№ 357
гр. Шумен, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20223630201023 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №29/04.05.2022 год. на Директора на
Регионална инспекция по околната среда и водите - гр.Шумен, с което на „МЕТАРЕКС“
ООД, с ЕИК040427202, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Тричкова
могила” №58, представлявано от управителя С.Д.Д. e наложена имуществена санкция в
размер на 7000 /седем хиляди/ лева на основание чл.136, ал.2, т.4 от Закона за управление на
отпадъците /ЗУО/ и чл.83, ал.1 от ЗАНН. Дружеството-жалбоподател моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като
незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата. В съдебно
заседание се явява упълномощен представител – адв.Б.Борисов от ШАК, като поддържа
жалбата и излага допълнителни правни съображения в подкрепа на направените искания.
Процесуалният представител на Регионална инспекция по околната среда и водите -
гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва
жалбата, като счита същата за неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
1
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател „МЕТАРЕКС“ ООД, с ЕИК040427202 осъществява
дейности с отпадъци на основание Решение №15-ДО-252-22/11.10.2021 год., издадено от
директора на РИОСВ-Шумен, с което е било изменено и допълнено Решение №15-ДО-252-
21/15.07.2021 год.. На 30.11.2021 год. експерти при РИОСВ – гр.Шумен извършили планова
проверка на Площадка №2, Промишлена зона, ул.“Цветан Зангов“ №30, стопанисвана от
„МЕТАРЕКС“ ООД и по документи във връзка с изпълнение на условията по посоченото
по-горе разрешително. Бил извършен обход и оглед на площадката, при което било
установено, че се съхраняват опасни отпадъци в закрито помещение с ограничен достъп в
съответствие с нормативната уредба, като отпадъците били съхранявани разделно по вид,
местата били обозначени с наименование и код на отпадъка. Била извършена проверка в
Националната информационна система „Отпадъци“ /НИСО/, при която било констатирано,
че към момента на проверката дружеството съхранява на посочената Площадка №2 опасни
отпадъци. При извършената документална проверка било установено, че към момента на
проверката дружеството съхранява общо 62.02 тона опасни отпадъци, което представлява
нарушение на условие 8.2 от Разрешителното, съгласно което „При извършване на дейности
съхраняване /извършване на дейности с кодове R13 и/или А15/ на опасни отпадъци на
площадките не следва да са налични количества надвишаващи 50 тона към даден момент. За
извършване на дейност над визирания капацитет лицата следва да притежават Комплексно
разрешително, издадено по реда на чл.117 от ЗООС.
Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол №ЗВ-13/30.11.2021
год. За констатираното нарушение на 21.02.2022 год. на „МЕТАРЕКС“ ООД бил съставен
акт за установяване на административно нарушение №3В-01, като актосъставителят е
посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.136, ал.2, т.4, предл.първо от
Закона за управление на отпадъците. Актът е бил предявен на представляващия
дружеството-жалбоподател, който го е подписал, като е изложил под формата на писмени
възражения, че има възражения, които ще представи в законоустановения срок. В
последствие дружеството не се е възползвало от законното си право и в срока по чл.44, ал.1
от ЗАНН не е депозирало допълнителни писмени възражения. Въз основа на така
съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е
издадено наказателно постановление №29/04.05.2022 год. на Директора на Регионална
инспекция по околната среда и водите - гр.Шумен, с което на „МЕТАРЕКС“ ООД, с
ЕИК040427202, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Тричкова могила” №58,
представлявано от управителя С.Д.Д. e наложена имуществена санкция в размер на 7000
/седем хиляди/ лева на основание чл.136, ал.2, т.4 от Закона за управление на отпадъците
/ЗУО/ и чл.83, ал.1 от ЗАНН.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
З. П. В. и на свидетелите Д. Д. Й. и Н.С.Г., както и от присъединените по реда на чл.283 от
НПК писмени доказателства.
2
За изясняване на фактическата обстановка в хода на съдебното производство е
назначена и изготвена съдебно-икономическа експертиза, по която вещото лице дава
заключение, че количеството отпадък с код 16 03 05*, налично към 30.11.2021 год. е 2.725 т.,
че е налице дублиране на количеството на този отпадък в акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление, като посочва конкретните
установени от експертизата количества отпадъци по кодове 13 02 06*, 15 01 10*, 13 02 05*,
16 01 14*, 16 03 05*, 20 01 33*, 16 06 02*, 13 08 99* и 19 11 01*, представяйки в табличен
вид установената разлика в количествата отпадъци.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите
З. П. В. и Н.С.Г., доколкото и двамата, макар и в различни качества са присъствали лично по
време на извършване на проверката и показанията им пресъздават техните преки и
непосредствени впечатления за фактите, за които свидетелстват. В същото време
показанията им кореспондират и с останалия, събран по делото доказателствен материал.
По отношение показанията на свидетелката Д. Д. Й. съдът намира, че доколкото
същата е свидетел единствено при съставяне на акта, то показанията й допринасят
единствено за изясняване на обстоятелствата, свързани с процедурата по неговото
съставяне, която не се спори между страните по делото.
По отношение заключението на изготвената в хода на съдебното производство
съдебно-икономическа експертиза съдът намира, че същото следва да бъде кредитирано
изцяло, доколкото вещото лице е отговорило на поставените му въпроси, извършвайки
съответните проверки, както в матиралите по делото, така също и в счетоводната и отчетна
документация на дружеството. В същото време заключението му кореспондира с останалия
събран по делото доказателствен материал и най-вече с част от събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Разпоредбата на чл.136, ал.2, т.4 от ЗУО предвижда имуществена санкция в размер от
7000 до 20 000 лева за едноличен търговец или юридическо лице, което не изпълнява
условията, определени в разрешението по чл.35, ал.1, т.1 и/или в регистрационния документ
по чл.35, ал.3 и 5. В настоящия случай, както в акта за установяване на административно
нарушение, така също и в издаденото въз основа на него наказателно постановление е
прието, че дружеството – жалбоподател е нарушило условие 8.2 от даденото му разрешение
с Решение №15-ДО-252-22/11.10.2021 год., издадено от директора на РИОСВ-Шумен, с
което е било изменено и допълнено Решение №15-ДО-252-21/15.07.2021 год., съгласно
което „При извършване на дейности съхраняване /извършване на дейности с кодове R13
и/или А15/ на опасни отпадъци на площадките не следва да са налични количества
надвишаващи 50 тона към даден момент, като за извършване на дейности над визирания
капацитет е необходимо лицата да притежават Комплексно разрешително, издадено по реда
на чл.117 от ЗООС.
3
Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в разпоредбата на §1, т.12 от ДР на
ЗУО "Опасни отпадъци" са отпадъците, които притежават едно или повече опасни свойства,
посочени в приложение №3. В настоящия случай между страните по делото не съществува
спор, че посочените в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото
въз основа на него наказателно постановление кодове представляват именно кодове на
опасни отпадъци по смисъла на посочената по-горе разпоредба. Основният спор е в точното
количество на опасните отпадъци, намиращи се на площадката към момента на извършване
на проверката и дали същото надвишава максимално допустимото количество от 50 тона.
При изчисляване на точното количество „опасни отпадъци“ съдът напълно
кредитира заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, която
установява наличие на несъответствие между описаните количества отпадъци в
наказателното постановление и установеното такова въз основа на материалите по делото и
наличната счетоводна и отчетна документация, намираща се както по делото, така също и в
счетоводството на дружеството-жалбоподател. В тази връзка съдът констатира, че не
съществува спор относно количеството отпадъци по следните кодове: 20 01 23*- 4.235 т.; 20
01 21*-1.170 т.; 13 01 10*-2.219 т.; 16 07 08*-3 т.; 16 05 06*-0.987 т.; 20 01 19*-0.85 т.; 18 01
03*-3.348 т.; 20 01 31*-0.114 т.; 20 01 27*-0.169 т.; 20 01 26*-0.07 т.; 20 01 29*-0.004 т.; 20 01
13*-0.00475 т.; 20 01 14*-0.0064 т.; 20 01 15*-0.0014 т.; 16 03 03*-2.778 т.; 16 06 01*-5.505 т.;
16 02 09*-10.78 т.; 17 06 03*-0.44 т.; Общото количество отпадъци по посочените кодове е
35.68 т.
Налице е противоречие относно количествата на отпадъците по останалите кодове.
В този смисъл по отношение на код 13 02 06* в наказателното постановление е посочено
количество от 1.292 т., а експертизата установява действително количество от 0.6 т. /разлика
0.692 т./, по отношение на код 15 01 10* в наказателното постановление е посочено
количество от 3.321 т., а експертизата установява действително количество от 1.213 т.
/разлика 2.108 т./, по отношение на код 13 02 05* в наказателното постановление е посочено
количество от 4.207 т., а експертизата установява действително количество от 0.267 т.
/разлика 4.207 т./, по отношение на код 16 01 14* в наказателното постановление е посочено
количество от 0.48 т., а експертизата установява действително количество от 0.00085 т.
/разлика 0.48 т./, код 16 03 05* в наказателното постановление е посочен два пъти с две
различни количества, съответно 3.09 т. и 2.725 т., а експертизата установява действително
количество от 2.725 т. /разлика 3.09 т./, по отношение на код 20 01 33* в наказателното
постановление е посочено количество от 2.975 т., а експертизата установява действително
количество от 0.987 т. /разлика 1.988 т./, по отношение на код 16 06 02* липсва разминаване
между посочените количества в наказателното постановление и в експертизата, по
отношение на код 13 08 99* в наказателното постановление е посочено количество от 5.796
т., а експертизата установява действително количество от 3.301 т. /разлика 2.495 т./, по
отношение на код 19 11 01* в наказателното постановление е посочено количество от 1.36
т., а експертизата не установява налично количество отпадъци по този код /разлика 1.36 т./.
Общото количество отпадъци по посочените кодове, съгласно заключението на
4
експертизата е 10.178 т.
Следователно към момента на извършване на проверката на площадката на
дружеството-жалбоподател са се намирали общо 45.858 т. опасни отпадъци.
Съдът при изчисляване на точното количество опасни отпадъци намира, че
напълно следва да бъде кредитирано заключението на изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, доколкото от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни
доказателства не се установява по категоричен и безспорен начин установеното от
проверяващите лица количества отпадък.
На първо место е налице разминаване в количествата отпадъци, посочени в
Констативен протокол №ЗВ-13/30.11.2021 год., който е бил съставен по време на
извършване на проверката и издадените впоследствие акт за установяване на
административно нарушение и наказателно постановление. Видно от материалите по
делото в констативния протокол е описано общо количество опасни отпадъци 75.61 т.,
докато впоследствие е посочено количество в размер на 62.02 т. В подкрепа на този извод
са и гласните доказателства, събрани чрез разпита на самия актосъставител З. П. В., който в
съдебно заседание на 05.10.2022 год. категорично заявява, че поради факта, че са взели
количествата отпадъци от три различни места са се объркали по време на проверката и се е
случило да има разминаване в количествата и повтаряне на кодове.
Съдът не кредитира твърдението на въззиваемата страна, че доколкото по време на
проверката на площадката са се намирали 5 броя автомобили, то същите следва да бъдат
третирани като опасни отпадъци. В тази връзка съдът установи, че както в констативния
протокол, съставен по време на извършване на проверката, така също в акта за установяване
на административно нарушение и в наказателното постановление липсва посочване на
точното тегло на описаните автомобили, тяхната марка и модел или пък код, под който
актосъставителят, респективно наказващият орган счита, че следва да бъдат отнесени.
Липсват доказателства, от които да се направи категоричен извод какво е точното тегло на
тези автомобили, а и дали целите автомобили или части от тях представляват отпадъци,
респективно опасни отпадъци по смисъла, вложен в разпоредбата на §1, т.12 от ДР на ЗУО.
В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че съгласно легалната дефиниция,
съдържаща се в разпоредбата на §1, т.1 от ДР на Наредбата за излезлите от употреба
моторни превозни средства "Излязло от употреба моторно превозно средство" е отпадък по
смисъла на §1, т.17 от ДР на ЗУО, в т.ч. а)моторно превозно средство с прекратена
регистрация, което се намира върху имот – държавна или общинска собственост, за повече
от три месеца от датата на прекратяване на регистрацията; б)моторно превозно средство, на
което не е заверен знакът за технически преглед, съгласно чл.32д от Наредба № I-45 от 2000
год. или съгласно чл.38 от Наредба № Н-32 от 2011 год. за повече от три месеца от
определената му дата за следващ преглед за проверка на техническата му изправност, в
случай че то се намира върху държавна или общинска собственост; в)изоставено
регистрирано МПС.
5
В настоящия случай от материалите по делото не може да се направи категоричен
извод, че намиращите се на площадката 5 броя МПС представляват ИУМПС и ако
представляват такива в коя от посочените по-горе категории попада, респективно какъв е
модела и вида на всяко едно от тях, за да може да се определи с точност каква е тяхната
точна маса. Съдът намира, че е недопустимо да бъде ангажирана административно-
наказателната отговорност на дружеството въз основа на предположение, че евентуално
намиращите се на площадката МПС представляват отпадъци и предположение за тяхната
евентуална маса.
Както бе посочено и по-горе доколкото липсват каквито и да е
индивидуализиращи белези на посочените 5 броя МПС не може да се направи и категоричен
извод, че намиращите се на площадката към момента на проверката МПС са излезли от
употреба и не са впоследствие върнати на техните собственици, което автоматично променя
статута им на ИУМПС по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредбата за излезлите от употреба
моторни превозни средства, респективно на отпадък по смисъла вложен в разпоредбата на
§1, т.17 от ДР на ЗУО.
В този смисъл, поради изложените съображения, съдът намира, че описаното в акта
за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление
административно нарушение по чл.136, ал.2, т.4 от ЗУО се явява недоказано, поради което
не може да бъде ангажирана административно – наказателната отговорност на
„МЕТАРЕКС“ ООД за него.
С оглед на изложеното обжалваното наказателно постановление като недоказано
следва да бъде отменено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на жалбоподателя е
направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение възнаграждение
за вещо лице, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от
ЗАНН, в производствата пред районен и административен съд, както и в касационното
производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според
нормата на чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В тази връзка съдът,
като съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че в настоящото
производство жалбоподателят е направил разходи за адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за вещо лице намира, че искането за присъждане на разноски се явява
основателно и доказано. В тази връзка при преценка на направеното от страна на
процесуалният представител на въззиваемата страна възражение за прекомерност на
заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение съдът намира същото за
неоснователно. При преценка на възражението съдът съобрази обстоятелството, че видно от
представените от жалбоподателя писмени доказателства във връзка с депозираната жалба за
процесуално представителство е било заплатено възнаграждение за един адвокат в размер
6
на 730 лева без ДДС. Разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че в случай,
че заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Имайки предвид естеството на производството, както и правилата за опреД.е на
съответното минимално възнаграждение, визирани в разпоредбата на чл.18, ал.2, във вр. с
чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, настоящият състав намира, че възнаграждението е определено в размер над
минималния размер, посочен в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от същата наредба. В същото
време обаче, доколкото по делото са били проведени повече от едно съдебни заседания, то
на адвоката се дължи допълнително възнаграждение, поради което така определения и
заплатен от страната размер не е прекомерен, поради което и възражението за неговото
намаляване следва да бъде оставено без уважение. С оглед на изложеното въззиваемата
страна следва да бъде осъдена да заплати на дружеството-жалбоподател разноски в размер
на 1176 лева, включващи заплатено адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо
лице, съгласно представен списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №29/04.05.2022 год. на Директора на Регионална
инспекция по околната среда и водите - гр.Шумен, с което на „МЕТАРЕКС“ ООД, с
ЕИК040427202, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Тричкова могила” №58,
представлявано от управителя С.Д.Д. e наложена имуществена санкция в размер на 7000
/седем хиляди/ лева на основание чл.136, ал.2, т.4 от Закона за управление на отпадъците
/ЗУО/ и чл.83, ал.1 от ЗАНН, като недоказано.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН Регионална инспекция по околната
среда и водите - гр.Шумен да заплати на „МЕТАРЕКС“ ООД, с ЕИК040427202, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Тричкова могила” №58, представлявано от
управителя С.Д.Д. сумата от 1176 лева /хиляда сто седемдесет и шест лева/, представляваща
направени в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за вещо лице, съгласно представен списък.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7