№ 285
гр. София, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Николай Николов
Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Светослава Хр. Матеева
в присъствието на прокурора Бл. Ил. Б.
като разгледа докладваното от Николай Николов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211100603892 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
С присъда от 12.05.2021 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 121
състав по НОХД № 7084/2019 г., подс. П. СТ. П. е бил признат за виновен в това, че на
23.10.2019 г, около 23:00 часа в къща, находяща е на адрес: село Бусманци, ул. **** се е
заканил на П. П. Г. с убийство, като отправил репликата: „Сега ще те гръмна боклук. Сега
ще те убия, ****“, като тази закана би могла да възбуди основателен страх за
осъществяването й – престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал. 1от НК. На подсъдимия било
наложено наказание при условията на чл.. 54 от НК, в размер на 3 месеца "Лишаване от
свобода", като на основание чл. 66 от НК отложил изпълнението на така наложеното
наказание за изпитателен срок от три години.
Със същия съдебен акт подс. П. СТ. П. бил признат за виновен в това, че на
23.10.2019 г, около 23:00 часа в къща, находяща е на адрес: село Бусманци, ул. **** се е
заканил на Т. СТ. П. с убийство, като отправил репликата „Махай се оттук ****! Сега ще те
убия“, като заканата била от такова естество, че да е могла да възбуди основателен страх у
Т.П.. НА основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК на подс. П. било наложено
наказание в размер на 3 месеца "Лишаване от свобода", което съобразно разпоредбата на чл.
6 от НК било отложено за 3 години изпитателен срок.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК, Софийски районен съд е определил едно общо и
най-тежко наказание в размер на 3 месеца "Лишаване от свобода", изпълнението на което е
отложил за 3 години изпитателен срок, основание чл. 66 от НК.
Съобразно разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК и с оглед изхода на наказателното
производство, подс. П. СТ. П. е бил осъден да заплати направените по делото разноски.
Постъпила е въззивна жалба срещу постановената присъда от адв. Л.Е. Г. –
1
защитник на подс. П.. Защитникът твърди, че първоинстанционният съдебен акт е
незаконосъобразен, неправилен. Излагат се доводи, че присъдата е при нарушение както на
материалния, така и на процесуалния закон. Инвокират се твърдения, касателно наличие на
противоречия в свидетелските показания, както и досежно липсата на доказаност на
обвинението, за което е бил признат за виновен подс. П..
С подадената въззивна жалба не се правят искания за събиране на доказателства от
въззивния съд.
В закрито разпоредително заседание, проведено на 07.10.2021 г., въззивният съд, по
реда на чл. 327 от НПК, след като се запозна с въззивните жалби и с материалите по делото,
прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събиране на
нови доказателства за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и
чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.
В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав подсъдимият П., редовно
призован, се явява лично. Същият заявява, че не е упълномощил защитник, нито желае да му
бъде назначен служебен такъв. Намира присъдата за неправилна, като заявява, че не е
извършил престъпленията, за които са му повдигнати обвинения.
Представителят на Софийска градска прокуратура счита, че жалбата срещу
постановената първоинстанционна присъда следва да бъде оставена без уважение. Изтъква,
че първоинстанционният съдебен акт е постановен в съответствие с доказателствената
съвкупност по делото. В заключение моли присъдата да бъде потвърдена.
Частният обвинител Т.П. в хода на съдебните прении подкрепя изложеното от
прокурора. В допълнение излага, че подсъдимият е упражнявал физическо насилие спрямо
нея многократно. В тази връзка инвокира твърдения касателно множество случаи, в които с
тези проблеми са били ангажирани и органи на реда. В заключение моли СГС да потвърди
постановената от СРС присъда.
В своя лична защита, както и в последната си дума подс. П. моли съда да отмени
първоинстанционната присъда.
Съдът, като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло
правилността на обжалвания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314 от
НПК, намира за установено следното:
Подсъдимият П. СТ. П. е роден на 02.07.1998 г. в гр. Видин, българин, български
гражданин, неосъждан, неженен, със средно образование, работи, живущ в село Бусманци,
ул. ****, ЕГН **********.
Към м. октомври 2018 г. подс. П. живеел в едно домакинство с майка си – св. М.Т.,
както и със своите брат и сестра – П. Г. и Т. П.. Отношенията между тях към момента на
осъществяване на инкриминираните деяния били силно влошени. Подсъдимият работел като
гробар в храм, находящ се в село Бусманци. Същият помагал финансово за поддържане на
домакинството.
На 23.10.2018 г. вечерта П.П. се прибрал в къщата, намираща се в село Бусманци, ул.
****, като същият бил във видимо нетрезво състояние. В този момент в хола на къщата се
намирали св. Т.П. и М.Т., както и П. Г.. Влизайки в това помещение подсъдимият се
обърнал към майка си с въпроса дали има нещо за ядене. Свидетелката Т. отговорила
2
отрицателно, което ядосало подсъдимия. Същият взел една солница, която хвърлил по
посока на свидетелката Т., като успял да я удари в областта на главата. След това П. се
отправил към кухненското помещение, хванал намираща се в близост фасунга на лампа
ведно с монтираната към нея крушка, дръпнал ги надолу и същите останали в ръката му.
Подсъдимият отворил хладилника, извадил отвътре буркан, съдържащ грах, както и още
един, съдържащ кафе и започнал да изсипва съдържанието на земята. След което подс. П.,
все още държащ в ръката си фасунгата и крушката, се отправил към хола, където все още се
намирали останалите живущи на адреса. П.П. ударил фасунгата и крушката в земята,
същите се счупили на множество частици. Тога свидетелката Т.П. се насочила към
находящите се на пода стъкла, като имала за цел да ги събере, за да не се нарани някой.
Действията на св. Т.П. провокирали агресивното поведение на подсъдимия. Последният
хванал сестра си за косата и започнал да я дърпа в посока на друго помещение, находящо се
в къщата. От съответната стая подс. П. взел нож, а в това време в помещението влязъл и
брат му П. Г., който от своя страна се опитал да вземе намиращия се в ръцете на П.П. нож, с
цел да помогне на свидетелката П.. Свидетелката Т.П. също предприела опити да отнеме
ножа от ръцете на брат си, като при тези си усилия същата получила прорезно нараняване в
областта на втори и четвърти пръст на дясната ръка. Въпреки нараняванията, св. Т.П. успяла
да отнеме оръжието от ръцете на брат си. П., както и брат й П. Г. със съвместни усилия
успели да оттласнат подсъдимия в посока към находящата се в близост баня. През това
време свидетелката М.Т. позвънила на телефон „112“ с цел да повика органите на реда.
Подс. П., който все още се намирал в банята също се свързал със спешен телефон „112“.
Малко след това подс.П.П. излязъл от банята и се насочил към входната брата. Взел
намиращ се наблизо буркан, като използвал същия първо в опит да удари свидетелката Т.П.,
а впоследствие опитал да нападне и брат си П. Г.. Св. П. взела друг, находящ се в близост
буркан като с него успяла да удари по главата подс. П.П.. Целта й била да предпази другия
си брат – П. Г..
В отговор на подадените два сигнал на спешен телефон „112“ на адреса пристигнали
полицейски служители от 08 РУ-СДВР, а именно свидетелите Л.Х. П., Л.Х. Х. и М.К.Д.. Бил
повикан и автомобил на спешна медицинска помощ, тъй като при нанесения от св. П. удар с
буркан, подсъдимият получил нараняване в областта на главата. Линейката откарала П.П. в
УМБАЛ „Св. Анна“ в гр. София, където били проведени съответните прегледи и
изследвания. Медиците препоръчали на подсъдимия да бъде настанен територията на
болничното заведение с цел наблюдение, но същият отказал, като подписал писмено
изявление, че е наясно с поетия риск.
