Определение по дело №207/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявен e иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.538, ал.1 от ТЗ.

Ищецът П. Д. В. от Г.С. сочи в исковата молба, че на 17.06.2010 г. ответника Н. И. М. издал на негова заповед и в негова полза запис на заповед, с който се задължил на падежа 25.06.2010 г. да му заплати сумата от 25 800 лв. Вземането било ликвидно и изискуемо като въпреки многократните покани ответника не заплатил сумата. На 03.08.2010 г. въз основа на записа на заповед и на основание чл.417 от ГПК била издадена заповед за изпълнение по ч.Г.д. № 273/2010 г. по описа на РС – М. Ответникът възразил, че не дължи процесната сума без да сочи конкретни възражения. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника Н. И. М. дължи на ищеца П. Д. В. сумата от 25 800 лв., представляващи дължимата сума по издаден запис на заповед от 17.06.2010 г., ведно със законната лихва, считано от 03.08.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по ч.Г.д. № 273/2010 г. по описа на РС – М. разноски в размер на 516 лв. и Ôъзнаграждението за един адвокат в размер на 2 550 лв. Претендира разноски в настоящото производство, както и възнаграждение за един адвокат. В съдебно заседание, ищецът представляван от процесуалния си представител, поддържа предявения иск.

Ответникът Н. И. М., призован на основание чл.47, ал.1-5 от ГПК, Ч. назначения му особен представител на основание чл.47, ал.6 от ГПК е представил отговор на основание чл.131 от ГПК, в който оспорва предявения иск. Твърди, че от представения запис на заповед не можело да се направи категоричен извод, че ответникът е подписвал същия, както и, че няма данни да е получавал сумата, посочена в записа на заповед. Оспорва автентичността на представения запис на заповед. В съдебно заседание особеният представител на ответника изразява становище за основателност на иска, като относно разноските в настоящото производство сочи, че те се припокриват с разноските по заповедното производство, тъй като било представено едно и също пълномощно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със запис на заповед, издаден на 17.06.2010 г. в Г.Д., ответникът Н. И. М. се задължил да заплати на ищеца П. Д. В. сумата в размер на 25 800 лв. на падежа 25.06.2010 г. На падежа записът на заповед не бил предявен за плащане.

Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК била издадена заповед № 158 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с дата 03.08.2010 г. по ч.Г.д. № 237/2010 г. по описа на РС - М., съгласно която било разпоредено длъжникът Н. И. М. да заплати на кредитора П. Д. В. сумата от 25 800 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 02.08.2010 г. до окончателното й изплащане, както и сумите от 516 лв. държавна такса и 2 2550 лв. разноски за един адвокат. В заповедта е посочено, че вземането произтича от запис на заповед от 17.06.2010 г.

Против издадената заповед № 158 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с дата 03.08.2010 г., постъпило възражение от Н. И. М. на основание чл.414 от ГПК.

При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл. чл.538, ал.1 от ТЗ е допустим, основателен и доказан. Искът е предявен в дадения на ищеца едномесечен срок, видно от доказателствата по приложеното като доказателство ч.Г.д. № 273/2010 г. по описа на РС – М., поради което същият е допустим и следва да бъде разгледан по същество. Установи се от събраните по делото доказателства, че ответникът се е задължил да заплати на ищеца сумата по записа на заповед в размер на 25 800 лв. на падежа – 25.06.2010 г. По делото не са представени доказателства, че на падежа – 25.06.2010 г., и след това сумата по записа на заповед е била платена на ищеца. В отговора си на основание чл.131 от ГПК ответникът не е направил възражение относно съществуването на каузално правоотношение по повод, на което е издаден записът на заповед, поради което за ищеца не е съществувало задължението да установи наличието на каузално правоотношение. В тази връзка се установи, че записът на заповед е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Установи се също, че записът на заповед е подписан от ответника, видно от заключението на вещото лице Д. М. П., което съдът приема, поради което следва да бъде признато за недоказано оспорването истинността на записа на заповед. Ето защо предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Законната лихва върху главницата от 25 800 лв. по издадената заповед за изпълнение на парично задължение е присъдена, считано от 02.08.2010 г., но тъй като в исковата молба се претендира заплащане на законна лихва, считано от 03.08.2010 г., то такава следва да се присъди съгласно претендираното от ищеца.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника Н. И. М., че дължи на ищеца П. Д. В. сумата в размер на 25 800 лв., представляващи дължима сума по запис на заповед, издаден на 17.06.2010 г. с падеж 25.06.2010 г., предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 158/03.08.2010 г. по ч.Г.д. № 273/2010 г. по описа на РС – М., ведно със законната лихва, считано от 03.08.2010 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски ч.Г.д. № 273/2010 г. по описа на РС – М.

При този изход на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 3 943 лв. Относно изложения от особения представител на ответника довод за припокриване на разноските за адвокат по настоящото производство и заповедното производство, то следва да се посочи, че в двете производства са представени оригинали на различни пълномощни и договори за правна защита и съдействие, в които са описани дела съответно по описа на РС – М. и ОС – К.

Ето защо и на основание чл.422, ал.1 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването истинността (автентичността) на запис на заповед, издаден от Н. И. М. на 17.06.2010 г. в Г.Д..

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Н. И. М. от с.И., О.Д., обл.К., с ЕГН *, че дължи на ищеца П. Д. В. от Г.С., У.”П. В. № *, с ЕГН * сумата в размер на 25 800 лв. по запис на заповед, издаден на 17.06.2010 г. с падеж 25.06.2010 г., предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 158/03.08.2010 г. по ч.Г.д. № 273/2010 г. по описа на РС – М., ведно със законната лихва, считано от 03.08.2010 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски по ч.Г.д. № 273/2010 г. по описа на РС – М.

ОСЪЖДА Н. И. М. от с.И., О.Д., обл.К., с ЕГН * да заплати на П. Д. В. от Г.С., У.”П. В. № *, с ЕГН * направените по делото разноски в размер на 3 943 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: