си
Д. Х. А.. Последният е починал на 05.09.2012 г. и е оставил като единствен свой
наследник сина си Х. Д. А., както се установява от удостоверение за наследници
изх. № ****/25.10.2012 г., издадено от О.С.. Не са спорни по делото
обстоятелствата, че М. Х. А., М. Х. А. и М. Х. А. са имена на едно и също лице,
както и че Д. Х. А. и Д. Х. А. също са имена на едно и също лице.
Установява се от удостоверение за
наследници изх. № ****/07.02.2002 г., издадено от О.С., че Н. Л. С. е починала
на 12.12.1986 г. и след смъртта си е оставила като единствен наследник дъщеря
си Й. К. М..
Видно е от удостоверение за
наследници изх. № ***/13.03.1997 г., издадено от О.С., че С. Л. Г. е преживяла
съпруга на Б. С. Г. /починал на 03.11.1988 г./ и че ищецът В.Г.Г. е неин внук.
Не е спорно по делото обстоятелството, че С. Л. Г. и С. Л. Г. са имена на едно
и също лице.
С нотариален акт № **, т. І, д. №
**/1992 г. на С. р. с. на 10.02.1992 г. е сключен договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане, с който М. Х. А. е прехвърлила на
брат си Д. Х. А. следния свой собствен недвижим имот, а именно: 1/2 идеална
част от целия втори етаж, застроен върху 90 кв. м. от източен
близнак, който етаж се състои от две стаи, кухня и коридор, както и 1/6 идеална
част от мазето-сутерена, застроен върху 90 кв. м., а така също и
13/80 идеални части от дворното място, цялото застроено и незастроено от 365 кв. м., които се
включват в основата на парцел /без 57 кв. м., които се отчуждават от съседни имоти
и се придават към парцела/, който имот образува парцел ІV с пл. № **** в кв.
131 по плана на гр.С., при съседи на парцела: улица „Ч. в.” № *, Н. К., н-ци А.
Г. и н-ци Н. Д., а срещу това Д. А. се е задължил да поеме необходимата
издръжка на прехвърлителката, да й осигури сносен и спокоен живот, като й
гарантира квартира, храна, отопление, почистване и грижи при болест и немощ
било лично или чрез трето лице.
С нотариален акт № ***, т. 2,
рег. № 2982, д. № ***/2015 г. на нотариус Б. М., с район на действие РС –С., на
11.09.2015 г. е сключен договор за замяна на недвижими имоти, с който ищецът Г.К.
е прехвърлил на Х. А. подробно описан в нотариалния акт недвижим имот, находящ
се на адрес гр.С., ул. „Ц.Б. ІІІ” № **, а Х. А. е прехвърлил на ищеца Г.К.
следния свой собствен недвижим имот, а именно: 26/80 идеални части от поземлен
имот с площ по скица 484
кв. м., а с площ по документ за собственост от 365 кв. м., с
идентификатор 65231.908.210 по одобрените кадастрална карта и кадастрални
регистри на гр.С., при граници и съседи по скица: поземлени имоти с
идентификатори 65231.908.215, 65231.908.216, 65231.908.212, 65231.908.209 и
65231.908.211, ведно с построеното в същия поземлен имот жилище, апартамент,
заемащо втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, без пристройката от
западната страна на сградата, и представляващо самостоятелен обект с
идентификатор 65231.908.210.1.2, ведно с 1/3 идеална част от мазето – сутерена
на същата двуетажна жилищна сграда и ведно със съответните идеални части от
общите части на същата жилищна сграда.
Установява се от удостоверение за
сключен граждански брак, че към момента на сключване на горепосочения договор
за замяна ищците Г.К. и В.К. са били в брак и не е спорно, че до приключване на
устните състезания по делото същият не е прекратен.
С нотариален акт № *, т. ІІІ, д.
№ ***/1988 г. наС. Р. с. на 16.11.1988 г. е сключен договор за продажба на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, с който Л. Л. Г. е
продала на племеницата си Й. К. М. следния свой собствен недвижим имот: 1/2
идеална част от първия етаж от масивна жилищна сграда, представляваща източен
близнак от жилищната сграда, построена в дворно място, образуващо парцел ІV с
пл. № 2116 в кв. 131 по плана на гр.С., със застроена площ от 55 кв. м., както и
собствената си 1/6 идеална част от описаното по-горе дворно място, с
урегулирана площ в размер 422
кв. м., а вместо плащане на цената купувачката Йорданка
Михайлова е поела задължение да полага грижи за продавачката до края на живота
й, като последната запазва правото да ползва имота до края на живота си.
С нотариален акт № **, т. Іа,
рег. № ***, д. № 16/2002 г. на нотариус С. Х., с район на действие РС –С., на
18.02.2002 г. е сключен договор за дарение на недвижим имот, с който Й. К. М. и
В. Н. М. са дарили на дъщеря им – ищцата М.В.П. следния свой собствен недвижим
имот: 9/20 идеални части от поземлен имот с площ от 422 кв. м. при уредени
регулационни сметки за отчуждаемите се и придаваеми места, представляващ парцел
ІV, отреден за имот пл. № 2116 в кв. 131 по регулационния план на гр.С. от 1992 г., при граници на
имота по нотариален акт: Н. Хр. К., н-ци Б. Д. ***, а по скица: улица с о. т.
417 – 1140, парцел VІІ, отреден за ОЖС, парцел ІІІ, отреден за имот пл. № 3293
и парцел V, отреден за имот пл. № 2117, ведно с първи етаж, без пристройката,
от построената върху него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от
55 кв. м.
С нотариален акт № ***, т. Іа,
рег. № 1652, д. № ***/1999 г. на нотариус С. Х., с район на действие РС –С., на
29.04.1999 г. е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, с който С. Л. Г. е прехвърлила на своя внук –
ищеца В.Г.Г. собствените си 4/24 идеални части от следния недвижим имот: дворно
място с площ от 422 кв. м.,
представляващо парцел ІV, отреден за имот пл. № 2116 в кв. 131 по регулационния
план на гр.С., при съседи: улица, Н. К., наследници А. Г. и наследници Н. Д.,
заедно със собствените си 12/18 идеални части от построената в това дворно
място масивна жилищна сграда със застроена площ от 30 кв. м., представляваща
западен близнак и състояща се от мазета и два етажа, а вместо плащане на цена
ищецът В.Г. е поел задължение за гледане и издръжка на прехвърлителката до края
на живота й, като й осигури спокоен и нормален живот и същата си е запазила
правото да ползва безвъзмездно и до края на живота си имота в рамките на
притежаваните от нея идеални части.
По делото е представена скица № 15-496940/12.10.2016
г. на поземлен имот с идентификатор 65231.908.210 по кадастралната карта на гр.С.,
със заверка № С – 13.10.2016 г. от О.С., Т. с. относно отразяване на предвижданията
на регулационния план на гр.С., от която в това й комбинирано съдържание се
установява, че за част от имота, идентичен с УПИ ІV-2116 в кв. 131 с площ 422 кв. м. няма съставени
АОС и АДС до 01.06.1996 г., а останалата част от имота с площ 62 кв. м. попада в УПИ VІІ
– за ОЖС и е отчуждена съгласно акт за общинска собственост № 840/2000 г.
По делото е представен акт за
частна общинска собственост № 840, съставен на 15.11.2000 г. на основание чл.
2, ал. 1, т. 4 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ и § 42 от ПЗР на ЗОС
/ДВ, бр. 96/1999 г./ за парцел VІІ – „за ОЖС” в кв. 131 по плана на гр.С.,
целият с площ 3700 кв. м.,
в който е посочено, че върху парцела възмездно е отстъпено право на строеж за
жилищни нужди на ЖСК „А.”, с разгъната застроена площ 3213,34 кв. м.
