№ 46880
гр. София, 11.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20241110174252 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Р. Д. К., с ЕГН **********, с
адрес: **************, чрез ЕАД „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М. срещу
„**************“ АД, с ЕИК **************, със седалище и адрес на
управление: ***************“ № 16, представлявано от Филип Добринов, с
която е предявен следния иск:
Да се осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 5 лв., като
частичен иск от сума в общ размер на 89, 10 лв., представялваща сума платена
без основание по договор за паричен заем № 690436 от 15.07.2024г., сключен
между ответника като кредитор и **************** като заемополучател.
Същият е прехвърлил вземането си на ищцата по делото.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, който в
срока по чл. 131 ГПК е подал отговор чрез адв. Виктория Кръстева, с който
оспорва иска.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за
15.12.2025г. от 16:00 часа, за когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора на исковата
молба документи като писмени доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ другите доказателствени искания на страните.
ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Предявен е осъдителен иск по чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във връзка с чл. 19,
ал.4 и ал. 5 от ЗПК.
В исковата молба се твърди, че между „**************“ АД, с ЕИК
************** като кредитор и **************** като заемополучател е
сключен договор за паричен заем № 690436 от 15.07.2024г. Вземането по този
договор е прехвърлено чрез цесия от **************** на *********** Д. К..
В чл. 1 от Приложение № 5 към процесния договор било посочено, че
страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с гарант – две физически
лица, които следвало да отговарят на определени условия. В чл. 4 от
Приложение № 5 към договора било уговорено, че при непредоставяне на
обезпечение в срок до следващия ден, заемателят следва да заплати на
заемодателя неустойка в размер, посочен в представения погасителен план,
съгласно който дължимата сума възлизала в размер на 399,10 лв., от които: 300
лв. – главница, 10 лв. – възнаградителна лихва, 30 лв. – такса преференциално
обслужване и 59,10 лв. – неустойка, които били заплатени до 14.08.2024 г. В
исковата молба се излагат твърдения, че сумата от 5 лв. е част от сума в
размер на 89, 10 лв., която включва уговорена в договора неустойка в раземр
на 59, 10 лв. и такса за преференциално обслужване в размер на 30 лв. Сочи
се, че договора за цесия е сключен на 05.11.2024 г. и с него е прехвърлено
вземането на ************** срещу „**************“ АД в размер на 89,10
лв. – платена сума без основание по нищожен договор за потребителски
кредит № 690436/15.07.2024 г. В този смисъл се поддържа, че уговорената в
договора неустойка не отговаря на множество императивни правни норми на
ЗПК, поради което е нищожна на основание чл. 26 ЗЗД. Излага подробни
съображения. Поддържа също така, че не е спазено изискването на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, тъй като записаната общо дължима сума не отговаряла на
2
посочения ГПР. Излага съображения за заобикаляне на закона. Моли съда да
уважи предявения иск, като осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5
лв., предявена като частичен иск от сума в размер на 89,10 лв. - недължимо
платени суми за неустойка и такса преференциално обслужване по договора
за потребителски кредит. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба, депозиран в срок, ответникът въвежда в
процеса възражение за нищожност на представеният от Р. К. договор за цесия.
Счита, че предмет на договора за цесия, като каузална сделка, може да бъде
само едно съществуващо вземане, възникнало от конкретно правно основание.
Конкретното вземане, което е предмет на цесионния договор, трябва да бъде
индивидуализирано със своите най-съществени юридически белези -
основание на възникване (източник), страни (титуляр и длъжник), размер
(количествена характеристика) и пр. В хипотеза, при която правните субекти
са сключили договор за прехвърляне на вземане (по смисъла на чл. 99 ЗЗД),
което не е индивидуализирано, остава неяснота относно това какъв е
конкретният предмет на договора за цесия. В такъв случай, договорът за цесия
е нищожен, поради липса на съгласие. Сочи, че на практика, страните не са
постигнали съгласие относно една от основните характеристики на
договорната връзка между тях – предмета на договора. Възразява изцяло
срещу твърденията на ищеца за нищожност на клаузата за неустойка, както и
че договорът нарушава разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Отделя се за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на
15.07.2024 г. между **************** и „**************“ АД е сключен
договор за потребителски кредит № 690436 за сумата от 300 лв.
Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, че
в негова доказателствена тежест е да докаже по делото, че е заплатил
твърдяната сума, че тя е постъпила в патримониума на ответника, че това
разминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника е
без правно основание, т. е. без да е бил налице годен юридически факт.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото,
3
както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА,
че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят
доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно,
освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на ищеца, че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание може да оспори истинността на представените с отговора на
исковата молба писмени доказателства, както и да изрази становище, да
посочи и представи доказателства във връзка с направените от ответника в
отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение.
На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4