Решение по дело №2585/2020 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ІІ-225                                                          24.03.2021г.                                                      гр. Бургас                    

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският окръжен съд              гражданска колегия, втори въззивен състав

На  първи декември                                                                          2020 година

В публичното заседание в следния състав:

                                                       Председател: Росица Темелкова

                                                       Членове:        Таня Русева-Маркова

                                                                               Елеонора Кралева

Секретар: Стойка Вълкова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова

гражданско дело номер 2585                                      по описа за 2020 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

                   С Решение № 1701/20.07.2020г., постановено по гр. дело № 190/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, поправено с Решение № 260383 от 06.10.2020г., постановено по гр. дело № 8609/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдено „Порт Рейл“ ЕООД със седалище гр. Бургас да заплати на Г.А.Й. сума в размер от 12 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се болки, страдания и неудобства, претърпени от трудова злополука на 21.11.2019г., призната с Разпореждане № 5104-02-134/04.12.2019г. на ТП – Бургас на НОИ, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на увреждането – 21.11.2019г. до окончателното й изплащане. С цитираното решение е отхвърлен иска на Г.Й. против „Порт Рейл“ ЕООД за разликата над уважения размер от 12 000 лева до предявения размер от 80 000 лева.

                   Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Г.А.Й., с която се претендира да бъде отменен атакувания съдебен акт в частта, в която претенцията е отхвърлена и да бъде постановено решение по същество на спора, по силата на което да бъде уважена претенцията на ищцовата страна за сума в размер на 80 000 лева – общо – тоест за още 68 000 лева, представляваща причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на претърпени телесни увреждания от процесната трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 21.11.2019г. до окончателното плащане.

                   В жалбата се посочва, че гражданския иск за обезщетение на неимуществените вреди за претърпените болки и страдания е уважен в изключително занижен размер, който не съответства на претърпените от него морални вреди, в противоречие е на принципа на справедливост и по тази причина не може да репарира нанесените вреди от морално естество. В жалбата се посочва, че съдът неправилно е определил размера на паричния еквивалент на търпените от ищеца морални вреди, като не е съобразил в достатъчна степен конкретните, обективно съществуващи факти, в резултат на което не е определил правилно размера на необходимата и достатъчна сума за репариране на причинените морални вреди.

                   Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция. Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

                   В съдебно заседание въззивникът-ищец не се представлява и не изразява конкретно становище по основателността на жалбата.

                   Ответната страна по въззивната жалба – „Порт Рейл“ ЕООД със седалище гр. Бургас не депозира по делото писмен отговор на въззивната жалба и не изразява конкретно становище по основателността на жалбата.

                   Против постановеното първоинстанционно решение е депозирана въззивна жалба от „Порт Рейл“ ЕООД със седалище гр. Бургас, с която се претендира да бъде прието, че е налице проявена груба небрежност от страна на ищеца Г.А.Й., довела до съпричиняване на вредоносния резултат, като бъде изменено решението в тази насока, определяйки процент на съпричиняване и да бъде присъден по-нисък размер на обезщетение за причинени неимуществени вреди. Изрично в жалбата се претендира да бъде намалено така определеното обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 52 от ГПК в размер на 12 000 лева в по-нисък такъв, като за справедлив се сочи размер от 7 000 лева. В жалбата се посочва, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съставът на съда неправилно е извел извод за липса на съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в груба небрежност при осъществяване на работните задължения от страна на работника Г.А.Й..

                   Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция. Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

                   В съдебно заседание въззивната страна – ответник в настоящото производство депозира по делото писмено становище, с което поддържа своята жалба и счита, че следва да бъде уважена.

                   Ответната страна по въззивната жалба – Г.А.Й. депозира писмен отговор на въззивната жалба, в който сочи, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана и следва да бъде оставена без уважение.

                   Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

                   Предявен е иск от Г.А.Й. против „Порт Рейл“ ЕООД със седалище гр. Бургас, с който се претендира да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лева, от които предявява частичен иск в размер на 25 000 лева, изразяващи се в претърпени болки, страдания и неудобства, вследствие на претърпяна трудова злополука, ведно със законната лихва върху сумите от датата на увреждането – 21.11.2019г. до тяхното окончателно изплащане. В исковата молба се посочва, че увреждането, за което се претендира обезщетение за неимуществени вреди е настъпило в резултат на трудова злополука, настъпила на 21.11.2019г., вследствие на която е причинено счупвания на подбедрицата на десния крак, като травмата е причинила временна неработоспособност и пострадалия продължава да изпитва болка, състоянието му не е добро и в резултат на това е лишен от възможността да води нормален трудов и социален живот, както и да поддържа начина на живот, който е водил преди злополуката. В исковата молба се посочва, че на 21.11.2019г. Г.Й. е бил на работното си място – редовна смяна и около 11.00 часа е извършвал обход и оглед на железопътния район и при железопътния прелез на Обогатителна фабрика – гр. Пирдоп стъпил накриво и паднал, като в резултат на злополуката е получил травматични увреждания – счупвания на подбедрицата на десния крак. Посочва се, че след извършените изследвания и консултации на ищеца е извършена оперативна процедура и е направено наместване на фрактурата с вътрешна фиксация. В исковата молба се посочва, че в деня на злополуката ищецът е изпитал жестока болка в областта на крака, травмата му е причинила временна нетрудоспособност, а към настоящия момент продължава да се оплаква от болка, състоянието му е недобро и продължава да търпи болка денонощно, а в резултат на всичко описано той е лишен от възможността да води нормален трудов и социален живот, както и да поддържа начина на живот, който е водил преди злополуката.

                   В хода на производството – ищецът е направил увеличение на своята претенция от сума в размер на 25 000 лева на сума в размер от 80 000 лева и съдът е приел направеното увеличение.

                   По делото е депозиран писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК от ответното дружество, в което се посочва, че ищецът е претърпял злополуката в резултат на неспазване инструкциите за безопасност и здраве при работа. Посочва се, че пострадалият е пресякъл жп линията извън определеното за това място, нарушавайки забраната преминаването през жп линии от пешеходци извън определените за това места. В отговора се посочва, че Г.А.Й. се е връщал от автопаркинг в 10.21 часа без лични предпазни средства и без работни обувки (с маратонки) и е преминал през място, което не е регламентирано за преминаване и точно преди отводнителната канавка се е подхлъзнал и при падането си е ударил десния крак.

                   За да уважи претенцията и да присъди обезщетение в размер на 12 000 лева първоинстанционният съд е приел, че по делото не се установяват основания за намаляване отговорността на работодателя и на основание чл. 51, ал. 1 от ЗЗД тя следва да се определи за всички претърпени от ищеца неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от злополуката.

                   На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

                   При извършената служебна проверка на първоинстанционното решение, настоящият състав намира, че същото е валидно и допустимо.

                   По изложените съображения и в двете въззивни жалби, съдът намира следното:

                   Предявеният иск е с правно основание чл. 200 от КТ и касае единствено претендирани неимуществени вреди.

                   По делото е безспорно, че ищецът е встъпил в трудови правоотношения с ответното дружество, като видно от представения Трудов договор № 328/27.08.2019г. същият е приел да изпълнява длъжността – работник, поддържане и ремонт на железен път и съоръжения. Видно от представената длъжностна характеристика едно от трудовите задължения на ищеца е да отговаря за изправността и сигурността на железния път в индустриалния клон на Аурубис България – гр. Пирдоп.

                   По делото не се спори и относно обстоятелството, че ответното дружество е изготвило Декларация за трудова злополука от 25.11.2019г., подписана от Управителя на дружеството, в която изрично е посочено, че на 21.11.2019г. в 11.00 часа при обход на района около ЖП – прелеза на Обогатителна фабрика, което е включено в длъжностните задължения на Г.Й., вследствие на неравния терен и стъпил накриво с десния си крак и поради неправилното стъпване е получил фрактура на десния крак в областта на глезена.

                   По делото не се спори и относно обстоятелството, че въз основа на Разпореждане № 5104-02-134 от 04.12.2019г. постановено от Национален осигурителен институт е прието, че декларираната злополука се приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО.

                   По делото в качеството му на свидетел е разпитан А. Г.Й. – син на ищеца, който в своите показания сочи, че след изписването на неговия баща се е наложило цялото семейство да му помага при обслужването, тъй като той не е могъл да се обслужва сам и не е могъл сам да се придвижва с патериците. Посочва, че той е имал силни болки в болницата, след което се е наложило отново да бъде приет в болница, тъй като е продължавал да изпитва болки. Свидетелят посочва, че неговият баща е претърпял две операции, а му предстои и трета. Посочва, че и понастоящем не може да се грижи сам за себе си и трябва някой да бъде с него и да му помага, а баща му се тревожи за това, че кракът му е счупен и не може да си изкарва прехраната.

                   По делото в качеството му на свидетел е разпитан Х. Д., който от месец септември 2019г. работи за „Порт Рейл“ ЕООД и двамата с Г.Й. са колеги. Свидетелят посочва, че сутрин преди започване на работа се явяват за проверка на алкохол, след това се преобличат със своите работни дрехи и се подписват на инструктаж, че са готови за работа. Свидетелят посочва, че работното им облекло се състои от работни дрехи, работни обувки, маска, каска и очила, а обувките са високи над глезена и с твърди бомбета, имат и грайфери. Свидетелят изрично посочва, че към момента на инструктажа Г.Й. е бил обут с работни обувки. Свидетелят посочва, че в деня на злополуката пострадалият му се е обадил по телефона, че е паднал в канавка и той е отишъл при него и го е заварил в стаичка, в която е бил преместен и е забелязал, че е с работно облекло, на краката си не е носил обувки, тъй като кракът му вече е бил подут, а до него са стояли маратонки. Свидетелят посочва, че канавката, в която е паднал ищеца е бетонна и се намира до жп линията и е направена, за да се отвежда водата и да не се качва на релсите, а в деня на инцидента е имало кал и той се е подхлъзнал и е паднал в нея. Посочва, че по принцип има път – прелез, който заобикаля канавката.

                   По делото са представени множество писмени доказателства – експертизи и болнични листове, от които се установява предприетото лечение на ищеца и неговия възстановителен период.

                   По делото е извършена съдебно-медицинска експертиза от неоспореното заключение на която се установява, че е установено счупване на дясна подбедрица (голям и малък пищял) в дисталната част на Г.А.Й., което е съпроводено с болки и страдания, нарушен комфорт и затруднено придвижване. Посочено е в заключението на вещото лице, че е извършено оперативно лечение с поставена метална остеосинтеза и през месец януари 2020г. поради инфекция са отстранени имплантирани уреди от двата пищяла, а лечението продължава и към момента на депозиране на заключението. Посочва се, че не е възстановена фрактурата и движенията в дясната подбедрица, като е затруднено движението на глезенната става и частично на коленната става, налице е и хипотрофия на мускулатурата на десен крак. В съдебно заседание вещото лице допълва, че не може да се каже какъв е периодът на възстановяване, тъй като и към момента на извършване на експертизата лечението продължава. Вещото лице посочва, че пострадалият е получил усложнение, което удължава възстановителния период, а възстановяването на функциите на крайника зависи от лечението, което ще се приложи. Посочва, че фрактурата на ищеца се нуждае от специфично лечение, раздвижване и физиотерапия, а хипотрофията на мускулатурата се нуждае от физиолечение.

                   На основание чл. 200 от Кодекса на труда за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

                   На основание чл. 201, ал. 2 от КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.

                   С оглед трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ, изразена в Решение № 60 от 05.03.2014г., постановено по гр. дело № 5074/2013г. по описа на ВКС на РБ, Решение № 157 от 24.06.2014г., постановено по гр. дело № 6210/2013г. по описа на ВКС на РБ и Решение № 94 от 29.05.2019г., постановено по гр. дело № 2649/2018г. по описа на ВКС на РБ – всички по реда на чл. 290 от ГПК работодател, въвел възражение за съпричиняване от страна на работника, следва да докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата, тоест при условията на пълно и главно доказване работодателят следва да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата за безопасност на труда, но че е извършил работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила за безопасност. Намаляването на обезщетението по чл. 200 от КТ поради „груба небрежност“ може да е извършено чрез определяне на съпричиняването в проценти или чрез дробно число.

                   Както бе посочено по-горе – по делото се установява, че на 21.11.20 в ответното дружество е възникнал инцидент, който по силата на Разпореждане № 5104-02-134 от 04.12.2019г., постановено от Национален осигурителен институт – ТП – Бургас e признат за трудова злополука, настъпила с Г.А.Й., тъй като се касае за злополука, която е станала през време и във връзка с извършваната работа, като обход и оглед на железопътния район при жп прелеза на Обогатителна фабрика – гр. Пирдоп е стъпил накриво и е паднал, вследствие на което е получил множество счупвания на подбедрицата на десния крак.

 

 

                   От събраните по делото доказателства, настоящата инстанция намира, че не може да се направи извод, че Г.Й. е допуснал нарушение на правилата за безопасност на труда и е извършил своята работа при липса на внимание и пренебрегване на технологични правила за безопасност, което следва да се характеризира като „груба небрежност“ по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ. По делото не се установява по безспорен начин обстоятелството, че в момента на инцидента той не е бил обут със своите работни обувки, а с маратонки. От показанията на разпитания по делото свидетел Х. Д. се установява, че Г.Й. му се е обадил непосредствено след инцидента и той веднага е отишъл при него и е забелязал, че е с работни дрехи, но вече е бил бос, защото кракът му е бил подут, а до него са стояли неговите маратонки. При това положение не може да се направи единствен и безпротиворечив извод, че към момента на настъпилия инцидент Г.Й. не е бил обут със своите работни обувки, а с маратонки. Следва да се отбележи обстоятелството, че ответното дружество посочва, че свидетели на инцидента са били няколко работници, които са били в непосредствена близост и които са му се притекли на помощ когато е паднал, но въпреки дадената от страна на съда възможност не е отправено искане някои от тези лица да бъдат разпитани по делото в качеството им на свидетели. От друга страна – дори и да се приеме, че Г.Й. е бил обут с маратонки в момента на инцидента, то по делото няма никакви данни дали увреждането не би настъпило в случай, че той е бил обут със своите работни обувки. Не може да се приеме и направеното възражение на работодателя, че ищецът е следвало да пресича жп линията само на разрешените за пешеходци места. Безспорно е, че неговите трудови задължения са пряко свързани с проверки на изправността и сигурността на железния път, демонтиране и монтиране на железни пътища и стрелкови съоръжения, както и ежедневно извършване на прегледи на техническото състояние на индустриалния железопътен клон – стрелки и коловози и обстоятелството, че не е пресичал жп линията на място, което е разрешено за пешеходци не би могло да му се вмени като неправомерно поведение, тъй като това е част от неговите преки задължения.

                   Мотивиран от изложеното – от събраните по делото доказателства настоящата инстанция намира, че не може да се направи извод, че работникът не е проявил елементарно старание и внимание, че е пренебрегнал основни технологични правила и правила за безопасност, че не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка, тоест – по делото не се установява тежко нарушаване на задължението да положи дължимата грижа при изпълнението на работата, поради което и не може да се приеме, че при изпълнение на своите трудови задължения е допуснал груба небрежност. Изводът за съпричиняване от страна на работника не може да почива на предположения, нито може да се обоснове само с допуснати от него нарушения на правилата за безопасност, поради което и настоящият състав намира, че по делото не се установяват предпоставките, за да се приеме по делото, че е налице съпричиняване от страна на работника при настъпилия инцидент и да се намали отговорността на работодателя. В този смисъл – направените изводи в първоинстанционното решение са правилни и на основание чл. 272 от ГПК настоящата инстанция препраща към изложените мотиви от страна на Районен съд - Бургас.

                   От събраните по делото доказателства се установява, че при настъпилия инцидент, Г.А.Й. вследствие на злополуката е получил счупване на дясна подбедрица (голям и малък пищял) в дисталната част и е претърпял оперативно лечение с поставяне на метална остеосинтеза. Установява се и обстоятелството, че през месец януари вследствие на инфекция са отстранени имплантираните уреди от двата пищяла, а към момента на извършване на съдебно-медицинската експертиза не е възстановена фрактурата и движението в дясната подбедрица, като е затруднено движението с контрактура на глезенна става и частична контрактура на коленната става, а е налице и хипотрофия на мускулатурата на десния крак. От събраните по делото гласни доказателства се установява и обстоятелството, че Г.Й. е претърпял две операции и му предстои и друга операция и продължава да не може да се придвижва сам. Свидетелят посочва, че в процеса на възстановяване за лицето за се грижили двама човека, тъй като той трудно се придвижва с патериците. Установява се и обстоятелството, че и понастоящем Г.Й. не може да се грижи сам за себе си и има нужда от помощ, а притесненията му са свързани с това, че не може да изкарва своята прехрана. Тези обстоятелства се установяват както от представените писмени доказателства от различните болнични заведения, така и от показанията на А. Г.Й. – син на ищеца, които показания БОС намира, че следва да бъдат кредитирани, тъй като той непосредствено се е грижил за своя баща и е бил пряк свидетел на неговото възстановяване и на съпътстващите го болки и страдания. От заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, както и от разпита на вещото лице пред първоинстанционния съд се установява, че към месец юни – 2020г. лечението на пострадалия продължава и има нужда от специфично лечение, раздвижване и от физиотерапия, тъй като има и хипотрофия на мускулатурата която също се нуждае от физиолечение. Безспорно е, че се касае за човек в зряла, трудоспособна възраст, който не е могъл да става от леглото и да се обслужва сам за период от повече от шест месеца, като същевременно е изпитвал болки при движение и това му е причинило значителни неудобства и претърпени болки и страдания. Безспорно се установява и обстоятелството, че пострадалият продължава да изпитва значителни затруднения при своето движение, а едва след възстановяване на счупването ще следва да бъде възстановена и мускулатурата на увредения крак, тъй като е налице хипотрофия. Установява се, че са налице ежедневни болки и страдания, които ищецът вследствие на настъпилата трудова злополука е принуден да търпи, тъй като увреждането е свързано с придвижването му и невъзможността да се обслужва напълно самостоятелно. При това положение настоящата инстанция намира, че обезщетението за претърпените от страна на Г.Й. неимуществени вреди следва да бъде в размер на 15 000 лева, за да бъдат репарирани претърпените болки и страдания.

                   Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция фактически и правни изводи не съвпадат напълно с тези, които е направил районния съд в атакуваното първоинстанционно решение по отношение на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, БОС намира, че в частта, в която е отхвърлена претенцията на ищеца за сумата над 12 000 лева до размера от 15 000 лева първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по същество на спора, с което да бъде уважена претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 3 000 лева – тоест – до общ размер от 15 000 лева. В останалата му част, а именно – в частта, в която е отхвърлена претенцията за сумата над 15 000 лева до претендирания размер от 80 000 лева първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

                   На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде уважено искането на въззивника – ищец за присъждане на направените по делото разноски, съразмерно с уважената част на жалбата. По делото е представен Договор за правна помощ от 25.11.2020г. (лист 44 от въззивното производство), сключен между Г.А.Й. и адвокат Петя Керанова с предмет – правна защита и съдействие, изразяващи се в завеждане и водене на гражданско дело във връзка с трудова злополука от 21.11.2019г., от който е видно, че предоставянето на адвокатската услуга от страна на адвокат Керанова е безплатна на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. При това положение, настоящата инстанция намира, че на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във връзка с чл. 36, ал. 2 от ЗА и на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското възнаграждение за адвокат Керанова възлиза на сума в размер от 2 930 лева, от което следва да й бъдат присъдени 129, 26 лева, съразмерно с уважената част на претенцията във въззивното производство.

                   На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено искането на ответното дружество и да му бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 1 720, 06 лева, съразмерно с отхвърлената част на въззивната жалба. Предвид обстоятелството, че претенцията на ищеца е уважена за сума в размер на още 3 000 лева, първоинстанционното решение в частта, в която Г.Й. е осъден да заплати на ответното дружества разноски за първоинстанционното производство следва да бъде отменено за сумата над 2 031 лева до присъдения размер от  2 125 лева

                   Ответното дружество – „Порт Рейл“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати и държавна такса в размер на 120 лева по сметка на Окръжен съд – Бургас, дължима съразмерно с уважената претенция на ищеца за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за още 3 000 лева.

                   Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас

 

Р Е Ш И:

 

                   ОТМЕНЯ Решение № 260383 от 06.10.2020г., постановено по гр. дело № 190/2020г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, в която е отхвърлен иска, предявен от Г.А.Й. против „Порт Рейл“ ЕООД със седалище гр. Бургас за сумата над 12 000 лева до сумата от 15 000 лева, в частта, в която е отхвърлена претенцията за заплащане на законна лихва върху тази сума, както и в частта, в която е осъден Г.Й. да заплати разноски на ответното дружество за сумата над 2 031 лева до присъдения размер от 2 125 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

                   ОСЪЖДА „Порт Рейл“ ЕООД със седалище гр. Бургас, ЕИК *********, адрес на управление – гр. Бургас, ул. „Княз Александър Батенберг“ № 1, представлявано от Борис Василев Балев и Станислав Живков Трепечов – заедно и поотделно да заплати на Г.А.Й., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, офис 10 – адвокат Петя Керанова сума в размер на още 3 000 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за нанесени му неимуществени вреди, вследствие на настъпила трудова злополука на 21.11.2019г., призната с Разпореждане № 5104-02-134/04.12.2019г. на ТП – Бургас на НОИ, ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху сумата от 3 000 лева от датата на увреждането – 21.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата.  

                   ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260383 от 06.10.2020г., постановено по гр. дело № 190/2020г. по описа на Районен съд – Бургас в останалата му част, а именно – в частта, в която е отхвърлена претенцията за сумата над 15 000 лева до претендирания размер от 80 000 лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, вследствие на настъпила трудова злополука на 21.11.2019г.

                   ОСЪЖДА „Порт Рейл“ ЕООД със седалище гр. Бургас, ЕИК *********, адрес на управление – гр. Бургас, ул. „Княз Александър Батенберг“ № 1, представлявано от Борис Василев Балев и Станислав Живков Трепечов – заедно и поотделно да заплати на процесуалния представител на Г.А.Й. – адвокат Керанова сума в размер на 129, 26 (сто двадесет и девет лева и двадесет и шест стотинки) лева, представляваща направените по делото разноски във въззивната инстанция, съразмерно с уважената част на въззивната жалба на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА.

                   ОСЪЖДА Г.А.Й., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, офис 10 – адвокат Петя Керанова да заплати на „Порт Рейл“ ЕООД със седалище гр. Бургас, ЕИК *********, адрес на управление – гр. Бургас, ул. „Княз Александър Батенберг“ № 1, представлявано от Борис Василев Балев и Станислав Живков Трепечов – заедно и поотделно сума в размер на 1 720 (хиляда седемстотин и двадесет) лева, представляваща направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

                   ОСЪЖДА „Порт Рейл“ ЕООД със седалище гр. Бургас, ЕИК *********, адрес на управление – гр. Бургас, ул. „Княз Александър Батенберг“ № 1, представлявано от Борис Василев Балев и Станислав Живков Трепечов – заедно и поотделно да заплати сума в размер на 120 (сто и двадесет) лева по сметка на Окръжен съд - Бургас, представляваща държавна такса за уважената пред настоящата инстанция претенция.

                   Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България.

                   Препис от постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.

 

 

                                             

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                         

                                                                                                        2.