№ 5162
гр. София, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20211110141902 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от ИВ. СТ. Ч. срещу Висше строително
училище „Любен Каравелов“ обективно кумулативно съединени искове с правно
основание 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника на
длъжност ръководител отдел „Експлоатация и поддържане“ по трудов договор №
58/30.08.2019 г., като със заповед № 326/17.06.2021 г., връчена му на същия ден,
трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ.
Поддържа, че уволнението му е незаконно на следните основания: в заповедта не е
посочено на кое от основанията по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е прекратено трудовото
правоотношение – дали поради закриване на част от предприятието, или съкращаване
на щата; не е спазено изискването на чл. 333, ал. 1 КТ за искане на съгласие от
Инспекция по труда с оглед обстоятелството, че ищецът страда от диабет, за което бил
уведомил работодателя още при постъпване на работа. Сочи, че при връчване на
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение ответникът не чу предоставил
декларация относно обстоятелството дали страда от заболявания, предоставящи
закрила при уволнение. Твърди още, че не е налице нито закриване на част от
предприятието, нито съкращаване на щата. Иска от съда да постанови решение, с което
да признае за незаконно и да отмени уволнението му, да го възстанови на заеманата до
уволнението длъжност и да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 8110,80 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за
периода от 17.06.2021 г. до 17.12.2021 г. Претендира разноски.
Ответникът е представил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор, в който
оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че трудовото правоотношение с
ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата.
Сочи, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е връчена
1
при отказ в присъствието на двама свидетели, като при връчването ищецът е отказал
да попълни и подпише декларация, че не страда от заболявания, които се ползват със
закрила по чл. 333, ал. 1 КТ, а съгласно представената такава към момента на
започване на работа, както и медицинско свидетелство към същия момент, той не е
страдал от такива. Твърди, че работодателят не бил уведомен за двете решения на
ТЕЛК, които са представени към исковата молба. Счита, че исковете следва да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото на основание чл. 153 ГПК като неоспорени от ответника
и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че страните по делото са
били в безсрочно трудово правоотношение, по което ищецът е заемал длъжност
„ръководител отдел „Екплоатация и поддържане“ въз основа на трудов договор №
58/30.08.2019 г., че същото е прекратено със заповед № 326/17.06.2021 г., както и че
брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец преди
прекратяване на трудовото правоотношение е в размер на 1351,80 лв.
Представена е заповед № 326/ 17.06.2021 г., видно от която трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, считано от
17.06.2021 г. Страните не спорят, а и видно от ръкописното отбелязване върху
заповедта, същата е връчена на ищеца на 17.06.2021 г. при отказ, удостоверен с
подписа на двама свидетели.
Представено е по делото експертно решение № 1717 от 10.05.2017 г., според
което ИВ. СТ. Ч. страда от неинсулинозавиим захарен диабет тип 2, диабетна
полиневропатия и ефропатия, при което му са му определени 56 % трайно намалена
работоспособност. Съгласно екпертно решение № 3087/14.09.2020 г. трайно
намалената работоспособност на ищеца е определена на 50 %.
Приложена е карта за предварителен медицински преглед от 14.05.2019 г., в
която е отразено, че ищецът не страда от заболявания, включени в Наредба 5 (Наредба
№ 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила
съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда). Видно от приложеното трудово досие към
същото е налична и декларация на ищеца при постъпване н аработа, в която същият
заявява, че не е трудоустроен и не страда от болестите по Наредба № 5 от 20.02.1987 г.
Приложена е щатна длъжностна таблица на ВСУ „Любен Каравелов“ в сила
от 01.02.2021 г., видно от която в същата е включена длъжността на ищеца –
ръководител отдел „Експлоатация и поддържане“
Представена е по делото заповед № РД09-223/22.01.2021 г. на министъра на
образованието и науката, с която са утвърдени правила за условията и реда за
предоставяне на средствата по чл. 105, ал. 1 Закона за държавния бюджет на Република
2
България за 2021 г. на държавните висши училища съгласно приложението, т. 3.5 от
които предвижда оптимизиране на структурата и числеността на персонала в
държавните висши училища. Видно от Протокол № 2 от заседание на Академичния
съвет на ВСУ „Любен Каравелов“, проведено на 31.03.2021 г., на което е приет, на
което е приета програмата на висшето училище за постигане на финансова
устойчивост и повишаване оценката на предлаганото висше образование съгласно
заповед № РД09-223/22.01.2021 г. на министъра на образованието и науката.
Видно от представеното щатно разписание на длъжностите във ВСУ „Любен
Каравелов“ в сила от 01.04.2021 г. е предвидено структурно звено отдел „Управление
на собствеността, поддръжка и ремонт“, с включена в същото длъжност „ръководител
отдел“. Новото щатно разписание не предвижда длъжност с напълно идентично
наименование като това на длъжността на ищеца, доколкото вследствие на
преструктурирането е обособен отдел с ново наименование – „Управление на
собствеността, поддръжка и ремонт“.
От приложено по делото удостоверение от НОИ изх. № **********-
1/01.10.2021 г. се установява, че в периода м. 06. – м.09.2021 г. на ищеца е изплатено
обезщетение за оставане без работа в размер на 1081,28 лв.
По делото е изготвена служебна справка от НОИ, от която се установява, че
към момента на приключване на съдебното дирене, ищецът няма регистрирани
трудови договори.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Твърденията в исковата молба за незаконност на уволнението, в чиито рамки
е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в
гражданския процес, са свързани с това, че в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение не е посочено на кое от основанията по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е
извършено същото, че не е спазена процедурата по чл. 333, ал. 1 КТ за искане на
съгласие от Инспекция по труда, както и че не е налице нито закриване на част от
предприятието, нито съкращаване на щата.
С оглед така наведените доводи в тежест на ищеца е да докаже наличието на
трудово правоотношение, което да е било прекратено, както и че към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение е страдал от заболяване, обуславящо
специалната закрила при уволнение. В тежест на ответника – работодател е да докаже
предпоставките, обуславящи възникването на правото на уволнение на избраното от
него основание и надлежното му упражняване. Предвид твърденията за наличие на
съкращаване на щата, в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и
главно доказване и при кумулативна даденост следните предпоставки: 1) съкращаване
3
на заеманата от ищеца длъжност, което да е реално, т.е. трудовите функции на
съответната длъжност да са премахнати или преразпределени на други длъжности,
които се различават съществено от съкратената; 2) длъжността да е съкратена с акт на
компетентен орган, който 3) да предшества по време прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца и 4) работодателя да е извършил подбор, в случаите, в които
такъв е необходим.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен поради следните съображения:
Наличието на трудово правоотношение между страните, по силата на което
ищецът е заемал длъжността ръководител отдел „Експлоатация и поддържане“ при
ответника и неговото прекратяване, считано от 17.06.2021 г. са установени по делото.
Не е установено обаче към момента на прекратяването ищецът да е узнал конкретното
основание за прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – закриване на част от
предприятието или съкращаване на щата, доколкото нито в заповедта се посочва то,
нито същата препраща към друг документ, от който може да се установи. Съдебната
практика по въпроса за законността на уволнението при посочване в заповедта за
уволнение и на двете основание по чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ е претърпяла развитие.
Първоначално застъпваното становище, според което посочването в заповедта и на
двете основания обуславя неяснота относно действителното основание за
прекратяване, поради което само по себе си е достатъчно да се приеме неговата
незаконосъобразност, понастоящем е изоставено. Преминавайки по-късно през
разбирането, че макар работодателят да не е изпълнил задължението си да уточни в
заповедта за уволнение правното основание по чл.328, ал.1,т.2 КТ, но работникът или
служителят го е узнал към връчването на заповедта, целта на закона е постигната -
интересите на уволненото лице са защитени, а работникът не е в положение на
„процесуална изненада“ или „процесуално неравенство“, респективно уволнението е
законно, най-актуалната съдебна практика приема, че дори и работникът да не е узнал
за точната хипотеза за прекратяване на трудовия му договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ,
уволнението не може да бъде отменено като незаконно само на това основание. Двете
основания по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ не са взаимоизключващи се. Работодателят може да
съкрати щата поради закриване на част от предприятието; възможно е и да закрие част
от предприятието и едновременно с това да съкрати щата по отношение на незакритата
част. Настъпването на двете или на едно от двете основания дава право на
работодателя да прекрати трудовото правоотношение, а доказването на основанието се
извършва в производството по оспорване на уволнението. Правото на защита на
работника не е нарушено, тъй като той разполага с възможността да оспори
настъпването и на двете основания, всяко съобразно особените му изисквания (в този
смисъл Решение № 52/08.07.2020 г. по гр.д. № 4013/2019 г. на ВКС, III г.о.).
4
В случая обаче уволнението е незаконно поради неспазване на процедурата
по чл. 333, ал. 1 КТ, изискваща искане на съгласие от Инспекция по труда за
прекратяване на правоотношението на ищеца, доколкото по делото е установи, че
същият страда от диабет, представляващ заболяване по Наредба № 5 за болестите, при
които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от
Кодекса на труда съгласно чл. 1, ал. 1, т. 6 от същата. В тази връзка е необходимо да се
посочи, че съдът намира за неотносими към изясняване предмета на делото
доказателствата, установяващи липса на това заболяване към момента на постъпване
на работа, доколкото единственият релевантен момент, обуславящ приложимост на
защитата по чл. 333, ал. 1 КТ е този в който волята на работодателя за прекратяване на
трудовото правоотношение е достигнала работника, който може да е различен (да
предхожда) момента на прекратяването на трудовото правоотношение. (в този смисъл
например Определение № 40 от 12.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 738/2011 г., IV г. о.,
ГК). Не е от значение за преценката на съда при решаване на спора декларацията,
подадена от ищеца към момента на постъпване на работа, в която е посочил, че не
страда от заболяване, респективно същата не обуславя извод за поведение на
работника, което е подвело работодателя, доколкото последният е длъжен към момента
на прекратяването да събере нови актуални данни дали работникът не страда от
такова заболяване, което да обуславя необходимостта от изпълнение на процедурата по
чл. 333, ал. 1 КТ. Нещо повече, съгласно актуалната съдебна практика, закрилата по чл.
333 КТ има обективен характер и цели да защити работника от неблагоприятните
последици на уволнението по социални и хуманни причини. За нейното прилагане има
значение единствено фактът дали към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение работникът страда от заболяване, посочено в чл. 1 от Наредбата. Няма
значение дали работникът е изпълнил задължението си по чл. 2 от Наредбата -
неизпълнението на задължението на работника да уведоми работодателя за
заболяването и да представи документи за него, не е от значение за действието на
обективната закрила по чл. 333, ал. 1 КТ. Тя се прилага независимо от това дали
работодателят е бил уведомен за заболяването на работника и дали са представени
медицински документи за него (в този смисъл Решение № 492 от 17.06.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 477/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 176 от 13.03.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 3695/2017 г., III г. о., ГК). Единственото изключение от приложимостта на тази
закрила касае случаите, в които работникът умишлено е въвел работодателя в заблуда,
но към момента на прекратяване на правоотношението, доколкото това е
релевантният момент за преценка наличието на такива заболявания.
Въз основа на гореизложените съображения се обосновава извод за
незаконосъобразност на извършеното със заповед № 326/17.06.2021 г. уволнение, което
обуславя неговата отмяна. С оглед на този резултат не е необходимо изследване по
същество наличието материалноправните предпоставки на твърдяното от ответника
5
основание за уволнение – съкращаване на щата.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да
докаже съществуването към момента на постановяване на решението на материалното
субективно преобразуващо право на възстановяване, което се обуславя от наличието на
трудово правоотношение, което би съществувало, ако не беше прекратено от
работодателя незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и
предвид безсрочния характер на процесното трудово правоотношение,
конститутивният иск за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението му
длъжност – ръководител отдел „Експлоатация и поддържане“ при ответника, следва да
се уважи като основателен.
При възстановяването на работа с оглед настъпилите структурни промени
работодателят следва да съобрази дали ищецът следва да заеме новосъздадената
длъжност ръководител отдел „Управление на собствеността, поддръжка и ремонт“, и
да извърши преценка доколко същата е сходна по наименование и функции със
заеманата от ищеца такава до уволнението.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ ищецът
следва да докаже, че в резултат от уволнението е останал без работа за процесния
период, поради което е претърпял имуществена вреда, както и размера на брутното
трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди
уволнението.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
частично основателен. Съображенията за това са следните:
В случая, атакуваното уволнение на ищеца е признато от съда за незаконно.
Не е спорен между страните фактът, че ищецът е останал без работа след прекратяване
на трудовото правоотношение за периода от 6 месеца след уволнението, като за
установяване на факта на безработица е представено удостоверение от НОИ, видно от
което ищецът е бил регистриран като безработен, а и липсата на регистрирани трудови
договори към момента на приключване на съдебното дирене се установява и от
приложена по делото справка от НОИ. Като безспорно е отделено обстоятелството, че
брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец преди
прекратяване на трудовото правоотношение е в размер на 1351,80 лв. Следователно за
периода от шест месеца след уволнението – от 17.06.2021 г. до 17.12.2021 г., същото
възлиза на сумата от 8110,80 лв. Съдебното дирене обаче е приключило преди
изтичане на последния ден от периода – а именно на 13.12.2021 г. Съответно за
последния месец обезщетението следва да се определи на база 19 работни дни, а не 23
такива (от 17.11.2021 г. до 13.12.2021 г., вместо до 17.12.2021 г.). Респективно
обезщетението за последния месец от исковия период възлиза на сумата от 1116,70 лв.,
6
вместо 1351,80 лв., или за целия исков период – на сумата от 7875,70 лв. Видно от
представеното удостоверение от НОИ за периода от м. юни 2021 г. до м. септември
2021 г. на ищеца е изплатено обезщетение по чл. 54б, ал. 3 КСО в размер на 1081,28
лв. за месец септември. Така изплатеното обезщетение следва да се приспадне от
посочения по-горе размер на обезщетението. Следователно искът по чл. 344, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 225, ал. 1 КТ се явява основателен за сумата от 6794,42 лв. За разликата до
пълния предявен размер от 8110,80 лв. искът подлежи на отхвърляне като
неоснователен (доколкото съдът не е десезиран за част от предмета на спора чрез отказ
или оттегляне на иска до размера на изплатеното от НОИ обезщетение, то съдът е
длъжен да се произнесе по първоначално заявения размер от 8110,80 лв.).
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, но такива са
претендирани единствено от ищеца, а именно – 650 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение, но са представени такива за заплащане само на 300 лв. адвокатско
възнаграждение, разписка за което служи представеният по делото договор за правна
защита и съдействие.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 300 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС сумата от 331,78 лв., представляваща държавна такса по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на ИВ. СТ. Ч., ЕГН **********, извършено със заповед № 326/17.06.2021
г., връчена му на същия ден, с която е прекратено трудовото му правоотношение с
Висше строително училище „Любен Каравелов“, ЕИК ********* на длъжността
ръководител отдел „Експлоатация и поддържане“, която той е заемал въз основа на
трудов договор № 58/30.08.2019 г.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ИВ. СТ. Ч., ЕГН
********** на заеманата до уволнението длъжност ръководител отдел „Експлоатация
и поддържане“, при ответника Висше строително училище „Любен Каравелов“, ЕИК
*********.
ОСЪЖДА Висше строително училище „Любен Каравелов“, ЕИК *********.
да заплати на ИВ. СТ. Ч., ЕГН **********, по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 6794,42 лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, вследствие на оставане без работа в периода от
17.06.2021 г. до 13.12.2021 г. поради незаконно уволнение, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 8110,80 лв.
7
ОСЪЖДА Висше строително училище „Любен Каравелов“, ЕИК *********
да заплати на ИВ. СТ. Ч., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
300 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА Висше строително училище „Любен Каравелов“, ЕИК *********, да
заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 331,78 лв., представляваща държавна
такса по делото, по сметка на СРС.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8