Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 05.10.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети септември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 2970 по описа за 2020 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът Н.А.Н.
твърди, че в електронното му досие в НАП е регистрирано уведомление за сключен
трудов договор с „М Т.“ ЕООД, макар да не е подписвал трудов договор с
ответника. Признава, че е полагал труд при ответното дружество в размер на 8
часа на 16.08.2018 г., като поддържа, че след като трудовият договор не съдържа
негов подпис, той се явява единствено проект.
Отправя искане до съда да приеме за
установено в отношенията между страните, че в периода от 14.08.2018 г. до
17.08.2018 г. между тях не е съществувало трудово правоотношение.
В срока по
чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „М Т.“
ЕООД, с който навежда доводи за недопустимост на иска. В условията на
евентуалност оспорва иска като неоснователен. Счита, че липсва правен интерес
от предявения иск, тъй като съобразно изложените от ищеца твърдения е издадена
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Заявява, че ищецът е
кандидатствал за работа в дружеството на 16.08.2018 г. и е положил труд на
същата дата. От „М Т.“ ЕООД били подготвени документи за сключване на трудов
договор и било подадено уведомление до НАП, но поради неявяване на ищеца
договорът останал неподписан. Тъй като ищецът заявил, че е започнал работа в
друго дружество, договорът бил прекратен.
Моли
производството да бъде прекратено, а в условията на евентуалност – предявеният
иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответника за
недопустимост на производството. Разпоредбата на чл. 357 КТ изрично предвижда
допустимостта на иск за установяване съществуването, респ. несъществуването на
трудово правоотношение. При изрично регламентирана в закона възможност за
установяване по съдебен ред на определено правоотношение винаги е налице правен
интерес от предявяване на иска.
Разпоредбата
на чл. 62, ал. 1 КТ предвижда писмена форма за действителност на трудовия
договор, което изключва възможността страните да изразят волята си за встъпване
в трудовото правоотношение чрез конклудентни действия
/Решение № 21 от 23.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 595/2011 г., III г. о./.
С доклада
по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните, че между тях не е сключен трудов договор в писмена форма, като
изготвеният трудов договор не е бил подписан от ищеца. Същевременно, видно от
представената с исковата молба справка за регистрирани трудови договори на
ищеца /л. 9/, се установява, че в ТД на НАП – Варна е регистриран трудов
договор, сключен между Н.Н. и ответното дружество „М Т.“
ЕООД с отразени дата на сключване 14.08.2018 г. и дата на прекратяване –
17.08.2018 г. Предвид неспазването на изискуемата от закона форма за
действителност на трудовия договор в случая е ирелевантно изпращането на
уведомление от работодателя до ТД на НАП по реда на чл. 62, ал. 3 КТ.
Последното съставлява административно задължение на работодателя и няма
отношение към фактическия състав на възникване на трудовото правоотношение. В
този смисъл – Решение № 218 от 5.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 775/2010 г., III
г. о. и Решение № 81 от 25.02..2011 г. на ВКС по гр. д. № 930/2010 г., III г.
о.
Действително
между страните не е спорно, че Н.Н. се е явил
еднократно в ответното дружество и е престирал
работната си сила за един работен ден, но това обстоятелство не би могло да санира липсата на писмен трудов договор. В този случай
работодателят в нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ е допуснал ищеца на работа преди
подписването на трудовия договор, но отношенията по повод положения труд следва
да бъдат уредени съобразно правилата на чл. 60 - 62 ЗЗД. В подкрепа на този
извод са мотивите на Решение № 467 от 31.01.2014 г. на ВКС по гр. д. №
2392/2013 г., IV г. о.
Предвид липсата
на писмен трудов договор между страните не е възникнало трудово правоотношение
и предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва
да бъде осъдена да заплати в полза на ВРС сумата от 50 лева, представляваща
дължимата държавна такса за производството.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Н.А.Н., ЕГН **********,***, и ответника „М Т.“
ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, че в периода от 14.08.2018 г. до
17.08.2018 г. между тях не е съществувало трудово правоотношение, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „М Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – Варна сумата от 50
/петдесет/ лева, представляваща дължимата държавна такса за производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: