Р
Е Ш Е
Н И Е
№ /13.11.2018 година, гр.
Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Свиленград, II граждански състав
на
двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Председател: Десислава Тодорова
секретар: Ренета Иванова
прокурор:
като разгледа докладваното гражданско дело № 202 по описа за
2016 г. на Съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
С искова молба, ведно с уточнения от
11.04.2018г. и 25.10.2018г., „С.г.“ ЕООД, твърди, чe на 06.04.2005г. е сключен
договор за заем между него, в качеството на заемодател, и И.Г.П., Ж.К.П. и Я.К.П.,
съгласно който са предадени заемни средства от 20 хил. лева.
Твърди, че за обезпечаване
изпълнението по договора заемателите и третите лица- И.Я.П. и М.Я.Г.,
последните двама действащи чрез пълномощник Я.К.П., учредили в полза на „С.г.“
ЕООД /предишно ООД/, ипотека върху собствения им недвижим имот, представляващ
УПИ ХLІІІ-337, в кв. 7 по регулационния план на гр. Свиленград, одобрен със
Заповед №602/22.11.1993 г., с площ 398 кв.м, ведно с построената в него
едноетажна масивна жилищна сграда с полуподземен етаж, при граници: улица, УПИ
ІХ-337, УПИ ХХХІ-336, УПИ VІІІ-338 и УПИ ХХХІІ-335, обективирана в Нотариален
акт (НА) №159, том ІІ, рег.№3010, н.д. №283/2005 г. на Нотариус с рег.№354 от
НК. Пояснява, че с влязло в сила решение по гр. дeло № 50/2007г. на
РС-Свиленград са обявени за нищожни нотариално удостоверените действия при
изповядване на НА –личното явяване на Я.К.П. и полагане на подпис пред
нотариуса-лично и като пълномощник на И.Я.П. и М.Я.Г., както и сключения
договор за ипотека. Посочва, че при обжалване на решението по гр.дело № 50/2007г.
застъпил тезата, че ипотеката е действителна по отношение на Ж. и И. Панови, тъй
като макар трима от съсобствениците да не са изразили валидна воля за
учредяването й, то по отношение на идеални части на Ж. и И. Панови правото на
собственост съществува. В тази връзка, ищецът възпроизвежда мотиви от решение по
гр. дело №568/2014г. на ОС-Хасково, който потвърдил решението на районния съд,
като приел, че договора за ипотека е нищожна сделка с оглед на това, че е
учредена от несобственици на имота. Ищецът сочи, че извода на въззивния съд е
приет поради наличието на договор за доброволна делба от 09.07.1998г., с който И.Я.П.
се легитимира като изключителен собственик на посочения имот.
Твърди, че делбата е изцяло нищожна
на основание чл. 75, ал. 2 от ЗН, тъй като е извършена без участието на всички
сънаследници, притежаващи права в имуществената общност, наследена от Я.П.
Георгиев. Поддържа се, че съсобствеността не е ликвидирана, а дългът по
договора за заем не е погасен.
Посочва, че Я.П. Георгиев е починал
на 20.12.1991г., като оставил за свои наследници: И.Я.П.-син, М.Я.Г.-дъщеря, и
Кирил Я.П.-син. Последният, починал на 15.04.1993г., е наследен от заемателите
–съпруга И.Г.П., и две деца- Ж.К.П. и Я.К.П.. Предвид това, намира, че в
делбата на наследствените имоти, вкл. и на УПИ ХLІІІ-337, участие не са взели М.Я.Г.,
притежаваща 1/3 ид.ч. от правото на собственост, Ж.К.П. и Я.К.П., последните с
квота от по 1/9 ид.ч.
С тези съображения „С.г.1“ ЕООД намира,
че заемополучателите, като сънаследници и съсобственици, нехаят за имуществото
си и бездействат, като не претендират нищожност на делбата, в която не са взели
участие. Това уврежда неговия интерес на кредитор и възможностите му за удовлетворяване.
Поради това предявява иск по чл. 134 от ЗЗД, във вр. с чл. 75, ал.2 от ЗН, като
процесуален субституент, против И.Г.П. и И.Я.П., и претендира да бъде прогласена нищожността на договора за
доброволна делба от 09.07.1998г. спрямо Ж.К.П., М.Я.Г. и Я.К.П., конституирани
като съищци в процеса. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК отговори на исковата молба
не са постъпили.
С решение по гр.дело № 128/2015г. РС-Свиленград
уважава така предявения иск. Актът е обезсилен с решение по в.гр.дело № 1/2016г.
на ОС-Хасково и делото върнато за ново разглеждане, при което ответниците
поддържат доводи за недопустимост на производството.
Считат, че правото на иск не е надлежно
упражнено от „С.г.1“ ЕООД -липсва правен интерес, тъй като за водене на делото
дружеството се позовава на договора за ипотека, правоотношение, по който не е
възникнало.
Поддържа се недопустимост и с оглед
претендиране на частична нищожност на делбата –само за имота, предмет на
ипотеката, което противоречи на чл. 75,ал.2 от ЗН.
Твърдят, че упражняването на правото по
чл. 75, ал. 2 от ЗН зависи от личната преценка на длъжника и на това основание
косвения иск също се явява недопустим.
Посочват, че е налице злоупотреба с
права от „С.г.1“ ЕООД, тъй като претендира нищожност на договора за доброволна
делба, но същевременно се ползва от него. В тази насока, излагат твърдения, че
ищцовото дружество е реализирало принудително изпълнение спрямо имот, собствен
на И.П. по силата на договора за доброволна делба.
Навеждат доводи, че заемното
правоотношение не е възникнало, тъй като кредиторът не е предал сума от 20хил.
лева. Претендират се разноски от отв. П..
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед
на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при
условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на производството:
Съгласно чл. 134, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да
упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва
удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражнението
на които зависи от чисто личната преценка на длъжника.
Няма съмнение, че ищцовото дружество претендира
упражняване на чужди права по реда на чл. 134, ал. 1 от ЗЗД. Посочената норма е
ясна и изисква да бъдат наведени твърдения в искова молба, че едно лице има
качеството на кредитор, по силата на облигационна връзка, и притежава вземане,
чието изпълнение е застрашено от бездействието на неговия длъжник; както и че
длъжникът разполага с имуществено право, което ако бъде упражнено, кредиторът
може да бъде удовлетворен от настъпилите правни последици.
Преценката за наличието на процесуална легитимация по
спора се извежда от изложените фактически твърдения в искова молба, с които
ищецът обосновава своя правен интерес да предяви чуждо право пред съд.
Възможно е в исковата молба не всички фактически
твърдения, които ищецът излага, да са релевантни за спорното материално право и
неговото упражняване. Например, твърденията по сключването на договора за
ипотека и предмета на същия са неотносими, доколкото се твърди, че ипотечно
правоотношение не съществува към датата на предяване на иска. Макар ищецът да
признава, че няма качеството на ипотекарен кредитор, то същественото за съда е,
че той поддържа наличието на обуславящото го качество- на заемодател, тоест
кредитор, съобразно договор за заем. При иск по чл. 134, ал. 1 от ЗЗД от правно
значение е да се изложат обстоятелствата, че третото лице притежава качеството
кредитор с неудовлетворено вземане, защото това са фактическите твърдения, с
които надлежно се упражнява правото на иск и определя процесуалната легитимация
по спора. Ето защо и с оглед въведените в процеса фактически твърдения, съдът
намира, че процесуалният субституент е обосновал своя правен интерес за водене
на делото.
Облигационното право по чл. 75, ал.2 от ЗН за провъзгласяване на нищожност
на договор доброволна делба, което се упражнява чрез косвения иск, е
имуществено право, тъй като се атакува договор, който има за предмет вещни
права върху имот, а те, няма съмнение, че са имуществени, защото имат
еквивалент и в натура, и в пари, и това е полагащият се дял на всеки сънаследник
от наследствените имоти, който той не е получил при делбата, поради неучастие в
сделката.
Ищецът „С.г.1“ ЕООД в петитума на исковата молба първоначално
претендира нищожността на договора за доброволна делба, пояснявайки това искане
само по отношение на конкретен наследствен имот. Същевременно в обстоятелствената
част на искова молба са изложени твърдения, че делбата е изцяло нищожна.
Очевидно е противоречието в твърденията на ищеца-нередовност, която обаче е
отстранена с уточнения по реда на чл. 145, ал. 2 от ГПК, направени в съдебно
заседание на 11.04.2018г.
Предвид изложеното, съдът приема възраженията за недопустимост
на производството за неоснователни.
По преценка на настоящия съдебен състав не е
задължително участието на посочената като сънаследник М.Я.Г.. Необходими
задължителни другари по делото са страните по договора за доброволна делба
(ответници), а по отношение съищците-длъжници, то избор на кредитора на кого
правата ще упражни, доколкото в настоящия случай се твърди, че и тримата
заемополучатели са сънаследници на поделени незаконосъобразно имоти. Неучаствалите
в делбата съсобственици не са задължителни другари по иска по чл. 75, ал. 2 от ЗН и всеки от тях може самостоятелно да предяви иск за установяване нищожността
на делбата против съделителите, участвали в нея /в този смисъл Решение №
73/06.07.2015 г. по гр. д. № 760/2015 г., ІІ г. о. на ВКС/. Освен това, съдът
счита, че липсва обоснован правен интерес, който да налага упражняване на
правата на М.Я.Г. като сънаследник, защото спрямо нея ищецът сам отрича, с
въведените твърдения относно недействителността на ипотечното правоотношение,
че като ипотекарен длъжник е обвързана с него от правна връзка. Ето защо, по
отношение на М.Я.Г. производството подлежи на прекратяване, на основание чл.
130 от ГПК.
По съществото на правния спор:
По иска с правно основание чл. 134, ал. 1 от ЗЗД, във
вр. чл. 75,ал.2 от ЗН, в доказателствена тежест на „С.г.“ ЕООД е да установи качеството
кредитор, който притежава вземане спрямо лицата, сочени като длъжници-заемополучатели,
чиито права се предявяват, както и че за тях е възникнало правото по чл. 75,
ал.2 от ЗН, обусловено от качеството наследник по отношение на лице, чието имущество
след смъртта му се поделя с договор, по който длъжникът не е страна.
При предявени искове по чл. 134 и чл. 135 от ЗЗД
качеството кредитор се установява чрез формална преценка на твърдените от процесуалния
субституент факти и представени доказателства. Вземането по заемното
правоотношение не е предмет на иска и за него между страните решението не
формира сила на пресъдено нещо. В тази връзка следва да се отбележи, че непротиворечива
е съдебната практика, че „вземането на кредитора, предявяващ иск по реда на чл.
134 ЗЗД, в защита правата на собствения му длъжник, е възможно да не е ликвидно
и изискуемо, да предхожда по време на възникване или да следва момента на възникване
вземането на длъжника, вкл. да е с модалитети - срок или условие“- Определение № 343 от 19.04.2016 г.
по т. д. № 2853/2015 г. І т. о. на ВКС.
Материалната легитимация на процесуалния субституент обаче
може да бъде опровергана, ако твърдяното от него качество, респективно вземане,
вкл. по отношение на някой от длъжниците, е отречено с влязло в сила съдебно
решение, или е признато съществуването или несъщестуването на факти, които правоизключват
възникването на правото на вземане.
От удостоверение за наследници №467/30.03.2015. на Я.П.
***, се изяснява, че е починал на 20.12.1991г. и оставил за свои законни
наследници: И.Я.П.-син,
М.Я.Г.-дъщеря, и Кирил Я.П.-син. Последният, починал на 15.04.1993г., е
наследен от съпруга И.Г.П., и двете деца- Ж.К.П. и Я.К.П.. Следователно, спрямо
тези лица е настъпило наследствено правоприемство, по силата на което съпритежават
правото на собственост върху имотите на наследодателя.
От договор за доброволна делба от
09.07.1998г., вписан в СВ при РС-Свиленград под акт №176, рег.
№935/09.07.1998г., се изяснява, че И.Г.П. и И.Я.П., като съсобственици поделят два
недвижими имота. И.П. получава в дял и става изключителен собственик на парцел
IX, образуван за имот с пл.№337 в кв. 7 по регулационния план на гр.
Свиленград, одобрен със Заповед №602/22.11.1993 г., с площ от 663 кв.м, при
граници улица, имоти с пл. №№ 336, 360,359 и парцел ХLІІІ,-337, без постройките
в него, които са неина собственост, съобразно Нотариален акт №123 по
н.д.№584/1998г. на РС-Свиленград. И.П. получава в дял и става изключителен собственик
на недвижим имот: парцел ХLІІІ, образуван
за имот с пл. №337 в кв. 7 по регулационния план на гр. Свиленград, одобрен със
Заповед №602/22.11.1993 г., с площ от 398 кв.м, при граници улица, имоти с пл.
№№ 338, 335 и 336, и парцел ІХ-337, без постройките в него, които са
собственост на съделителя по наследство.
Страните не спорят, а и по реда на чл.
176 от ГПК ответницата И.Г.П. признава фактът, че с договора за доброволна
делба са поделени наследствени имоти на Я.П. Георгиев. В тази насока са и
представените по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит чрез обстоятелствена проверка №161, том І, дело №271/1974 година на
Районен съд – Харманли, Нотариален акт № 57, том І, дело №193/1961 година на
Народен съд – Свиленград, Удостоверение ПС-261/05.04.2005 г. на ОбА-Свиленград,
От Нотариален акт №159, том ІІ, рег.№3010, н.д.
№283/2005 г. на Нотариус с рег.№354 от НК, се изяснява, че на 06.04.2005г. се
явили лично пред нотариуса от една страна -И.Г.П., Ж.К.П. и Я.К.П., последният
действащ лично и като пълномощник на И.Я.П. и М.Я.Г., а от друга- Илчо Тенев
Илиев, пълномощник на „Сити груп1“ООД. В
НА е удостоверено, че И.Г.П., Ж.К.П. и Я.К.П. са получили от дружеството заемни
средства от 20 хил.лева, които се задължават да върнат в срок от 4 месеца,
считано от 06.04.2005г. или най-късно до 05.08.2005г. От предметното съдържание
на НА се установява, че в полза на „Сити груп1“ООД за обезпечаване на
получената в заем сума, ведно с разноските и уговорена неустойка, И.Г.П., Ж.К.П.
и Я.К.П., както и третите лица - И.Я.П. и М.Я.Г.,действащи чрез явилия се Я. К.П., учредяват договорна ипотека върху
собствения им недвижим имот, а именно: УПИ ХLІІІ-337 в кв. 7 по регулационния план на гр.
Свиленград, одобрен със Заповед №602/22.11.1993 г., с площ от 398 кв.м /предмет
на сключения по-рано договор за доброволна делба/.
От влязло в сила Решение №92/23.04.2014 по гр. дело
№50/2007г. на РС-Свиленград се установява, че по иск на И.Я.П. съдът прогласява
за нищожни, на основание чл.472 от ГПК /отм./, извършените на 06.04.2005г.
нотариални действия при изповядване на обективираната с Нотариален акт № 159,
том ІІ, дело № 283/2005г. на Нотариус рег.№ 354 от НК, сделка, изразяващи се в
удостоверяване личното явяване на Я.К.П., за себе си и като пълномощник на И.Я.П.
и М.Я.Г., и полагане на подпис от Я.К.П.-лично
за себе си и като пълномощник на И.Я.П. и М.Я.Г., пред нотариуса при сключване на
договор за учредяване на договорна ипотека в полза на “Сити груп 1” ООД върху
недвижим имот УПИ ХLІІІ-337. Освен това, с решението съдът прогласява за
нищожна сделката, обективирана с нотариален акт
№ 159, том ІІ, дело № 283/2005г. на нотариус с рег.№ 354 от НК, по
силата на който на 06.04.2005г е учредена договорна ипотека в полза на “Сити
груп 1” ООД, върху недвижимия имот /УПИ ХLІІІ-337/ за обезпечаване на даден от
„Сити груп 1” ООД на И.Г.П., Ж.К.П. и Я.К.П. паричен заем.
По реда на чл. 176 от ГПК Ж. и И. Панови дават
обяснения, с които признават неизгодния за тях факт, че „С.г.“ ЕООД е техен
кредитор по процесния договор за заем, както и че са подписали нотариалния акт,
съставен на 06.04.2005г. Възразяват да са получили сумата от 20 хил. лева, като
поддържат довод за измама при сключване на договора.
Установи се, че Нотариален акт №159, том ІІ,
рег.№3010, н.д. №283/2005 г. на Нотариус с рег.№354 от НК обективира както
официални изявления на нотариуса, така и частни изявления на страните,
подписали документа, по повод сключването на две сделки- договор за заем и
договор за учредяване на договорна ипотека.
Официалният свидетелстващ документ е
неистински (в хипотезата неверен) като удостоверително изявление, когато от
външна страна не са се осъществили удостоверените от длъжностното лице факти,
т.е. отразеното в документа не съответства на това, което реално се е
осъществило. С решението по гр. дело №50/2007г. като са обявени за нищожни
посочени изявления на нотариуса е оборена както формалната, така и материалната
доказателствена сила на нотариалния акт като официален документ досежно съществуването
на факта, че Я.К.П. се е явил и направил каквото и да е изявление в
нотариалното производство. При това, съдът намира, че доказателствата
категорично установяват, че той не е изявил воля не само за учредяване на
договорна ипотека, но и за сключване на договора за заем, тъй като със сила на
пресъдено нещо е отречено да е подписал нотариалния акт, с който е удостоверено
сключването на тези сделки. Това налага да се приеме, че не е възникнало заемно
правоотношение между „С.г.“ ЕООД и Я.К.П.
по договор за заем от 06.04.2005 г., ищцовото дружество не притежава
активна материална легитимация в процеса по отношение на Я.К.П., а предявеният
от негово име иск подлежи на отхвърляне.
По дефиниция договорът за заем е реален договор, защото
за да настъпят целените с него правни последици, освен постигане на съгласие за
това, кредиторът трябва да предаде заемните средства. В тази връзка, Нотариален
акт №159, том ІІ, рег.№3010, н.д. №283/2005 г. на Нотариус с рег.№354 от НК, не е напълно лишен
от доказателствена стойност, защото направените от Ж. и И. Панови писмени
изявления съставляват по своята правна същност частен документ – диспозитивен в
частта, в която обективират съгласие за сключване договор за заем, и
свидетелстващ в частта, в която с подписите удостоверяват, че са получили
заемната сума от 20 хил. лева. Безпротиворечива е съдебната практика, че
частният свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгодни за издателя му факти,
се ползва с материална доказателствена сила. Предвид това, съдът счита, че писмените
доказателства еднозначно установяват възникването на заемното правоотношение между
ищцовото дружество и Ж., и И. Панови, които недвусмислено, чрез полагане на
подпис в нотариалния акт, са признали писмено, че заемната сума в посочения
размер от 20 хил.лв. е получена от тях, респ. предадена от заемодателя. Съображенията
им за недействителност на сделката не могат да бъдат взети предвид, понеже, спрямо
тях валидността на договора за заем не е съдебно отречена, a писмените
доказателства я потвърждават.
Съгласно чл. 75, ал. 2
от ЗН, когато делба е извършена без участието на някой от
сънаследниците, тя е изцяло нищожна. Изясни се, че страни по договор за
доброволна делба от 09.07.1998г. са само двама от сънаследниците на Я.К.П.- И.Г.П.
и И.Я.П.. При това положение спрямо сънаследника Ж.К.П. спорното материално право
е възникнало и следва да се провъзгласи нищожността на договора за доброволна
делба, при сключването, на който не е взела участие за поделяне на имуществото,
останало от прекия й наследодател Кирил Я.П. и общ наследодател -Я.П.
Георгиев.
Съдът намира за неоснователен доводът на
ответниците за злоупотреба с право от страна на ищцовото дружество. Прогласяването
на нищожността на делбата с предмет имот, спрямо който се твърди заемодателят да
е реализирал принудително изпълнение като собствен на длъжника И.П., може да
доведе само до негативни правни последици за дружеството, вкл. изразяващи се
във връщане на неоснователно получени суми от публична продан на чужд имот,
която впрочем не поражда действие спрямо действителния собственик.
По разноските: „С.г.“ ЕООД претендира
съдебни разноски за сумата общо от 1819,10 лева /платени държавни такси и
адвокатско възнаграждение/,а ответникът И.Г.П. сумата от 300,00 лева за правна
помощ. С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, съразмерно на
уважената част от исковете, на „С.г.“ ЕООД се полагат разноски в размер на
сумата от 1000,51 лева.. На основание чл. 78, ал.3 и ал. 4 от ГПК, ответникът И.П.
има право на разноски за сумата от 132,00 лева.
Предвид изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА
по
иска с правно основание чл. 134, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 75, ал. 2 от ЗН,
предявен от „С.Г.“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление:***, действащ като процесуален
субституент на Ж.К.П., ЕГН **********,
адрес: ***№3, срещу И.Я.П., ЕГН **********, адрес: ***-ти септември №23, и И.Г.П., ЕГН **********, адрес: ***№4, за
нищожен договор за доброволна делба от
09.07.1998г., вписан в СВ при РС-Свиленград под акт №176, рег.
№935/09.07.1998г., сключен между И.Г.П. и И.Я.П., с предмет недвижим имот,
представляващ парцел IX, образуван за имот с пл.№337 в кв. 7 по регулационния
план на гр. Свиленград, одобрен със Заповед №602/22.11.1993 г., с площ от 663
кв.м, при граници улица, имоти с пл. №№ 336, 360,359 и парцел ХLІІІ,-337, без
постройките в него, и недвижим имот, представляващ парцел ХLІІІ, образуван за
имот с пл. №337 в кв. 7 по регулационния план на гр. Свиленград, одобрен със
Заповед №602/22.11.1993 г., с площ от 398 кв.м, при граници улица, имоти с пл.
№№ 338, 335 и 336, и парцел ІХ-337, без постройките в него, поради неучастие на
Ж.К.П. като сънаследник в делбата.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 134, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 75, ал. 2 от ЗН предявен от „С.Г.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление:***, действащ като процесуален субституент на Я.К.П., ЕГН **********, адрес: ***-ти
септември №23, срещу И.Я.П., ЕГН **********,
адрес: ***-ти септември №23, и И.Г.П.,
ЕГН **********, адрес: ***№4, за нищожен
договор за доброволна делба от 09.07.1998г., вписан в СВ при РС-Свиленград
под акт №176, рег. №935/09.07.1998г., сключен между И.Г.П. и И.Я.П., с предмет
недвижим имот, представляващ парцел IX, образуван за имот с пл.№337 в кв. 7 по
регулационния план на гр. Свиленград, одобрен със Заповед №602/22.11.1993 г., с
площ от 663 кв.м, при граници улица, имоти с пл. №№ 336, 360,359 и парцел
ХLІІІ,-337, без постройките в него, и недвижим имот,представляващ парцел ХLІІІ,
образуван за имот с пл. №337 в кв. 7 по регулационния план на гр. Свиленград,
одобрен със Заповед №602/22.11.1993 г., с площ от 398 кв.м, при граници улица,
имоти с пл. №№ 338, 335 и 336, и парцел ІХ-337, без постройките в него.
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр. дело №202/2016г. на РС – Свиленград по отношение на М.Я.Г., ЕГН **********,
адрес: ***-ти септември №23, на основание чл. 130 от ГПК.
ОСЪЖДА
И.Я.П.,
ЕГН **********, адрес: ***-ти септември №23, и И.Г.П., ЕГН **********, адрес: ***№4, да заплатят на „С.Г.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, сумата от 1000,51 лева– съдебни разноски пред РС-Свиленград.
ОСЪЖДА „С.Г.“
ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, да заплати на И.Г.П.,
ЕГН **********, адрес: ***№4, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК, сумата
от 132,00 лева-съдебни разноски пред
РС – Свиленград.
Решението в частта, в която е прекратено
производството по делото има характер на определение, може да бъде обжалвано с
въззивна частна жалба пред ОС – Хасково в 1-седмичен срок от получаване на
преписи от него от страните.
Решението в останалата част може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред ОС – Хасково в 2-седмичен срок от получаване на
преписи от него от страните.
Препис
от
настоящото Решение да се връчи на страните.
СЪДИЯ:
Д. Тодорова