Подс. П.П. бил освободен от УМБАЛ „Св. Анна“, гр. София около 21:45 часа на
23.10.2018 г., като докато все още се е намирал на територията на болничното заведение, се
свързал със свой приятел – св. И.К., като го помолил да му съдейства с превоз от болницата
до дома му в село Бусманци. Свидетелят К. се отзовал, като по пътя към село Бусманци
спирали, за да може подсъдимият да измие от себе си следите от кръв.
Около 23:00 часа на 23.10.2018 г. подс. П. пристигнал в дома си, като с влизането се
3
насочил към спалното помещение, което делял с брат си П. Г., който по това време спял.
Подсъдимият седнал пред намиращото се бюро, върху което стоял личния му газов пистолет
марка „EKOL”, модел “Special 99“ (надлежно регистриран в служба „КОС“) и го взел.
Тогава се събудил брат му – П. Г..
В този момент в стаята влязла и св. Т.П., която малко преди това чула влизането на
подс. П. и притеснена от евентуална повторна ескалация на отношенията с подсъдимия
решила да провери дали всичко е наред в спалнята на двамата си братя. В този момент подс.
П. се обърнал към брат си с репликите „Сега ще те гръмна, боклук! Сега ще те убия, ****!,
като през цялото време държал газовия пистолет, насочен към П. П. Г.. Виждайки сестра си,
подсъдимият се обърнал към нея с думите „Махай се от тук ****! Сега ще те убия!“. След
това подс.П. успял да избута Т.П. и П. Г. от стаята, в която се намирали и тримата. Т.П.
успяла да набере телефон за спешни повиквания 112, като на място пристигнали служители
при 08 РУ-СДВР около 23:50 часа на 23.10.2018 г., които задържали подсъдимия. Докато
последният бил задържан, същият проявил симптоми на гадене, поради което и предвид
травмата на главата от по-рано същата вечер, бил отведен по спешност в лечебно заведение.
В Клиника по нервни болести към МИ-МВР му била поставена диагноза „Комоцио церебри.
Състояние след травма на главата“.
По повод на инцидента било образувано досъдебно производство, като в изготвената
в хода на същото комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза /КСППЕ/
се установило, че подс. П. е психично здрав, но емоционално нестабилен на фона на гневно
агресивни импулси и колебания в афекта, с нисък праг на фрустрация и злопаметност.
Експертите заключват и че към момента на инкриминираното деяние подсъдимият е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си.
В хода на разследването били назначени и изготвени КСППЕ по отношение на П. Г. и
Т.П., като експертите дали заключения по отношение и на двете лица, че отправените
спрямо тях закани са възбудили у същите основателен страх.
Изготвена е била и съдебномедицинска експертиза /СМЕ/ касателно причинените на
подсъдимия наранявания, като в заключението си вещите лица сочели, че на същия е било
причинено мозъчно сътресение, охлузване по лицето, подкожен хематом вдясно челно.
Травмата на главата била в резултат на действието на тъп предмет, което отговаря на
твърдението да е получена при удар със стъклен буркан.
СМЕ е била назначена и изготвена и досежно нанесените наранявания на Т.П..
Експертът изложил становище, че установените наранявания на Т.П. биха могли да се
получат по начин и във времето, в което пострадалата твърди.
В хода на съдебната фаза на процеса пред първоинстанционния съдебен състав била
назначена и изготвена експертиза досежно изисканите и постъпили аудио записи от спешен
телефон 112.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
4
събраните по делото доказателства: обясненията на подс. П. /частично/, показанията на
разпитаните свидетели: М.Т. Т., Т. СТ. П., И.И. К., Л.Х. П., Л.Х. Х. и М.К.Д., справка за
съдимост, протокол за обиск на лице, протокол за доброволно предаване, писмо от
„Национална система 112“, Районен център 112 – София, епикриза от МИ-МВР, лист за
преглед на пациент от ИМБАЛ „Св. Анна“ в гр. София, заключения по изготвени КСППЕ
/касателно подс. П./, КСППЕ /касателно П. П. Г./, КСППЕ /касателно ЧО Т.П./, СМЕ
/касателно подс. П./, СМЕ /касателно ЧО Т.П./, аудио-техническа експертиза, експертна
справка №411/2018 г., както и всички останали писмени доказателства.
