РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1945
гр. Пловдив, 01 декември 2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ отделение, ХVІІ състав в закрито заседание
на първи декември през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
разгледа докладваното
от Председателя адм.дело № 2990 по
описа за 2022 год. и взе предвид
следното:
Образувано е по жалба
предявена от Кмета на Община Родопи, чрез главен юрисконсулт Я.И. - И., против
Решение № 504, прието с Протокол № 21 от 10.11.2022 г. на Общински съвет –
Пловдив, с което е потвърдено Решение № 433, взето с Протокол № 18/13.10.2022
г. на общинския съвет, с което от своя страна, на основание чл. 21, ал. 1, т.
17 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА)
във връзка с чл. 28, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закон за
административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ), е
дадено съгласие за промяна на границите на Община Пловдив чрез присъединяване
на село Белащица, поради отделянето му от Община Родопи и присъединяване на
същото към Община Пловдив, след провеждане на местен референдум.
Касае се за решение
на общинския съвет (№ 504, прието с Протокол № 21 от 10.11.2022 г.), с което е
потвърдено предходно негово решение (№ 433, взето с Протокол № 18/13.10.2022
г.) в производство, образувано въз основа на Писмо рег. №
АК-01-208#8/26.10.2022 г. на Областния управител, с което Решение № 433, взето
с Протокол № 18/13.10.2022 г. е върнато като незаконосъобразно за ново
обсъждане от общинския съвет, на основание чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА.
Пловдивският
административен съд, като обсъди данните по делото намира, че жалбата се явява
процесуално недопустима за разглеждане. Съображенията в тази насока ще бъдат
конкретизирани в следващото изложение.
Процедурата за
промяна на границите на община поради отделяне на населено място и
присъединяването му към съседна община на територията на една област, с която
има обща граница, се извършва след провеждане на местен референдум по ред,
установен в чл. 28, ал. 1 от ЗАТУРБ. Съгласно чл. 28, ал. 1, т. 1 от ЗАТУРБ,
процедурата започва по искане за провеждане на референдум за отделяне на
населеното място от съответната община и присъединяването му към съседна
община, изразено чрез подписка от най-малко 25 на сто от избирателите на
населеното място до съответния общински съвет; искането се придружава с
аргументирано становище на кмета на населеното място, което се изпраща на
заинтересуваните общински съвети. Съгласно чл. 28, ал. 1, т. 2 от ЗАТУРБ,
общинските съвети в едномесечен срок се произнасят задължително с мотивирано
решение относно исканата промяна и го изпращат на областния управител, който в
двуседмичен срок проверява, съгласно чл. 28, ал. 1, т. 3 от същия закон,
законосъобразността на искането за провеждане на референдума и на решенията на
общинските съвети. Според чл. 28, ал. 1, т. 4 от ЗАТУРБ при положително решение
на общинския съвет на приемащата община, областният управител в двуседмичен
срок предлага на общинския съвет на общината, от чиято територия се иска
отделянето, да приеме решение за произвеждане на референдум в съответното
населено място.
Анализът на
цитираните норми налага извода, че обжалваното решение представлява част от
процедурата по провеждане на местен референдум, установена в чл. 28, ал. 1 от
ЗАТУРБ, и като такова то не е административен акт съгласно чл. 21, ал. 5 от АПК, поради което не подлежи на самостоятелно оспорване. На основание чл. 28,
ал. 1, т. 3 от ЗАТУРБ, контрол за неговата законосъобразност се упражнява от
областния управител, чийто акт би подлежал
на съдебен контрол. В тази връзка следва да се посочи, че само
законосъобразното положително решение на общинския съвет на приемащата община, би
породило задължение за областния управител да предприеме визираните в чл. 28, ал. 1, т. 4 от ЗАТУРБ действия - в двуседмичен
срок да предложи на общинския съвет на общината, от чиято територия се иска
отделянето, да приеме решение за произвеждане на референдум в съответното
населено място.
Доколкото обжалваното
решение няма самостоятелно правно значение, следва да се приеме, че липсва
предмет - годен за оспорване административен акт по смисъла на чл. 159, т. 1 от АПК, което е абсолютна процесуална пречка за разглеждане на делото по същество.
Независимо от
изложеното, за пълнота съдът намира за нужно да добави още следното:
Дори и да се приеме,
че разглежданото решение на Общински съвет Пловдив подлежи на оспорване, то
жалбата отново се явява процесуално недопустима за разглеждане, поради липса на
правен интерес на Кмета на Община Родопи.
Кметът на общината,
като орган на изпълнителната власт с правото и задължението по чл. 44, ал. 1,
т. 1 ЗМСМА да ръководи цялата изпълнителна дейност на общината, е надлежно
легитимиран съобразно чл. 45, ал. 5 от същия закон, да върне за ново обсъждане
незаконосъобразните или нецелесъобразните актове на общинския съвет или да
оспорва незаконосъобразните актове пред съответния административен съд. Очевидно
цитираната разпоредба създава правомощия на кмета да оспорва единствено
актовете на общинския съвет на общината, чийто кмет е.
В настоящия случай
обаче, съдебният контрол за законосъобразност на процесното решение не е
иницииран в производството по чл. 45 от ЗМСМА доколкото административният съд е
сезиран от Кмета на Община Родопи, който оспорва Решение на Общински
съвет Пловдив (а
не Общински съвет Родопи), поради което по отношение на Кмета на Община Родопи важи
общото правило на чл. 147, ал. 1 от АПК, съгласно което правото му на оспорване е обусловено от факта на нарушаване
или застрашаване на неговите права, свободи и законни интереси. Това е
конституционният критерий за съдебна обжалваемост на административните актове.
Решаващ е правният ефект на административния акт - дали и доколко с него се
засягат такива права и интереси. Правният интерес да се иска отмяната на един
административен акт се обуславя от прякото и непосредствено негативно въздействие
в правната сфера на лицето, до което се отнася този акт. Такова пряко и
непосредствено засягане на конкретни права,
свободи и законни интереси на жалбоподателя от процесното
решение на общинския съвет в случая не се установява. В тази връзка следва да се
посочи, че пряк интерес означава със самата отмяна на оспорения административен
акт да бъде отстранена щета или да се предотврати настъпване на такава от
изпълнение на административния акт. Той трябва да е личен, т.е. защитата да е
на свои субективни права, свободи и законни интереси. Правният интерес трябва и
да е непосредствен - административният акт трябва да засяга неблагоприятно
правната сфера на оспорващия като отнема, изменя или ограничава права или
противозаконно създава задължения, с което уврежда жалбоподателя. Каза се в
процесния случай атакуваният акт по никакъв начин не засяга неблагоприятно
правна сфера на оспорващия, доколкото съгласието на общинския съвет за промяна
на границите на Община Пловдив чрез присъединяване на село Белащица към Община
Пловдив няма като правна последица исканата промяна, а по своя характер
представлява „принципно“ съгласие, което евентуално би довело до тази промяна,
но само при пълното осъществяване на сложния фактически състав възведен в
нормата на чл. 28, ал. 1 от ЗАТУРБ.
Правният интерес също
е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването, за която
съдът следи служебно във всеки етап на производството.
По тези именно
съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално недопустима за разглеждане
и като такава, на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК, следва да бъде оставена
без разглеждане, а образуваното съдебно производство - прекратено.
Така мотивиран, на основание чл. 159, т. 1 и
т. 4 от АПК, Пловдивският административен съд, XVII състав,
О П Р Е Д Е Л
И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Кмета на Община Родопи,
предявена чрез главен юрисконсулт Я.И. - И., против Решение № 504,
прието с Протокол № 21 от 10.11.2022 г. на Общински съвет – Пловдив, с което е
потвърдено Решение № 433, взето с Протокол № 18/13.10.2022 г. на общинския
съвет.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 2990/2022 г. по описа на
Административен съд – Пловдив.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок
от съобщението за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: