Определение по дело №215/2022 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 336
Дата: 29 юли 2022 г. (в сила от 29 юли 2022 г.)
Съдия: Кремена Иванова Краева
Дело: 20223400500215
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 6 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 336
гр. Силистра, 28.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и осми
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Людмил П. Хърватев
Членове:Теодора В. Василева

Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно
гражданско дело № 20223400500215 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 – 279, вр. чл. 413, ал. 2 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
„Йеттел България“ ЕАД с ЕИК ********* обжалва Разпореждане
№441/14.06.2022г. по ч.гр.д.№199/2022г. по описа на PC Тутракан, с което
заповедният съд е отхвърлил частично заявлението с вх.(РС
Казанлък)№3810,07.04.2022 на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК против СЛ. ИЛ. К. с ЕГН********** за следните
суми: 124,80 лева абонаментни такси за отчетен период 25.08.2019-
24.11.2019г., 60,00 лв. с ДДС за 10 бр. услуги с добавена стойност (SMS) за
отчетен период 25.08.2019г. - 24.09.2019г.; 8,40 лв. с ДДС за 3 броя други
услуги с добавена стойност за отчетен период 25,08.2019г. - 24.09.2019г.;-
37,96 лв. с ДДС за 6 бр. допълнителни услуги за отчетен период 25.08.2019г. -
24.09.2019г.; 8,40 лв. с ДДС за 3 броя други услуги с добавена стойност за
отчетен период 25.09.2019г. - 24.10.2019г.; 26,96 лв. с ДДС за 6 броя
допълнителни услуги за отчетен период 25.09.2019г. -
24.10.2019г.,претендирани на основание Допълнително споразумение от
09.09.2019 към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********.
За да постанови обжалваното разпореждане, заповедният съд е счел, че
1
дадените указания до заявителя за конкретизация на обстоятелствата, от
които произтича вземането, не са изпълнени в цялост и, че отделни вземания,
включени в общата сума от 266,52 лева не са безспорни, защото не е ясно как
се формират.
Жалбоподателят не е съгласен с решаващите изводи на съда и счита, че
заключенията на PC Тутракан изложени в обжалваното Разпореждане са
неправилни и необосновани. Счита, че съдът значително е надхвърлил
правомощията си, целта и рамките на заповедното производство, поради
което при постановеното разпореждане са нарушени съдопроизводствените
правила. Проверката, която съдът е направил, освен, че е неправилна,
представлява фактически констатации, които имат отношение към
основателността на вземането и неговия размер, което следва да се установява
в исково производство, където ишецът би разполагал със всички
доказателствени средства да защити исковата си претенция. Допълнително
изяснява начина на формиране вземанията му за незаплатени задължения по
договора за мобилни услуги.
Моля съда отменит Разпореждане №441/14.06.2022г. по ч.гр.д.
№199/2022г. по описа на PC Тутракан и да разпореди на PC — Тутракан да
допълни издадената Заповед за изпълнение с отхвърлените суми, както и
съразмерно отхвърлените разноски за адвокатско възнаграждение и държавна
такса
Въззивният съдебен състав счита жалбата за допустима, но
неоснователна, споделя мотивите на заповедния съд и препраща към тях по
реда на чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
С новата ал. 3 на чл. 410 от ГПК (ДВ, бр. 100 от 2019 г.) е въведено
изискване, че когато вземането произтича от договор, сключен с потребител,
към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма. Целта на
разпоредбата е да се направи проверка от заповедния съд дали заявените
вземания съответстват, макар и формално, на клаузите по договора. Тази
защита е дължима от съда служебно, тъй като със заповедта за изпълнение
биха се засегнали потребителските интереси. Затова неоснователен е доводът,
че районният съд не е следвало да прави проверка на заявените суми.
Разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК въвежда като необходимост
заявлението да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2
2
ГПК. Чл. 127, ал.1, т. 4 ГПК предвижда като задължителен реквизит на
исковата молба конкретизиране наобстоятелствата, на които се основава
искът (вземането), а т. 5 от същата разпоредба – уточнение в какво се състои
искането. По ч.гр.д. № 199/2022г. на РС- Тутракан заявителят не е изпълнил
указанието в Разпореждане № 370/17.05.2022 да се посочи всяка от
доставените на абоната далекосъобщителни услуги, т.е. каква точно услуга е
ползвана от длъжника и не е диференцирал по размер вземанията си за
стойността им, застъпвайки пред въззивният съд тезата, че поради
едностранността на заповедното производство не е необходимо такова
прецизиране на вземането. Тази теза не се споделя от въззивния съд, тъй като
заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и въз основа на данните в нея
той следва да направи преценка дали да я оспори или да признае претенциите
на насрещната страна, поради което уточнението на тези претенции съгласно
критериите на чл. 127, ал. 1 ГПК е необходимо. Всички допълнителни
обстоятелства относно начина на формиране на заявеното вземане не могат да
бъдат съобразявани от въззивиния съд, а е следвало да бъдат изложени пред
заповедния съд. Предмет на въззивна проверка в настоящото производство е
правилността на преценката на заповедния съд по отношение на дадените
разрешения по първоначално въведеното със заявлението вземане и
представените със заявлението документи и тази преценка е правилна.

Предвид горните съображения, частната жалба се явява неоснователна,
следва да бъде оставена без уважение, а разпореждането на районния съд –
потвърдено.

Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №441/14.06.2022г. по ч.гр.д.
№199/2022г. по описа на PC Тутракан.

Определението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4