№ 13864
гр. София, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110139229 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от С. Н. Ц. срещу „Застрахователно
дружество Е.“ АД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че вследствие на ПТП, настъпило на 18.04.2022 г., виновно
причинено от водач на лек автомобил „Фоксваген“, „Пасат“, рег. № СА **** НТ, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, са причинени имуществени
вреди на управлявания от ищеца лек автомобил „Тойота“, с рег. № СА **** ТА.
Твърди, че е предявил извънсъдебно пред ответника претенция за заплащане на
обезщетение за претърпените имуществени вреди, като ответникът е заплатил сумата
от 1280,86 лв. Счита, че така изплатеното обезщетение не покрива действителните
вреди. Претендира от ответника заплащането на сумата от 2713,57 лв. (след допуснато
изменение на иска чрез увеличение на размера му), представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди, възлизаща на разликата между действителния
размер на вредите и доброволно платената сума, ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда - 21.07.2022 г. до окончателното
плащане, както и лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди в размер
на 71,35 лв. (след допуснато изменение на иска чрез увеличение на размера му) за
периода от 19.04.2022 г. до 20.07.2022 г.
Ответникът не оспорва механизма на процесното ПТП и наличието на
противоправно поведение от страна на водача на лек автомобил „Фолксваген“,
„Пасат“, рег. № СА **** НТ, както и наличието на пряка причинно – следствена връзка
между твърдените от ищеца вреди и процесното ПТП. Оспорва като завишен размера
1
на претендираното обезщетение за имуществени вреди. Счита, че с изплащане на
сумата от 1280,86 лв. изцяло е погасил задължението си към ищеца по отношение на
претендираните имуществени вреди. Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
В доклада по делото като неоспорени от ответника и ненуждаещи се от
доказване на основание чл. 153 ГПК са отделени следните обстоятелства: наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключена между ответното дружество и водача на лек автомобил
„Фолксваген“, „Пасат“, рег. № СА **** НТ, валидна към датата на застрахователното
събитие, изплащане от ответника в полза на ищцата застрахователно обезщетение в
размер на 1280,86 лв. на 16.05.2022 г.
Не се оспорва от ответника, а и се потвърждава от съвкупната преценка на
приложените по делото писмени доказателства – протокол за оглед от 19.04.2022 г. (л.
8) и уведомление във връзка с жалба с изх. Рег. № РК-014-11467/4/27.06.2022 г., в което
се сочи, че същото е изготвено относно застрахователна претенция №
**********/19.04.2022 г., по несъмнен начин се установява, че датата на уведомяване
на застрахователя по гражданска отговорност от увреденото лице за настъпилото
събитие чрез отправяне на извънсъдебна покана е 19.04.2022 г.
За установява на стойността на причинените от процесното събитие вреди по
делото е изслушано заключение по съдебно-автотехническа експертиза. От същата се
установява, че всички описани щети са в причинна връзка с процесното събитие.
Стойността за възстановяване на лек автомобил „Тойота Аурис“ с рег. № СА **** ТА,
изчислена на база средни пазарни цени на алтернативни резервни части и средни
пазарни цени на труда към датата на ПТП, възлиза на сумата от 3994,43 лв., а
действителната (средна пазарна) стойност на процесния лек автомобил, определена
към дата на настъпване на застрахователното събитие, е 7648 лв. Стойността,
необходима за възстановяване на автомобила, изчислена на база средни пазарни цени
на алтернативни резервни части и средни пазарни цени на труда от доверени сервизи
различни от официалния за марката към дата на ПТП е 3886,67 лв., а тази, изчислена на
база цени на оригинални резервни части с приложен коефициент К = 0,4 и труд по
експертна оценка, съгласно Методиката към Наредба № 24 от 2006 г. към дата на ПТП,
е 2006 лв. Съдът възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени
(фактически) изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно,
като вещото лице е изследвало пълно и задълбочено представените по делото
доказателства и е отговорило в пълнота на поставените задачи.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
2
страна следното:
Допустимостта на настоящото исково производство се обуславя освен от
наличието на общите процесуални предпоставки, още и от специалната такава,
предвидена изрично в императивната норма на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно – проведено
рекламационно производство, в което по извънсъдебен ред увреденият предявя
претенцията си за доброволно уреждане на отношенията със застрахователя и
изтичане на тримесечен срок от искането, в който ответникът не е извършил плащане
или е предложил такова в по-нисък размер, с който ищецът не е съгласен. За наличието
на тази процесуална предпоставка съдът следи служебно.
Установяването на специалната процесуална предпоставка следва от
представените и неоспорени писмени доказателства, липсата на твърдения и
доказателства за плащането на обезщетението в пълен размер и при съобразяване от
настоящата инстанция, че предвиденият от законодателя в чл. 498, ал. 3 КЗ, вр. чл. 496,
ал. 1 КЗ тримесечен срок с начална дата в конкретния случай 19.04.2022 г. е изтекъл
към момента на депозиране на исковата молба, по която е образувано делото. Плащане
от ответника на сумата от 2713,57 лв. не се твърди и доказва.
Горните изводи обуславят допустимостта на исковото производство, което
налага разглеждането на исковите претенции по същество.
Основателността на предявения пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя по „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата за заплащане
на имуществени вреди с правно основание чл. 432 КЗ се обуславя от кумулативното
наличие на следните обстоятелства: 1) противоправно и виновно поведение на лице, с
което ответникът се намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с
което са настъпили вреди и установяване на техния размер (деликт); 2) наличие на
валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на
вредата и ответното застрахователно дружество. Съобразно разпоредбата на чл. 154
ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно
доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е
установяване погасяването на претендираното вземане и оборване на презумпцията по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата.
Предвид извършеното от ответника частично погасяване на регресното вземане
съдът приема, че е налице извънсъдебно признание на всички елементи от фактическия
състав на съдебно предявеното вземане за главница, с изключение на действителния
размер на щетите, надхвърлящи размера на частичното погасяване.
Ето защо, по така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже каква е
действителната стойност на вредите, настъпили в причинна връзка с процесното ПТП,
надхвърлящи размера на извършеното от ответника частично погасяване.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
Спорните въпроси между страните по делото касаят определяне на размера на
понесените вреди.
Размерът на дължимото от застрахователя по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ обезщетение се определя от реално
причинените от делинквента вреди, но не повече от договорената застрахователна
сума.
Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499 КЗ, предполага
обезщетението да поставя увредения в имущественото състояние, в което той е се е
намирал преди увреждането. Затова критерий за остойностяване на вредите е
действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, доколкото в договора не е предвидено друго – чл. 386,
ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля максимално уговорената
застрахователна сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност
на увреденото имущество (при пълна повреда), определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането, т.е. цената, за която може да се купи имущество от същия
3
вид и качество като застрахованото, респ. възстановителната му стойност (при
частична повреда), т.е. тази необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други –
чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в този смисъл и трайната съдебна практика постановена по
аналогична нормативна уредба – например решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. №
667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на
ВКС ТК, I т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II
т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение №
22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 167/11.05.2016 г. по
т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).
Във връзка с индивидуализиране размера на обезщетението по законова
делегация на чл. 499, ал. 2 КЗ е предвидено създаването на Наредба, в която да се
определи методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства (Методиката). Същата се прилага като указание за
изчисляване на размера на щетата на МПС в случаите, когато обезщетението се
определя от застрахователя, на когото не са представени доказателства (фактури) за
извършен ремонт в сервиз и застрахователното обезщетение се определя по експертна
оценка. Константна е практиката на съдилищата, в това число на касационната
инстанция, че Методиката към наредбата, приета от КФН, не дерогира приложението
на разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя да плати
обезщетение обхващащо действителната стойност на причинената вреда (в този
смисъл са решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., решение
№ 109 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I т. о., решение №
153/22.12.2011 г. по т. д. № 896/2010 г.; решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т.
д. № 1069/2010 г., II т. о., решение № 165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012
г., II т. о. и др. постановени при действие на Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на КФН и
актуални и понастоящем). Поради това за съда не съществува задължение да
проверява дали определеното от вещо лице обезщетение не надхвърля тези вреди.
Поради това при определяне на дължимото обезщетение съдът следва да
съобрази заключението на вещото лице в частта, в която е определена стойността на
действителните вреди, изчислени на база средни пазарни цени. Същата според
експерти възлиза на сумата от 3994,43 лв. Съдът намира, че при определяне на
дължимото обезщетение следва да се вземе предвид именно така посочената стойност,
а не тази, изчислена на база средни пазарни цени на труда от доверени сервизи
различни от официалния за марката, доколкото така изчислената цена не отразява
адекватния стойностен еквивалент на вредите към датата на процесното ПТП, тъй като
при изчисляването й са съобразени цените само от ограничен сегмент от пазара. От
друга страна посочената от вещото лице стойност на база средни пазарни цени
предполага съобразяване на цените на двата вида икономически субекти, поради което
именно тази стойност съдът приема като обективен критерий за действително
причинените вреди. От така определената стойност следва да се приспадне заплатената
извънсъдебно част от обезщетението в размер на 1280,86 лв. Дължимият остатък,
възлизащ на сумата от 2713,57 лв., следва да бъде заплатен от ответника. Ето защо
искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ следва да бъде уважен изцяло за сумата от
2713,57 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди,
нанесени на лек автомобил „Тойота“, с рег. № СА **** ТА вследствие на ПТП от
18.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата
молба в съда - 21.07.2022 г. до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен
дълг и изпадане на ответника в забава. При доказване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже плащане на претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 КЗ в застрахователното обезщетение
4
се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане
пред увреденото лице при условията на чл.429, ал.3 КЗ. При действието на КЗ /в сила
от 01.01.2016г./ функционално обусловената от отговорността на делинквента
отговорност на неговия застраховател по отношение на лихвите е лимитирана освен до
размера на застрахователната суми, също и в темпорално отношение, като началният
момент, от който същата е дължима, е този на по-ранната от следните дати: датата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования на осн. чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или от
датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане
на застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване на застрахователното
събитие. Началният момент на дължимото обезщетение за забава от застрахователя е
свързано с придаването на отправена писмена застрахователна претенция спрямо
застрахователя по реда на чл.380 КЗ значение на абсолютна процесуална предпоставка
за допустимост на производството по иска по чл. 432, ал. 1 КЗ. След изтичане на срока
по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от
застрахователя, последният дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава. (в този смисъл например Решение №
128 от 04.02.2020 г. по гр.д. № 2466 от 2018 г. по описа на ВКС, ТК, I отд.). Доколкото
в настоящия случай по делото има данни за отправена претенция за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди на 19.04.2022 г., то ответникът е изпаднал в
забава, като съобразно заявеното следва да се присъди законната лихва от тази дата,
като от тази дата застрахователят дължи лихва на основание чл. 429, ал. 3, вр. ал. 2, т. 2
КЗ, вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ.
Предвид основателността на иска за главница и с оглед гореизложените
съображения за момента, в който застрахователят изпада в забава, то искът за
претендираното обезщетение за забава се явява доказан по основание за релевирания
период от 19.04.2022 г. до 20.07.2022 г. С помощта на общодостъпен калкулатор съдът
изчисли размера на лихвата, като същата възлиза на сумата от 70,11 лв., като до този
размер искът следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от
71,35 лв. искът подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По разноските:
Право на разноски при този изход на спора имат и двете страни.
Ищецът претендира и доказва сторени разноски в общ размер 1211,40 лева, от
които 111,40 лв. държавна такса, 200 лв. депозит за САТЕ и 900 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца, което съдът
5
намира за основателно, доколкото от една страна минималният размер, изчислен
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения предявената претенция възлиза на сумата от 578,50 лв.
без ДДС или 694,19 лв. с ДДС, а от друга страна делото не се отличава с фактическа и
правна сложност. Ето защо при изчисляване на дължимите в полза на ищеца разноски
следва да бъде взета предвид сумата от 700 лв. за платено адвокатско възнаграждение,
до който размер съдът намира, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно.
Съразмерно уважената част от претенцията и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1010,95 лв.
Ответникът е претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение и за
заплатен от него депозит по САТЕ, които общо възлизат на сумата от 300 лв.
Съразмерно на отхвърлената част от иска и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 0,13 лв.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Е.“ АД, ЕИК ********* да заплати на С.
Н. Ц., ЕГН ********** на основание чл. 432 КЗ сумата от 2713,57 лв., представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди, нанесени на лек автомобил
„Тойота“, с рег. № СА **** ТА вследствие на ПТП от 18.04.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 21.07.2022
г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Е.“ АД, ЕИК ********* да заплати на С.
Н. Ц., ЕГН ********** на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 70,11 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 19.04.2022 г. до 20.07.2022 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 71,35 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Застрахователно дружество Е.“ АД,
ЕИК ********* да заплати на С. Н. Ц., ЕГН ********** сумата 1010,95 лв.,
представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. Н. Ц., ЕГН ********** да заплати
на „Застрахователно дружество Е.“ АД, ЕИК ********* сумата 0,13 лв.,
представляваща разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6