О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, І-ви въззивен състав, в закрито заседание,
проведено на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесетата година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
МАРИЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Крънчева ВНЧД № 166 по
описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243,
ал. 7 и 8 от НПК.
Образувано
е по частна жалба, подадена от И.С.Д., чрез неговата майка и законен
представител С.Ю.Д., представлявани от адв. И.Ц.– от
САК, срещу определение от 05.02.2019
г. на Софийски районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 8-ми състав,
постановено по НЧД № 1848/2019 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено постановлението на
Софийската районна прокуратура (СРП) от 10.01.2019 г. (изх. № 28772/2018/11.01.2019
г.) за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 11223/2018 г. по описа на СРТП –
ОР – СДВР, пр. пр. № 28772/2018 г. по описа на СРП, водено за престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
В
така подадения сезиращ съда документ се твърди, че атакуваният съдебен акт е
неправилен и незаконосъобразен. Посочва се, че направеното искане от
процесуалния представител на пострадалото от деянието лице от 03.12.2018 г., за
допускане на допълнителни задачи към изготвената автотехническа
експертиза, е своевременно, законосъобразно, с обоснован правен интерес, относимо към разкриване на обективната истина относно
настъпилото ПТП и неправилно е било игнорирано от наблюдаващия прокурор и от
СРС, с което е допуснато нарушаване на съдопроизводствените
правила. Сочи се, че при формулиране на задачите към експертизата е съобразена
установената фактическа обстановка относно придвижването на пешеходеца с 16,3
км/ч. Изтъква се, че не е извършено всестранно и пълно изследване на доказателствената съвкупност относно предотвратимостта
на произшествието при своевременна реакция на водача от 11,93 м и при хипотеза
на разминаване на двата обекта, а не при установяване на автомобила в пълен
покой, за което е било необходимо разстояние от 20,06 м., тъй като при приетата
най-вероятна хипотеза, че пострадалият И.Д. е тичал, то същият би продължил да
тича, при възможност за разминаване на лекия автомобил и пешеходеца. Посочва
се, че пешеходецът не е бил неподвижно препятствие и при приетата му скорост от
16 км/ч е могъл да се размине с лекия автомобил за по-малко от 1 секунда.
Акцентира се, че в случая не е предприемано аварийно спиране, тъй като водачът
е забелязал пешеходеца не на възможното за него разстояние от 11,93 м, а в
момента на самия удар. Желае се отмяна на атакувания съдебен акт и на прекратителното постановление на СРП, като неправилни и
незаконосъобразни, и даване на указания за допълнително разследване и
назначаване на допълнителни задачи към автотехническата
експертиза, обективирани в молба от 03.12.2018 г.
Софийският
градски съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и след като провери
изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на
чл. 313 НПК, намира за установено следното:
Частната
жалба е основателна, макар и по
съображения, различни от наведените от въззивния
жалбоподател.
Наказателното
производство по досъдебно производство № 11223/2018 г. по описа на СРТП – ОР – СДВР,
пр. пр. № 28772/2018 г. по описа на СРП, е започнато на 12.06.2018 г. по реда на
чл. 212, ал. 2 от НПК, с извършване на първото действие по разследването –
оглед на местопроизшествие, за това, че на 12.06.2018 г., около 08,40 часа, в
гр. София, на бул. „Андрей Ляпчев“, в района на
кръстовището с ул. „А.С.“, при управляване на моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А8“, с водач Б.П.Г., ЕГН **********,***, от бул.
„Св. Климент Охридски“ към бул. „Александър Малинов“, нарушил правилата за
движение по пътищата и реализирал ПТП с пресичащия на пешеходна пътека,
сигнализирана с пътна маркировка М 8.2 от ЗДвП и на червен сигнал на
светофарната уредба, неустановен пешеходец от мъжки пол, на видима възраст 14 –
16 години, като по непредпазливост му причинил телесна повреда (контузия и
сътресение на мозъка, с опасност за живота) – престъпление по чл. 343, ал. 1,
б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
В
хода на досъдебното производство, са разпитани в процесуалното качество на
свидетели, Л.К.К., Б.П.Г., К.В.П., О.А.Ч., И.С.Д., С.Ю.Д.;
събрани са, в качеството им на писмени доказателствени
средства, констативен протокол № К – 387/12.06.2018 г.; протокол за оглед на
местопроизшествие от 12.06.2018 г., ведно със скица и фотоалбум към него;
удостоверение за раждане на И.С.Д.; справка от Дирекция „Национална система
112“ – МВР, РЦ 112 – София; справка от ДЗЗД „Консорциум Трафик Мениджмънт
София“ изх. № 28/21.9.2018 г.; справка от Столична община, ведно с циклограма от светофарна уредба на кръстовището на ул.
„Андрей Ляпчев“ и ул. „А.С.“; назначени и изготвени
са съдебно – медицинска експертиза и автотехническа
експертиза.
По
делото няма обвиняеми лица.
С
постановление на прокурор при СРП от 10.01.2019 г. (изх. №
28772/2018/11.01.2019 г.), наказателното производство по досъдебно производство
№ 11223/2018 г. по описа на СРТП – ОР – СДВР, пр. пр. № 28772/2018 г. по описа
на СРП, е прекратено, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
За
да се произнесе в посочения по-горе смисъл, прокурорът при СРП е приел за
установено, от фактическа страна, че на 12.06.2018 г., около 08,40 ч., св. Б.П.Г.
управлявал лек автомобил марка „Ауди“, модел „А8“ с рег. № *******, в гр.
София, по бул. „Андрей Ляпчев“ с посока на движение
от ж.к. „Малинова долина“ към бул. „Александър Малинов“. Пътната настилка била
асфалтова, суха, без дупки и неравности. Времето било ясно и слънчево. На
кръстовището на бул. „Андрей Ляпчев“ с бул. „А.С.“, св.
Г. спрял автомобила си, поради светещ в момента червен сигнал на светофарната
уредба. На платното за движение в района на кръстовището имало три секции,
предназначени за продължаване на движението на пътните превозни средства
съответно надясно, направо и наляво след кръстовището. Пътното платно, в което
се намирал Г., заедно с управлявания от него автомобил, било отделено от
платното за насрещно движение с остров и метална мантинела.
При спирането си, Г. се намирал в средната секция, предназначена за превозните
средства, които следва да продължат движението си направо след кръстовището.
Пред Г., зад него, както и отляво и отдясно имало други спрели автомобили,
изчакващи подаването на зелен сигнал от светофарната уредба, за да продължат
движението си. Уредбата превключила на зелен сигнал
за превозните средства, които продължавали движението си надясно и направо, а
за изчакващите за ляв завой сигналът продължил да бъде червен. При самото
навлизане на управлявания от Г. автомобил в кръстовището, когато същият почти
се изравнил с първия от изчакващите за ляв завой автомобили, пред него внезапно
се появил пешеходецът И.С.Д., на 17 години, който при червен за неговата посока
на движение сигнал на светофара предприел, без да се огледа и тичайки, предприел
пресичане на пътното платно на бул. „Андрей Ляпчев“ в
посока отляво надясно спрямо посоката на движение на св. Г.. Последният предприел
аварийно спиране, но не успял да преустанови своевременно движението на
автомобила си и с предната му част блъснал Д.. Пешеходецът се превъртял във
въздуха и паднал на платното за движение, а Г. успял да спре автомобила си на
около 5 – 6 м от мястото на удара, слязъл от него, отишъл при пострадалия,
осведомил се за състоянието му и подал сигнал на телефон 112.
Местопроизшествието било посетено от служители на О „ПП“ – СДВР, които
проверили Г. за употреба на алкохол и упойващи вещества. Проверката показала
отрицателен резултат.
Въз
основа на заключението на съдебномедицинската експертиза, прокурорът при СРП е
приел за установено, че вследствие на претърпяното произшествие И.С.Д. е
получил контузия на мозъка, травматичен субарахноидален
кръвоизлив, разкъсно – контузна
рана в задната теменна област на главата, довели до средна телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Въз
основа на заключението на автотехническата експертиза,
прокурорът при СРП е приел за установено, че скоростта на управлявания от Г.
автомобил към момента на удара е била 39,39 км/ч,
тази на пострадалия Д. – 16,3 км/ч., опасната зона за спиране на автомобила е
била 20,06 м, а Г. е имал възможност да забележи пресичащия пешеходец едва
когато се намирал на 11,93 м от него. При така описаната пътна обстановка
прокурорът е приел, че Г. не е имал техническа възможност да предотврати
произшествието чрез аварийно спиране и ударът е бил непредотвратим, а като
причина за произшествието е приел субективното поведение на пешеходеца Д..
При
така установената фактическа обстановка, представителя на държавното обвинение
е преценил, че при управление на автомобила Г. не е извършил нарушение на
правилата за движение по пътищата и не е реализирал състава на престъплението
по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3
от НК.
Срещу
постановлението на прокурора при СРП от 10.01.2019 г. за прекратяване на
наказателното производство, е депозирана жалба от И.С.Д., чрез неговата майка и
законен представител С.Ю.Д., представлявани от адв. И.Ц.–
от САК, за разглеждане на която е образувано НЧД № 1848/2019 г. по описа на
СРС, НО, 8-ми състав.
Със
свое определение от 05.02.2019 г., постановено по НЧД № 1848/2019 г. по описа
на СРС, НО, 8-ми състав, съдът е потвърдил постановлението на СРП от 10.01.2019
г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №
11223/2018 г. по описа на СРТП – ОР – СДВР, пр. пр. № 28772/2018 г. по описа на
СРП, като правилно и законосъобразно.
В
мотивната част на атакувания съдебен акт СРС, след
анализ на доказателствените източници, е приел, че
изводът на Прокуратурата, че причина за настъпване на произшествието е субективното
поведение на пресичащия свидетел Д., е правилен и почива на изчерпателно,
всестранно и пълно изследване на фактите, релевантни за производството. Приел
е, че са изследвани всички факти, имащи отношение към събитийната подреденост,
така щото се е стигнало до правилна оценка на доказателствената
съвкупност. СРС е преценил, че несъмнено установеното по делото травматично
нараняване на Д. е в причинно – следствена връзка с настъпилото произшествие,
но самото пътно – транспортно произшествие не се намира в пряка причинно –
следствена връзка с поведението на водача на процесния
автомобил, за да очертае наличието на престъпно посегателство. Преценил е, че
опасната зона за спиране на автомобила е 20,06 м, като водачът на автомобила –
св. Г., е имал обективна възможност да възприеме пресичащия пешеходец Д.,
когато същият се е намирал на разстояние 11,93 м от него, като при мобилизиране
на пълния капацитет от формирани в съзнанието му представи относно
обстоятелствата, при които действа, водачът на МПС не е имал възможност от
техническа гледна точка да предотврати произшествието при осъществяване на
аварийно спиране, като ударът е бил непредотвратим за него.
Настоящата
съдебна инстанция, при извършен собствен прочит на събрания по делото доказателствен материал, намира, че следва да сподели
изводите на прокурора при СРП,
постановил прекратителния прокурорски акт, възприети
и от решаващия първоинстанционен съд, досежно датата, приблизителния час и мястото на настъпване
на произшествието, като прецени, че същите са изградени въз основа на обстоен
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени
средства, които по отношение на тези факти и обстоятелства са напълно единни и
непротиворечиви.
Пътната
обстановка в района на произшествието също е изяснена по нужния несъмнен и
категоричен начин въз основа на отразеното в протокола за оглед на
местопроизшествие от 12.06.2018 г., скицата и фотоалбума към него, както и от
изготвената от вещите лица АТЕ, скица на местопроизшествието. Въз основа на
писмените доказателствени средства е установен и
режимът на работа на светофарната уредба, чрез която е регулирано движението на
кръстовището на ул. „А.С.“ и бул. „Андрей Ляпчев“.
Обосновано
и законосъобразно първият съд е възприел изцяло доводите на представителя на
държавното обвинение, възприети в мотивната част на прекратителното постановление, относно местонахождението и
насочеността на придвижване на св. Б. Г., като е преценил, че в тази насока са
събрани не само показанията на последния, но и тези на св. К. и П., които са
напълно единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и необорени от
останалите, събрани по делото доказателствени
източници, поради което и следва да се приеме, че са депозирани обективно,
безпристрастно и добросъвестно. Въз основа на така събраните гласни доказателствени средства и отразеното в огледния
протокол от 12.06.2018 г., безпротиворечиво се
установява и превозното средство, управлявано от Г. на инкриминираната дата.
Събраната
по делото доказателствена съвкупност позволява на
инстанциите по същество да установят и местонахождението и насочеността на
придвижване на пешеходеца И.Д. към момента на произшествието с участието на
последния. В тази насока са показанията както на св. Д., така и на св. Ч., на
които съдът изцяло се довери. Действително, районният съд правилно отбелязва,
че по отношение на начина на прекосяване на пътното платно на бул. Андрей Ляпчев“ от страна на Д., по досъдебното производство са
събрани две групи гласни доказателствени средства: от
една страна, показанията на св. Д., който сочи, че се е движел „бавно и
спокойно“ (вж. показанията му на л. 26 от досъдебното производство), а от друга
– тези на св. К., Г. и П., които сочат, че пешеходецът Д. се е придвижвал
тичешком по пътното платно (св. К. сочи, че е възприел „бързо тичащ пешеходец“,
св. Г. дава показания, че внезапно пред колата му изскочил пешеходец, който
тичал, а св. П. сочи, че пешеходецът е тичал изключително бързо). При това
правилно първият съд се е доверил на показанията на втората група свидетели,
като е преценил, че същите, освен че са единни и взаимнодопълващи
се, кореспондират с причинените на Д. телесни увреждания и механизма на
настъпване на произшествието.
По
делото е безспорно установен и характерът на получените от Д. телесни
увреждания в резултат на участието му в пътно – транспортното произшествие, а
именно – контузия на мозъка, травматичен субарахноидален
кръвоизлив, разкъсно – контузна
рана в задната теменна област на главата, довели до разстройство на здравето,
временно опасно за живота, които по своята медико – биологична характеристика
съответстват на средна телесна повреда, по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК. В
тази насока е заключението на назначената и изготвена съдебно – медицинска
експертиза, която настоящата инстанция, също както и районният съд, намира за
обективно, компетентно, ясно и пълно, и относимо към
предмета на доказване.
Посочените
по-горе факти и обстоятелства са правилно установени, на база на анализа на
събраните по делото гласни и писмени доказателствени
средства, предвид което и настоящата инстанция няма основание да ревизира
изводите на районния съд по фактите.
Същевременно,
настоящата съдебна инстанция намира, че събраните до момента гласни и писмени доказателствени средства не са достатъчни, за да позволят
на инстанциите по същество да формират еднозначен извод по отношение на
скоростта на движение на моторното превозно средство, управлявано от св. Г. и
опасната му зона за спиране, явяващи се решаващи по отношение на изводите за предотвратимостта на пътно – транспортното произшествие със
съставомерен резултат.
За
да формират изводите си по отношение на тази категория факти и обстоятелства, и
прокурорът при СРП, постановил прекратителния
прокурорски акт, и първоинстанционният съд, са се
доверили на заключението на назначената и изготвена автотехническа
експертиза (АТЕ), съгласно което скоростта на управлявания от св.Г. автомобил
към момента на удара е била 39,39 км/ч, тази на
пострадалия Д. – 16,3 км/ч., опасната зона за спиране на автомобила е била
20,06 м, а Г. е имал възможност да забележи пресичащия пешеходец едва когато се
намирал на 11,93 м от него.
Внимателният
прочит на заключението на АТЕ обаче сочи, че при преценка на скоростта на движение на автомобила, не е взето предвид
предприетото от св. Г. аварийно
спиране при възприемане на св. Д.,
за което свидетелстват както Г. („Не помня какви точно действия съм предприел,
за да не го блъсна, може би съм се опитал леко да сменя посоката, извивайки
волана. Натиснах веднага обаче спирачката, в момента, в който го видях“ – л. 20
(гръб от досъдебното производство), така и Ч. („Не мога да кажа кога точно чух
звук от спирачки, не мога да кажа какво точно правех, когато чух звука“ – л. 24
(гръб от досъдебното производство). Предвид изложеното следва да се приеме, че отговорът
на въпрос трети на АТЕ, по отношение на скоростта на движение на управлявания
от Г. лек автомобил, не е съобразен със събраните гласни доказателствени
средства.
Заключението на вещото лице, изготвило
АТЕ, не е достатъчно пълно и ясно и по
отношение на приетата от него скорост на придвижване на пешеходеца Д.,
доколкото вещото лице не е изложило каквито и да било доводи и съображения, въз
основа на които е приело, че същият се е придвижвал със скорост от 16,3 км/ч. В
частност, не е установено да е взето предвид мястото на удара му в превозното
средство, управлявано от Г..
Идентични
са и съображенията, въз основа на които настоящата инстанция намира експертното заключение на вещото лице,
изготвило АТЕ, за недостатъчно пълно и
ясно относно разстоянието, изминато от водача Г. от мястото, на което се е
намирал при подаване на зелен, разрешителен сигнал на светофарната уредба, до
мястото на удара с пешеходеца Д.. В тази връзка прави впечатление, че водачът Г.
е посочил, че управляваният от него автомобил е бил четвърти или пети автомобил
в колоната от автомобили, чакащи зелен, разрешителен сигнал на светофарната
уредба, за да продължи движението си направо по бул. „Андрей Ляпчев“ в средна пътна лента. Изложеното обуславя необходимостта вещото лице да изследва
изминатото от Г. разстояние, както в случай, че автомобилът е бил четвърти
в колоната от автомобили, така и в случай, че е бил пети, което безусловно би довело до различни изводи относно изминатото
разстояние до мястото на удара, респ. скорост на придвижване.
И
на последно, но не по значимост за делото, място, след като изследва изложените по-горе данни и обстоятелства, вещото
лице следва да даде отговор на съществения въпрос – могъл ли е и от какво разстояние, водачът на л.а. „Ауди А 8“, да
възприеме движението на пешеходеца не
непосредствено към момента на удара, а преди това, като се има предвид
придвижването на пешеходеца отляво на дясно спрямо посоката на движение на
лекия автомобил, неговото местоположение, определената скорост на движение, както
и, че пешеходеца е преминал цялото пътно платно на насрещно движещите се
автомобили и е бил възприет от св.Л. К. и св. К. П. като идващ от ляво на
тяхната страна. Този въпрос е съществен за изясняване на обстоятелството
относно възможната предотвратимост на удара, чрез
аварийно спиране, и респективно оценка на фактите от прокурора и съдилищата по
същество.
От
изложеното се налага изводът, че в обсъжданите части заключението на вещото
лице, изготвило АТЕ, не е достатъчно пълно и ясно, и не може да бъде
кредитирано с доверие при формиране на изводите на прокурора и на съдилищата по
фактите. При това, обсъдените факти и обстоятелства са останали неизяснени,
което препятства възможността да се формира еднозначен извод допуснати ли са
нарушения на правилата за движение от св. Г., респ. осъществен ли е състав на престъпление,
а изводите на СРП и на СРС в тази насока са направени при непълнота на
доказателствата и поради това се явяват необосновани.
Посочената
непълнота на доказателствата не е била констатирана от наблюдаващия прокурор и
вместо да укаже извършването на допълнителни действия по разследването, същият
е упражнил правомощията си по чл. 243, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, като е постановил необоснован прокурорски акт.
Непълнотата на доказателствената съвкупност не е била
констатирана и от съда, постановил атакувания съдебен акт, поради което и
същият се явява необоснован и незаконосъобразен.
Налице
е доказателствена празнота в посочените по-горе
насоки, която следва да бъде преодоляна чрез изготвяне на допълнителна АТЕ и
евентуално – събиране на гласни доказателствени
средства, които да позволят да се направят доказателствено
обезпечени изводи – осъществен ли е състав на престъпление от общ характер или
не. Едва след изчерпване на доказателствените
способи за събиране на доказателствено-релевантни
факти по отношение на посочените по-горе обстоятелства, прокурорът при СРП
следва да извърши преценка досежно обективната и
субективната съставомерност на деянието по цитирания
законов текст или по друг, сред уредените в Особената част на НК.
Предвид
изложеното следва да се приеме, че като е потвърдил постановлението на СРП от
10.01.2019 г. (изх. № 28772/2018/11.01.2019 г.) за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 11223/2018 г. по описа
на СРТП – ОР – СДВР, пр. пр. № 28772/2018 г. по описа на СРП, водено за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342,
ал. 1 от НК, СРС, НО, 8-ми състав е постановил неправилен и незаконосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде отменен.
От
своя страна, като се е произнесъл по реда на чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК и е прекратил наказателното
производство по досъдебно производство № 11223/2018 г. по описа на СРТП – ОР – СДВР,
пр. пр. № 28772/2018 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 343, ал.
1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, без да е
изчерпал доказателствените способи за събиране и
проверка на доказателства, необходими за установяване на всички факти и
обстоятелства, включени в предмета на доказване, по смисъла на чл. 102 от НПК,
прокурорът при СРП е постановил необоснован и поради това незаконосъобразен
прокурорски акт.
Така
мотивиран и на основание чл. 243, ал. 8 НПК, Съдът:
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение
от 05.02.2019 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 8-ми състав,
постановено по НЧД № 1848/2019 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено постановлението на
Софийската районна прокуратура от 10.01.2019 г. (изх. № 28772/2018/11.01.2019
г.) за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 11223/2018 г. по описа на СРТП –
ОР – СДВР, пр. пр. № 28772/2018 г. по описа на СРП, водено за престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т.
1 от НПК.
ОТМЕНЯ постановление
на Софийската районна прокуратура от 10.01.2019 г. (изх. №
28772/2018/11.01.2019 г.) за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №
11223/2018 г. по описа на СРТП – ОР – СДВР, пр. пр. № 28772/2018 г. по описа на
СРП, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр.
чл. 342, ал. 1 от НК.
ВРЪЩА досъдебно
производство № 11223/2018 г. по описа на СРТП – ОР –
СДВР, пр. пр. № 28772/2018 г. по описа на СРП – на Софийската районна прокуратура, за
продължаване на разследването, в хода на което да бъдат изпълнени указанията,
дадени в мотивната част на настоящото определение.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/