Въз основа на така установените
факти, правните изводи на съда са
следните:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК – за признаване за установено
по отношение на ищците В.Г., М.П., Г.К. *** не е собственик на реална част с
площ 92 кв. м.
от поземлен имот с идентификатор 65231.908.210 по одобрените кадастрална карта
и кадастрални регистри /КККР/ на гр.С., разположена в югозападната част на
имота, при съседи на тази реална част: от изток – останалата част от поземлен
имот с идентификатор 65231.908.210 и поземлен имот с идентификатор
65231.908.212; от юг – поземлени имоти с идентификатори 65231.908.212 и
65231.908.215; от запад – поземлен имот с идентификатор 65231.908.215 и от
север – поземлен имот с идентификатор 65231.908.211, допълнително
индивидуализирана от ищците в с. з. на 02.10.2017 г. като частта с площ 92 кв. м., очертана с
червен контур по т. 1-2-3-4-5-6-7-8-1 на приложената комбинирана скица към
заключението на вещото лице инж. К.Д. по първоначалната съдебно-техническа
експертиза.
Наличието на правен интерес у
ищците от предявяване на иска произтича от твърденията им, че са собственици на
процесната реална част на основание три прехвърлителни сделки с предмет –
различни идеални части от целия УПИ ІV-2116 в кв. 131 по плана на гр.С. преди
одобряването на КККР на гр.С. през 2005 г., респ. от целия поземлен имот с
идентификатор 65231.908.210 по одобрените КККР на гр.С. и че правото им на
собственост е оспорено от ответника. Твърденията на ответника в отговора на
исковата молба, че той е носител на правото на собственост върху процесната
реална част от поземлен имот с идентификатор 65231.908.210 подкрепят извода за
наличие на правен интерес у ищците от предявяване на отрицателния установителен
иск поради конкуренция на претендираните права по смисъла на съобразителната
част на ТР № 8/2012 г. от 27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Поради това искът е допустим, но
по същество е неоснователен.
Съгласно предвижданията на одобрения
регулационен, застроителен и кадастрален план на гр.С. от 1978 г. процесната реална
част с площ 92 кв. м.
/към момента на одобряване на плана – представляваща част от имот пл. № 2116 в
кв. 131/ попада в парцел VІІ в кв. 131, отреден за обществено жилищно
строителство /ОЖС/ по т. 1-2-3-4-5-6-7-8-1 на комбинираната скица към
заключението на в. л. инж. К. Д. по първоначалната СТЕ. Това е видно от скица №
798/26.04.1983 г., издадена от О. н. с. на селищна система С. за имот пл. №
2116 в кв. 131 /л. 98 от делото/, от извадката от плана за парцел VІІ – „за
обществ. жилищно строителство” в кв. 131 /л. 97/ и се потвърждава от
заключението по първоначалната СТЕ, тъй като преотреждането на част от парцел
VІІ за улица-тупик, засягащо част от процесната реална част /с площ 64 кв. м. по т.
2-3-4-5-6-7-8-2 на комбинираната скица към това заключение/ е извършено едва впоследствие
– през 1990 г.
Съгласно разпоредбите на чл. 63,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 22, т. 3 и чл. 64, ал. 1 от Закона за териториално и
селищно устройство /ЗТСУ - понастоящем отменен/, действащи към момента на
влизане в сила на плана на гр.С. от 1978 г. /в редакция, обн. ДВ, бр. 29/1973 г./, имотите,
засегнати от предвижданията на застроителния и регулационен план за
осъществяване на такова мероприятие /ОЖС/, се отчуждават в полза на държавата,
като на кооперации, обществени организации и граждани се отстъпва право на
строеж върху държавната земя. Относно процесната реална част е проведено
отчуждително производство по реда на ЗТСУ и ППЗТСУ, което е завършило с влизане
в сила на Заповед № АО-19-366/31.07.1984 г. на председателя на Изпълнителния
комитет на О. н. с. – С., при липсата на каквито и да било данни същата да е
обжалвана или отменена. Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена
форма от компетентен по степен, територия и материя административен орган
съгласно чл. 95, ал. 1 от ЗТСУ /ред. обн. ДВ, бр. 45/1984 г./, поради което
възраженията на ищците за нейната нищожност са неоснователни. Нарушенията на
други законни разпоредби при издаването на отчуждителната заповед не водят до
нейната нищожност, поради което не следва да се обсъждат в тази връзка. Собствеността
върху процесната реална част е преминала в имуществото на държавата с влизане в
сила на тази заповед, а заплащането на обезщетение е предпоставка единствено за
последващото фактическо заемане на имота от страна на държавата /чл. 105, ал. 1
от ЗТСУ/. С други думи, изплащането на обезщетение за отчуждения имот не е
елемент от фактическия състав на отчуждаването в полза на държавата за
мероприятия по застроителния и регулационен план като установен от ЗТСУ /отм./
способ за придобиване на вещни права от държавата и не обуславя
вещно-прехвърлителния ефект на отчуждителната заповед. Лицата, които не са
получили обезщетения за отчуждени по реда на ЗТСУ /отм./ недвижими имоти или
части от тях, са могли да поискат да се снабдят с изпълнителен лист за размера
на сумите, които им се дължат, въз основа на влязлата в сила оценка /чл. 108,
ал. 1 от ЗТСУ/ или, ако в тригодишен срок от влизане в сила на заповедта за
отчуждаване не са били обезщетени, да поискат отмяна на заповедта за
отчуждаване или извършване на нова оценка /чл. 109, ал. 1 от ЗТСУ/. Както вече
се посочи, по делото няма никакви данни заповедта за отчуждаване на процесната
реална част от имот пл. № 2116 в кв. 131 по плана на гр.С. от 1978 г. да е била отменена
на каквото и да е основание.
Отделен е въпросът, че по силата
на чл. 2, ал. 2 /нова, обн. ДВ, бр. 107/18.11.1997 г., в сила от 22.11.1997 г./
от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти /ЗВСОНИ/
се възстановява собствеността и върху всички движими и недвижими имущества, отнети
без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от
държавата, от общините и от народните съвети в периода 09.09.1944 г. до 1989 г. в случай, че собствениците не са били обезщетени чрез
изплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен недвижим имот – чл.
4, ал. 1 от ЗВСОНИ /в т. см. Решение № ****/19.10.2004 г. по гр. д. № 1481/2003
г. на ВКС, ІV г. о./. Доколкото в исковата молба ищците са основали твърденията
си, че са собственици на процесната реална част, на твърдения, че отчуждаването
й не било извършено по установения ред и че праводателите им не са получили
никакво обезщетение, те имплицитно са се позовали на разпоредбите на чл. 2, ал.
2, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗВСОНИ като основание на претендираните от тях вещни
права на собственост върху процесния имот, поради което на изследване в
настоящото производство подлежи и въпросът настъпил ли е установеният по силата
на закона реституционен ефект за процесната реална част на това основание.
Преди всичко следва да се отбележи,
че на възстановяване по чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ подлежат не всички имоти,
собствеността върху които е била отчуждена не по установения законов ред в
периода 09.09.1944 г. – 1989
г., а само онези от тях, за които не е получено
обезщетение, като в чл. 4, ал. 1, изр. второ и ал. 2 от ЗВСОНИ са очертани
хипотези, в които получаването на облигации и извършването на прихващания не се
смята за извършено обезщетяване. Така целта на реституционния ефект на ЗВСОНИ е
отстраняване на обществена несправедливост при извършени отчуждавания в
посочения период, а не ревизия на всякакви нарушения на предпоставките и реда
за извършването им. В този смисъл допуснати в отчуждителното производство
нарушения на закона относно кръга лица, от които се отчуждава имота и които придобиват
право на обезщетение, не могат да имат за последица възстановяване на
собствеността ако обезщетението за отчуждения имот е изплатено изцяло.
В конкретния случай по делото се
установява, че към 1984 г.
съсобственици на имот пл. № 2116 в кв. 131 по плана на гр.С. от 1978 г. са Д. А., М. А., Н.
С., Л. Г. /Х./ и С. /С./ Г., а процесната реална част от този имот е отчуждена
само от първите двама – Д. и М. А., които са посочени като единствени
съсобственици в отчуждителната заповед и на които е определено парично
обезщетение за цялата спорна част от имота. Преки доказателства, в смисъл на
платежни документи, за изплащане на това обезщетение не са ангажирани, но
съвкупната преценка на други доказателства, представени от ответника с
отчуждителната преписка, налагат извод, че Д. и М. А. са получили обезщетение в
размер 595 лв. за отчуждената част от имот пл. 2116 в кв. 131.
На първо място, в протокола на
комисията по чл. 265 от ППЗТСУ и оценката към него цялата процесна част,
посочена като собственост на тези лица, както и подобренията в нея, са оценени
на 595 лв., като тази сума е включена в общия размер на сумата за обезщетяване
на собственици на отчуждени имоти за строителство на ЖСК в кв. 44 и 131 по
списъка на л. 91 и точната сума на този общ размер /94047,87 лв./ е преведена на
депозит в ДСК, видно от писмото от ОНС – С. „И. на с. с.” до О. н. с. –С. /л.
90/. Превеждането на суми за обезщетяване на отчуждени имоти в ДСК е било
допустимо в хипотезите на чл. 77 от ЗТСУ и чл. 273, ал. 1 от ППЗТСУ и макар за
предпоставките, визирани в тези разпоредби да липсват доказателства, съдът
приема, че след депозирането му в ДСК Д. А. и М. А. са получили определеното им
обезщетение за отчуждената част от имота. В тази връзка следва да се вземе
предвид и обстоятелството, че в отчуждителната преписка са запазени официални документи за липса на непогасени до
30.06.1985 г. от тези лица данъци, такси и други държавни вземания, както и за
липса на техни задължения към държавата по изпълнителни дела /л. 100/, а тези
документи очевидно са издадени по инициатива на М. А. и на Д. А. с цел
получаване на сумата на обезщетението и това дори изрично е отбелязано в
удостоверението от финансовия отдел на ОбНС –С..
Съвкупността от всички тези
установени обстоятелства, съпоставена с липсата на каквито и да било данни Д. и
М. А. да са предприели действия по чл. 108, ал. 1 или по чл. 109, ал. 1 от ЗТСУ
/отм./ поради незаплащане на дължимото им се обезщетение, обосновава извод, че
те са получили обезщетението. Обстоятелството, че право на част от това
обезщетение са имали и останалите трима съсобственици на имота към 1984 г., но те не са
участвали в отчуждителното производство и не са получили части от
обезщетението, съответни на дяловете им в съсобствеността, би било от естество
да породи техни облигационни претенции, но не може да обоснове извод, че
обезщетение за отчуждения имот не е заплатено като предпоставка по чл. 4, ал. 1
от ЗВСОНИ за възстановяване собствеността върху отчуждения имот на основание
чл. 2, ал. 2 от същия закон при изяснената по-горе цел на тази разпоредба.
Дори да се приеме, че
собствениците на процесната реална част от имот пл. № 2116 в кв. 131 по плана
на гр.С. от 1978 г.
не са получили обезщетение при отчуждаването й в полза на държавата, собствеността
върху нея не подлежи на възстановяване по силата на ЗВСОНИ и на друго
основание. Предпоставка за възстановяване на собствеността по силата на чл. 2,
ал. 2 от ЗВСОНИ е към датата на влизане в сила на тази разпоредба имотът да
съществува реално до размера, в който е бил отчужден /чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал.
