№ 238
гр. Плевен, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря Н. В. Д.
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20244400500274 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 224/28.02.2024г. на Пл.РС, постановено по гр. дело №
5907/2023 г. по описа на същия съд, са отхвърлени предявените искове от
„Агенция за социално подпомагане“, БУЛСТАТ ***, гр. София, 1051, ул.
„Триадица“ № 2, представлявана от Н. Р. Т. - Изпълнителен директор, чрез
пълномощника Т. Г. Д. - М. – Директор на Дирекция „Социално подпомагане“
- Плевен, против М. П. В., ЕГН ********** ,гр. П., обл. П., ул. „О.“ №*,
представлявана по делото от особен представител адв. Ч. Д. от Пл.АК ,с
правно основание чл.422 от ГПК за признаване за установено ответната
страна да дължи на ищеца сумите: 2479,50 лв. – главница, лихва в размер на
45,59 лв. за периода от 01.01.2021 г. до 05.08.2021 г., за които е издадена
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1575/2023 г. по описа
на Пл.РС, като неоснователни и недоказани.
Постъпила е въззивна жалба срещу горепосоченото решение от
Агенция за социално подпомагане – гр. София, чрез пълномощника – Т. Д. -
М. – Директор на ДСП – гр. Плевен, в която се изразява становище че
решението е недопустимо, а по съществото си е неправилно и необосновано.
Въззивникът счита за неправилно приетото от съда, че съжителстващото с М.
П. В. лице - Б. И. Й. не попада в кръга на лица, които са част от семейството,
съгласно § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на ППЗСП, като видно от Заповед № ЗСП/Д-
ЕН/513/11.05.2021 г. на Директора на ДСП - Плевен за изменение в размера
1
на отпусната помощ, същият е включен с процент към общия за определяне
на диференцирания минимален доход за семейството. М. В. и
съжителстващият с нея Б. Й. са подпомагани като семейство, същите се
декларирали неверни данни в заявление-декларация за отпускане на помощ
относно наличието на собственост на капитала на търговски дружества и са
били длъжни да уведомят писмено ДСП - Плевен за настъпилата промяна в
обстоятелствата, при които е отпусната месечната помощ по чл. 9 от ППЗСП
в едномесечен срок от настъпването им, съгласно чл. 15, ал. 1 ЗСП.Отпусната
помощ е недобросъвестно получена и подлежи на възстановяване в пълен
размер.
Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение на Пл.РС като
неправилно и необосновано. Претендира направените разноски.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от
въззиваемата М. П. В..
В открито съдебно заседание въззивникът Агенция за социално
подпомагане – гр. София, чрез процесуалния си представител юрк. С. С.
изразява становище, че първоинстанционното решение е недопустимо и моли
съда, да го отмени. Претендира направените разноски пред първата
инстанция, като не претендира разноски за настоящата инстанция.
В открито съдебно заседание, въззиваемата М. П. В. не се явява. Не се
явява и назначеният й особен представител адв. Ч. Д. от ПлАК.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е основателна.
Решението на Плевенски районен съд е допустимо,но същото е
неправилно и незаконосъобразно.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 1575/2023 г. по описа на Пл.РС е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1081/06.04.2023г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК,
като с определение №1809/24.04.2023г. е допусната поправка на ОФГ в
заповедта за изпълнение в частта относно присъдените разноски и
изпълнителен лист № 1142/25.04.2023 г., по силата на която длъжникът е
осъден да заплати на кредитора сумата от 2479,50 лв. – главница, лихва в
размер на 45,59 лв. за периода от 01.01.2021 г. до 05.08.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от 22.03.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 50,00 лв. за внесена държавна такса.
С разпореждане № 10226/13.09.2023 г., постановено по ч.гр.д. №
1575/2023 г. по описа на Пл.РС е указано на заявителя да предяви претенциите
си чрез подаване на искова молба по реда на чл.422 от ГПК и такава искова
молба е подадена в срок.
Предмет на разглеждане пред Пл.РС е предявен положителен
установителен иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 и чл.417 от ГПК
2
вр. чл.14а от ЗСП от „Агенция за социално подпомагане“ – гр. София за
признаване за установено, че М. П. В., ЕГН ********** дължи на „Агенция за
социално подпомагане“ – гр. София, БУЛСТАТ ***, сумата от 2479,50 лв. –
главница и лихва в размер на 45,59 лв. за периода от 01.01.2021 г. до
05.08.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 22.03.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането.
За да отхвърли предявеният иск от „Агенция за социално подпомагане“
– гр. София, първоинстанционният съд е приел, че съгласно §1 ал.1 т.2 от ДР
на ППЗСП, "семейството" включва съпрузите, ненавършилите пълнолетие
деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до
придобиване на средно образование, но не по-късно от 20-годишна възраст
/родени, припознати, осиновени, доведени, заварени, с изключение на
сключилите брак/, като според съда, разпоредбата на чл.10 ал.1 т.2 касае
„лицата“ или „семействата“ и в този смисъл, посоченият в подаденото
Заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-ЕН/513/29.01.2021 г. за отпускане на
месечна помощ за допълване доходите по чл. 9 от ППЗСП като съжителстващ
на семейни начала с М. П. В. - Б. И. Й. не попада в кръга лица, които са от
семейството на въззиваемата М. П. В., поради което е приел издадената
Заповед от 05.08.2021 г. за незаконосъобразна.
Тези изводи на първоинстанционния съд не се споделят от настоящата
инстанция.
Видно от представените пред Пл.РС писмени доказателства е, че
въззиваемата М. П. В. е подала Заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-
ЕН/513/29.01.2021 г. за отпускане на месечна помощ за допълване доходите
по чл. 9 от ППЗСП, като със заповед № ЗСП/Д-ЕН/513/05.02.2021 г. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Плевен е отпусната
помощ в размер от 396,00 лв., считано от месец януари 2021 г. и в
заявлението лицето е посочило, че съжителства на семейни начала с Б. И. Й..
Със заповед № ЗСП/Д-ЕН/513/11.05.2021 г. на Директора на ДСП -
Плевен е изменен размера на помощта на 430,50 лв., поради наличие на
шестмесечна регистрация на Б. И. Й. в Дирекция „Бюро по труда“ и
навършване на тригодишна възраст на детето на въззиваемата М. П. В. - М.,
считано от 01.04.2021 г.
Въззиваемата е подала Заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-
ЕН/1244/05.07.2021 г. за отпускане на целева помощ за отопление по реда на
Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за отоплителен сезон 2021/2022 г., като е
декларирала отново, че съжителства с лицето Б. И. Й. на семейни начала. Във
връзка с това заявление-декларация е направена справка в среда за
междурегистров обмен на данни Regix – Агенция по вписванията /Търговски
регистър/ по физическо лице за участие в търговски дружества, като е
установено, че съжителстващият с въззиваемата – Б. И. Й. има участие в шест
търговски дружества, които са действащи.
3
На основание чл.14а ал.1 и ал.2 от ЗСП е издадена Заповед № 1506-
РД01-0463/21.07.2021 г. на Директора на ДСП-Плевен за извършване на
проверка за установяване на недобросъвестно получени социални помощи и
за съставяне на констативен протокол за резултатите от извършената
проверка. Издаден е Констативен протокол от 29.07.2021 г., от който се
установява, че въззиваемата М. П. В. и нейният съжител Б. И. Й. са
декларирали неверни данни в Заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-
ЕН/513/29.01.2021 г. относно участието на Б. И. Й. в две търговски дружества
- „Каломи“ ЕООД и „ДМТСтрой“ ЕООД, който е управител и собственик на
техния капитал към момента на подаване на заявлението-декларация. В
останалите посочени в Констативния протокол дружества – „Нико-14“ ЕООД,
„Вероника 92“ ЕООД, „Нипасстрой-9“ ЕООД и „Скема“ ЕООД, Б. И. Й. е
придобил участие впоследствие, също като техен управител и собственик на
капитала.
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 ППЗСП месечната помощ се отпуска, ако
лицата или семействата отговарят на условието да не са регистрирани като
еднолични търговци и да не собственици на капитала на търговско дружество.
Видно от подаденото Заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-
ЕН/513/29.01.2021 г. за отпускане на месечна помощ за допълване доходите
по чл. 9 от ППЗСП, въззиваемата М. П. В. е декларирала съжителство на
семейни начала с Б. И. Й.. В същото Заявление–декларация е отразено, че Б.
И. Й. е безработен, а в т.XI „Регистрация като ЕТ, собственик на капитала на
търговско дружество“, лицето не декларира такива обстоятелства. Видно,
обаче, от Констативен протокол от 29.07.2021 г., към датата на подаване на
посоченото Заявление-декларация, Б. И. Й. има участие в две търговски
дружества, т.е. в Заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-ЕН/513/29.01.2021 г. за
отпускане на месечна помощ за допълване доходите по чл. 9 от ППЗСП от
въззиваемата М. П. В. е подадена грешна информация.
В подадено Заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-ЕН/1244/05.07.2021 г.
за отпускане на целева помощ за отопление по реда на Наредба № РД-07-
5/16.05.2008 г. за отоплителен сезон 2021/2022 г., въззиваемата М. П. В. е
декларирала отново, че живее с лицето Б. И. Й., че същият е безработен, а в
т.XI „Регистрация като ЕТ, собственик на капитала на търговско дружество“,
отново лицето не декларира такива обстоятелства. Във връзка с посоченото
заявление-декларация е извършена проверка и изготвен Констативен
протокол от 29.07.2021 г., в който е установено, че съжителстващият с
въззиваемата – Б. И. Й. има участие в шест търговски дружества, които са
действащи. В същия Констативен протокол е отразено, че М. П. В. и Б. И. Й.
не са декларирали тази промяна в обстоятелствата, при които е отпусната
месечната социална помощ по чл.9 от ППЗСП. Във връзка с това е издадена
Заповед № ЗСП/Д-ЕН/513/02.08.2021 г., с която е прекратена месечната
помощ за допълване доходите по чл.9 от ППЗСП на М. П. В.. Издадена е и
Заповед № Д-ЕН-ВС-37/05.08.2021 г. за възстановяване на недобросъвестно
4
получена социална помощ в размер на 2525,09 лв., от които главница в размер
на 2479,50 лв. и лихва в размер на 45,59 лв. за периода от 01.01.2021 г. до
05.08.2021 г.
Получената от М. П. В. месечната помощ за допълване доходите по чл.9
от ППЗСП е в размер общо на 2479,50 лв., както следва: месец януари 2021 г.
– 396,00 лв., месец февруари 2021 г. – 396,00 лв., месец март 2021 г. – 396,00
лв., месец април 2021 г. – 430,50 лв., месец май 2021 г. – 430,50 лв., месец юни
2021 г. – 430,50 лв.
С оглед изложеното окръжният съд намира, че е налице подадена
грешна информация в Заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-
ЕН/513/29.01.2021 г. за отпускане на месечна помощ за допълване доходите
по чл. 9 от ППЗСП, в което не е декларирано обстоятелството, че лицето Б. И.
Й., с което М. П. В. съжителства на семейни начала е собственик в две
търговски дружества към момента на подаване на декларацията, както и не е
уведомена ДСП – Плевен, че впоследствие Б. И. Й. е придобил участие, като
управител и собственик на капитала в още четири дружества. Съгласно чл.15,
ал. 1 от ЗСП, М. П. В. и Б. И. Й. са били длъжни да уведомят писмено
Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен за настъпилата промяна в
обстоятелствата, при които е отпусната месечната помощ по чл. 9 от ППЗСП
в едномесечен срок от настъпването им.
Окръжният съд намира за неправилен извода на Пл.РС, че издадената
Заповед от 05.08.2021 г. е незаконосъобразна, тъй като съжителстващият на
семейни начала с въззиваемата – Б. И. Й. не попада в кръга лица, които са от
семейството на М. П. В., като посочва, че съгласно §1 ал.1 т.2 от ДР на
ППЗСП по смисъла на Правилника "семейството" включва съпрузите,
ненавършилите пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако
продължават да учат, до придобиване на средно образование, но не по-късно
от 20-годишна възраст (родени, припознати, осиновени, доведени, заварени, с
изключение на сключилите брак).
Съобразно §.1, ал.2 ДР на ППЗСП съжителстващите на семейни начала
лица се подпомагат като семейство. За да е налице съжителство /било то на
семейни начала или не/ по смисъла на ЗСП, е необходимо да са установени
кумулативно няколко предпоставки за "съжителстващи лица" по смисъла на §
1, т. 2 ДР ЗСП - лицата да живеят съвместно, да обитават едно и също
жилище, и да са регистрирани на един адрес. Видно от подаденото Заявление-
декларация с вх. № ЗСП/Д-ЕН/513/29.01.2021 г., въззиваемата М. П. В. е
декларирала съжителство на семейни начала с Б. И. Й., като посоченият
настоящ адрес и на двамата е гр. П., ул. „О.“ №*. Освен това, посоченото
заявление-декларация е подписано от въззиваемата М. П. В. като
„декларатор“ и от Б. И. Й. като „лице, съжителстващо на семейни начала“.
Съгласно чл.2 ал.3 от ЗСП право на социални помощи имат българските
граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни,
възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез
5
труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с
помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица
да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. В случая
се касае за месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП, т.е. обстоятелствата,
които са от значение за отпускането й са посочени в тази разпоредба. Според
чл.9 ал.1 от ППЗСП право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто
доход за предходния месец е по-нисък от определен показател -
диференциран минимален доход. За определяне на диференцирания
минимален доход в чл.9 ал.3 от ППЗСП са въведени критерии, сред които:
възрастта, здравословното състояние, семейното положение на лицето,
наличието или не на съжителстващи с него лица и др. В чл.10 от ППЗСП са
регламентирани допълнителни условия за отпускане на месечната помощ,
сред които е условието да не осъществяват дейност като еднолични търговци
и да нямат участие в капитала на търговско дружество, които могат да служат
като източник на доходи. От изложеното е видно, че семейното положение на
кандидата и условието да не осъществяват дейност като еднолични търговци
и да нямат участие в капитала на търговско дружество, са обстоятелства,
които са от значение за отпускането на месечната социална помощ.
Съжителството с друго лице е от значение за възникване на правото на
социално подпомагане, доколкото в чл.9 ал.3 вр. ал.1 от ППЗСП това
обстоятелство е посочено сред относимите такива за определяне на
приложимия процент от гарантирания минимален доход, с който следва да се
съпоставят доходите им.
В случая, съдът счита, че е налице недобросъвестност на въззиваемата,
с оглед разпоредбата на чл.14а от ЗСП, изразяваща се в невярно деклариране
на факти, които имат правно значение, тъй като водят до неправомерно
получаване на парични средства. Не е спазена и разпоредбата на чл.15, ал. 1
от ЗСП, съгласно която М. П. В. и Б. И. Й. са били длъжни да уведомят
писмено Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен за настъпилата
промяна в обстоятелствата, при които е отпусната месечната помощ по чл. 9
от ППЗСП в едномесечен срок от настъпването им. В чл.10 ал.1 т.2 от ППЗСП
се съдържа едно от кумулативно изискуемите правоизключващи основания за
отпускане на месечна социално помощ за допълване на доходите по чл.9 от
ППЗСП, което е свързано с условието лицата или семействата, претендиращи
помощта да не са регистрирани като еднолични търговци и да не са
собственици на капитала на търговско дружество.
Следва да се отбележи, че чл.10 ал.1 т.2 от ППЗСП в сегашната си
редакция /изм. ДВ, бр. 44 от 2023 г., в сила от 01.06.2023 г./ предвижда като
допълнително условие, лицата или семействата да не осъществяват дейност
като еднолични търговци и да нямат участие в капитала на търговско
дружество. Към момента на подаване на Заявление-декларация с вх. №
ЗСП/Д-ЕН/513/29.01.2021 г. от въззиваемата М. П. В. и издаване на
заповедите за отпускане на месечна социална помощ за допълване на
доходите по чл.9 от ППЗСП, обаче, е била действаща разпоредбата на чл.10
6
ал.1 т.2 от ППЗСП в редакцията й преди изменението от 01.06.2023 г.,
съгласно която социалната помощ се отпуска, ако лицата или семействата
отговарят и на допълнителното условие да не са регистрирани като еднолични
търговци и да не са собственици на капитала на търговско дружество, като е
прието, че второто изискване касае и собствениците на дялове в капитала на
търговски дружества. В този смисъл, в редакцията на чл.10 ал.1 т.2 от
ППЗСП, преди изменението от 01.06.2023 г., законодателят не е разширил
обхвата на това условие с основания, свързани с функционирането или не на
търговското дружество. Като правоизключващо основание той е приел за
достатъчен факта на самото съществуване на подобна търговска регистрация,
т.е. като правоизключващо получаването на социална помощ обстоятелство е
въведено единствено формалното наличие на регистрация, а не
действителното извършване на търговска дейност, каквото е изискването на
сега действащата разпоредба на чл.10 ал.1 т.2 от ППЗСП.
При това положение съдът намира, че изплатената месечна помощ по
чл.9 ППЗСП в размер на 2479,50 лв. за периода от месец януари 2021 г. до
месец юни 2021 г. следва да бъде на възстановена на „Агенция за социално
подпомагане“ – гр. София.
Предвид изложеното обжалваното решение на Пл.РС като неправилно
следва да бъде отменено, като по съществото на спора следва да бъде
признато за установено, че М. П. В., ЕГН **********, гр. П., ул. „О.“ №*
,дължи на „Агенция за социално подпомагане“, БУЛСТАТ ***,гр.София,
1051, ул. „Триадица“ № 2, представлявана от Н. Р. Т. - Изпълнителен
директор, сумата от 2525,09 лв., от които: главница в размер на 2479,50 лв. и
лихва в размер на 45,59 лв. за периода от 01.01.2021 г. до 05.08.2021 г.,ведно
със законната лихва,считано от 22.03.2023г./датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК/ до окончателното изплащане на вземането, за
които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
1575/2023 г. по описа на Пл.РС.
При този изход на делото следва да бъде осъдена въззиваемата М. П. В.,
ЕГН **********, гр. П., да заплати на „Агенция за социално подпомагане“,
гр. София, направените деловодни разноски, както следва: в заповедното
производство – в размер на 50,00 лв. държавна такса и в
първоинстанционното производство – в размер на 548,00 лв. възнаграждение
за особен представител.
Въззивникът не претендира разноски пред настоящата инстанция.
Водим от горното, съдът
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.271 ал.1 от ГПК решение №
224/28.02.2024 г., постановено по гр. дело № 5907/2023 г. по описа на
Плевенски районен съд, като вместо него, ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422 от ГПК вр.чл.417 от
ГПК по отношение на М. П. В., ЕГН **********, гр. П., ул. „О.“ №*
съществуването на вземане на „АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ“, БУЛСТАТ ***, гр. София, 1051, ул. „Триадица“ № 2,
представлявана от Н. Р. Т. - Изпълнителен директор спрямо М. П. В., в размер
на 2525,09 лв. от които: главница в размер на 2479,50 лв. и лихва в размер на
45,59 лв. за периода от 01.01.2021 г. до 05.08.2021г.,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от 22.03.2023г. до окончателното изплащане на
вземането, за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 1575/2023 г. по описа на Пл.РС.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК М. П. В., ЕГН **********,гр.
П., ,ул.„О.“ №* ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ“, БУЛСТАТ***,гр.София, деловодни разноски общо в
размер на 598,00 лв., от които: в заповедното производство – в размер на
50,00 лв. държавна такса и в първоинстанционното производство – в размер
на 548,00 лв. възнаграждение за особен представител.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8