ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 92
гр. Пловдив, 12.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20225300503358 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 278 ал.1 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК
*********, седалище и адрес гр.София, чрез пълномощника им юрисконсулт Ю* Ю*
против разпореждането № 25808/14.11.2022г. по гр.д. № 15557/2022г., с което е
отхвърлено заявление подадено от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК
********* срещу Й. Г. М. ЕГН **********, въз основа на което е образувано ч.гр.д. №
15557/2022г. по описа на РС Пловдив.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, защото по
делото липсват неравноправни клаузи и разпореждането не е законосъобразно
мотивирано. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК изцяло.
Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата
възражения, приема за установено следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275 от ГПК
срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
РС Пловдив е приел, че клаузите на договора с потребител са налични
неравноправни клаузи, които са във вреда на потребителя, не са добросъвестни и водят
до неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Приема се
от ПРС, че в договора за поръчителство между потребителя и дружеството поръчител
„Ай тръст“ ЕООД липсва кауза за сключването му. Като поръчителят получава едно
възнаграждение без реално да съществува насрещно задължение. Сочи се
нееквивалентност на престациите и дори липса на престация от една от страните по
1
договора.
Тези изводи на РС Пловдив са правилни. Съобразно чл.411 ал.2 т.3 от ГПК
заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че е налице обоснована
вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор сключен с потребител /в
казуса заповедният съд се е обосновал с нормата на чл.143 и чл.146 ал.1 от ЗЗП/. Точно
такъв е извода на РС Пловдив, за да откаже издаването на исканата заповед. В казуса за
отказ на съда е достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или
възможност за наличие на такава неравноправна клауза, без да е необходимо това да е
доказано по категоричен начин. Съдът е посочил по какви причини смята тази
вероятност да е обоснована и изводите му намират опора в тълкуването на закона и на
част от съдебната практика. Ето защо приложението на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК е
законосъобразно. Ако заявителят намира, че изводите на съда не са напълно
аргументирани, то за него остава възможността да си докаже правата по
потребителския договор по исков ред, като в този случай спорът ще бъде решен със
сила на пресъдено нещо. В казуса това не се изисква от закона.
По така изложените съображения, частната жалба се намери за неоснователна.
Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди. Поради което и на
основание чл.413 ал.2 от ГПК във връзка с чл.278 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 25808/14.11.2022г. по гр.д. № 15557/2022г.,
по описа на РС Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2