ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260193
гр.
Добрич,05.03.2021г.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
гражданска колегия , в закрито съдебно заседание на пети март през 2020г. в следния състав :
Председател : ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
Членове : ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
като разгледа докладваното от съдията Жечка Маргенова
В.ГР.Д. №113 по описа за
2021 година, и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството иобразувано по въззивна жалба вх.№261207/22.01.2021г. на
П.М. К. с ЕГН ********** ***, действаща чрез процесуален представител –адв.Е.Т.-ДАК, срещу решение №260018/11.01.2021г. по гр.д.№1231/2020г.на ДРС, с което се ОТХВЪРЛЯТ предявените от нея срещу
„Водоснабдяване и канализация
Добрич „ АД град Добрич с ЕИК ********* искове на основание чл.
124 , ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
439 от ГПК за установяване ,че ищцата П.М. К. в качеството и на длъжник по
изпълнително дело
№20157390400363 на
ЧСИ С.С.с район на действие ДОС не дължи на ответника „Водоснабдяване
и канализация Добрич „ АД и
взискател по изпълнителното дело сумите по изпълнителен лист от 08.01.2015 г. ,издаден по ч. гр.д. № 3645/2014 г. по описа на
Добрички районен съд като погасени по
давност , както следва :
-2797.37 лева –стойност на консумирана
питейна вода за периода 31.01.2005 г.
-26.08.2014 г. ,ведно със законната лихва от 15.12.2014 г. до окончателното изплащане ;
-1767.89 лева –обезщетение за забава за периода
04.03.2005 г. – 15.12.2014 г. ;
-91.31 лева – разноски в производството по ч. гр.д. № 3645/2014 г. по описа на
Добрички районен съд .
При данни, че постановеното неизгодно за въззивника
решение му е съобщено на 19.12.2019г., въззивната жалба, депозирана на 23.12.2019г. се явява подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК,
от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване
на неизгодното за него първоинстанционно
решение, но не отговаря на изискванията на чл.261 т.4 от ГПК –
липсва приложен документ за внасяне на дължимата дължимата
държавна такса за въззивно обжалване в пълен размер.
Внасянето на сумата от 93.13лева, за което е приложен документ, не съставлява
изпълнение на задължението за държавна такса, дължима в по-голям размер по
следните съображения:
Принципно цената на иска за
парично вземане се определя от търсената сума - чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК. Когато
се цели да се установи недължимост на няколко
вземания е налице обективно кумулативно съединяване на искове по чл.439 от ГПК
относно всяко от вземанията/така определение №290 от 22.07.2020г. по
ч.гр.д.№1458/2020г.на ВКС, 4-то г.о.,
определение №106 от 27.03.2014г. по ч.гр.д.№930/2014г.на ВКС, 2-ро г.о.,
определение №433 от 18.10.2016г. по ч.т.д.№1651/2016г.на ВКС, 1-во т.о./.
В настоящия случай се
иска установяване недължимост
на самостоятелни парични задължения чрез принудително изпълнение, т.е. касае се
за обективно съединени искове с цена от 2797.37 лева, 1767.89 лева и 91.31
лева. Ако и ищецът да е посочил като цена сумата от 4 656.57лева/сбор от цената
на обективно съединените искове за главница, лихва и разноски/, дължимата
държавна такса от 4% се определя от
цената на всеки иск съгласно чл. 1 от ТДТКССГПК, а не от сбора от цената на
всички искове. Така за първия иск с цена 2797.37 лева се дължи държавна такса в
размер на 111.89лева, за втория с цена 1767.89 лева се дължи държавна такса в
размер на 70.72лева, за третия с цена 91.31 лева се дължи държавна такса в
размер на на минимума по чл. 1 от горната Тарифа от
50 лв. Следователно за първоинстанционното
производство дължимата държавна такса е в общ размер на 232.61лева. Внесената такава
в размер на 186.26лева е с 46.35лева по-малка от дължимата, но събирането и
следва да си извърши при изправянето на нередовността на исковата молба от въззивния съд в рамките на въззивното
производство. Предпоставка за допустимост на въззивното
обжалване обаче е внасянето по сметка на Добричкия окръжен съд на дължимата
държавна такса, която съобразно разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Тарифата въззивникът е в размер на половината от дължимата за първоинстанционното производство, т.е. в случая общо
116.30лева, или вззивникът, който обжалва решението в
цялост, следва да довнесе разлика от 93.13лева до 116.30лева равняваща се на
сумата от 23.17лева.
Горното налага прекратяване на
настоящото въззивно производство и връщане на делото
на първоинстанционния съд за администриране на
жалбата, тъй като съгласно чл.262, ал.1 от ГПК проверката дали жалбата отговаря
на изискванията на чл.262, т.1 и т.4 от ГПК се извършва от първоинстанционния
съд , респ. негова е компетентността по
отстраняване на констатираните нередовности на
въззивната жалба – събиране в пълен размер на
дължимата държавна такса за въззивно обжалване.
С гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№113/2021г. по описа
на ДОС и
ИЗПРАЩА на Добрички районен съд
за изпълнение задълженията му по чл.262, във вр. с
чл.261 т.4 от ГПК като предприеме
действия по отстраняване на констатираните нередовности
на жалбата- събиране в пълен размер на дължимата държавна такса за въззивно обжалване, съобразно мотивите на настоящото
определение, след което незабавно да изпрати жалбата на окръжния съд за
произнасяне по нея.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.