Р Е Ш Е
Н И Е
№ ………./ .11.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II с-в, в публично заседание на тридесети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Галина Славова
като разгледа
докладваното от младши съдия Стойнов
въззивно гражданско дело № 1569 по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 ГПК, образувано по подадена
въззивна жалба от Община Варна, чрез
юрисконсулт С.Ц., срещу Решение № 2714
от 17.06.2019 г., постановено по гр.д.
№ 15087/2018 г. по описа на ВРС, с което първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца А.Е.Д., ЕГН ********** ***, действащ
чрез пълномощника си адвокат Д.П. *** /адрес на кантората: гр. Варна, ул. „Цар
Симеон Г, № 6 „А", ет. 1/, от една страна и ответника ОБЩИНА ВАРНА, ЕИК
*********, със седалище в гр. Варна и адрес на управление: бул. „Осми приморски
полк", № 43, представлявана от кмета Иван Портних,от друга страна , че
ответникът не е собственик
на следния имот : ПИ с
идентификатор 10135.5403.3730 по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК; с площ от 752 кв. м.,
находящ се в гр. Варна, кв.Галата, селищно образувание „Боровец юг“, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
3730, при граници: ПИ 10135.5403.4755, 10135.5403.4757, 10135.5403.3729.
10135.5403.9736 и 10135.5403.433, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Жалбоподателят Община Варна счита постановеното решение за неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, като моли неговата отмяна и присъждането на
разноски. Сочи, че първоинстанционният съд е игнорирал императивните правила на
ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. В тази връзка излага, че процесният имот е част от няколко
имота, за които са записани като ползватели по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ определени
лица, които не са заплатили предоставените им за ползване земи и правото им не
се е трансформирало в собственост. Твърди, че процесният имот се е водил на
неидентифициран собственик и след влизане в сила на ПНИ на м-ст „Боровец-юг“
няма данни за подадено искане за издаване на заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на
ЗСПЗЗ, както и други искания за изменение на плана. Сочи, че независимо, че
издадения акт за общинска собственост няма конститутивно действие, Общината е
придобила правото на собственост върху имота по силата на закона (чл. 25, ал. 1
ЗСПЗЗ). В тази връзка излага, че доколкото имотът е попадал в територия
стопанисвана от ТКЗС, то земята е била обобществена. Твърди още, че имотите в
процесната местност са имали статут на държавни поземлени имоти, правото на
собственост върху които не може да се придобива по давност. Сочи, че процесния
имот не съставлява земя по смисъла на чл. 19 ЗСПЗЗ, защото от момента на
създаването на СО „Боровец-юг“ земята е изгубила земеделския си характер. В
съдебно заседание поддържа жалбата.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият А.Е.Д. депозира писмен отговор чрез адв. Д.П., с който оспорва
жалбата. Сочи, че решението на първоинстанционния съд е правилно. Твърди, че от
доказателствата се установява, че Община Варна не е собственик на процесния
имот, защото не са налице основанията на чл. 19 ЗСПЗЗ. Излага още, че липсват
доказателства имотът да е включван в ТКЗС, поради което не е подлежал на
реституция и в този смисъл въззивникът не е доказал, че е придобил правото на
собственост по силата на закона. Не се явява в съдебно заседание. Подава молба, с която моли за
потвърждаване на решението.
По предмета на така предявения иск
се излагат следните твърдения от страните:
Ищецът е собственик на следния недвижим имот, находящ се в гр. Варна, кв.
„Галата“, селищно образувание „Боровец юг“, а именно: Поземлен имот c
идентификатор 10135.5403.3730 по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, с площ от 752 кв. м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: няма, номер по предходен
план: 3730, при съседи: ПИ 10135.5403.4755, 10135.5403.4757, 10135.5403.3729,
10135.5403.9736 и 10135.5403.433. Правото на собственост ищецът е придобил по
давност, тъй като е установил фактическа власт върху имота около 1995 г. в
трайно установените му граници и владението му е упражнявано непрекъснато,
необезпокоявано и явно до 01.12.2016 г. На 01.12.2016 г. ищецът се е снабдил с
нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка - нот. акт № 70, том
III, peг. № 16508, д. № 338/2016 г., вписан в Службата по вписванията вх. peг.
№ 31169, дв.вх.рег.№31005, акт №152, том LXXХІІІ, д.№17666/2016г. По време на
владението на ищеца и снабдяването с нотариален акт за собственост той е бил
разведен. След придобиването на имота ищецът е установил, че той е актуван като
частна общинска собственост на Община Варна на 08.10.2015 г. с Акт за частна
общинска собственост № 8665. Актът за частна общинска собственост е вписан в
Службата по вписванията - акт № 85, том LXII, д. № 13063/2015 г. Община Варна е
актувала имота като частна общинска собственост на основание чл. 2, ал. 1, т. 7
от ЗОС. Актът за общинска собственост обаче удостоверява несъществуващо право
на Община Варна, тъй като общината не е придобила правото на собственост върху
имота на посоченото в акта основание и изобщо по някой от предвидените в чл.2
от ЗОС способи. За ищеца е налице правен интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск за собственост, предвид неоснователното твърдение
на общината за собственост върху процесния ПИ 10135.5403.3730 и съставения без
основание акт за частна общинска собственост.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът
депозира отговор. Счита така предявения иск за допустим от формална гледна
точка. Макар това да е така, същия е неоснователен по следните доводи и аргументи: Оспорва изцяло насочената
срещу Община Варна искова претенция -предявен отрицателен установителен иск по
реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, с отправено до съда искане да постанови решение, по
силата на което да бъде прието за установено по отношение на ищеца А.Е.Д., ЕГН **********,***
не е собственик на поземлен имот с идентификатор 10135.5403.3730 по КККР на гр.
Варна, одобрен със Заповед №РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на
АГКК, с площ от 752 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване/до 10м/, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 3730, съседи: 10135.5403.4755,
10135.5403.4757, 10135.5403.3729, 10135.5403.9736, 10135.5403.433, както и да
бъдат присъдени в полза на ищцовата страна сторените съдебно-деловодни
разноски. Наведените в исковата молба твърдения намира за неоснователни и
недоказани по следните доводи и съображения: От съществено значение е факта, че
процесната територия в която попада имота предмет на настоящата искова
претенция, е такава по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за която по правилата на
специалния ЗСПЗЗ и Правилника за неговото приложение /ППЗСПЗЗ/ и по силата на
нарочни заповеди на Областния управител на област с административен център
Варна, а именно: Заповед № РД-1-7706-467/04.12.2002г. и №
РД-1-7706-68/11.03.2003г., е одобрен план на новообразуваните имоти за с.о.
„Боровец-юг", землище кв. Галата, Община Варна, който е особен вид
кадастрален план за територии по § 4. Планът за новообразувани имоти по смисъла
на § 4, ал. 1 от ПЗР ЗСПЗЗ е кадастрален план, който отразява правата на
собственост, такива каквито са възникнали, без да поражда права на собственост
или на съсобственост. Съобразно чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ, с плана на
новообразуваните имоти по § 4к, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, се установяват границите на
имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно
възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 46 и 4з от ПЗР на
ЗСПЗЗ, т.е. в този план подлежат на нанасяне правата на трансформираните
ползватели (или правоприемниците им), на реституираните бивши собственици (или
правоприемниците им) и на всички други лица, чиито имоти не са били
одържавявани. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в
регистър на имотите, който е неразделна част от плана, който от своя страна се
изработва в графичен и в цифров вид. За земите, предоставени на граждани въз
основа на актове по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, се изработват помощен план и план на
новообразуваните имоти, като помощният план съдържа данни както за имотите,
предоставени за ползване, така и за имотите, съществували преди образуването на
трудовокооперативните земеделски стопанства и държавните земеделски стопанства
(§ 4к, ал.2 ПЗР на ЗСПЗЗ).Предназначението на планът на новообразуваните имоти
е да се индивидуализира надлежно недвижимият имот, върху който е възстановено
правото на собственост на притежавалото го преди одържавяването лице или върху
който имот ползвателят е трансформирал успешно правото си на ползване. В този
смисъл е и нормата на чл. 28, ал. 6 ППЗСПЗЗ, според която с ПНИ се определя на
всеки правоимащ, съответстващ на действителните му права имот. Ето защо предмет
на разглеждане в производствата по § 4к, ал. 6 ПЗР ЗСПЗЗ е формалното
съобразяване на изработения ПНИ с обективираните в представени писмени
доказателства права на жалбоподателя. В плана на новообразуваните имоти се
нанасят имотите на три категории лица: ползватели, на които по един от
предвидените от законодателя процедури правото на ползване се е трансформирало
в право на собственост чрез заплащане цената на земята, бивши собственици на
имотите или техните наследници, с признато или възстановено от поземлена
комисия или от общинска служба по земеделие и гори право на собственост върху
земеделска земя, попадаща в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и настоящи
собственици, които се легитимират, като такива било като приобретатели от
първите две категории, било на самостоятелно правно основание. Ищецът не попада
в нито една от гореизброените категории, черпещ права въз основа на съставен в
охранително производство по реда на чл. 587 ГПК от Нотариус Роза Кожухарова, с
peг. № 212 на Нотариалната Камара - гр. София, с район на действие - Варненски
районен съд КНА №70, том III, peг. № 16508/01.12.2016 г., дело № 338/2016г. Процесната
територия, в която попада процесният имот не е земеделска земя, а напротив това
е територия, по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ - имотът се намира в урбанизирана
територия. Съгласно КП към ПКП на м. „Боровец-юг" новообразуван ПИ № 3730
попада /съответно е част от тези имоти/ в част от имот 434, записан на В. С. С.,
като ползвател по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ; част от ПИ № 435, записан на
Велико Д. Атанасов, като ползвател по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, и част от ПИ № 436,
записан на Карамфил Станоев, като ползвател по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Изброените
ползватели не са заплатили предоставените им за ползване имоти по реда на § 4а,
ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съответно правото им на ползване не е трансформиране в
право на собственост. Новообразуван ПИ № 3730 е идентичен на част от стар имот
№ 384 /стари граници съгласно Помощния КП към ПНИ, като съгласно таблицата за
разпределение на площите по ПКП към ПНИ, стар имот № 384 с площ 3995 кв.м. е
записан на Й. И. П., по вх. № 50142 в ПК - съобразно данни предоставени от
отдел „Земеделие", дирекция „ОСИСД" при Община Варна, а съгласно
тези, предоставени от Район „Аспарухово" при Община Варна нива № 384 с
площ от 3996 кв.м. е вписана като собственост на неидентифициран собственик -
аргумент приложеното към настоящата искова молба,писмо, peг. №
ОСИСД18004124ВН_008АС_001ВН/03.09. 2018г., подписано от кмет на Район
„Аспарухово" при Община Варна/. Съгласно визираните в Таблицата за
изчисляване на дължимото обезщетение на собствениците, обект „Боровец-юг",
район 403, новообразуван ПИ № 3730, с площ 752 и записан неидентифициран
собственик попада в стар имот /нива/ 384, с площ 3995 кв.м., записан на
НЕИДЕНТИФИЦИРАН СОБСТВЕНИК, с заявление по чл. 11 от ЗСПЗЗ с вх. № 99.
Коментираната таблица е послужила за изработване на ПНИ на СО
„Боровец-юг", КР 403, землище кв. Галата, община Варна, препис-извлечение
от която прилага в заверен за вярност вид към настоящата искова молба.
Въпросната таблица, ведно с ПКП са основните елементи/опората/, послужили за
изработването на плана на новообразуваните имоти по правилата на ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ. С решение № 322-4/29.05.2000г. на Общински съвет - Варна са одобрени
околовръстните полигони и са създадени нови селищни образувания - общо 25 на
брой, сред които и селищно образувание „Боровец-юг". Решението на ОбС -
Варна е обнародвано в ДВ, бр. 59/21.07.2000г. След влизането му в сила,
територията е загубила земеделския си характер и е станала урбанизирана. Именно
на това основание процесния имот не съставлява земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ - чисто
земеделска такава -мери, пасища, ливади и др.; Със Заповеди №№
РД-1-7706/46704.12.2002г. и РД-1-706/68/11.03.2003г. на Областния управител на
област с административен център Варна е одобрен плана на новообразуваните имоти
на СО „Боровец-юг", землище кв. Галата, Община Варна. В регистъра на
имотите, неразделна част от този план, за собственици на ПИ № 3730 с площ
752.14 кв.м. е вписан НЕИДЕНТИФИЦИРАН СОБСТВЕНИК. ПНИ е влязъл в сила за имота.
Този план е интегриран в КККР на административен район Аспарухово, досежно
конкретния имот. В КРНИ за собственик е вписан НЕИДЕНТИФИЦИРАН СОБСТВЕНИК,
съгласно данните визирани в скица №15-303076-16.07.2015г. на ПИ с идентификатор
10135.5403.3730, с площ 752 кв.м. по КККР на гр. Варна, административен район
Аспарухово, кв. Галата, местност „Боровец-юг", одобрени със Заповед №
РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, без да е издадена последваща заповед за
изменение на КККР, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин
на трайно ползване: Ниско застрояване/до 10м/, Стар идентификатор: няма, Номер
по предходен план: 3730, съседи: 10135.5403.4755, 10135.5403.4757,
10135.5403.3729, 10135.5403.9736, 10135.5403.433, издадена от Началника на СГКК
- гр. Варна в полза на Община Варна. След влизане в сила на ПНИ на местност
„Боровец-юг" - с.о., землище кв. Галата, община Варна, в частта на ПИ №
3730, няма данни за подадено нарочно искане от правоимащо лице/или лица/,
относно откриване на производство за издаване на заповед по реда на § 4к, ал. 7
от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване или възстановяване правото на собственост върху
имота. След влизане в сила на ПНИ на местност „Боровец-юг" - с.о., землище
кв. Галата, община Варна, в частта на ПИ № 3730, няма данни за подадено нарочно
искане до Община Варна, на вниманието на Комисията по § 4к, ал. 12 от ПЗР на
ЗСПЗЗ от правоимащо лице/или лица/, относно откриване на производство по реда
на § 4к, ал. 8, т. 1-3 от ПЗР от ПЗР на ЗСПЗЗ, относно изменение на влезлия в
сила ПНИ, в частта на имота, на някое от визираните в посочената законова
разпоредба основания: - т. 1 - „Когато помощният план, въз основа на който е
изработен, съдържа съществени непълноти или грешки..."; т. 2 -„Когато
планът съдържа явна фактическа грешка"; т. 3 - Когато планът е изработен
при съществени закононарушения, освен ако има влязло в сила решение на съда или
планът е приложен". По силата на Решение № 2134-8, протокол №
21/24.03.2010г. на ОбС - Варна е одобрен Подробен устройствен план /ПУП/ - План
за улична регулация /ПУР/ на селищно образувание „Боровец-юг", съгласно
чийто предвиждания ПИ № 3730 по ПНИ на местност „Боровец-юг", землище кв.
Галата, община Варна е засегнат от уличната регулация, както следва: - Отнемане
- 13.96 квадратни метра; - Придаваеми - 7.78 квадратни метра. Този план е
влязъл в законна сила. На 08.10.2015г. е съставен Акт за частна общинска
собственост № 8665 за поземлен имот с идентификатор 10135.5403.3730 по КККР на
гр. Варна, административен район Аспарухово, гр. Варна, с площ 752 кв.м.. Като
правно основание за съставяне на АОС е посочен чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС. АОС №
8665/08.10.2015г. е вписан в СВ - гр. Варна на 09.10.2015г. - Акт № 85, т.LXII,
вх. peг. № 23711, д. № 13163/09.10.2015г. По силата на нотариален акт № 70, том
ІІІ, peг. № 16508, дело № 338 от 01.12.2016г., вписан по надлежния ред в СВ -
гр. Варна, А.Е.Д. е признат в нотариалното производство по чл. 587 от ГПК от
нотариус Роза Кожухарова, с peг. № 212 на Нотариалната Камара - гр. София, с
район на действие - Варненски районен съд, за собственик по давностно владение
върху поземлен имот с идентификатор 10135.5403.3730 по КККР на гр. Варна,
одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в гр.
Варна, община Варна, област Варна, адрес на имота: гр. Варна, район Аспарухово,
кв. „Галата", с.о. „Боровец-юг", с площ 752 кв.м., с трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Ниско
застрояване/до 10м/, Стар идентификатор: няма, Номер по предходен план: 3730,
съседи: 10135.5403.4755, 10135.5403.4757, 10135.5403.3729, 10135.5403.9736,
10135.5403.433, ведно с всички приращения, трайни подобрения и насаждения в
същия имот. Към нотариалния акт е приложена скица № 15-342600-14.07.201бг. на
ПИ с идентификатор 10135.5403.3730 по КККР на гр. Варна, издадена от Началника
на СГКК - гр. Варна, като съгласно обективираното в нея в КРНИ за собственик на
имота е вписана Община Варна, с документ за собственост горепосочения АЧОС. Със
съобщение, peг. № ОСИСД18004124ВН/09.07.2018г./изх. № 24-14602-04.07.2018г./
Началникът на СГКК - гр. Варна е уведомил Община Варна, на основание чл. 26,
ал. 1 АПК и във връзка с чл. 61, ал. 1 АПК, че е постъпило искане за вписване и
издаване на скица на имот с идентификатор 10135.5403.3730 от А.Е.Д..
Предоставена е възможност на Община Варна по реда на чл. 34, ал. 1 АПК да
прегледа документите по административната преписка, както и в седемдневен срок
от получаване на съобщението, на основание чл. 34, ал. 3 АПК да изрази
становище по направеното от горното лице искане и събраните доказателства,
съответно да подаде писмени искания и възражения. Това е сторено от Община
Варна, като за целта е подадено в указания от административния орган срок писмо
peг. № ОСИСД18004124ВН_001ВН/18.07.2018г./вх. № на СГКК - гр. Варна
02-1301-18.07.2018г., в което е обективирано възражение срещу вписването на А.Е.Д.
*** за ПИ с идентификатор 10135.5403.3730, въз основа на съставения в негова
полза КНА. Независимо от направеното възражение, по правилата на Закона за
кадастъра и имотния регистър/ЗКИР/ е извършена промяна в кадастралните регистри
на недвижимите имоти/КРНИ/, състоящо се във вписване на А.Е.Д., с документ КНА
№ 70, том III, peг. № 16508, дело № 338 от 01.12.201бг. и ОБЩИНА ВАРНА с АОС №
Акт за частна общинска собственост № 8665/08.10.2015г., вписан в СВ - Варна с
Акт № 85, т. LXII, вх. peг. № 23711, д. № 13163/09.10.2015г. за ПИ с
идентификатор 10135.5403.3730. Относно правото на собственост на Община Варна
моли, да бъде взето под внимание изложеното по-долу: Община Варна е придобила
правото на собственост върху поземлен имот № 840 ЕХ LEGE. Съгласно чл. 2, ал.
1, т. 7 от ЗОС, която правна норма е вписана като правно основание за съставяне
на АЧОС № 8665/08.10.2015г., общинска собственост са имотите и вещите,
придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин,
определен в закон. Този друг начин е указан в чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Съобразно
тази разпоредба, земеделска земя, която не принадлежи на граждани, юридически
лица или държавата, е общинска собственост. От всичко изложено дотук, досежно
статута на процесния имот, се установява именно това. Налице е идентичност
между имота, визиран в конкретния АЧОС, индивидуализиран по КККР на гр. Варна,
административен район Аспарухово с новообразувания поземлен имот с плана на
новообразуваните имоти на СО „Боровец-юг", землище кв. Галата, община
Варна. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от ЗОС АОС няма
правопораждащо действие, а представлява официален писмен документ, съставен от
длъжностно лице по ред и форма, определени от закона. Дейността по актуването
на имотите има вътрешно служебен характер и не засяга права или законни
интереси на отделни граждани или организации. Собствеността на Община Варна
върху процесния недвижим имот предмет на такъв акт, не възниква и не се
погасява от тях. Това става по силата на определени юридически факти или
обстоятелства, които не са обусловени от наличието или липсата на акт за
общинска собственост. Регистрацията в актовите книги има само декларативно
действие спрямо собствеността и не я обуславя. В актовите книги се отразяват
само данни относно движението и промяната на собствеността. С други думи, актът
за общинска собственост няма конститутивно действие, т.е. същият не
представлява правопораждащ юридически факт по отношение правото на собственост
на общината, а единствено удостоверява възникването, изменението и погасяването
на това право. За да имат удостоверителна сила, АОС трябва да са съставени при
спазване на предвидените в закона процесуални правила. В настоящия случай, този
ред е спазен. Без значение е момента на съставяне на този вътрешнослужебен акт.
Съгласно установената нормативна уредба за разграничаване на държавна от
общинска собственост, имотът е станал общинска собственост ЕХ LEGE. Община
Варна е носител на вещното право на собственост върху спорния имот по силата на
закона. Първоначално е действала Конституцията от 1947 г., като чл. 6 от този
основен закон урежда кои могат да са носители на право на собственост и
общините и административно-териториални единици не са сред изброените. По
съществото си с новоприетия основен закон на
е извършена национализация на общинската собственост и тя е преминала в
патримониума на държавата. С Конституцията от 1971 г. общинската собственост
също не е уредена. Това означава, че е съществувала само държавна собственост. С
други думи, първоначално общинска собственост не е съществувала/ до 1990 г. с
редакцията на чл. 2 от ЗС, ДВ бр. 31 /1990 г./, а собствеността е принадлежала
на държавата, на кооперациите и на другите обществени организации
/социалистическа собственост/, както и на частните лица /лична и частна
собственост/. Съобразно действащата разпоредба на чл. 6 от ЗС държавна
собственост са имоти, които нямат друг собственик. По силата на чл. 86 от ЗС /в
редакцията към ДВ бр. 14 от 19.02.1988г., действала до 1996г./, съществува
законова забрана за придобиване по давност на държавна, респективно общинска
собственост. От 01.06.1996 г. по аргумент на противното на забраната на чл. 86
от ЗС /редакция ДВ, бр. 33/1996г./ да се придобива по давност публична държавна
и общинска собственост следва, че може да се придобива частна държавна и
общинска собственост. Давността за придобиване по давност на процесния имот -
поради осъществено давностно владение повече от 10 години, не е породила
правният си ефект, тъй като не е изтекъл изискуемият 10 годишен период от
време. На основание § 1 от ЗД на ЗС /ДВ бр. 46/2006 г., в сила от 01.06.2006г.;
изм. бр. 105/2006 г.; изм. бр. 113/2007г., в сила от 31.12.2007г.; изм. бр.
109/2008г., в сила от 31.12.2008г./ е наложен мораториум и давността за
придобиване на държавни или общински имоти спира да тече до 31.12.2011г.
Последният срок по силата на § 1 ДВ брой 105/2006г. е продължен до
31.12.2014г., а с ДВ бр.107/2014г. до 31.12.2017г. Съгласно последното
изменение на визираната правна норма, обнародвано в ДВ, бр. 7 от 19.01.2018г.,
в сила от 31.12.2017г., „Давността за придобиване на имоти - частна държавна
или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022г." Тук следва
да се отбележи, че за подобна законова забрана съдът следи служебно и дори
страна по делото да не се позове на нея, съдът е длъжен да я приложи, тъй като
става дума за императивна норма. В приложното поле на нормата на чл. 25, ал. 1
от ЗСПЗЗ, на което основание Община Варна е придобила правото на собственост
върху процесния имот, се включват само онези земеделски земи, които са
подлежали на възстановяване/т.е земи, попадащи в обхвата на чл. 10 от ЗСПЗЗ/,
но не са заявени за реституция в предвидените срокове, както и земи, които не
са изкупени от ползватели по реда и условията на § 4а и § 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Частна хипотеза на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ е разпоредбата на чл. 19 от ЗСПЗЗ. Земеделските
земи, които не подлежат на възстановяване в хипотезите, изрично посочени в
закона, остават държавна собственост - чл. 24 от ЗСПЗЗ. Придобиването на
правото на собственост върху земите по чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ от общината става
по силата на закона. След като процесния имот попада в територия/терен/ по § 4
от ПЗР на ЗСПЗЗ, то от това следва че е в територия, стопанисвана от ТКЗС, ДЗС
или друга селскостопанска организация, образувана въз основа на първите две,
т.е земята е била обобществена. От представените към отговора
писмени доказателства, по ясен и недвусмислен начин става ясно, че
Община Варна е придобила правото на собственост върху процесния имот, ситуиран в
територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на законово правно основание, респективно при
наличие на законовите предпоставки за това. Процесната територия, в която
попада ПИ № 3730 съставлява земеделска земя по смисъла на чл. 2, т. 1 от
ЗСПЗЗ.Без значение за предмета на спора е факта, че от 2000 г. земята е
загубила земеделския си характер. Относно съставения незаконосъобразно, в полза
на ишеца, КНА № 70/2016г. следва да се вземат под внимание две Тълкувателни
решения: TP № 3/29.11.2012 г. на ВКС на Република България, ОСГК, и TP № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
11/2012 г., ОСГК. Съобразно така цитираните ТР и с оглед подробно изложените
дотук факти и обстоятелства, счита, че в полза на А.Е.Д. незаконосъобразно е
съставен КНА № 70/2016г.
Съставът на Варненския окръжен съд, въз основа на
твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:
Няма
твърдения в тази насока, а и от служебната проверка на въззивния съд по чл. 269 ГПК се установява, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което
контролът на въззивната инстанция следва да се ограничи съобразно изложените
във въззивната жалба оплаквания по правилността на постановения съдебен акт.
Предявеният отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено между страните, че
ответникът не е собственик на процесния недвижим имот. Съобразно разпределената
в процеса от първоинстанционния съд доказателствена тежест ответникът е
следвало да установи основанието, от което е възникнало правото му на
собственост.
Между страните няма спор и от събраните по делото доказателства се
установява, че процесният имот с идентификатор 10135.5403.3730 с площ от 752
кв.м. с местонахождение гр. Варна, с.о. „Боровец-юг“ с установени граници е идентичен с описания имот в АЧОС №
8665/08.10.2015 г. на Община Варна и описания имот в КНА № 70/01.12.2016 г. на
нотариус Роза Кожухарова. От допуснатата по делото СТЕ /неоспорена от страните/
се установява още, че по кадастралния план на м-ст „Западно от Галата“ от 1979
г., допълнен 1996 г. процесният имот е бил част от три имота (№№ 434, 435, 436)
записани на лица различни от ищеца, с които не се установи по делото същият да
има някаква връзка. В плана на старите имотни граници към ПНИ процесният имот
попада в стар имот № 384 и е записан на „неидентифициран собственик“. В ПНИ на
СО „Боровец-юг“, одобрен 2002-2003 г. процесният имот е записан на
„неидентифициран собственик“. В кадастралната карта на гр. Варна, одобрена 2008
г. процесният имот е записан на ответника Община Варна и на ищеца А.Д..
Ответникът не оспорва (изявление на процесуалния представител в о.с.з.
пред първата инстанция от 20.03.2019 г.), а и от разпитаните пред първата
инстанция свидетели Светослав Спиров и Петър П. се установява, че в
претендирания период от 1995 г. до 01.12.2016 г. А.Д. е упражнявал фактическа власт върху имота с намерение за своене.
Същият е оградил имота с телена ограда на бетонни колове и е засаждал дръвчета.
Спорният въпрос по делото е придобила ли е Общината правото на собственост върху
процесния недвижим имот въз основа на соченото от нея придобивно основание по
чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ? В тази връзка са и въпросите дали имотът е бил включен в
ТКЗС и подлежал ли е на възстановяване на старите собственици или на изкупуване
от ползватели по реда на ЗСПЗЗ. Спорно е също дали е съществувала законова
забрана за ищеца да придобие имота по давност в процесния период.
Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ земеделската земя, която не принадлежи на
граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. Затова и
общината следва да установи, че
процесният имот има земеделски характер, не е реституиран, изкупен от
ползватели по някои от предвидените по §4 ПЗР ЗСПЗЗ способи, както и че не е
държавен.
От СТЕ се установява, че преди колективизацията процесният имот е бил
земеделска земя. До 1991 г. имотът е попадал в зона за земеделско ползване.
Няма данни същият да е бил държавна собственост и не е земя по чл. 19 ЗСПЗЗ. В
заключението вещото лице прави извод, че е процесният имот е бил включен в
баланса на ТКЗС.
В съдебно заседание уточнява, че през 1959 г.
всички земеделски територии са включени в баланса на ТКЗС. За процесния имот не
е открила писмени доказателства за включването му в ТКЗС, защото същият е бил
част от нива, която е била разделена на три ползвателски имота. За тези имоти
няма доказателства, но при образуването на ТКЗС „Кондов“ всички влизат. Няма
данни да е възстановен на бивши собственици.
Отговорите на вещото лице в съдебно заседание не противоречат на
даденото от него писмено заключение, а го доуточняват и допълват. Съдът го
кредитира изцяло като компетентно, обосновано и безпристрастно. Експертът е
категоричен, че имотите, от които е формиран процесния имот са били със статут
на земеделски земи и са били включени в баланса на ТКЗС. Заключението на вещото
лице е логически свързано с останалите доказателства по делото. Конкретно за
процесния имот няма как да се съдържат данни да е включен в ТКЗС, защото е
новообразуван след приемането на ПНИ, а видно от заключението и приложената към
него скица той е се ситуира на мястото на три стари имота №№ 434, 435, 436,
които са били стопанисвани от ползвателите В. С. С., В. Д. А. и К. Р. С.. Те са
записани в разписния лист към кадастралния план на местността от 1979 г., от
който факт съдът прави извод, че на
същите са били предоставени включените в ТКЗС „Кондов“ земи, за да ги
стопанисват. Към този момент и всички съседни на процесния имот земеделски
земи са били колективизирани и логически няма как имотът да не е бил включен в
баланса. Впоследствие ползвателите не са изкупили земите и няма данни да има
реституционни претенции спрямо тях, поради което и новообразувания процесен
имот е записан на неидентифициран собственик. Следователно и съставът приема за
безспорно установено, че имотът попада в
терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ и е имал статут на земеделска земя към 1995 г. когато ищецът твърди, че е установил
недобросъвестно владение върху имота. Едва по-късно през 2000 г. след решение
на Общински съвет-Варна е създадено СО „Боровец-юг“ и територията е станала
урбанизирана. Въз основа на заключението на вещото лице и от разписния лист към
кадастралния план може да се направи обоснован извод за колективизирането на имота, поради което и следва да се приеме,
че Общината е установила факта, за който носи доказателствена тежест.
Със становището си по същество ищецът твърди, че имотът не е бил
включен в ТКЗС, като за доказването на този факт не е поискал ангажирането на
допълнителни доказателства, не е оспорил
заключението на вещото лице /според, което предходните имоти, от които е
формиран процесния са били включени в ТКЗС/, поради което и този факт е останал
неопроверган.
Доколкото ищецът сочи, че е придобил имота чрез давностно владение,
упражнявано от 1995 г. до 01.12.2016 г., то и в негова тежест е да установи, че
не са били налице пречки за придобиване на имота по давност, че същият е изключен
от гражданския оборот или че давност по отношение на имота не може да тече. За
доказването на тези обстоятелства е следвало да се установи чия е била
собствеността към момента, в който ищецът твърди, че фактически е завладял
имота.
След преценка на доказателствата по делото може да бъде направен
извод, че към 2002 г. при влизане в сила на ПНИ, процесният новосъздаден имот
не е бил засегнат от реституционни решения и заповеди по § 4к, ал. 7 на ПЗР на
ЗСПЗЗ, не е бил изкупен по реда на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ от ползватели,
на които е бил предоставен за ползване, нито е имал характеристиките на
държавен такъв. Затова и същият по силата на императивната разпоредба на чл. 25,
ал. 1, изр. I ЗСПЗЗ е станал общинска
собственост. По смисъла на чл. 24, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ до 2000 г.
имотът е съставлявал земеделска земя, подлежаща на възстановяване, която не е
била заявена за възстановяване /ирелевантно в случая е обстоятелството, че след
2000 г., е в границите на урбанизирана територия-СО "Боровец-юг" в
землището на гр. Варна/. Като такъв е със статут на общинска собственост - не е
държавна собственост, тъй като според чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ държавата не запазва
правото си на собственост върху подлежащите на възстановяване земи /а безспорно
е, че имотът е бил предмет на реституция/, а според чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ земя,
която не е собственост на държавата, физически или юридически лица е общинска
собственост.
Логиката на законодателя, подлежащите на реституция обобществени
земеделски земи, които не са заявени от бившите собственици за възстановяване
по реда и в сроковете на ЗСПЗЗ, както и не са изкупени от ползвателите в
законоустановените срокове, да преминават в собственост на съответната община е
видна и от нормата на чл. 19 ЗСПЗЗ, обявяваща ги за общинска собственост ех
lege с влизане в сила на картата на възстановената собственост, съответно плана
за земеразделяне. Изпълнена ли е към този момент предвидената в чл. 19 ЗСПЗЗ
процедура по вземане на протоколно решение, е ирелевантно, тъй като
собствеността възниква ex lege. Аналогична е и хипотезата с влизане в сила на
ПНИ. Към този момент следва да се направи преценка възстановена ли е
собственост или придобита такава по реда на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Неустановяването наличието на горните предпоставки обуславя принадлежността на
имота в патримониума на общината.
Доколкото е със статут на общинска собственост /частна/ процесният
имот би могъл да бъде придобиван по давност след 01.06.1996 г., но с оглед нормата на § 1 от Закон за
допълнение на ЗС, обн.
ДВ, бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г.,
давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2022 г. Ищецът не може да се легитимира като
собственик на процесния имот на соченото от него оригинерно правно основание,
тъй като давност в негова полза не е
могла да тече през сочения период – от 1995 г. до 2016 г. Предявеният
отрицателен установителен иск да се приеме за установено, че Община Варна не е
собственик на процесния имот, е неоснователен
и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Решението на ВРС е неправилно и следва
да бъде изцяло отменено.
Въззиваемият
следва да бъде осъден да заплати на въззивника направените по делото разноски
пред двете инстанции в размер на 83.47 лв. държавна такса, 200 лв. депозит за
вещо лице и 600 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното,
настоящият състав на Варненския окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 2714 от 17.06.2019 г.,
постановено по гр.д. № 15087/2018 г. по описа на ВРС, XVI с-в,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца А.Е.Д., ЕГН ********** ***, срещу ответника
ОБЩИНА ВАРНА, ЕИК *********, със седалище в гр. Варна и адрес на управление:
бул. „Осми приморски полк", № 43, представлявана от кмета И.П.,
отрицателен установителен иск, че ответникът не е собственик на следния имот: ПИ с идентификатор
10135.5403.3730 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на
изпълнителен директор на АГКК; с площ от 752 кв. м., находящ се в гр. Варна,
кв. Галата, селищно образувание „Боровец юг“, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10
м./, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 3730, при граници: ПИ
10135.5403.4755, 10135.5403.4757, 10135.5403.3729. 10135.5403.9736 и
10135.5403.433, на основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА А.Е.Д., ЕГН ********** ***, да заплати на ОБЩИНА ВАРНА, ЕИК *********, със седалище в
гр. Варна и адрес на управление: бул. „Осми приморски полк", № 43, представлявана
от кмета И. П.,
сума в размер на 883,47 лв. /осемстотин
осемдесет и три лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща
направените в производството пред двете инстанции разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл.
235, ал. 5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.