3 от ЗВСОНИ/. В конкретния случай процесната реална част е отчуждена за
обществено жилищно строителство и е включена в парцел VІІ в кв. 131 по плана на
гр.С. от 1978 г.,
който е бил отреден за това мероприятие. За реализирането му е възмездно отстъпено
право на строеж на ЖСК „А.” със заповед № ЛС-01-320/07.04.1986 г. и е безспорно
установено от съдебно-техническите експертизи, че това право е реализирано. С
реализирането му целият УПИ VІІ е станал обща част на етажната собственост в
сградата, построена от ЖСК „А.” като теренът е придобил несамостоятелно,
обслужващо предназначение спрямо постройката. Нещо повече, съгласно отменената
понастоящем разпоредба на чл. 15, ал. 3 от Закона за собствеността /ЗС/,
действала към момента на учредяване на право на строеж в полза на ЖСК „А.”,
правото на строеж се разпростира върху целия имот, а не само върху застроената
част. Поради това не може да се приеме, че отчуждената част от имот пл. № 2116
в кв. 131, която към датата на влизане в сила на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ на 22.11.1997
г. вече е представлявала обща част на сграда в етажна собственост и върху нея
се е разпростирало валидно учредено на трети лица право на строеж, е била реално
същия имот във вида, в който той е бил отчужден. Дали тази част фактически е
застроена към 22.11.1997 г., респ. към настоящия момент, е без правно значение,
тъй нейната площ от 92 кв.
м. е недостатъчна за обособяване на самостоятелен
урегулиран поземлен имот – както при действието на чл. 54 от ППЗТСУ /отм./,
така и при действието на чл. 19, ал. 1 от ЗУТ понастоящем. В този смисъл е и
съдебната практика – съобразителната част към т. 1 от ТР № 1/17.05.1995 г. на
ОСГК на ВС, а така също и решение № 15/06.02.2012 г. по гр. д. № 311/2011 г. на
ВКС, ІІ г. о.
Затова процесната реална част,
отчуждена от имот пл. № 2116 в кв. 131 по плана на гр.С. от 1978 г. не подлежи на
възстановяване по чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ и не може да се приеме, че с влизане в
сила на тази разпоредба на 22.11.1997 г. държавата е изгубила по смисъла на чл.
99 от ЗС правото на собственост върху процесната реална част с възстановяването
на това право на праводателите на ищците, независимо дали те или техни
праводатели са получили обезщетение за отчуждения имот.
С влизане в сила на § 42 от
Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на
Закона за общинската собственост /обн. ДВ, бр. 96/1999 г./ правото на
собственост върху целия УПИ VІІ – за ОЖС в кв. 131 по плана на гр.С. от 1978 г., включително и
процесната реална част от него, е преминало по силата на закона в имуществото
на ответника – О.С.и по настоящем процесната реална част е общинска собственост
на основание отчуждаване в полза на държавата и прехвърляне на собствеността по
силата на посочената законова разпоредба - § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС /обн. ДВ, бр.
96/1999 г./.
В уточняваща молба от 15.03.2017
г. ищците посочват като евентуално основание на правото им на собственост върху
процесната реална част, което е от значение за правния им интерес от
предявяване на иска, придобиването на тази реална част по давност. Ищците не са
я придобили на това основание, респ. ответникът не е изгубил правото си на
собственост върху нея, защото с отчуждаването й в полза на държавата тя е
станала държавна собственост и за придобиването й по давност е съществувала
забрана, установена в чл. 86 от ЗС. Тази забрана е действала до влизане в сила
на 01.06.1996 г. на Закона за държавната собственост и на Закона за общинската
собственост. Съгласно разпоредбите на тези нормативни актове е допустимо придобиване по давност на имоти –
частна държавна собственост и частна общинска собственост /чл. 7, ал. 2 от ЗДС
и арг. от чл. 7, ал. 1 от ЗОС/, поради което следва да се приеме, че от датата
на влизането им в сила владението на такива имоти може да има за правна последица
придобиването им по давност с изтичане на десетгодишен срок по чл. 79, ал. 1 от
ЗС за придобиването им по давност. Считано от последния ден от изтичането на
този срок обаче – 31.05.2006 г. давността е спряла да тече по силата на § 1,
ал. 1 от Закона за допълнение на ЗС /обн. ДВ, бр. 46/2006 г./ - до 31.12.2022
г. според настоящата редакция на тази разпоредба. Така фактическият състав на
придобивната давност не е завършен, а показанията на разпитаната свидетелка
Анка Кугийска относно упражняването на фактическа власт върху процесната реална
част не следва да се обсъждат.
Само за пълнота следва да се
отбележи, че установените от доказателствата по делото, включително и от
съдебно-техническите експертизи, промени в отреждането на част от УПИ VІІ след
отчуждаването на процесната реална част и включването й в парцела, според които
през 1990 г.
през част от нея е предвидено прокарване на улица-тупик, което не е
реализирано, а през 2004 г.
е предвидена промяна на профила на тази улица, според която улицата минава
покрай тази реална част, а не навлиза в нея, са без значение за изводите на
съда относно собствеността върху тази реална част. Сами по себе си
предвижданията по застроителните и регулационните планове, включително и за
благоустройствени мероприятия, нямат вещно-прехвърлително действие и
обстоятелството, че понастоящем нова улица с осови точки 428е-428ж-428з-428г не
преминава през спорната реална част, не води до изгубване на правото на
собственост на О.С.върху процесната реална част. Към датата на влизане в сила
на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС през 1999
г. част от УПИ VІІ в кв. 131 е била преотредена за
улица-тупик, т. е. за благоустройствено мероприятие, и обстоятелството, че част
от тази улица е попадала в част /по т. 2-3-4-5-6-7-8-2 по комбинираната скица
към заключението по първоначалната СТЕ/ от процесната реална част, не е
осуетило преминаването на собствеността върху целия УПИ VІІ в кв. 131,
включително и върху процесната реална част от Държавата към О.С.. Реализацията
на това благоустройствено мероприятие би имала значение при определени
предпоставки за реституция по административния ред, установен в Закона за
възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ,
ЗДИ и ЗС, но е безспорно, че такава процедура не е проведена в сроковете по
този закон. Последващата промяна на профила на улицата през 2004 г., съгласно която
цялата площ на спорната реална част по т. 1-2-3-4-5-6-7-8-1 по комбинираната
скица към заключението на вещото лице по първоначалната СТЕ попада извън новия
профил на улицата, също по никакъв начин не обуславя промяна в принадлежността
на правото на собственост на О.С.върху тази реална част.
По всички изложени съображения
предявеният иск е неоснователен и следва да бъде изцяло отхвърлен.
Независимо от изхода на делото
разноски на ответника не следва да се присъждат, тъй като същият не е направил
искане за това в който и да е етап от производството.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от В.Г.Г., ЕГН
**********, М.В.П., ЕГН **********, Г.Г.К., ЕГН ********** и В.Г.К., ЕГН **********,
всички с адрес *** срещу О.С.иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за
установяване по отношение на тях, че О.С.не е собственик на реална част с площ 92 кв. м. от поземлен имот
с идентификатор 65231.908.210 по одобрените кадастрална карта и кадастрални
регистри на гр.С., целият с площ по скица 484 кв. м., която е разположена
в югозападната част на имота, при нейни граници и съседи: от изток – останалата
част от поземлен имот с идентификатор 65231.908.210 и поземлен имот с
идентификатор 65231.908.212; от юг – поземлени имоти с идентификатори 65231.908.212
и 65231.908.215; от запад – поземлен имот с идентификатор 65231.908.215 и от
север – поземлен имот с идентификатор 65231.908.211 и която е очертана с червен
контур по т. 1-2-3-4-5-6-7-8-1 на приподписаната от районния съдия и
представляваща неразделна част от решението комбинирана скица към заключението
на вещото лице инж. К.Д. по първоначалната съдебно-техническа експертиза,
прието в съдебно заседание на 02.10.2017 г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред
С. о. с. в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: