Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Шумен, 06.06.2023год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменски административен съд, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател:
Кремена Борисова
при секретаря
В.Русева, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 319
по описа за 2022 год. на Шуменски административен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 118, ал. 3, вр. ал. 1
от Кодекса за социалното осигуряване.
Образувано е въз основа на жалба от «А.С.»ООД
с ЕИК **** със седалище и адрес на управление-***, представлявано от Е.М.К.,
чрез пълномощника и процесуален представител-адв.С.С. от ШАК със съдебен адрес ***, против
Решение№2153-27-182 от 26.09.2022год. на Директора на ТП на НОИ-Шумен, с което
са потвърдени Задължителни предписания№ЗД-1-27-01154523 от 28.06.2022год. на
контролен орган на НОИ за заличаване на данни, подадени по реда на чл.5 ал.4
т.1 от КСО.
В жалбата се релевират доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение поради наличие на допуснати две съществени нарушения в
административното производство по издаване на предписанието, както и поради
нарушение на материалния закон. Сочи
се допуснато нарушение на чл.30, ал.1 от Инструкция № 1/03.04.2015г. за реда и
начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност (КРД) от контролните
органи на НОИ, определяща месечен срок на проверката, като в случая същата е
завършила с издаването на задължително предписание вместо в срок от един месец
едва след 18 месеца. Обосновава се извод, че в този случай действията на
контролния орган след срока, са извършени след надлежното му оправомощаване от
възложителя на проверката, а от наличието на надлежно оправомощаване, произтича
и материалната компетентност на контролния орган да извършва
контролно-ревизионна дейност.
На следващо място жалбоподателят сочи
допуснато съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл.32, ал. 3 от
гореупоменатата инструкция, с оглед обстоятелството, че връченият констативен
протокол от проверка, въз основа на който е издадено задължителното
предписание, не е бил придружен със събраните документи и доказателства в хода
на административното производство. Жалбоподателят твърди, че обжалваното
решение е постановено в нарушение и на материалния закон, като по подробно
изложени в жалбата доводи и съображения релевира довод, че в случая е приложимо
българското законодателство за определяне на осигурителни права на лицата
командировани в Република Франция, тъй като командированите лица осъществяват
дейност в хипотезата на чл.13, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 883/2004г.. При
липсата на надлежен акт за определяне на приложимото законодателство, издаден
по реда на чл. 16 от Регламента по прилагане, според жалбоподателя остава
приложимо българското законодателство, което вече се е прилагало по отношение
на лицата преди тяхното командироване. По изложените съображения обосновава
извод за незаконосъобразност на обжалваното решение, в каквато връзка моли
същото да бъде отменено, делото да бъде решено по същество, като в полза на
жалбоподателя се присъдят сторените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
процесуален представител адв.Св.С., поддържа жалбата. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски съобразно представения списък.В представено по
делото писмено становище с рег.№ДА-01-1250/22.05.2023г. по описа на ШАдмС
доразвива доводите си досежно нищожност и незаконосъобразност на обжалваните
задължителни предписания.
Ответникът – директорът на Териториално
поделение –Шумен на Националния осигурителен институт, чрез процесуален
представител-гл.Юрисконсулт И., оспорва жалбата.Релевира довод, че за наетите и
командировани от „Ама –Сервиз“ООД лица
за периода на командироването им в РФранция не е приложимо българското
законодателство, а е приложимо осигурителното законодателство на РФранция, на
основание чл.11 от Регламент№883/2004г. на ЕП и Съвета, като в тази насока
поддържа изцяло подробно изложените в обжалваното решение мотиви. Позовава се
на Решение от 03.06.2021 година на Европейския съд по дело С-784/2019 година,
постановено по отправено преюдициално запитване от Административен съд-Варна по
идентичен казус. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на претендираното от оспорващото дружество адвокатско
възнаграждение.
След като съобрази събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните и след служебна проверка за законосъобразност на
обжалвания административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146
от АПК, съдът приема за установено следното:
Жалбата, инициирала настоящото производство, е депозирана от активно
процесуално легитимирано лице, което е адресат на издаденото решение на
ответната страна и чиито права и законни интереси са засегнати от същото.
Оспорването е осъществено в законоустановения срок по чл. 118, ал. 1 от КСО,
същото е надлежно упражнено, поради което подадената жалба е процесуално
допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От
доказателствата по преписката и събраните по делото писмени доказателства от
фактическа страна се установява следното:
Административното производство е
започнало по инициатива на органа, във връзка с постъпил сигнал№Ц2113-12-859#3/24.09.2020год. от ТП на НОИ-Пазарджик, с искане за
проверка на „А.С.“ООД-гр.Шумен за лицето М.М.К., подал документи за отпускане
на пенсия.
Извършена е проверка на осигурителя „А.С.“ООД-Шумен
с ЕИК ****, възложена със заповед№ЗР-5-27-00815256 от 24.09.2020год.. Резултатите
от проверката са обективирани в
съставения и приложен към преписката Констативен протокол№КП-5-27-01154358 от
28.06.2022год.
В хода на образуваното административно
производство е установено във връзка с представените документи, че осигурителят
„А.С.“ООД е от предприятията,чиято дейност се състои изцяло в командироване на работници
в РФранция на сезонно-селскостопанска работа, след сключването на договори за
сезонна работа с различни френски фирми.Трудовите договори с лицата, командировани
в РФранция се сключени на територията на РБългария, а за времето на трудовото
им правоотношение с „А.С.“ООД лицата са полагали труд в друга държава-член на
ЕС-Франция.Установено е още, че през проверявания период дружеството не е
осъществявало стопанска дейност на територията на изпращащата
държава-членка-България, освен през 2018г., когато дружеството регистрира
допълнителна дейност на територията на страната-Хуманна аптека.Тази дейност е
осъществявана до края на 2018г., след което дейността е прекратена.Установено е
също, че основната дейност на командированите работници е със сезонен характер и се извършва само на
територията на РФранция, като за целта се командироват нужния брой лица с оглед
изпълнението на договора с контрагента в приемащата страна.Всички лица са били
наети с цел да бъдат командировани в държава-членка на ЕС и няма данни същите
да са осъществявали същата или подобна дейност за работодателя на територията
на РБългария.От наличните данни в системата на НАП е установено, че за
командированите служители от българското дружество не са подадени заявления за
изискване на удостоверения А1 за прилагане на местното законодателство по
отношение на изплатените доходи и осигуряването за периода 01.12.2015г. до
31.908.2020г..Няма депозирано от страна
на дружеството искане за стартиране на процедура по сключване на споразумение
за изключение от членове 11-15 от основния регламент за прилагане разпоредбата
на чл.16 от Регламент (ЕО)№883/2004г..
Въз основа на установената фактическа
обстановка административният контролен орган приел, че когато се установи, че
лице осъществява дейност в една държава членка, респ.осигурителя, се прилага
законодателството на тази държава и за тези случаи следва да се прилага
основното правило, предвидено в чл. 11 §3 от Регламент (ЕО) № 883/2004. В тези
случаи координационните регламенти, институцията по пребиваване (в случая НАП)
не е компетентна да определя приложимото осигурително законодателство и да
уведомява чуждестранната институция. Такова задължение е налице само при
обичайно осъществяване на дейност в две или повече държави членки по смисъла на
13 от Регламент (ЕО) № 883/2004г.. Съгласно тази разпоредба лице, осъществяващо
дейност като наето или като самостоятелно заето в една държава членка, се
прилага законодателството на тази държава, или в случая приложимо е френското
осигурително законодателство.
Подадените данни в Регистъра на
осигурените лица по чл. 5, ал. 4 от КСО с код на вид осигурен "01" за
командированите в РФранция 361 работници, за които не е издаден документ
удостоверение А1, които не са подчинени на българското осигурително законодателство,
не попадат в кръга на задължително осигурени лица по смисъла на чл.4 КСО и не
подлежат на задължително осигуряване по чл.6 КСО и не следва да имат подадени
данни с декларация обр. № 1 в Регистъра на осигурените лица за периодите на
командироване.
Със Задължително предписание № ЗД-1-27-01154523/28.06.2022
година главен инспектор по осигуряването в териториално поделение-Шумен на Националния осигурителен институт е
задължил осигурителя „А.С.“ ООД с ЕИК ****
да заличи данните, подадени по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за общо 361 лица, подробно
идентифицирани по имена, ЕГН и за конкретни периоди от м.12.2015г. до
м.08.2020г..
Предписанието е връчено на жалбоподателя,
чрез пълномощника му-адв.С. на 26.07.2022 година и е обжалвано по
административен ред с жалба вх. № 1012-27-165/08.08.2022 година.
С Решение № 2153-27-182/26.09.2022 год.
директорът на Териториално поделение –Шумен на Националния осигурителен
институт е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат решаващият орган е
приел, че за сочените в ЗП 361 лица не е налице удостоверение за приложимо
законодателство, поради което данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от
м.12.2015г. до м.08.2020година в Регистъра на осигурените лица с код на вид
осигурен „01“ за командированите в Р Франция работници следва да се заличат.
Решението е получено по електронен път
от адв.С. на 05.10.2022год. и обжалвано пред Административен съд-Шумен с жалба
с вх.№2103-27-28 на 18.10.2022год. в законния 14-дневен срок за обжалване.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Оспореният административен акт, предмет на настоящото производство е
издаден от компетентен по смисъла на чл.118 ал.1 във вр. с чл.117 ал.1 т.3 от КСО орган, в изискуемата писмена форма и при спазване на административно
процесуалните правила.Съгласно разпоредбите на чл.107 ал.1 и ал.2 т.1 от КСО, контролът
по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във
връзка с дейността, възложена на НОИ се осъществява от контролните
органи на НОИ, какъвто контролен орган са и инспекторите по
осигуряване в териториалните поделения на НОИ.В правомощията на последните
съобразно разпоредбата на чл.108 ал.1 т.3 от КСО е даването на задължителни
предписания за спазване на разпоредбите по ДОО и дейността възложена на НОИ, подлежащи
на обжалване пред ръководителя на съответното ТП на НОИ, съобразно
разпоредбата на чл.117 ал.1 т.3 от КСО. В настоящия
случай, обжалваните задължителни
предписания на контролен орган-главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ-Шумен с №ЗД-1-27-01154523 от
28.06.2022год. са постановени по повод сигнал за извършване на проверка №Ц
2113-12-859#3 от ТП на НОИ-Пазарджик, във връзка с който е образувано производство по
извършване на проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „А.С.“ООД,
като със заповед№ЗР-5-27-0081526 от 24.09.2020год. /л.11 от делото/, издадена
от надлежно оправомощено длъжностно лице съгласно прил.
Заповед№1015-27-130/09.06.2016г. /л.12/ проверката е възложена на контролен орган на
НОИ-М.Б.-главен инспектор по осигуряването.Резултатите от проверката са
обективирани в съставения от проверяващия контролен орган Констативен
протокол№КП-5-27-01154358/28.06.2022год. /л.73-74/, екземпляр
от който е бил връчен на представляващия осигурителя упълномощен
представител-адв.Св.С..Въз основа на констатациите по прил. в административната
преписка констативен протокол, на осигурителя-„А.С.“ООД са дадени Задължителни
предписания№№ЗД-1-01154523 от 28.06.2022год., с които е постановено заличаване
на данните по Декларация обр.№1 с вид осигурен
„01“, подадени по реда на чл.5 ал.4 т.1 от КСО на общо 361 лица, идентифицирани
по трите имена , ЕГН и период на осигуряване, обжалвани по реда на чл.117 ал.1
т.3 от КСО пред Директора на ТП на НОИ-Шумен, който с Решение№2153-27-182 от
26.09.2022год. отхвърлил жалбата като неоснователна и потвърдил издадените
задължителни предписания, като изложил подробни мотиви, обосноваващи
постановеното решение.
Досежно доводите на оспорващия за
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното
производство, поради неспазване на срока за извършване на проверката и издаване
на ЗП от материално некомпетентен административен орган, извън срока,
обуславящи нищожност според жалбоподателя на обжалвания административен акт,
както и за възпрепятстването му да осъществи своевременно и в пълен обем
правото си на защита, съдът намира същите за изцяло неоснователни и недоказани,
поради следното:
Проверката е извършена на основание
издадена заповед за извършване на проверка № ЗР-5-27-00815256 от 24.09.2020 г.
и е приключила с констативен| протокол № КП-5-27-01154358 от 28.06.2022г., след
кореспонденция с осигурителя, извършена проверка от ТД на НАП - Варна, след събиране
на всички относими доказателства и след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за
случая, в съответствие с изискванията на чл. 35 и 36 от АПК. Съгласно
константната съдебна практика, за да бъде нищожен административният акт той
следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи
целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий „нищожни“ са
актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма
или при толкова съществено нарушаване на административно производствените
правила, че практически да липсва
волеизявление. Противоречието с материалния закон може да обоснове нищожност
само когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма,
когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв
закон или от никой орган.
Както вече бе посочено по-горе, обжалваните
задължителни предписания са издадени от материално и териториално компетентен
административен орган, надлежно оправомощен съгласно изрична заповед на
ръководителя на ТП на НОИ-Шумен. Относно издаването на констативния протокол са
спазени всички изисквания в съответствие с приложимата материалноправна норма.
Възражението за изтекъл срок е неоснователно, тъй като съгласно чл. 30, ал. 1
от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на
контролно ревизионна дейност от контролните органи на НОИ (Инструкция№1), срокът за извършване на проверката е до един месец
и започва да тече от датата на получаване на сигналите, жалбите или
заявленията. Според ал. 2 от същата разпоредба, при наличието на обективни
причини, препятстващи извършването на проверката в определения срок, органът по
чл. 29, ал. 2, възложил проверката, може да удължи извършването й с до един
месец. От тълкуването на сочената разпоредба става ясно, че срокът за
извършване на проверката е инструктивен,
а не преклузивен и при определени обстоятелства последният може да бъде
удължаван. Дори
и да се предположи, че е допуснато нарушение, след като не е издадена нарочна
заповед за удължаване на срока за извършване на проверката, то това нарушение
не би съставлявало съществено такова, тъй като при издаването на обжалваните
задължителни предписания не са допуснати нарушения на административно процесуалните
правила, които да са попречили на адресата му да се защити, да са повлияли
върху съдържанието на волеизявлението на административния орган и да са
обусловили материалноправна незаконосъобразност на акта.
Съгласно чл. 27, т. 1 от Инструкция № 1,
проверката е действие или съвкупност от действия, предприети от контролните
органи по чл. 3, т. 1 и т. 3, за събиране, установяване и изясняване на факти и
обстоятелства, свързани със спазването на нормативните актове по държавното
обществено осигуряване. Съгласно чл. 29, ал. 1 и ал. 2 от същата инструкция,
проверката се извършва на основание писмена заповед, каквато в случая е
налична, издадена от ръководителя на съответното ТП на НОИ или от упълномощено
от него лице, по образец, утвърден от управителя на НОИ и която следва да има
съдържанието, посочено в т. 1 - т. 3 на ал. 1 от същия текст. В случая
обжалваните задължителни предписания са издадени в хода на проверка (арг.
Раздел II на Инструкция № 1), която по хипотеза представлява действия на
контролни органи на НОИ за събиране, установяване и изясняване на факти и
обстоятелства, свързани със спазването на нормативните актове по ДОО, която е
осъществена от компетентно длъжностно лице - контролен орган в ТП на НОИ -
Шумен, на база издадена заповед по реда на чл. 29, ал. 1 от Инструкция № 1.
Съгласно разпоредбата на 31, ал. 2 от Инструкция № 1, контролните органи са
длъжни да се запознаят с всички относими за проверката документи, които са от
значение за определяне на резултатите от извършването й, респективно в
конкретния случай относими и към
осигурителния статус на лицата, включени в обхвата на проверката. Неоснователни
са доводите за незаконосъобразност на оспорените задължителни предписания вследствие
на неправилно проведена административна процедура при издаването им, доколкото
същите са издадени след като са изяснени всички релевантни за спора факти и обстоятелства.
В конкретния случай правото на защита на
„А.С.“ ООД не е било нарушено, доколкото издаденото задължително предписание е
било обжалвано по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО, чрез пълномощника- адв. С.С. посредством подадената жалба с вх. №
1012-27-165 от 08.08.2022 г., като страната е имала процесуална възможност да
изложи всички доводи и възражения, както и да представи относими доказателства
във връзка с тях. Освен твърденията, изложени в жалбата, доказателства,
опровергаващи направените от контролния орган констатации и изведените въз основа
на тях правни изводи, не са представени, като жалбоподателят не се е възползвал
и от правото си да поиска, да прегледа и да се запознае с документите и
събраните доказателства по преписката.
При това положение и въз основа на
гореизложеното съдът приема, че обжалвания административен акт е издаден от
материално и териториално компетентен административен орган, в
законоустановената писмена форма, при спазване на административно
производствените правила и в съответствие с целта на закона.
Досежно съответствието на акта с
относимите материално правни разпоредби на закона, единственият спорен момент в
производството пред горестоящия орган, както и в настоящото съдебно
производство е досежно приложимото по отношение на командированите от
осигурителя лица в РФранция осигурително законодателство и дали същите подлежат
на задължително осигуряване по реда на чл.6 от КСО и следва ли да имат подадени данни с
Декларация обр.№1 в Регистъра на осигурените лица за периодите на тяхното
командироване.
Правилата за координация на системите за
социална сигурност на държавите-членки Европейския съюз са въведени с Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009, които се
прилагат от 01.05.2010 година. Целта на посочените регламенти е да се гарантира
и стимулира свободното движение на гражданите на държавите-членки, които
осъществяват трудова дейност, за да не се създава излишна административна
тежест при упражняването на правото на труд.
В разпоредбата на чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009 година,
във всички случаи, когато едно и също лице упражнява дейности в две или повече
държави членки е длъжно да уведоми компетентната институция на
държавата-членка, в която пребивава. Институцията на държавата-членка по
пребиваване на лицето определя приложимото спрямо него законодателство. Това
първоначално определяне е временно. Институцията, извършила временното
определяне, информира институциите на всички държави-членки, на чиято територия
лицето извършва дейност, или при необходимост се свързва с тях за да се
постигне взаимно съгласие относно приложимото законодателство. Освен ако вече
не е постигнато взаимно съгласие, временно определеното законодателство става
окончателно при условие, че в срок от два месеца някоя от институциите, които
са били надлежно информирани, не изрази различно становище. Компетентната
институция на територията на Република България е Националната агенция за
приходите.
В § 6 на същата норма е посочено, че при
бездействие на задълженото лице (осигурител), институцията по пребиваването му
следва да приложи горната процедура служебно веднага „след като изясни
положението на лицето, евентуално чрез друга заинтересована институция“.
В хода на тази процедура следва да се
определи приложимото за лицето законодателство в областта на социалната
сигурност, в съответствие с разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 –
чл. 16) при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници
между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му
обхват). Лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на
законодателството само на една държава-членка (основание чл. 11(1) от Регламент (ЕО) №
883/2004),
при спазване на правилото, че приложимо е законодателството на
държавата-членка, на чиято територия полагат труда си („lex loci laboris“). В
случай, че лицата ще извършват трудова дейност на територията на една
държава-членка формуляр А1 не се издава. Съобразно българското законодателство
към категорията „заети лица“ спадат всички осигурени лица съгласно чл. 4, ал. 1 от КСО.
В настоящия случай работодателят е със
седалище на територията на Република България, трудовите договори със заетите
лица са сключени на територията на Република България, след което заетите лица
са командировани на територията на Република Франция за определени периоди от
време, което означава, че е налице трансгранична ситуация и приложимия ред е
посочения в чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009 година.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, § 2 от
Регламент ЕО № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16. Септември
2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент ЕО №
883/2004г. за координация на системите за социална сигурност по искане на
съответното лице или на работодателя компетентната институция на държавата –
членка, чието законодателство е приложимо по силата на дял втори от основния
регламент, предоставя атестация, че такова законодателство е приложимо и,
където е уместно, посочва до коя дата и при какви условия. В случая съответните
лица и работодателят не са поискали издаването на такава атестация /удостоверение
А1/. На служебното запитване от страна на контролния орган на ТП на НОИ Шумен е
получен отговор от ЦУ на НАП, обективиран в прил. по преписката
писмо№1028.9-27-441#1 от
16.02.2022год., от който става ясно, че няма постъпило искане от работодателя „А.С.“ООД
за стартиране на процедура по сключване на споразумение за изключение по чл.16
от Регламент (ЕО)№883/2004г., а
така също, че при направена проверка от информационната система на НАП е
установено, че няма данни за издадени удостоверения А1 за служители/работници
на горепосочения работодател, нито откази за издаване на такива.Този факт между
впрочем не се оспова от оспорващото дружество, което и хода на административното производство, както
и в хода на настоящото съдебно производство поддържа тезата, че нито
дружеството, нито командированите лица са отправили „уведомление по чл.16 пар.1
от прилагащия Регламент за стартиране процедура по определяне на приложимото
законодателство, тъй като счита, че приложимо в случая е българското, а не
френското законодателство, в който случай не е необходимо издаването на
удостоверение А1 на командированите лица. Именно установеното от фактическа
страна в кореспонденцията между ТП на НОИ Шумен и ТД на НАП Варна и ЦУ на НАП са
мотивирали преценката на осигурителния орган за липса на основание за подаване
на информация за регистъра на осигурените лица по чл. 5, ал. 4 КСО и за
приложимост на българското законодателство.
При липса на удостоверения А1 с
обвързващо действие за институциите на държава членка, в която се упражнява
дейността приложението на материалния закон се преценява в хипотезите на
нормите на правилата на дял втори от Регламент ЕО № 883/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 29 април 2004г. за координация на системите за
социална сигурност и Регламент ЕО № 987/2009 на Европейския парламент и на
Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на
Регламент ЕО 883/2004, приложими за осигуряването на командированите български
граждани, осъществяващи трудова дейност в друга държава членка на Европейския
съюз.
Съгласно общото правило, въведено с
разпоредбата на чл. 11, § 3, б. „а“ от Регламент ЕО № 883/2004, лице, което
осъществява дейност като наето лице на територията на една държава членка, се
подчинява на законодателството на тази държава членка. Изключение е предвидено
със специалното правило на чл. 12, § 1, който предвижда, че лице, което
осъществява дейност като наето лице държава членка от името на работодател,
който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този
работодател в друга държава членка, за да осъществява там дейност от името на
същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата
държава членка при условие, че предвидената продължителност на тази работа не
превишава 24 месеца и, че не е изпратено да замества друго командировано лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 14 от Регламент ЕО №987/2009, § 2, за целите на
прилагането на чл. 12, § 1 от основния регламент, изразът „което обичайно
осъществява дейността си в нея“ се отнася до работодател, който обичайно
извършва значителни по обхват дейности, различни от чисто вътрешни управленски
дейности, на територията на държавата – членка, в която е установен, като се
вземат предвид всички критерии, характерни за дейностите, извършвани от
въпросното предприятие. Приложимите критерии трябва да отговарят на
специфичните характеристики на всеки работодател и на действителния характер на
извършваните дейности.
С решението си от 3.06.2021г. по дело №
С-784/19, образувано по преюдициално запитване от Административен съд Варна
относно тълкуването на чл. 14, § 2 от Регламент ЕО № 987/2009г. на Европейския
парламент и на Съвета от 16.09.2009г. за установяване процедурата за прилагане
на Регламент ЕО № 883/2004г. за координация на системите за социална сигурност ,
Съдът на Европейския съюз е отговорил, че Член 14, параграф 2 от Регламент ЕО №
987/2009 за прилагане на процедурата за прилагане на Регламент ЕО № 883/2004
трябва да се тълкува в смисъл, че за да се счита, че установено в държава
членка предприятие, което осигурява временна работа, „обичайно осъществява
дейността си“ по смисъла на чл. 12, §1 от Регламент ЕО № 883/2004, изменен с
Регламент ЕС № 465/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012г.,
в тази държава членка, това предприятие трябва да извършва значителна част от
дейността си по предоставяне на работници за временна работа в полза на
предприятия ползватели, които са установени и упражняват дейността си на територията
на посочената държава членка.Посочено е също така в мотивите, че в чл. 14, § 2
от Регламент №987/2009 се уточнява, че този израз следва да се разбира в
смисъл, че се отнася до работодател, „който обичайно извършва значителни по
обхват дейности, различни от чисто вътрешни управленски дейности, на
територията на държавата членка, в която е установен, като се вземат под
внимание всички критерии, характерни за дейностите, извършвани от въпросното
предприятие“, които критерии „трябва да отговарят на специфичните
характеристики на всеки работодател и на действителния характер на извършваните
дейности“.
В административното производство е
установено, че дружеството не извършва основната си икономическа дейност на
територията на Република България. Установено е още, че основната дейност е със сезонен характер и се извършва само на
територията на Република Франция, като
за целта се командироват нужния брой лица, с оглед изпълнението на договора с
контрагента в приемащата страна и няма данни командированите лица да са
осъществявали същата или подобна дейност за работодателя на територията на
Република България. При така установеното и при липса на издадени удостоверения
А1, изключението по чл. 12 § 1 от Регламент ЕО № 883/2004 не е приложимо.Следователно,
не са налице условията на чл.12 пар.1 от Регламент (ЕО) №883/2004г. и
командированите лица не могат да се подчиняват на българското осигурително
законодателство. Респективно, подадените данни в Регистъра на осигурените лица
по чл.5 ал.4 от КСО с код на вид Осигурен „01“ за командированите в РФранция
работници, за които не е издаден документ-удостоверение А1, които не са
подчинени на българското осигурително законодателство, не попадат в кръга на
задължително осигурените лица по смисъла на чл.4 от КСО и не подлежат на
задължително осигуряване по чл.6 от КСО и не следва да подават Декларации
обр.№1 в Регистъра на осигурените лица за периода на тяхното командироване.Без
значение в случая е обстоятелството, че видно от събраните по делото писмени
доказателства и заключението на вещото лице по СИЕ, за периода на
командироване, за лицата, упоменати в обжалваните ЗП са били редовно внасяни
дължимите осигурителни вноски.Същите обаче, в случай на недължимо внасяне,
подлежат на връщане по предвидения в закона ред. По изложените доводи и
съображения съдът приема, че оспореното решение по чл. 117, ал. 3 КСО и
потвърдените с него задължителни предписания към осигурителя са в съответствие
с материалния закон. Като ги е потвърдил горестоящият административен орган-Директорът
на ТП на НОИ-Шумен е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да
бъде оставено в сила, а жалбата срещу него, като неоснователна, следва да се
отхвърли.
При този изход на делото основателно се
явява искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Същото следва да се присъди в размер на 100 лева, определен на основание на
осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК.
Въз основа на гореизложеното и на
основание чл. 172 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на «А.С.»ООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление-***, представлявано
от Е.М.К., чрез пълномощника и процесуален представител-адв.С.С. от ШАК със съдебен адрес ***, против
Решение№2153-27-182 от 26.09.2022год. на Директора на ТП на НОИ-Шумен, с което са
потвърдени Задължителни предписания№ЗД-1-27-01154523 от 28.06.2022год. на главен
инспектор по осигуряването в Териториално поделение-Шумен на Националния
осигурителен институт.
ОСЪЖДА «А.С.»ООД с ЕИК
**** със седалище и адрес на управление-***, представлявано от Е.М.К. да
заплати на Националния осигурителен институт – Териториално
поделение-Шумен РАЗНОСКИ по
делото в размер на 100 (сто) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14
дневен срок от получаване на съобщението от страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: