Р Е Ш Е Н
И Е
№ ...............
гр. София, 02.12.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II „Б“ въззивен състав, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Анастасова въззивно
гражданско дело № 1792/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 297495 от 10.12.2019 г. на СРС, 77, с-в,
по гр. д. № 21772/2019 г. са отхвърлени като неоснователни
предявените от А.Д.Л., ЕГН ********** против Специално училище за ученици с нарушено зрение „Луи Брайл“,
гр.София, район Връбница, искове с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ – за признаване за незаконно и
отмяна на наложеното на ищеца със Заповед № 057/08.04.2019г. на Директора
дисциплинарно наказание „забележка“.
С постановеното решение, на основание чл.78,
ал.3 ГПК е осъдена ищцата да заплати на ответника сумата 200 лева – разноски по
делото пред СРС за адвокатско възнаграждение.
Решението се оспорва от ищцата А.Д.Л. с
доводи, че е неправилно и незаконосъобразно;
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон. Поддържа, че ученикът А.Т.е с тежки психически и ментални увреждания-
страда от аутизъм и други заболявания, като в пубертета развива силно агресивно
поведение, което често се изразява в немотивирани физически посегателства. На
посочената дата, за която й е наложено дисципринарно наказание – 12.02.2019 г.
по време на учебния час ученикът изпаднал в криза като й нанасял удари и я
блъскал. В отговор тя /ищцата/ излязла от класната стая преди края на учебния
час. Този инцидент е настъпил в присъствието на класния ръководител – З.М.. Оспорва
с поведението си да е извършила дисциплинарно нарушение, както от обективна,
така и от субективна страна. В случая напускането на учебната стая преди края
на учебния час, което е извършено от нея е акт на самозащита и в резултат на
стрес. Именно поради това ищцата смята, че не е извършила виновно нарушение на
трудовата дисциплина. Тъй като ищцата е незряща за нея нападението е било
внезапно и неочаквано, като в издадената заповед за налагане на дисциплинарно
наказание е посочено, че е напуснала класната стая „видимо афектирана и
раздразнена“. В този ден несъмнено ищцата се е обучавала да работи с деца с
множество увреждания. Поддържа, че неправилно СРС е оставил без уважение
искането й за допускане на съдебна експертиза, която да установи, дали като
незрящ учител може да се справи пълноценно и адекватно с настъпилия инцидент с
ученика с уврежданията. В случая това, че други незрящи учители работят с деца
с множество увреждания, според ищцата, не означава, че се справят със сигурност
успешно.
В случая доколкото е със специалност
„педагогика на зрително затруднени“ същата е била обучавана да се справя с деца
с такива увреждания, а не да се справи със създалата се ситуация, в която
участва дете с ментални увреждания. Това, според въззивника, било установено и
чрез показанията на класния ръководител дадени пред първата инстанция. Така от
обективна страна е било безпредметно и нелогично да търси квалифицирана
педагогическа и психологическа помощ, тъй като в учебната стая е останала
свидетелката М., която притежава дългогодишен стаж като опитен педагог.
Абсолютно необоснован и недоказан, според
въззивника, е фактът, че с поведението си – напускане на часа преди неговия
край и недовършване преподаването на учебния материал, е поставила в опасност
живота и здравето на другите деца. В случая обект на агресията е била ищцата и
няма доказателства, за това че същата с напускането си на часа е създала
опасност за А. или някое от другите деца. В класа са били само още двама
ученика и няма данни за такава създадена опасност с поведението на ищцата. Опитен
педагог, като свидетеля М., е бил в състояние да се справи със ситуацията, да
въдвори ред и спокойствие, каквото е станало и в случая. Титуляр е била
учителката З.М., а ищцата е била втори учител в часа, който се обучава.
Според въззивника именно излизането й от
класната стая е било и правилно педагогическо решение, тъй като Л. е отстранила
сама себе си като дразнител на детето с увреждания. Това е било установено,
чрез показанията на свидетелите К.и П.. С това й поведение Л. е спомогнала на
овладяване на напрежението и агресията у А., което се установява от факта, че
същия се е успокоил.
Според въззивника първоинстанционният съд
неправилно не е кредитирал показанията на свидетелитеК.и П.- педагози с
дългогодишен стаж в училището, а е дал вяра само на показанията на свидетеля М..
Последната, според ищцата е повлияна от тенденционното негативно поведение на
директора на училището, което се установява и от подадените от последната две
докладни за настъпилия инцидент. В случая от страна на СРС не е изследвано, че
ищцата е напуснала часа едва пет минути преди неговия край, което по съществото
си представлява малозначителен случай на нарушение на трудовата дисциплина.
Посоченото в докладните от свидетеля М., че ученикът А. е „бутнал“ Л., в
отговор на което последната му е нанесла поредици от удари е неустановено в
производството. Напротив, чрез събраните доказателства е установено, че
директора на училището има негативно отношение към ищцата продиктувано от
проведено и завършило непосредствено
преди налагане на дисциплинарното й наказание производство в Комисия за
защита от дискриминация по инициатива на Л. срещу директора.
Моли, да бъде постановено решение, с което да се отмени решението на СРС и да се уважат исковете.
Претендира разноски в производството съгласно списък.
Въззиваемата страна ответник Специално училище
за ученици с нарушено зрение „Луи Брайл“, гр.София, чрез представителя си, е
подало отговор по реда на чл. 263 ГПК, в който оспорва жалбата. Поддържа, че
решението е съобразено със събраните по делото доказателства и закона; постановено е в съответствие с процесуалния и материалния закон.
Поддържа, че самата ищца е възпитаник на това
училище и средата и учениците с увреждания са и известни. По отношение на
притежаваните от ищцата знания и умения заявява, че същите се установяват от
събраните пред първата инстанция писмени доказателства. Същата е била назначена
за главен учител в специално училище за ученици с нарушено зрение и също е с
дългогодишен педагогически стаж в училището. Поради това е правилно решението
на СРС да остави без уважение искането й за допускане на експертиза, която да
изследва нейните знания и умения като съобрази и уврежданията на ученика А. Т.,
за което отново са събрани доказателства пред първата инстанция. Същевременно
наложеното дисциплинарно наказание касае извършени от ищцата поредица нарушения
на трудовата дисциплина- не е изпълнила задължение по закон за опазване
физическото и психическо здраве на ученик, като настъпването на вредни
последици е предотвратено по независещи от волята на ищцата обстоятелства –
намесата на друг учител, който е бил в близост; не е овладяла конфликтна
ситуация; не е изпълнила възложената й учебна програма за часа и е напуснала
учебния час преди определения му със заповед от директора край. Прави
възражение, че СРС правилно е възприел и кредитирал показанията на свидетелитеК.и
П., които са нощни възпитатели и не са присъствали на инцидента.
Моли, да се потвърди решението на СРС, като
правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира
разноски.
При така установената фактическа обстановка
Софийкият градски съд достигна до следните изводи:
Според разпоредбата на чл.269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК по
отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е
обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба. Съдът служебно има
правомощие да провери само спазването на императивните материалноправни
разпоредби, приложими към процесното правоотношение.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК, като в рамките на проверката по чл. 269 ГПК настоящата
инстанция намира, че решението е валидно постановено и допустимо.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи
за неправилност, съдът намира следното:
Предявен е иск от А.Д.Л. против Специално
училище за ученици с нарушено зрение „Луи Брайл“ с правно основание чл. 357,
ал. 1 вр. чл. 358, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда – за признаване за незаконно
и отмяна на наложеното на ищеца със Заповед № 057/08.04.2019г. на Директора на
училището дисциплинарно наказание „забележка“.
В производството не е спорно и се установява,
че ищцата работи по безсрочно трудово правоотношение като учител в Специално училище
за ученици с нарушено зрение „Луи Брайл” от 1999 година, като от 2010 г. е на
длъжност „старши учител”.
Установява се, че със Заповед №
057/08.04.2019г. на Директора на ответното училище ищцата е наказана с
наказание „забележка” за извършени нарушения на трудовата дисциплина,
квалифицирани от работодателя по чл.187, ал.1, т.3 и т.10 КТ – неизпълнение на
възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила,
неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни
актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или
определени при възникването на трудовото правоотношение. В заповедта е посочено,
че на 12.02.2019 г. А.Л. – старши учител в група ГЦО е била в класа на З.М. – 9
б клас, където изпълнявала функционалните си задължения за подпомагане работата
на класа като втори учител в час по „Природа“, който е 5-ти учебен час с начало
11.40 часа и край 12.20 часа. По време на учебния час ученикът А. Т., който е с
множество увреждания и поведенчески проблеми е проявил агресивно поведение,
вероятно поради изпадането му в криза, бутнал А.Л. в гърдите и я ударил по
ръката, в резултат на което тя напуснала класната стая, като заявила, че няма
работа с него. Напуснала класната стая видимо афектирана и раздразнена от
случилото се и е оставила класа, който е продължил заниманията си с класния
ръководител З.М..
С посочената заповед работодателят приел, че
ищцата като старши учител с 20 години педагогически стаж, макар и незряща, е
следвало да овладее подобна ситуация и да потърси квалифицирана педагогическа
помощ, тъй като е била втори учител и в класа е присъствала и класния
ръководител З.М., като е напуснала класната стая преди края на учебния час, не
е завършила ангажиментите си като втори учител, не е овладяла и предотвратила
конфликтната ситуация с ученика, с което е поставила в опасност живота и
здравето на останалите ученици в класа, също с множество увреждания.
Работодателят е квалифицирал поведението на ищцата, като нарушение на трудовата
дисциплина по смисъла на чл. 186 КТ и конкретно:
1. неизпълнение на задълженията по чл. 219,
ал.2, т.2 и 3 от Закона за предучилищното и училищно образование – да опазва
живота и здравето на децата и учениците по време на образователния процес, да
зачита правата и достойнството на децата, учениците и другите участници в
предучилищното и училищно образование и да сътрудничат и партнират със
заинтересованите страни;
2. неизпълнение отговорности по чл. 4, ал.1,
т.6 от Наредба № 12/01.09.2016г. за статута и професионалното развитие на
учителите, директорите и другите педагогически специалисти за опазване живота и
здравето на децата и учениците, както по време на образователния процес в
педагогическа ситуация или в учебен час, така и по време на организираните
допълнителни дейности или занимания по интереси;
3. Не е изпълнила възложените й с длъжностна
характеристика функции в раздел І А, т.4, 6 и 9, раздел „Б“, т.3, 4 и т.11.
В заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание директора е посочил, че взема решение за налагане на дисциплинарно
наказание и за други неконкретизирани нарушения на трудовата дисциплина. Така,
в заповедта е посочено, че Л. е старши учител с 20 години педагогически стаж,
няма налагани дисциплинарни наказания, но има постъпили сигнали и оплаквания
за затруднени служебни отношения, неколегиално и неетично отношение, както и
склоннност към занижено качество и неефективност в работата й. За така
посочените обстоятелства съставляващи, според работодателя нарушение на
трудовата дисциплина не е посочена конкретика по време, място и обстановка, при
която е извършено това неефективно и некачествено изпълнение на служебните
задължения. Не са приложени и документи, сочещи за тяхното съществуване. Не са
изискани и обяснения от служителя за така посочените общо нарушения на
трудовата дисциплина във връзка с изискванията на чл.193, ал.1 КТ преди
налагането на дисциплинарното наказание. Същевременно в издадената заповед е посочено,
че въпреки създадената конфликтна ситуация с ученика А.Т.не са настъпили
сериозни вредни последици за училищната дисциплина, което се дължи в голяма
степен и на реакциите на З.М..
Съставената от директора на училището
характеристика на старши учител А.Л. съдържа неподкрепени с данни срещу нея
информации, които по същество са негативни оценки и твърдения за извършени
нарушения на трудовата дисциплина. Същите не представляват обективна оценка за
нейната работа и не съдържат мотивация и поощрение за незрящия учител за
справянето му в трудната среда на училището, за приобщаването му към екипа и подобряване
на съвместната работа с оглед постигане целите на образованието в такава среда.
В съставения от директора на училището
констативен протокол от 13.03.2019 г. е посочено, че са изискани обяснения от
старши учител Л. във връзка с посоченото в докладна на свидетеля З.М. от
13.02.2019 г., като е препратено към този документ. Същевременно тази докладна
е прочетена на глас от директора на училището в присъствието на старши учител Л.,
г-н Г.М. и адвокат С.К.. Направено е обобщение, че служителя следва да даде
обяснения за поведението си, а именно- защо е нанесла удари на ученика А.Т.от
9 б клас и след това е напуснала учебния час преди неговото завършване. Не
е посочено точно време на напускане на учебния час от страна на старши учител Л..
В представената в производството докладна на
свидетеля З.М. от 13.02.2019 г. е посочено, че на 12.02.2019 г. ученикът А.Т.от
9 б клас бутнал учителката А.Л., на което тя отговорила с поредица от удари по
него, след което напуснала класната стая и оставила учениците без контрол.
Посочено е, че благодарение на това, че е била в близост и предотвратила
конфликта не се е стигнало до по-сериозни последици. Посочено е, че поведението
на колежката е недопустимо с оглед това, че това е дете с множество
увреждания и дете от институция.
В производството не са събрани доказателства,
за това как е предотвратила конфликта свидетеля З.М. след напускане на класната
стая от старши учител А.Л.. Не са събрани и доказателства, за това как
свидетеля З.М. е реагирала като зрящ старши учител и класен ръководител на
класа, в който е имало конфликт с ученика А. Т.. Не са събрани и доказателства, както бе
посочено по-горе за точното време на напускане на класната стая от старши
учител Л.. Не са събрани доказателства и за посоченото в докладната, че старши
учител Л. е нанесла поредици от удари към ученика Т.. Всички тези
обстоятелства, за които не са събрани доказателства са в тежест на доказване от
страна на работодателя- ответник съобразно указанията на чл.154 ГПК.
В проведеното производство чрез събраните
писмени доказателства /заповед № 007/17.09.2018 г./ е установено, че класен
ръководител и учител на група за целодневно обучение -9 б клас е свидетеля З.М.,
а старши учител А.Л. е учител отговорен за сборна група от 10 ученика за
времето от 12.00 часа до 18.00 часа, между които не е ученикът А. Т..
В производството не е установено при какви
обстоятелства и поради кои причини старши учител Л. е присъствала в часа по
Природа на 12.02.2019 г. с начало 11.40 часа и край 12.20 часа в 9 б клас с
класен ръководител и старши учител З.М.. В издадената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание е посочено, че същата е била в този час с оглед
подпомагане дейността на З.М. като втори учител. Посочено е и че ученикът А.Т.е
с множество увреждания и поведенчески проблеми, като същият е проявил агресивно
поведение към Л. като е бутнал Л. в гърдите и я ударил по ръката.
Установява се от подаденото от А.Л. заявление
от 13.02.2019 г., че този клас – 9б клас е съставен от шест невербални ученика с допълнителни ментални и физически
увреждания.
Чрез представения в производството констативен
протокол от 14.11.2018 г. на РУО-София град се установява, че А.Л. работи в
клас - сборна група от 10 ученика за времето от 12.00 часа до 18.00 часа въз
основа на заповед № 007/17.09.2018 г. на директора на училището, като учениците
са емоционално и поведенчески стабилни, вербални
ученици, добре адаптирани в училище. Участието на Л. в часовете на старши
учител З.М. в 9 б клас е определено като помощ на класния ръководител З.М..
Последното е установено и от събраните гласни
доказателства, чрез показанията на свидетелите К. П. и В.К.. Последните ясно установяват,
че поради напрегнати отношения на старши учител А.Л. с директора на училището
се е стигнало до промени в групите, които обучава първата и съответно до
несправяне от нейна страна поради това че е незрящ учител, а за справянето с
определени ученици особено невербални се иска и зрителен контакт. Установява
се, че единствения незрящ колега, който е работил през предходната учебна
година в сектор „Деца с множество увреждания“ е била ищцата Л.. След проведено
производство в Комисия за защита от дискриминация и сключване на споразумение с
директора е променена и групата ученици, с които Л. работи. От страна на
директора към нея обаче било демонстрирано лошо отношение и пренебрежение,
което вероятно довело и до дисциплинарното наказание. Двамата свидетели
споделят педагогически и професионален опит като сочат, че в създалата се
напрегната обстановка с ученика А.Т.единствения възможен и подходящ похват е
отстраняване на дразнителя, какъвто в случая се е явила старши учител Л., т.е.
напускане на учебната стая от нея при съобразяване, че основния учител е била
старши учител З.М., която е и класен ръководител на този клас и същата остава в
класната стая, т.е. децата не са оставени без надзор. Свидетелите сочат, че не
са изготвени правила как да се действа в подобна ситуация, а дават своите
оценки и предложения на база личния си професионален опит и педагогически
познания, като изрично заявяват, че не притежават специалност за работа с деца
с множество увреждания, а са педагози на зрително затруднени деца, каквато е и
ищцата.
Чрез показанията на свидетеля З.М. се
установява, че старши учител Л. е била в часа й по „Природа“ в 9 б клас на
12.02.2019 г. с начало 11.40 часа и край 12.20 часа, за да се обучава да работи
с деца с множество увреждания, като е
работела индивидуално с ученика А. Т., който е с множество увреждания и
поведенчески проблеми. По време на заниманията последния я блъснал с ръце в
гърдите в резултат на което Л. се уплашила и излязла от класната стая, като
казала че повече няма да работи с него. Установява се, че ученика проявил
агресивно поведение е на ръст, колкото Л. или по-висок ръст, като същия е
склонен към подобен тип прояви и поведение. В останалата част, съдът не дава
вяра на показанията на свидетеля М. с оглед откритата й и явна заинтересованост
от случая с оглед негативно развитие на спора за ищцата. Така посочените
обстоятелства се установяват от подадените от същата две докладни до директора
на училището с неидентично съдържание, отразената в тях негативна оценка за
професионалните качества на ищцата при реагиране в създалата се конфликтна
ситуация и явното и отрицателно отношение към ищцата и инцидента, настъпил
вероятно по нейна вина като старши учител и класен ръководител на класа
запознат с индивидуалните поведенчески прояви на всеки от учениците от 9 б клас
в т.ч. и на ученика А. Т..
С оглед така установеното, съдът намира за
основателен предявения иск по чл. 357, ал. 1 вр. чл. 358, ал. 1, т. 1 от
Кодекса на труда. Постановеното решение от първата инстанция като неправилно
следва да бъде отменено.
По същество работодателя е образувал
дисциплинарно производство и е наложил дисциплинарно наказание „забележка“ за
извършено от страна на старши учител Л. нарушение на трудовата дисциплина изразяващо
се в напускане на учебен час преди неговия край, в който същата е била
обучавана като втори учител съвместно с учителя по график и класен ръководител
старши учител З.М.. Цитираното дисциплинарно нарушение е наложено обаче и за
извършени други нарушения на трудовата дисциплина, които не са посочени и
индивидуализирани по време, място и обстановка, при която са били извършени.
Същевременно за първото посочено нарушение не са посочени съществени белези,
които го характеризират, а именно – с колко минути по-рано е напуснала часа
ищцата преди неговия край и по какъв начин е създала с поведението си опасност
за живота и здравето на останалите ученици при съобразяване, че старши учител Л.
се е обучавала в този час от старши учител З.М.-класен ръководител и титуляр на
часа и паралелката. Не е посочено и каква част от ангажиментите й по обучение в
този час не е била изпълнена от нея като втори учител и обучаван в часа. За
тези съществени липсващи факти очертаващи извършените нарушения от обективна
страна не са приложени документи и същите не се съдържат в подадената от
свидетеля З.М. докладна. Същевременно за тях не са поискани и обяснения от
служителя преди налагането на дисзиплинарното наказание.
Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарно
наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която следва да се посочат
нарушителят, нарушението - кога е извършено и в какво се изразява, наказанието
и законният текст, въз основа на който се налага. За наличието на изискуемите
от закона реквизити на заповедта съдът следи служебно. Съдебната практика
приема, че макар в уволнителната заповед да липсва описание на фактическия
състав на извършеното нарушение, ако в нея има изрично позоваване на друг
документ като доклад, докладна, докладна записка, рапорт и пр., при положение,
че този документ е бил доведен до знанието на работника или служителя,
изискването на закона да е посочено конкретно нарушение е изпълнено /Решение №
460 от 17.06.2010 г. по гр. д. № 465/2009 г ., Г. К., ІІІ Г. О. На ВКС/.
В настоящия случай, както бе посочено в
подадената докладна от 13.02.2019 г. и съставения протокол, с който са поискани
обяснения за извършени нарушения на трудовата дисциплина не се съдържа информация
за това при какви обстоятелства същите са извършени от старши учител А.Л. –
незрящ учител в училището, в какво се изразяват конкретните действия и
бездействия на ищцата и по какъв начин се установяват същите. При тези
съображения настоящият съдебен състав намира, че заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание не е мотивирана, поради което подлежи на отмяна.
При тази констатация, съдът намира,че работодателят
не е изпълнил точно своите задължения по закон - да изслуша работника или служителя
или да се приемат неговите обяснения /чл. 193 КТ/ преди налагане на
дисциплинарното наказание, като го запознае подробно с нарушенията и
доказателствата, които ги установяват.
Предвид изложеното, съдът намира предявения
иск за основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
Дисциплинарното наказание е наложено при неизяснена фактическа обстановка, за
нарушения, които не са конкретизирани и за които не са поискани преди това
обяснения от служителя при нарушаване на проведената процедура. Тъй като
работодателят предварително не е поискал обяснения за всички непълно и
неконкретно описани в заповедта нарушения преди налагане на дисциплинарното
наказание, съдът не следва разглежда спора по същество дали са налице соченото
нарушение и неговата тежест /чл. 189, ал. 1 от КТ/. Установеното нарушение по чл.
193 КТ в процедурата по налагане на посочената дисциплинарна мярка е основание
за нейната отмяна.
С оглед обстоятелството, че изводите на
настоящата инстанция не съвпадат с крайните изводи на първата инстанция,
обжалваното решение следва да се отмени, без да се присъждат разноски в тежест
на ответната страна, тъй като не са поискани такива пред въззивната инстанция.
Воден от изложеното и на основание чл. 271,
ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 297495 от 10.12.2019 г. на
СРС, 77, с-в, по гр. д. № 21772/2019 г. и вместо това:
ПРИЗНАВА за незаконна и отменя Заповед № 057/08.04.2019г. на Директора на Специално училище за ученици с нарушено зрение „Луи Брайл“,
гр.София, с която е наложено дисциплинарно наказание "забележка" на А.Д.Л.,
ЕГН ********** по предявения иск от А.Д.Л., ЕГН ********** срещу Специално училище за ученици с нарушено зрение „Луи Брайл“,
гр.София на основание чл. 357, във връзка с чл. 358, ал. 1, т. 1 от Кодекса на
труда.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.