Настоящият съдебен състав счита, че гореизброените доказателства и
доказателствени средства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично и
безпротиворечиво установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради
което изцяло основа на тях своите фактически изводи.
При анализа на така събрания доказателствен материал съдът намира за
необходимо да подходи, като първо обсъди събраните гласни доказателствени средства.
На първо място, релевантно е становището на контролирания съд във връзка с
показанията на свидетелката Т.П.. Последната излага детайлна информация касателно
механизма на осъществяване на инкриминираното деяния, осъществени както спрямо нея,
така и спрямо П. Г.. Възпроизведените от свидетелката данни се явяват последователни,
непротиворечиви и логични, като същите се подкрепят от доказателствената съвкупност.
Депозираните от свидетелката показания пред първоинстанционния съдебен състав се явяват
както преки, тъй като свидетелката се е намира в същото помещение с подсъдимия тогава,
когато той е отправил инкриминираните реплики както към нея, така и към П. Г.. Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав не намира основание да не даде вяра на същите.
Действително свидетелката се явява пострадал от инкриминираното деяние, а също и е
конституирана като частен обвинител в съдебната фаза на процеса. Тези обстоятелства,
обаче, не водят до категоричния извод, че възпроизведеното от същата задължително се
явява недостоверно. За решаващия съдебен състав остава единствено задължението да се
отнесе с нужната критичност на същите, като ги анализира през призмата на целия
доказателствен материал. Ето защо, и след проведен именно такъв анализ, настоящата
инстанция, счита свидетелските показания на П. за напълно обективни, логични,
обстоятелствени и допълващи се със заявеното от останалите свидетели, а също и
подкрепени от писмените доказателства, събрани по делото.
За достоверни съдът намира и показанията на св. М.Т., дадени от същата в хода на
съдебното производство. Тези показания кореспондират изцяло с възпроизведеното от
свидетелката Т.П., като със същите се възпроизвеждат фактически данни досежно
поведението на подсъдимия и проявената от същия агресия спрямо останалите членове от
неговото семейство.
Показанията на разпитаните по делото свидетели Л.Х. П., М.К.Д., Л.Х. Х., според
настоящия съдебен състав също следва да бъдат кредитирани. Изброените работели като
полицейски служители в 08-РУ МВР и пристигнали на адреса при първоначалното
позвъняване на телефон 112 от страна на подсъдимия и св. М.Т.. Заявеното от цитираната
група свидетели си кореспондира както помежду си, така и с останалия доказателствен
материал.
Не на последно място, съдът частично кредитира и обясненията на подс. П.,
депозирани в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, касателно
повода за възникване на първоначалния конфликт между подс. П. и останалите членове на
5
семейството му. В останалата част от обясненията си, в които подсъдимият твърди, че не е
бил в нетрезво състояние, че не е ударил майка си със солница, че не е отправял каквито и
да е реплики към ЧО П. и към П. Г., се явяват за настоящия съдебен състав недостоверни. В
тази връзка следва да се уточни, че винаги, когато се анализират обяснения на обвиняем,
респ. подсъдим, органът, упражняващ функцията по ръководство и контрол, следва да
преценява обстоятелството, че същите биха могли да бъдат както източник на доказателства,
така и средство за защита. Ето защо, съдът следва да подхожда със съответната критичност,
анализирайки тяхната доказателствена стойност. В конкретния казус настоящият съдебен
състав е стигнал до становището, че единствения факт, който намира подкрепа в
доказателствената маса е посоченият по-горе. Това е така, тъй като в останалите си части
обясненията на подсъдимия противоречат на свидетелските показания на Т.П. и М.Т.,
касателно развилия се конфликт и проявената агресия от страна на П.П.. Свидетелят К., в
разпита си заявява, че при срещата си с подсъдимия вечерта на 23.10.2018 г. същият е бил в
силно нетрезво състояние, което противоречи на депозираното в обясненията. Ето защо,
настоящият съдебен състав се солидализира със становището на първия съд касателно
дадените в хода на съдебното производство обяснения.
Свидетелските показания на И.И. К., според настоящата инстанция също следва да
бъдат кредитирани с доверие. Същите се явяват логични, безпристрастни и комуникиращи
си с останалия доказателствен материал, поради което и се явяват резонни изводите на
първата инстанция касателно достоверността на коментираните гласни доказателствени
средства.
Съдебният състав не намира в събраната по делото доказателствена съвкупност
основание, с което да отхвърли като необосновани заключенията на изготвените КСППЕ, от
които се установява, че възприетите от Т.П. и П. Г. закани за убийство са възбудили у тях
„интензивно и реално преживяване на основателен страх за живота“. Изготвената КСППЕ
касателно подс. П., също следва да бъда кредитирана, тъй като дава на съда информация
касателно способността на подсъдимия да е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното, както и да ръководи постъпките си. Съдът счита цитираните заключения за
обосновани и изготвени от лица, компетентни в съответната област, поради което и даде
вяра на същите.
Въззивната инстанция намира за необходимо да коментира и изисканите и
постъпили, в хода на досъдебната фаза на процеса, писмо от „Национална система 112“,
Районен център 112 – София ведно с компакт диск, както и изготвената въз основа на
предоставените аудиозаписи – аудио-техническа експертиза. Цитираните доказателства
потвърждават възпроизведеното от свидетелите Т.П. и М.Т. касателно механизма на
развилия се конфликт и събитията довели до осъществяване на инкриминираните деяния.
Заключението на вещото лице Пиер Василев се явява пълно, безпристрастно и изготвено от
лице, притежаващо съответните компетенции.
СГС, подобно на първата инстанция, кредитира заключенията на СМЕ, като ги
намира за обосновани и мотивирани, счита същите за компетентно изготвени въз основа на
научен подход, отговарящи в пълнота на поставените задачи.
Настоящият съдебен състав кредитира останалите писмени доказателства напълно,
като намира за правилно и законосъобразно използването им от първия съд при
изграждането на фактическите му и правни изводи, в качеството им на допълващи и
изясняващи установената по делото фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, първата инстанция напълно
обосновано е приела, че от обективна и субективна страна подсъдимият П. СТ. П. е
осъществил две деяния, покриващи състава на престъплението по чл. 144, ал.3, вр. ал. 1 от
НК.
Въззивният съд в пълна степен споделя както фактическите констатации, направени
6
от Софийски районен съд, така и неговите правни изводи.
Обект на престъплението по чл.144 от НК, изхождайки от систематичното му място
в Раздел V “Принуда”, са обществените отношения, които осигуряват правото на всеки
човек на свободно и самостоятелно формиране на решение и изразяване на собствена воля.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.144,ал.3 вр. с ал.1 от НК се изразява в
обективирането чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която
да е възприета от последния и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването
му.
Съдебната практика приема, че заканата за убийство може да бъде отправена както
в присъствието на пострадалия, така по телефона, чрез писмо, чрез трето лице и др.
От доказателствената съвкупност се установи по несъмнен начин, че отправените
от подс. П. СТ. П. към П. П. Г. и към Т. СТ. П. думи, съдържащи закана за убийство, са
възприети непосредствено от пострадалите.
На 23.10.2018 г., около 23:00 часа, в село Бусманци, ул. **** отправил към П. П.
Георгие репликата: „Сега ще те гръмна боклук. Сега ще те убия, ****“, като тази закана би
могла да възбуди основателен страх за осъществяването й.
На 23.10.2019 г, около 23:00 часа в къща, находяща е на адрес: село Бусманци, ул.
**** подс. П. се заканил и на Т. СТ. П. с убийство, като отправил репликата „Махай се оттук
****! Сега ще те убия“. Заканата била от такова естество, че да е могла да възбуди
основателен страх у Т.П..
Обстоятелството, дали пострадалите П. Г. и Т.П. са се уплашили или не, е
ирелевантно за съставомерността на престъплението по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК, тъй
като за осъществяване на процесната инкриминирана деятелност е достатъчно самата закана
за убийство да би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й у пострадалия
/виж. ТР №53/1989 на ОСНК/.
От субективна страна, правилно първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият
е извършил инкриминираната деятелност при условията на пряк умисъл – той е съзнавал
общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е и пряко е целял настъпването
на общественоопасните последици от него - възбуждане на страх у П. П. Г. и Т. СТ. П. от
осъществяване на заканите за убийство. Подсъдимият П. е съзнавал, че с е направил
необходимото отправените от него закани да бъдат възприети от пострадалите като
действителна заплаха.
При индивидуализация на наказанието първоинстанционният съд правилно е
обсъдил относимите обстоятелства за личността на подсъдимия и степента на обществената
опасност на деянието му. Законосъобразно съдът е отчел всички отегчаващите и
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Поради тези съображения въззивният съд споделя изводите на
първоинстанционният съд за вида и размера на всяко едно от наказанията „лишаване от
свобода“, наложени на подс. П. за осъществените от него две престъпления, всяко
осъществяващо състава по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК. Размерът на всяко едно от
наказанията „лишаване от свобода“, наложени на подсъдимия П. е за срок от три месеца,
като въззивният съд счита, че тези наказания се явяват съответни на извършените
престъпления и са достатъчни за постигане на целите на генералната и индивидуалната
превенция, заложени в чл. 36 от НК.
Правилно първостепенният съд е приложил чл.23,ал.1 от НК, като е определил
подс. П. да изтърпява най-тежкото измежду наложените му наказания „лишаване от
свобода“, в размер на три месеца.
Първоинстанционият съд правилно и законосъобразно е преценил, че са налице
формалните основания за прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК – подсъдимият П. СТ. П. не е
7
осъждан към момента на извършване на инкриминираните деятелности на „лишаване от
свобода“ за престъпление от общ характер, наложеното общо наказание е в размера на три
месеца „лишаване от свобода“, като възпиращият и превъзпитателният ефект на наказанието
може да се постигне и без ефективното му изтърпяване.
Целите, които преследва наказанието, са посочени в чл. 36 от НК: да се въздейства
върху личността на престъпника (индивидуална превенция) и да се въздейства върху
останалите членове на обществото (генерална превенция), т.е. наказанието трябва да
съответства както на деянието, така и на дееца.
Когато се преценява прилагането на чл. 66 НК, законът изисква от съда да прецени
не само дали с този институт ще се постигне индивидуална превенция - "поправянето на
осъдения", но и да се отчете и въздействието на условното осъждане, което то ще окаже
върху останалите граждани. Въззивният съд приема, че в конкретния случай обществената
опасност на подс. П. СТ. П. не е висока, като извършените от него престъпления не се явяват
с изключително висока степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на закана за убийство, поради което в конкретния случай контролната инстанция приема, че
прилагането на условното осъждане е целесъобразно и отговаря на целта както на
индивидуалната, така и на генерална превенция.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, първоинстанционният съд правилно е възложил
сторените по делото разноски в тежест на подсъдимия.
Съдът, единствено за пълнота и в заключение, следва да изложи, че в конкретния
казус повдигнатите на подсъдимия обвинения за осъществяване на две отделни деяния,
осъществяващи състава на чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, се явяват категорично доказани от
цялата доказателствена съвкупност, находяща се в кориците на делото. Свидетелите Т. и П.
излагат факти и обстоятелства касателно целият възникнал конфликт вечерта на 23.10.2018
г. Отделно от това, получената информация от цитираните свидетелски показания, за съдът
напълно кореспондира с изготвените и приети по делото експертни заключения, както и с
разпитите на останалите свидетели. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав
намира, че въздигнатите от страна на защитата възражения за недоказаност на обвинението,
се явяват напълно неоснователни.
Ето защо и на основание чл.337, ал. 1, т. 1, във вр. с чл.334, т.3 от НПК, Софийски
градски съд, Наказателно отделение, I въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 12.05.2021 г., постановена по НОХД №
7084/2019 г. по описа на СРС, 121 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8