РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 21.02.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на пети декември през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13370 по описа за 2019 г. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск по чл. 432 КЗ, от Е.Г.Т., чрез адв. В.О.З. "Л.И.“ АД, за заплащане
на сумата от 150 000 лв., ведно със законна лихва от 05.10.2018 г. (датата
на която е представена банкова сметка ***), представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на нейната
родственица М.Е.К., настъпила вследствие на ПТП, на 10.12.2016 г., в гр. София,
по бул. „Черни връх“, по вина на М.Н.А.
– водач на лек автомобил марка “Фолксваген”, модел “Шаран”, с peг. № СА ****КР,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти” при
ответното застрахователно дружество.
В
исковата молба ищцата Е.Т. поддържа, че на 10.12.2016 г., около 14,50 ч. в гр.
София, по бул. „Черни връх“ с посока на движение от ул. „Презвитер Козма“ към ул.
„Червена стена“ М.Н.А. управлявал лек автомобил марка “Фолксваген”, модел
“Шаран”, с peг. № СА ****КР. На кръстовището на бул. „Черни връх“ с бул.
„Джеймс Баучер“, при маневра завой надясно непропуснал пресичащата по
пешеходната пътека М.Е.К. и станал причина за пътнотранспортно произшествие. На
М.К.са причинени следните увреждания: фрактура на дясно коляно, фрактура на
лява подбедрица и комоцио. Била е транспортирана във ВМА в тежко състояние,
като въпреки оказаната медицинска помощ и извършени операции, вследствие на
травматичните увреждания получени от произшествието на 02.02.2017 г. е починала
в болничното заведение.
Е.Т.
поддържа, че е племенница и единствен наследник на М.К.. Поддържа, че преживява
много тежко загубата на своята леля, към която е била силно привързана.
Въпреки, че ищцата и починалата не живеели в едно домакинство, те поддържали
постоянна връзка и били привързани една към друга. Сочи, че смъртта на М.К.е
неочаквана и ненавременна, и е довела до продължителни морални страдания от
загубата й, като ищцата е загубила единствения човек, на когото е имала пълно
доверие. Поддържа, че връзката между ищцата и починалата е било изключително
силна, семейството било сплотено, всички си помагали взаимно и били неразделни
във всеки един момент. Със загубата на леля си, ищцата сочи, че е загубила
моралната си подкрепа и опора завинаги.
Ответникът
З. "Л.И.“ АД оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието
на застрахователно правоотношение. Релевира
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
починалата родственица на ищцата, като твърди че М.Е.К. не е пресичала на
пешеходна пътека, ненужно е удължила пътя си за пресичане, и не се е съобразила с разстоянието и
скоростта на превозните средства .
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ,
дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск
за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който
деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”. Когато пострадалият е
починал, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд,
и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. (Тълкувателно решение 1/2016 г.от 21.06.2018 г. по
тълк. дело № 1/2018 г. на ОСНГТ на ВКС). В тежест на ищцата е да докаже възникването на твърдените продъжителни
болки и страдания, причинени от смъртта на нейната родственица, наличието на трайна и дълбока емоционална връзка с починалата, както и всички обстоятелства, от значение
за определянето на размера на обезщетението по справедливост.
По
аргумент от чл. 300 от ГПК, съдът е обвързан влязлата в сила присъда № 299 от 07.12.2017
г., постановена по н.о.х.д. № 5155 от
2017 г. на СГС, НО, 7-ми състав, относно
обстоятелствата свързани с деянието, дееца и неговата вина, които обстоятелства
са релевантни във връзка с твърденията за деликтно поведение на сочения в
исковата молба водач на лек автомобил.
Не е
спорно по делото обстоятелството, че гражданската отговорност на посочения от
ищцата деликвент към датата на процесното пътнотранспортно произшествие е
застрахована при ответното застрахователно дружество.
От представените
удостоверение за наследници и акт за раждане се установява, че починалата М.Е.К.
е леля на ищцата Е.Т.Г..
В мотивната част на Тълкувателно решение 1/2016 г.от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2018 г.
на ОСНГТ на ВКС, е прието, че в традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от
най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта
на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за
неимуществени вреди и на преживелия родственик.
Съгласно решение
№ 92 от 17.11.2020 г. по т.д. № 1275/2019 г. на ВКС, ТК, от посочените разяснения следва категоричният извод, че
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица,
извън кръга на лицата, очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само
по изключение. Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: 1./
създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и
2./ действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет
и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено близка,
трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е
станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е
привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да
претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд.
По
делото не са ангажирани никакви доказателства от страна на ищцата досежно
взаимоотношенията, респ. наличието на близка връзка
между починалата
и претендиращия обезщетението, независимо
от дадената от съда възможност за това.
Следователно, вредите, чиято обезвреда
се претендира са не са доказани и не е възникнало
задължение за ответника по чл. 432, ал. 1 КЗ, поради което останалите събраните
по делото доказателства, е безпредметно да бъдат обсъждани. Предвид горното,
искът подлежи на отхвърляне, като неоснователен.
Относно разноските
При този изход на делото, на ответника З.
„Л.И.“ АД следва да бъдат присъдени разноски, в размер на 300 лв. за автотехническа експертиза, съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения
иск от Е.Г.Т., ЕГН **********,***, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за
заплащане на сумата от 150 000 лв., срещу Застрахователна компания „Л.И.“ АД, ЕИК ******,
гр. София, бул. „******, ведно със законна лихва от ведно със законна лихва от
05.10.2018 г. (датата
на която е представена банкова сметка ***), представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на нейната
родственица М.Е.К., настъпила вследствие на ПТП, на 10.12.2016 г., в гр. София,
по бул. „Черни връх“, вина на М.Н.А. –
водач на лек автомобил марка “Фолксваген”, модел “Шаран”, с peг. № СА ****КР,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти” при
ответното застрахователно дружество.
ОСЪЖДА Е.Г.Т., ЕГН **********,***, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Застрахователна компания „Л.И.“ АД, ЕИК ******,
гр. София, бул. „******, сумата
от 300 лв., представляваща разноски за депозит за автотехническа експертиза.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: