Р Е Ш Е Н И Е
№ ___/22.01.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на десети ноември през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при участието на съдебен секретар Анастасия Митева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 181/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба
на К.И.К., ЕГН **********, с адрес ***, против наказателно постановление (НП) №
20-0283-000235/10.09.2020 г. на Началника на РУ гр. Каварна при ОД на МВР гр.
Добрич, с което на жалбоподателя
на основание чл. 53 от ЗАНН са наложени административни наказания „глоба” в
размер на 500 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6
месеца по чл. 174, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
С подадената жалба се иска от
съда да отмени изцяло наказателното постановление, като неправилно и
незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и
процесуалноправните норми и правила. В жалбата се излагат доводи относно допуснати съществени нарушения на
процесуалния и материалния закон, довели до опорочаване на производството по
налагане на административно наказание.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
пледира за отмяна на НП, поради допуснато съществено процесуално нарушение по
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Въззиваемата страна редовно призована, не ангажира
становище по жалбата и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.
Районна прокуратура Каварна, уведомени съгласно чл. 62
от ЗАНН, не изпращат представител в съдебно заседание.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят К.К., бил правоспособен по смисъла на
чл. 150 ЗДвП водач на МПС /справка л.20/ за категории „А” „М” „С” "В"
"АМ" и „ТКТ” с правоспособност придобита преди повече от 24 години,
като до извършване на настоящото нарушение е бил санкциониран с фишове и НП за
извършени нарушения на ЗДВП, последните от които по чл. 179, ал. 2, т. б от ЗДвП, чл. 175, ал. 1, т. 5б от ЗДвП, чл. 183, ал. 1, т.1б и др. /л. 20-24 от
делото/.
На 10.08.2020 г., свидетелите Ц.Г.Ц. и Д.Т.П. –
полицейски служители в РУ Каварна изпълнявали служебните си задължения в
специализирана полицейска операция на територията на гр. Каварна. Около 01:43
ч. при обход на града, пред тях се движел автомобили Фолксваген пасат с рег. № ***,
който след като завил от ул. *** в посока към морето изведнъж увеличил скоростта и завил на дясно без да подаде светлинен
сигнал, което провокирало извършване проверка на водача. По ул. „******” до
спирката за обществен транспорт на пътници, посока към Районен съд Каварна,
автомобилът бил спрян за проверка, при която се установило, че същият се
управлява от К.И.К.. На водача била извършена проверка с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510 с № ARBA-0082, за употреба на
алкохол, при която била отчетена
концентрация на алкохол в издишания от водача въздух 0,98 промила. На
водача бил издаден талон за медицинско изследване № 0003524, стикер № АО14517,
същият бил съпроводен от полицейските служители до ЦСМП Каварна, където дал
кръвна проба за изследване. След това бил отведен в РУ Каварна, където му бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
184129/10.08.2020 г. В акта било вписано, че К.К. *** Ил. *** до спирката за
обществен транспорт на пътници, посока към Районен съд Каварна управлява
собствения си автомобил марка Фолксваген пасат с рег. № ***, с концентрация на
алкохол в кръвта 0.98 промила установено с техническо средство Алкотест Дрегер
7510 с №
ARBA-0082 от издишания от водача
въздух, с което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП. Издаден е
талон за медицинско изследване и са взети 2 бр. кръвни проби. След извършване
на химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго
упойващо вещество в кръвта № 769/11.08.2020 г. било установено, че в
изпратените за изследвани проба кръв, взета от лицето К.И.К. се доказва наличие
на етилов алкохол 0,77 промила.
Въз основа на съставения АУАН и резултатите от
химическото изследване на 10.09.2020 г. било издадено обжалваното наказателно
постановление № 20-0283-000235 от Началника на РУ Каварна, към ОД МВР Добрич,
за нарушение на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, където било прието, че К.И.К. на
10.08.2020 г. в 01:43 часа, в гр. Каварна на ул. „******”, до спирката за
обществен транспорт на пътници, посока към Районен съд Каварна, управлява
собствения си лек автомобил Фолксваген пасат с рег. № ***, с концентрация на
алкохол в кръвта 0.98 промила от издишания от водача въздух, установена с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с № ARBA-0082.
Издаден е талон за медицинско изследване № 0003524, стикер № А014517. На
водачът е взета кръвна проба по надлежния ред. Резултата от химическото
изследване доказва етилов алкохол в количество 0.77 промила в кръвта, съгласно
протокол за химическа експертиза № 769/11.08.2020 г. на Специализирана
химическа лаборатория за изследване на алкохол при МБАЛ „Св.Анна-Варна” АД. В
обстоятелствената част на НП е вписано също, че при издаването му се взема под
внимание резултатът от химическото изследване на кръвта. С оглед така
установеното е прието, че водачът управлява МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително.
АНО е квалифицирал горното като нарушение по чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като на осн. чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложил
административни наказания „глоба” в размер на 500 лв. и "лишаване от право
да управлява МПС" за срок от 6 месеца. Наказателното постановление е
връчено на жалбоподателя на 11.09.2020 г. което е удостоверено с неговия
подпис. Жалбата срещу НП е депозирана в РУ Каварна на 15.09.2020 г. - в срока и
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е процесуално допустима.
Фактическата обстановка беше установена от съда след
преценка на показанията на изслушаните в съдебно заседание свидетели Ц.Г.Ц. –
актосъставител и Д.Т.П. – свидетел при констатиране на нарушението и съставяне
на акта, както и от приобщените по реда на чл. 238 НПК писмени доказателства,
обсъдени по-горе.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намери, че жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Актът за установяване на
административно нарушение е съставен съобразно разпоредбите на ЗДвП и ЗАНН и
съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на
противното. Налице са задължителните реквизити, визирани в чл. 42 от ЗАНН.
Датата и мястото на извършване на нарушението са посочени, посочено е
собственото, бащино и фамилно име и възрастта на нарушителя, данните за
актосъставителя и всички данни визирани в т. 2, 4, 5, 7 и 8 от чл. 42 от ЗАНН.
Налице е и изчерпателно фактическо описание на нарушението, както и на
обстоятелствата, при които е било извършено. Разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН изисква да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които като се
подведат под съответната правна норма, осъществяват предвидения в нея състав на
административно нарушение. Това е направено от актосъставителя. В издаденото
наказателно постановление въз основа на съставения акт за установяване на
административно нарушение са посочени собственото, бащиното и фамилното име, и
длъжността на лицето, което го е издало, датата и мястото на извършване на
нарушението, кой е нарушителя, данните относно актосъставителя, както и
данните, визирани в т.т. 2-7 и 10 от ЗАНН. Налице е фактическа обосновка.
Посочена е законовата разпоредба, която жалбоподателят виновно е нарушил, както
и вида и размера на наложените му административни наказания. Действително прави
впечатление, че в обстоятелствената част на НП са посочени освен резултатите от
химическото изследване на взетата кръвна проба, така и тези отчетени с
техническото средство, послужили за съставяне на АУАН. Това обаче съвсем не
означава, както се твърди в жалбата, че е налице противоречие относно приетите
от АНО за достоверни данни за концентрацията на алкохол в кръвта на нарушителя.
Съдът намира, че в случая не е налице твърдяното противоречие, т.к. в НП
изрично е посочено, че при издаването му е взет под внимание резултатът от
химическото изследване, а освен това протоколът за химическата експертиза е
приложен по административнонаказателната преписка и е описан в санкционната
част на наказателното постановление. Отразяването на резултатите и от
техническото средство, с което първоначално е бил тестван водача, в
обстоятелствената част на НП, не води до неясното относно вмененото административно нарушение и не променя фактите, че
жалбоподателят е управлявал МПС под въздействието на алкохол и то в граници
обявени от закона за наказуеми.
Настоящият състав на съда
приема, че от събраните в хода на
процеса доказателства безспорно се установява, че е извършено нарушение по
текста на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за което е наказан жалбоподателя по
административен ред, тъй като същият е управлявал моторно превозно средство
след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда -
0.77 промила установено с Протокол за химическа експертиза № 769/11.08.2020 г.
За да е осъществено деянието по чл. 5, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, следва да е налице наличието на алкохол в кръвта на извършителя, което
трябва да бъде над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда, установено по ред, определен
от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието /чл. 174, ал. 4 от ЗДвП/.
Разпоредбата на чл. 5,
ал. 3, т.1 от ЗДвП забранява на водача на пътно превозно средство да го
управлява под въздействието на алкохол. Нормата на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП
предвижда санкция за водач, който управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила на хиляда до 1,2 на хиляда,
включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания
въздух. Следователно законът определя, че водачът на превозно средство не е в
състояние да го управлява, ако концентрацията на алкохол в кръвта му е над 0,5
промила.
От съществено значение в
настоящия случай за съставомерността на деянието по чл. 174 от ЗДвП е да се
установи дали по делото е доказано управлението на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 промила. Проверката с техническо средство и
медицинското изследване за установяване употребата на алкохол или упойващи
вещества са две различни алтернативни възможности, които контролиращия орган
следва да предостави на проверявания водач на МПС с цел да бъде установено дали
управлява превозното средство с или без концентрация на алкохол в кръвта.
Съгласно чл. 174, ал. 4
от ЗДвП, редът, по който се установява употребата на алкохол, се определя от
министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието. Съгласно чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, установяването на концентрацията на алкохол в
кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието
на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско
и химическо лабораторно изследване, когато: лицето откаже извършване на
проверка с техническо средство или тест; лицето не приема показанията на
техническото средство или теста или когато физическото състояние на лицето не
позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. В настоящия случай, с
поискването да се направи кръвна проба, водачът на МПС е оспорил показанията на
техническото средство /последното изрично е вписано от него и в талона за
изследване/. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата, при съставянето на АУАН за установена с техническо средство
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или друго упойващо вещество
длъжностното лице от съответната служба за контрол по ЗДвП съставя и талон за
медицинско изследване, първият екземпляр от който се връчва на водача срещу
подпис, като в него се посочват лечебното заведение, в което трябва да се яви
за вземане на кръвна проба за изследване и срокът, в който трябва да стори
това. В случаите, когато е издаден талон за медицинско изследване по реда на
чл. 3 от наредбата, меродавни за определянето на концентрацията на алкохол са
именно резултатите от извършеното медицинско изследване. В случая тези
резултати сочат на наличие на концентрация на алкохол в кръвта на водача в
границите на установения в чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП диапазон за налагане на
наказанието, а именно лабораторната проба фиксира резултат на концентрацията на
алкохол в кръвта на водача - 0.77 промила.
В частта относно налагане на
наказанието, административно наказващият орган изрично е отразил в процесното
наказателно постановление, че при налагане на наказанието по чл. 174, ал. 1, т.
1 от ЗДвП - глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца, конкретно при вземане на решение по административно наказателната
преписка за налагане на наказанието, е взел под внимание Протокола от
химическата експертиза № 769 от 11.08.2020 г. с показания 0.77 промила алкохол
в кръвта, при което не се установява противоречие в процесното НП относно
обстоятелството кои показания АНО приема за достоверни и каква е концентрацията
на алкохол у водача. Не е налице формално нарушение на изискванията за
индивидуализация на извършеното административно нарушение от фактическа и
правна страна, което да бъде квалифицирано като съществено такова, довело до
ограничаване правото на защита на нарушителя.
За извършеното нарушение на
транспортното законодателство, наложеното администратино наказание е съобразено
с извършеното нарушение, с неговата обществена опасност и е в предвидените от
закона граници, поради което отговаря на целите на закона, очертани в чл. 12 от ЗАНН. Съдът намери, че при
осъществяване състава на вмененото административно нарушение по ЗДвП, на
нарушителя правилно са наложени административни наказания глоба в размер на 500
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Те са единствено
възможните, доколкото самият законодател не е предвидил минимум и максимум на
наказанието и не е предоставил на наказващия орган оперативна самостоятелност
да определи размера и вида на санкциите за установеното нарушение, поради което
това наказание е правилно определено, респ. не съществува процесуална
възможност за обсъждане на въпросите за неговото изменение. По отношение
отнетите 10 контролни точки – отнемането на контролни точки по реда на Наредба
Із-2539 на МВР не представлява нито наказание, нито принудителна
административна мярка, т.е. не се явява санкция, която подлежи на самостоятелно
обжалване и респективно отмяна.
Процесният случай не попада в
приложното поле на чл. 28 от ЗАНН. Осъщественото нарушение по чл. 174, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП е от тези, които носят висок риск за допускане на
пътно-транспортни произшествия, застрашаващи живота и здравето не само на самия
нарушител, но и на останалите участници в пътното движение. От една страна
по-високата степен на обществена опасност на конкретното деяние и установената
по-висока стойност от 0.77 промила на концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя
К., от законно регламентираната долна граница от 0.5 промила, от друга в случая
не се установяват смекчаващи обстоятелства и се касае за деяние, което не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност от други административни
нарушения от същия вид, изключват приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Ето защо издаденото НП е правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде изцяло потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0283-000235/10.09.2020
г. издадено от Началник РУ към ОДМВР Добрич, РУ Каварна, с което на К.И.К., ЕГН
**********, с адрес ***, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, са наложени административни наказания
глоба в размер на 500 (петстотин) лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 (шест) месеца и са отнети 10 к. т. на основание Наредба № Із-2539 на
МВР, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване
в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено, пред Административен съд гр. Добрич, на основанията предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………….