Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Никопол, 29.10.2018 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
НИКОПОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесет и
пети септември през двехиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ НАУМОВА
при секретаря Деница Тончева, като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ гр. дело № 71 по описа за 2018 година и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК.
Ищците ТД на НАП – гр.В.Търново, ИРМ Плевен, чрез юрк.Р.В. и М.А. - старши публичен
изпълнител при ТД на НАП –
гр.В. Търново твърдят, че на ответника Потребителна Кооперация “Обединение“
гр.Гулянци, по реда на ДОПК е възложено извършването на ревизия, относно
установяване на задължени по видове и периоди посочени в ИМ, като заповедта за
възлагане на ревизията е връчена на 16.04.2009г., лично на председателя на
ответната кооперация.Твърди се, че ревизията е приключила с издаването на
Ревизионен акт № *********/ 16.07.2009г., с който са установени публични
задълженията на ревизираната кооперация в общ размер на 115 657.83лв.,
както и лихви за просрочие към тях в размер на 46 583.41лв..Твърди се,
ревизионният акт е влязъл в законна сила
на 07.08.2009г.
Ищецът
твърди, че на 09.10.2015 г. след установяване на публичното задължение с
ревизионния акт , първия ответник – ПК „Обединение“ с нотариален акт № 164, том 2, рег.№ 6531,
дело № 1600/ 2015г., продава на вторият
ответник Н.В.Н., собствения си недвижим
имот, находящ се в с.Брест, общ.Гулянци, ул.Средна гора № 2, представляващ УПИ
№VI -1013, кв.1 по регулационният плана на с.с., с
площ от 2 725кв.м., при граници от две страни улици, УПИ № VII – 1024, общински, УПИ № XII -1022, 1023, УПИ XVII - 1014.Посочено е, че
продажната цена на имота по н.а. е 15 500лв., а данъчната оценка на имота
е 14 028лв., към 17.01.2018г. Посочено е, че при изповядване на сделката,
продавачът е декларирал, че е получил от купувача, изцяло уговорената продажна
цена, а купувача, че е платил изцяло същата по банков път.
Ищецът
твърди в исковата молба, че продажбата на процесният имот на вторият ответник
от първият, след влизане в сила на соченият ревизионен акт, е с намерение, да се увреди публичният
взискател.Ищецът твърди, че разпоредбата на чл.216,т.4 от ДОПК изисква с
недействителната сделка или действие да е налице намерение да се увредят
публичните взискатели, като фактическият състав изисква намерението за
увреждане да е налице от страна на прехвърлителя по сделката,
по отношение на който е налице висящо ревизионно производство.Посочено е от
ищеца, че намерението за увреждане е мисъл или желание да се направи нещо във
вреда на кредитора, т.е. съзнание, че със съответния правен акт се уврежда
кредитора, като се намалява имуществото на длъжника, служещо за удовлетворяване
на вземанията на кредитора.Твърди се, че в конкретния случай е налице
разпореждане на задълженото лице с имуществото му, срещу което може
да бъде насочено принудително изпълнение, с което е намалил ликвиден актив от
своето имущество.
Твърди се, че въз основа на влезлият в сила ревизионен акт е било
образувано изп.д. № 4444/2008г. от публичен изпълнител от РД на ДВ Русе за
събиране на публичните вземания от длъжника ПК“Обединение“.Твърди се, че са
предприети действия по изпълнението, чрез налагане на запор по налични и
постъпващи суми по сочени в ИМ сметки и възбрани върху недвижими имоти на
ответнита кооперация , както и върху притежаваните дялове на длъжника в
„Гулянци – КООП“ ЕООД. Твърди се също, че за събиране на публичните задължения
на ответната кооперация са проведени
седем търга за продажба на недвижими имоти, приключили с издаване на
протоколи за провеждане на търг, подробно описани в ИМ. Твърди се и това, че
въпреки извършените действия по изпълнителното дело, получените чрез
извършените продажби суми, не са достатъчни за погасяване на публичните задължения на ответната кооперация
към Държавата, които към 23.01.2018г.,
са в размер на общо 496 938.91лв., и лихви в размер на
132 490лв.
Твърди се, че цялото имущество на длъжника служи за общо
обезпечение на неговите кредити, като кредитора има воля и свобода на избор да
удоволетвори своето вземане от което и да е от имуществото на длъжника.Твърди
се, че с осъществяванета но разпоредителната сделка с процесният имот, от
ответниците по делото, първият ответник е
затруднил удоволетворяване на публичните вземания на Държавата. Твърди
се, че с тези си действия, ответната кооперация е имала намерение да увреди
публичният взискател и да затрудни Държавата в събиране на публичните си
задължения.
Ищецът
е отправил искане до съда да бъде постановено решение , с което на основание
чл.216, ал1, т.4 от ДОПК да бъде прогласена по отношение на Държавата
недействителността на договор за покупко- продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 164, том 2, рег.№ 6531, дело
№ 1600/ 2015г., вписан в службата по вписванията при НРС с вх. Рег.№ 4799 от
09.10.2015г. акт № 13, том № 10, дело № 161/2015г. Представят
доказателства. Правят доказателствени искания. Претендира се присъждане на
на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения развива
в писмена защита по делото.
Ответникът
ПК „Обединение“ гр.Гулянци, чрез адв.Б.К.
и адв.и.А., в срока по чл.131 от ГПК изразяват становище, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан и следва да
бъде отхвърлен.Правят възражение, че установените в процесният ревизионен акт
задължения са погасени по давност.По същество развиват доводи, че процесната сделка е сключена без
намерение да се увреди Държавата, както и че същата не е била затруднена да
удоволетвори вземането си, т.к., ответната кооперация, притежава достатъчно
имущество за това.Излага подробни съображения. Представя доказателства, прави
доказателствени искания.Претендира разноски.Развива подробни съображения в
представената по делото писмена защита.
Ответникът
Н.В.Н., чрез адв. В.И., излага аналогични твърдения и също изразява
становище, че иска е неоснователен и недоказан, т.к. не е налице фактическият
състав на чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК – а именно, процесната сделка не е
извършена са намерение да се увреди кредитора. Развива подробни доводи, както в
отговора по чл.131 от ГПК така и в писмените си бележки по делото в хода по
същество.Представя доказателства, претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед № 900265/ 07.04.2009 г. на
Директора на ТД на НАП, е възложено извършване на ревизия на ПК“Обединение“
гр.Гулянци за видове задължения, по периоди, както следва: Данък по чл.36-38 от
ЗОДФЛ/отм./ за периода от 01.01.2003г. до 31.12.2006г., Данък по чл.42-43 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2008г., ; вноски за държавно обществено
осигуряване за периода от 01.11.2006г. до 31.03.2009г.,; вноски за здравно
осигуряване за периода от 01.11.2006г. до 31.03.2009г.; вноски за ДЗПО за
професионален пенсионен фонд за периода от 01.11.2006г. до 31.03.2009г.; вноски
за ДЗПО за универсален пенсионен фонд за периода от 01.11.2006г. до
31.03.2009г. и вноски за фонд „Гарантирани вземания на работници и служители по
несъстоятелност за периода от 01.11.2006г. до 31.03.2009г./л.6 по делото/.
Заповедта за възлагане на
ревизия е връчена лично на председателя на кооперацията на 16.04.2009г., видно
от същата.
Въз основа на извършената ревизия е изготвен
ревизионен акт № *********/16.07.2009г. за констатирани данъчни задължения на
ответната кооперация за ревизираните данъчни период в размер на общо
115 657.83лв. и лихви в размер на 46 583.41лв./л.7-17 по делото/.
На 03.07.2009г. е издадено постановление
за налагане на предварителни обезпечителни мерки във връзка с възложената
ревизия, чрез запор върху банкови сметки на длъжника.
Ревизионния акт и
постановлението от 03.07.2009г. са връчени на упълномощено длъжностно лице на
ответната кооперация - М.С.Л. на длъжност „шофьор“ вино от същите на 23.07.2009
г./л.17 и 18 по делото/.
По делото не са налице данни
за обжалване на РА, поради което същият е влязъл в сила на 07.08.2009г.
На 09.09.2009г., с Постановление, НАП е наложило запор по налични и постъпващи суми в
банковите сметки в“БПБ“ АД, клон Плевен и „Общинска банка“ АД, като не са
установени суми по банковите сметки,
за заплащане на задължението.
На 19.09.2014г. са наложени обезпечителни
мерки – възбрана на общо 7бр. недвижими имоти , собственост на ответната
кооперация
На 14.11.2014г., са наложени
обезпечителни мерки – запор върху 27 бр. ТБ, подробно описани в Постановлението
от същата дата, приложено на л. 54- 62по делото.
На 18.07.2016г., с
Постановление за налагане на обезпечителни мерки, е наложен запор върху
притежаваните от ответнита кооперация, дялове в „Гулянци – КООП“ ЕООД.
На 09.10.2015 г. ответната
кооперация е сключила с ответника Н.В.Н. договор за покупко- продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален
акт № 164, том 11, рег.№ 6531, дело № 1600/ 2015 г. на нотариус Д.Д. с рег.№
232 на НК, с който първия ответник е продал на вторият
ответник, процесния недвижим имот за
сумата от 15 500лв., която сума купувача е заявил, че е получил
изцяло по банков път. /л.47-48 от
делото/.
Видно от представената по делото
справка, задълженията на ответната
кооперация, по процесният РА, към 23.01.2018г.,
са в размер на общо 493 535.12лв. от които главница в размер на
215 991.04лв. и лихва 277 544.08лв. /л.19-46 по делото/.
Представената административна
преписка във връзка с последващо изменение на ПУП, в който се намира процесният
имот, съдът намира, за неотносима към предмета на настоящият спор, поради което
и не следва да я обсъжда.
Установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Съгласно чл.216, ал.1 от ДОПК,
недействителни по отношение на държавата са сключените сделки след датата на
установяване на публичното задължение, съответно след връчване на заповедта за
възлагане на ревизия, ако в резултат на последната са установени публични
задължения. Сделки са изброени изчерпателно в ал.1, т.1 – 6. В зависимост от
вида им са предвидени специални предпоставки за тяхната недействителност, като
общи за всички са посочените в ал.1 на цитираната норма – установено публично
задължение или връчена заповед за възлагане на ревизия, ако в резултат на
ревизията са установени публични задължения и сделката е извършена в последващ
момент.
Следващата предпоставка,
касаеща относителната недействителност, основана на чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК,
на сделка, осъществена в посочения по-горе времеви диапазон е установяване
намерението да се увреди публичния взискател.
Тъй като се касае за възмездна сделка, ищецът носи тежестта да докаже
наличието на увреждащо намерение при сключване договора за покупко-продажба на
процесния имот.
В тежест на ответниците е да оборят твърденията, изложени в исковата
молба, като установят, че публичното задължение е погасено на
някакво основание, че липсва намерение за увреждане, че длъжникът притежава
достатъчно имущества, чрез насочване на изпълнението към които, взискателят
може да бъде удовлетворен и пр.
В настоящият казус, не е се
спори и от доказателствата по делото е установено наличие на
публично задължение на ответната кооперация, установено с влязъл в сила
ревизионен акт, както и че въз основа на
същият е образувано изпълнително дело при публичен изпълнител, по което са
наложени обезпечения и се извършват изпълнителни действия.
Не е спорно между страните, също,
че след като е влязъл в сила административен акт на публичното задължение,
наличие на висящо изпълнително дело за
събирането на това вземане, по което са наложени запори като обезпечителни
мерки и са извършвани публични търгове на имуществото на кооперацията, с цел
погасяване на публичните вземания, е сключен на 09.10.2015г.,
Договор за покупко-продажба, с който ответна кооперация е прехвърлила
на вторият ответник, процесният имот, находящ се в с.Брест,
общ.Гулянци.
Не е спорно, също, че към
момента на извършване на разпоредителната сделка, са били непогасени
задълженията на ответната кооперация по
висящото изпълнително дело, поради недостиг на средствата, въпреки проведените
търгове за продажба на недвижимо имущество, както и запора на всички банкови
сметки на кооперацията длъжник.
И двамата ответника,
възразяват относно размера на публичното вземане, като твърди,
че към момента на извършване на разпоредителната сделка, публичното
вземане е било погасено по давност.
Съдът намира, това възражение за
неоснователно, поради следното:
Съгласно чл.171,ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е
предвиден по-кратък срок. Когато са налице условия за спиране на давността и когато се предприемат
действия по принудително изпълнение, водещи до прекъсване на давността, срокът
за погасяване на публичното задължение е 10г., считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да бъде платено задължението. В
конкретният случай, давностният срок започва да тече от 01.01.2010г., т.к. от
представените по делото Постановления от 22.08.2014г. и от 14.11.2014г. за
налагане на обезпечителни мерки и
действия на публичният изпълнител в рамките на срока по чл.171, ал.1 от ДОПК, се установяват действия,
предприети преди изтичането на 5-годишния давностен срок, поради което се
прилага срока по чл.171, ал.2 от ДОПК..
Следователно, обективният
елемент от фактическия състав на чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК е доказан от ищците,
а от страна на ответниците не са представени доказателства, които да
опровергават техните твърдения, а именно, че притежаваното от
ответната коопреция имущество е достатъчно за да погаси вземаният към Държавата – кредитор.
Спорен по делото е третият елемент – налице ли е доказано от
ищеца намерение на ответната кооперация да увреди
публичния взискател чрез извършване
на прехвърлителната сделка със собствения си недвижим имот.
Съгласно Решение № 27 от 28. 02.
2013 г. на ВКС по т.д.№ 410/ 2012 г., ІІ т.о., ТК намерението за увреждане по
чл.216, ал.1 , т.4 от ДОПК като факт е
мисъл и желание да се направи нещо във вреда на кредитора, т.е.съзнание, че със
съответния правен акт се уврежда кредитора, най- често като се намалява
имуществото на длъжника, служещо принципно за удовлетворяване вземанията на
кредиторите.Следователно, като вътрешно мисловно – емоционално състояние на
длъжника/ съответно на неговите управителни органи/, то няма самостоятелна
изява , която да е обща за всички случаи на разпореждане в контекста на
увреждащите разпоредителни волеизявления, а следва да
се установи след преценка на всички факти по конкретния спор.В
решението е посочено, че естеството на този факт е такъв, че трудно би се
доказал при пряко доказване, а по- често следва това да стане при косвено
такова, на основата на предположения , произтичащи от преценката на
конкретните факти, материализиращи субективното намерение за увреждане.
В настоящия случай, фактите,
от преценката на които може да се направи извод за намерението на длъжника по
публично задължение да увреди длъжника са следните – първият ответник, в
качеството си на продавач по сделката е
декларирал в представената пред нотариуса, изповядващ сделката, че няма непогасени подлежащи на
принудително изпълнение публични задължения, каквито са безспорно задълженият
по РА.
В подкрепа на тезата за
намерение за увреждане на ищеца – кредитор от ответната кооперация, следва да
бъде съобразено обстоятелството, че сумата от продажбата на имота не
е преведена по банкова сметка ***, по банкова сметка, *** „Гулянци -
КООП“-ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е ответната
кооперация и макар и запорирал сметките му, не е могъл да
се удовлетвори от продажната цена по процесния договор.
Следователно, доказан е
и субективният елемент от фактическия състав на нормата, съдържаща
се в разпоредбата на чл.216,ал.1,т.4 от ДОПК- намерение на длъжника да увреди
взискателя, тъй като от съвкупната преценка на доказателствата се установява,
че ответната кооперация е
отчуждила процесният недвижим имот,
за да не позволи върху този имот
да се насочи принудително изпълнение.
Затова умишлено е
декларирал неверни данни при изповядване на сделката, че няма публични
задължения, а продажната цена е преведена по банковата сметка на друг правен
субект, за да не може върху тези суми
да се насочи принудително изпълнение.
Факта, че вторият ответник е превел
парите по банковата сметка на друг правен субект, различен от продавача по
сделката, според съда обуславя и неговото знание, че се цели от ответната
кооперация да бъде увреден ищеца в лицето на Държавата, и предполага знанието
му, че сметките на продавача са
запорирани. Разпоредбата на чл.216, ал.1
,т.4 от ДОПК е специален закон по отношение на общата
разпоредба за обявяване на относителна недействителност по чл.135 от ЗЗД, и
не предвижда, когато атакуваното разпоредително действие
на длъжника е възмездно, третото лице, с което длъжникът е договарял също да е
знаело за увреждането. Когато разпоредителната сделка е сключена след връчване
на заповедта за възлагане на ревизия, какъвто безспорно е настоящият
случай, е достатъчно да се установи само намерение за увреждане у длъжника.
Предвид изложеното, съдът
намира, че предявения иск по чл.216, ал.1, т.4 вр. чл.216, ал.2 от ДОПК, е
основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
С оглед изхода на делото, ответниците дължат
заплащане на държавна такса по сметка на НРС, в размер на 562.00лв., по равно.
На основание чл..78,ал.1 от
ГПК, във вр. чл.25, ал.2 във вр. ал.1
от Наредбата за заплащане на правната помощ, следва да се определи юрк.
възнаграждение в размер на 450.00лв., което се дължи от двамата ответници по
равно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА за НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по отношение на ДЪРЖАВАТА на основание чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК,
ДОГОВОР ЗА ПОКУПКО- ПРОДАЖБА НА НЕДВИЖИМ ИМОТ, сключен на
09.10.2015г., обективиран в нотариален акт № 164,
том 11, рег.№ 6531, дело № 1600/ 2015 г. на нотариус Д.Д. с рег.№ 232 на НК,
вписан в СВ при НРС, сключен след влизане в сила на 07.08.2009 г. на
Ревизионен акт № *********/ 16.07.2009г. на Главен инспектор по
приходите към ТД на НАП- гр.Велико Търново, съгласно който ПК“ОБЕДИНЕНИЕ“
гр.Гулянци с ЕИК *********,
представлявана от Р.М.Л. е продала на Н.В.Н. с ЕГН **********, следният
недвижим имот: УПИ №VI -1013, кв.1 по регулационният плана на с.Брест,
с площ от 2 725кв.м., при граници от две страни улици, УПИ № VII – 1024, общински, УПИ №
XII -1022, 1023, УПИ XVII - 1014.
ОСЪЖДА ПК“ОБЕДИНЕНИЕ“
гр.Гулянци с ЕИК *********,
представлявана от Р.М.Л. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Никопол на държавна такса в размер на 281.00лв.
ОСЪЖДА Н.В.Н. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на РС Никопол на държавна такса в
размер на 281.00лв.
ОСЪЖДА ПК“ОБЕДИНЕНИЕ“ гр.Гулянци с
ЕИК *********, представлявана от Р.М.Л.
ДА ЗАПЛАТИ на ТД на НАП-В. Търново ИРМ-Плевен на основание чл.
78,ал.1 във вр. ал.8 и чл.25,ал.2 във вр.чл.25, ал.2вр. ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощта, РАЗНОСКИ в размер на 225.00лв.
ОСЪЖДА Н.В.Н. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на ТД на НАП-В. Търново ИРМ-Плевен на основание чл. 78,ал.1
във вр. ал.8 и чл.25,ал.2 във вр.чл.25, ал.2вр. ал.1 от Наредбата за заплащане
на правната помощта, разноски в размер на 225.00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: