№ 1334
гр. Плевен, 15.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря Галя Р. Николова
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20254430100490 по описа за 2025 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази
следното:
Иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че с ответника сключил договор за потребителски
кредит № ********* за сумата от 800.00 лева. В договора било посочено, че
ще се ползва услугата Динамично плащане, за което се дължала сума в размер
на 219.20 лева или 28 % от размера на главницата. Заплащането на
допълнителната такса Динамично плащане било включено към месечните
погасителни вноски. Счита, че клаузата по чл. 9 ал. 2, с която било договорено
допълнително плащане към кредитора била неравноправна, следователно и
нищожна, на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на
потребителите, тъй като задължавала потребителя да заплати сума в размер на
28 % за услуга, която не била извършена. Твърди, че тази клауза не била
индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП, тъй като фигурирала в
Общите условия към договор за потребителски кредит, публикувани на
интернет страницата на „Би енд джи кредит“. Сочи се също, че клаузата на чл.
9 ал. 2 от Договора била нищожна и поради противоречие с добрите нрави.
Договореното заплащане на суми и такси водело до оскъпяване на кредита, за
което не се предоставяла каквато и да била услуга, а се целяла допълнителна
1
печалба. Сочи се, че съгласно чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския
кредит, кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, поради което
уговорената услуга пряко противоречала на императивните разпоредби на
ЗПК. Целта на таксите и комисионните по смисъла на чл.10а, ал. 1 ЗПК била
да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне па
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но
различни от основната услуга по предоставяне на кредит. Сочи се още, че
горепосоченото възнаграждение представлявало печалба на кредитора и с
уговарянето му се заобикаляло императивното изискване, установено в
разпоредбата на чл. 19, ал 4 ЗПК, според което годишният процент на
разходите не можел да бъде по-висок от размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление
на Министерския съвет на Република България, което означавало, че лихвите и
разходите по кредита не можело да надхвърлят 50% от взетата сума. Клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4 били нищожни на основание чл.
19, ал. 5 ЗПК В случая горепосоченото ограничение било превишено.
Следователно клаузата на чл. 9, ал. 1, начисляваща допълнително
възнаграждение за кредитора била нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД. Навеждат се също и доводи, че посочената клауза от процесния
договор била нищожна и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, поради
нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, като накърняваща и добрите
нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП, поради неравноправност.
Моли се съда да постанови решение, с което да се прогласи нищожността на
клаузата на чл. 9 ал. 2 от процесния Договор, предвиждаща заплащане на
услуга Динамично плащане в размер на 219.20 лева.
Ответникът оспорва исковата претенция като неоснователна и се моли
същата да бъде отхвърлена, позовавайки се на доброволност при
договарянето, посочва, че не е следвало този разход да се включва в ГПР и не
отговаря не дефиницията за общ разход по кредита.
Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по
делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа и правна
страна следното: От представения препис на Договор за кредит с номер ***,
подписан между ответника „Би енд джи кредит“ ООД, в качеството на
кредитор, и ищеца Х. П. М., в качеството на кредитополучател, се установява,
2
че по силата на обективираното в това съглашение, кредиторът е предоставил
на кредитополучателя кредит в размер на 800лв. Според отразеното в чл.1,
ал.1, за сключването му страните са използвали Средства за комуникация от
разстояние. В договора изрично е отразено, че с подписването му
кредитополучателят декларира, че му е била предоставена необходимата
преддоговорна информация и е запознат с приложимите Общи условия (чл. 1,
ал.2 и ал.3). Страните са приели връщането на кредита да се извърши на пет
погасителни вноски с падеж 20-то число на месеца и считано от 20.01.2022г.
до 20.05.2022г., съгласно погасителния план неразделна част от съглашението.
Лихвения процент по заема е в размер на 27,58%, ГПР е определен на 31,85%.
Общата стойност на плащанията е посочена на 856лв., като при главница от
800лв., възнаградителната лихва се изчислява на 56лв. л.8 от договора сочи, че
правата и задълженията на кредитополучателя са били подробно описани в
раздел V от Общите условия.
Установява се от уговорката в чл.9, ал.2, че кредитополучателят изрично
е заявил желание да ползва Динамично плащане по своя кредит при условията
на т.7.4. от раздел V от Общите условия, като паричната сума за Динамично
плащане на искането за кредит е в размер на 219.20лв. и е дължима на равни
части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една
погасителна вноска от погасителния план, заложен в договора. Видно е, че
сумите за посочената услуга са били предвидени за плащане към всяка
месечна вноска и общо плащанията от кредитополучателя за срока на
договора са били определени на 1 216лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съдът намира, че от обсъдените доказателства се установи възникнало
между страните правоотношение по силата на сключен между тях договор за
паричен заем от разстояние по реда на ЗПФУР, където е предвидена
възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние. Както се
установява от обсъдения договор между страните, според обективираното в
чл.9, ал.2 от договора, кредитополучателят изрично е заявил желание за бързо
разглеждане на искането му за кредит при условията на т.7.4. от раздел V от
Общите условия, като паричната сума за бързото разглеждане на искането за
кредит е в размер на 219.20лв. и е дължима на равни части през периода на
кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от
3
погасителния план, заложен в договора. За да е нищожна като неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена
индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави на чл. 143
ЗЗП, като същевременно не попада в някое от изключенията на чл. 144 от ЗЗП.
С оглед на това, че не са представени от ответника Общите условия и
други доказателства относно характеристиката на услугата динамично
плащане, по никакъв начин не може да се направи извод дали потребителят е
получил необходимата информация, за да прецени дали за него е
икономически оправдано да се ползва от предвидената в чл.9, ал.2 от договора
услуга. В същото време таксата за нея е над 1/4 от размера на получения креди
и е четири пъти възнаграждението на кредитора за предоставения кредит,
което е определено на 56.00лв.
От друга страна, съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит, а според ал. 2 на същата разпоредба не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. В случая предвиденото възнаграждение за
динамично плащане е свързано с процедурата по управление на кредита,
респективно клаузата, която предвижда дължимостта му, влиза в колизия с
повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Законът допуска събиране
на такси и комисиони, които касаят само допълнителни услуги по договора, но
не и такива, които касаят действия по неговото пряко изпълнение. След като е
предвидено, че тази такса се дължи при сключване на договора, ведно с
вноските по погасителния план, то следователно тя не се изисква от всички
потребители, а само от тези, на които е отпуснат кредит и същата се явява
такса, свързана с управлението на кредита, а не е такава за отделна,
допълнителна услуга по вече сключен договор за кредит. В този смисъл
уговорката противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Освен гореизложеното, с
тази такса кредиторът се домогва да набави допълнителни плащания извън
предвидените в закона. Не се установява конкретна услуга, която да е
предоставена срещу дължимостта на посочената сума, още повече, че не е
установена разликата между обикновеното и динамично плащане на кредита.
Клаузата също така е формулирана неясно и в противоречие с повелителната
разпоредба на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, съгласно която видът, размерът и действието,
за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит. От съдържанието на
4
договора за кредит не става ясно как тази допълнителна услуга е
остойностена, как е определена нейната цена, по каква методика е формирана
цената за ползването й и какви конкретни действия от страна на заемодателя
се включват в тази услуга.
Предвид горното, съдът намира, че така предвидената клауза
противоречи на добрите нрави, както и с нея се цели неоснователно
обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена
конкретна услуга. Тази такса, представлява и скрит разход по договора за
кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и
усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на
чл.19, ал.4 от ЗПК и поради горното, съдът намира, че тази клауза е нищожна.
С оглед изложеното, предявеният иск се явява основателен и следва да бъде
уважен, като бъде прогласена за нищожна клаузата на чл.9 ал. 2 от процесния
договор, предвиждаща динамично плащане по кредита.
По въпроса за разноските:
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 66.68 лева -
държавна такса и заплатени такси и услуги, и 2 000лв. адвокатско
възнаграждение, за реално плащане на което са представени доказателства и
липсва възражение за прекомерност от ответника.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата на чл.9, ал. 2 от Договор за кредит №
***, сключен между „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК *** - кредитор, и Х. П.
М. с ЕГН ********** - кредитополучател, регламентираща заплащането на
сума за Динамично плащане по кредита, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във
вр. с чл. 10а, чл. 22, чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК „Би Енд Джи Кредит“ ООД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на Х. П. М.
с ЕГН ********** от ***, сумата от 2 .66.68 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5
6