№ 884
гр. Варна , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100500540 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано е по въззивна жалба “ТП на НОИ”
Варна срещу решение №260002/06.01.2021г., постановено по гр.д. № 401/2020г. на РС-Провадия, с
което е признато за установено на основание чл.1, ал.1, т.3 ЗУТОССР, че И. Я. М., ЕГН
********** е работила през периода от 08.06.1987г. до 03.01.1992г. по трудов договор във
Футболен клуб „Овеч“ Провадия, като през периода 08.06.1987г. до 02.01.1991г. е изпълнявала
длъжността касиер – домакин, а през периода от 02.01.1991г. до 03.01.1992 г. е назначена и е
изпълнявала длъжността счетоводител – касиер във Футболен клуб „Овеч“ Провадия и
въззивникът е осъден да заплати съдебни разноски в размер на 10лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, с доводи за незаконосъобразност,
неправилна и необоснована преценка на събраните по делото доказателства, както и за неправилно
приложение на материалния и процесуалния закон. Счита изводите на първоинстанционния съд за
неправилни, тъй като са основани на недопустими доказателства. Сочи, че неправилно и в
противоречие със събраните по делото доказателства е прието, че разпитания като свидетел К.К.
през периода 01.01.1986г. – 01.04.1989г. е работил на длъжност треньор по футбол във ФК „Овеч“
Провадия, а през периода 01.04.1989г.-21.11.1990г. – първи заместник председател на ФК и
председател на ФК в периода 22.11.1990г.-31.08.1992г. Видно от отбелязването в трудовата
книжка на посоченото лице, която е приложена по делото в периода 01.04.1989г-21.11.1990г. то е
работило в ДФС“Овеч“ Провадия /Дружество за физкултура и спорт „Овеч“ Провадия/, което е
различно дружество от Футболен клуб „Овеч“ Провадия. Липсва правоприемство между двете
дружества. Предвид липсата на доказателства по смисъла на чл.6, ал.4 ЗУТОССР, посочените
1
гласни доказателства са недопустими. На посочените основани, жалбоподателят счита, че
решението е неправилно и необосновано, поради което и претендира неговата отмяна.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, в предвидения в разпоредбата на чл.263,
ал., ГПК срок, с който оспорва жалбата като неоснователна. Моли за потвърждаване на решението
на ПРС и присъждане на разноски във въззивното производство.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл.1, ал.1, т.3 от Закона за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, предявено от И. Я. М. срещу ТП на
НОИ Варна. В исковата молба се излага, че в периода 08.06.1987г. – 03.01.1992г. ищцата е
работила по трудов договор във Футболен клуб „Овеч“ Провадия за времето от 08.06.1987г.-
01.09.1987г. е заемала длъжността касиер-домакин при месечно възнаграждение от 150лв.; от
01.09.1987г. – 01.03.1990г. заемала същата длъжност с месечно трудово възнаграждение в размер
на 180лв. За периода 01.03.1990г.-02.01.1991г. е получавала трудово възнаграждение в размер на
290лв. За периода 02.01.1991г.-01.09.1991г. е заемала длъжност „счетоводител- касиер“ с месечно
възнаграждение от 450лв., а в периода 01.09.1991г.-03.01.1992г. за същата длъжност е получавала
възнаграждение в размер на 1100лв. За целия период е полагала труд по трудов договор при пълно
работно време при 8-часова продължителност на работния ден и месечно заплащане на труда.
Твърди, че посочените обстоятелства са били отразени в трудовата книжка, но без редовно
оформена рекапитулация. Твърди също, че е подала искане до Директора на ТД на НОИ Варна за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като с писмо от 26.02.2020г. била уведомена,
че в НОИ не се съдържат необходимите данни за издаване на удостоверение за осигурителния
стаж от ФК „Овеч“ Провадия. С протокол от 29.06.2020г. в ТП на НОИ Варна били приети
документи на осигурителя ДФС „Овеч“ Провадия, като сред тях не се съдържат данни, касаещи
ищцата. Осигурителят ФК Овеч Провадия е прекратил дейността си, без да има правоприемник.
Посочва, че К.К. е бивш управител на ФК „Овеч“ Провадия и съхранявал част от документацията
на клуба. Част от документите били изгубени и той разполагал само с използвания от клуба печат.
Моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че за периода от
08.06.1987г. – 03.01.1992г., ищцата е работил като касиер –домакин / 08.06.1987г.-02.01.1991г. / и
счетоводител-касиер /02.01.1991г.-03.01.1992г./ във Футболен клуб Овеч Провадия при пълно
работно време и при 8 - часова продължителност на работния ден и месечно заплащане на труда.
С отговор в законоустановения срок ответникът оспорва иска, като твърди, че същият е
недопустим, евентуално неоснователен. Излага, че представеното с исковата молба удостоверение,
издадено на 10.02.2020г. от К.Х.К., бивш управител и представляващ ФК Овеч Провадия не
обуславя допустимост на производството, предвид разпоредбата на чл.5 от ЗУТОССР. Твърди, че
писмо с вх. №5506-03-582/5512-03-44/26.02.2020г., издадено от ТП на НОИ Варна не представлява
удостоверение по смисъла на чл.5, ал.2 ЗУТОССР и не са представени писмени доказателства по
смисъла на чл.6, ал.1, вр. Ал.2 ЗУТОССР, които да установяват верността на претендирания
трудов стаж и които да са издадени от работодателя на ищеца, при който е придобит стажа и по
време на полагането на стажа. Моли за отхвърляне на иска и при присъждане на разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 ГПК, счита за
установено от фактическа страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.1, т.3 ЗУТОССР.
От удостоверение № 2/03.06.2020г. на НОИ, ТП Варна, в качеството му на орган, който
приема, съхранява и издава документи за осигурителен стаж и доход на осигурители с прекратена
дейност без правоприемник, се установява, че разплащателните ведомости и трудовоправните
документи на ФК „Овеч“ Провадия не са приемани в ТП на НОИ гр.Варна
По делото е представено заверено копие от трудова книжка на ищцата, като съгласно
отбелязванията в същата И. Я. М. в периода 08.06.1987г.-03.01.1992г., е работила по трудов
2
договор във Футболен клуб „Овеч“ Провадия, като до 1991г. е заемала длъжност касиер-домакин,
а след това до 03.01.1992г. – счетоводител-касиер
От представената декларация по чл.8 ЗУТДССР е видно, че ищцата е декларирала, че за
посочените периоди:08.06.1987г. – 02.01.1991г. и 02.01.1991г. – 03.01.1992г. е била назначена на
длъжностите „касиер-домакин“ , съответно „счетоводител-касиер“ във Футболен клуб „Овеч“
Провадия.
По делото е представено заявление от И. Я. М. , ЕГН ********** от 13.01.2020г. до
директора на ТП на НОИ Варна за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, с опис на
документите, представени със заявлението, от който е видно, че лицето е представило трудова
книжка за положен труд в периода 08.06.1987г.-03.01.1992г. във ФК „Овеч“ Провадия на длъжност
“касиер-домакин“ и „счетоводител-косиер“.
С писмо ответникът изисква от ищцата да предсатви удостоверение образец УП-13 от
ФК“Овеч“ Провадия за периода 08.06.1987г.-03.01.1992г. поради лопсата на редовно оформена
рекапитулация в трудовата книжка.
По делото е представено и писмо от ТП на НОИ Варна, с което същото е уведомило
ищцата, че не може да й бъде издадено удостоверение УП-13 за установяване на
трудовия/осигурителен стаж във ФК „Овеч“ Провадия за периода 08.06.1987г. -02.01.1992г., тъй
като осигурителят не е предал документи, установяващи осигурителен стаж и доход в ТП на НОИ
Варна. В писмото е посочено, че в представените и приети документи през 2010г. от Дружество по
физкултура и спорт „Овеч“ Провадия, не са открити данни за ищцата.
С разпореждане №580206/20202г. на ТП на НОИ Варна на ищцата е отказано отпускане на пенсия
за осигурителен стаж и възраст поради липса на изискуем осигурителен стаж от 35 години и
10месеца за 2020г.
Представено е удостоверение от 10.02.2020г., издадено от К.К., в качеството му на бивш
управител и представляващ ФК“Овеч“ Провадия,с което е удостоверено, че дружеството е
прекратено без правоприемник, че се съхранява само печата на клуба, не са налични книжа и
ведомости за заплати и други документи, установяващи трудови правоотношения с наети лица,
тъй като са изгубени. Представено е копие от трудова книжка на К.К., като от отбелязванията в
книжката се установява, че лицето е работило на длъжност „треньор по футбол“ във ФК Овеч
Провадия, в периода 01.01.1986г.-01.04.1989г., на длъжност „първи заместник председател на ФК
„Овеч“ Провадия в периода 01.04..1989г.-21.11.1990г., председател на ФК „Овеч“ в периода
22.11.1990г. – 31.08.1992г. и технически директор на ФК Овеч Провадия в периода 01.09.1992г. –
14.09.2000г.
К.К., за когото от представените писмени доказателства се установява, че е работил по
трудово правоотношение във ФК Овеч Провадия е разпитан като свидетел при разглеждане на
делото пред районния съд. В показанията си свидетелят Киров е заявил че в периода 1987г. –
1992г. е работил във ФК „Овеч“ Провадия като треньор, заместник председател и председател.
През това време в клуба са работили ищцата И.М., М.К. и М.П.., последните двама са починали.
Ищцата е работила като касиер-домакин и касиер-счетоводител, на 8 часов работен ден, с почивни
дни :събота и неделя. От 200г0г. дейността на футболния клуб била прекратена поради липса на
средства, като документите на клуба били оставени в офиса на свидетеля. При извършването на
ремонт на офиса били преместени в мазата, след което са изгубени. Свидетелят посочва, че
ФК“Овеч“ Провадия и Дружествот по физкултура и спорт „Овеч“ Провадия са две отделни
дружества, като преди да се образува ФК „Овеч“ Провадия, с футбола в гр.Провадия се е
занимавало Дружеството по физкултура и спорт „Овеч“ Провадия. И двете дружества са се
помещавали в една и съща сграда. Футболния клуб се отделил като самостоятелно дружество от
1987г.
Пред първоинстанционния съд е разпитана като свидетел и Й.Л.Н.. Показанията на
свидетелката не са ценени от съда, тъй като същите са недопустими съгласно разпоредбата на чл.6,
ал.4 ЗУТОССР, предвид това, че от представените по делото доказателства се установява че през
процесния период свидетелката не е работила в ФК „Овеч“ Провадия, а в друго дружество.
3
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните,
съдът достигна до следните правни изводи:
Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо.Правилно първоинстанционният
съд е приел, че предявеният иск е процесуално допустим, тъй като исковата молба съдържа
изложение на обстоятелствата чл. 4 ЗУТОССР, към нея е представено и удостоверение по чл. 5
ЗУТОССР, т. е., че липсват книжа, доказващи стажа на ищцата. Не е спорно обстоятелството, а и
от представените по делото доказателства се установява, че ФК „Овеч“ Провадия не съществува и
липсва правоприемник на дружеството. Установено е въз основа на посоченото по - горе
удостоверение, че в НОИ не са предадени разплащателните ведомости на ФК „Овеч“ Провадия.
Съдът намира за неоснователни наведените във въззивната жалба възражения относно
допустимостта на свидетелските показания на свид К.К., тъй като видно от представеното по
първоинстанционното дело копие на трудова книжка на лицето /л.103-110/ свидетелят е работил по
трудово правоотношение с ФК“Овеч“ Провадия, през процесния период, като многократно е
преназначаван и е заемал длъжностите „треньор“, „председател“.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема, че ищецата е
полагала труд в ФК „Овеч“ Провадиая за периода от 08.06.1987г.-03.01.1992г., като през периода
08.06.1987г.-02.01.1991г. е назначена и изпълнявала длъжност „касиер-домакин“, а през периода
02.01.1991г.-03.01.1992г. е назначена и изпълнявала длъжност „счетоводител-касиер“, при пълно
работно време при 8 - часова продължителност на работния ден и месечно заплащане на труда. В
подкрепа на този извод са представените писмени доказателства- обсъдените копия от трудови
книжки .
Полагането на трудов стаж от ищцата като касиер-домакин и счетоводител-касиер във ФК
„Овеч“ Провадия за процесния период се установява по категоричен начин и от показанията на
свидетеля Киров, който, които съобразно отразеното в трудовата чу книжка е заемал длъжност
треньор и председател на ФК “Овеч“ Провадия. Показанията на свидетеля като непосредствени,
ясни и безпротиворечиви съдът кредитира изцяло при условията на чл. 6, ал. 4 ЗУТОССР.
По изложените съображения предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като
атакуваното решение на районния съд следва да бъде потвърдено.
Съсът не присъжда разноски на въззиваемата страна, тъй като същата, въпреки отправеното
искане не е представила списък по реда на чл.80 ГПК и доказателства за реалното извършване на
разноски във въззивното производство.
Воден от горното съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260002/06.01.2021г., постановено по гр.д. № 401/2020г. на РС-
Провадия
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок
от получаване на съобщението, при наличие на предпоставките по чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4