Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № 5/06.01.2015 г., постановено по гр. дело № 448/2014 г. по описа на Районен съд – С. е осъдена С. „Д. А. Ц.”, гр. С., БУЛСТАТ ... със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Е. Ч.” № 2, представлявана от ректора В.А. Й. да заплати на Е. Д. М., ЕГН * от гр. С., ул. „Г. И.” № 3, . 2, на основание чл. 357, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 222, ал. 3 от КТ, сумата в размер на 10 714.80 лева (десет хиляди седемстотин и четиринадесет лева и осемдесет стотинки), представляваща частично неизплатено обезщетение, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, след като служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 04.06.2014 г. до окончателното й изплащане. Със същото решението е осъдена С.. „Д. А. Ц.”, гр. С., БУЛСТАТ ..., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Е.Ч.” № 2, представлявана от ректора В.А.Й да заплати на Е. Д. М., ЕГН * от гр. С., ул. „Г. И.” № 3, . 2 сумата в размер на 2 500.12 лева (две хиляди и петстотин лева и дванадесет стотинки), представляваща частично неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на основание чл. 224, ал. 1 от КТ (от която сума да се приспадне данък общ доход), ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 04.06.2014 г. до окончателното й изплащане. С решението е осъдена С"Д.А.Ц", гр. С., БУЛСТАТ ..., със седалище и адрес на управление гр. С., ул."Е.Ч" № 2, представлявана от ректора В.А.Й да заплати на Свищовския районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата в размер на 528.59 (петстотин двадесет и осем лева и петдесет и девет стотинки) лева - държавна такса и 130.00 (сто и тридесет лева и 00 ст.) лева – възнаграждение на вещо лице. Със същото решение е осъдена С"Д.А.Ц", гр. С., БУЛСТАТ ..., със седалище и адрес на управление гр. С., ул."Е.Ч" № 2, представлявана от ректора В.А.Й да заплати на Е. Д. М., ЕГН * от гр. С., ул. „Г. И.” № 3, . 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 2 000.00 (две хиляди лева 00 ст.) лева - разноски за възнаграждение на един адвокат. В законния срок е постъпила въззивна жалба от адв. С.П. от АК – Велико Търново, като пълномощник на С"Д.А.Ц", гр. С., БУЛСТАТ ..., със седалище и адрес на управление гр. С., ул."Е.Ч" № 2, представлявана от ректора В.А.Й против Решение № 5/06.01.2015 г., постановено по гр. дело № 448/2014 г. по описа на Районен съд – С.. В същата се прави оплакване, че решението е неправилно. Грешен бил правният извод на първостепенният съд, че сумата на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ и по чл. 224, ал. 1 от КТ е била изчислена неправилно, въз основа на неправилно определено трудово възнаграждение на ищеца за предходни месеци. Излага се, че по утвърден учебен план на 21.02.2013 г. ищецът е трябвало да изнесе лекция по учебната дисциплина „Финанси” на поток от студенти от различни специалности. Вместо това ищецът си бил позволил да разказва вицове, митове и легенди, бил отправял обиди и негативни квалификации към свои колеги преподаватели. В резултат на това на 27.02.2013 г. в деловодството на висшето училище била постъпила молба от студентите, които присъствали на „лекцията”. С тази молба студентите искали от ректора да смени титуляра на дисциплината. В изпълнение на правомощията си ректорът бил възложил случая за изясняване на зам. ректора проф. д-р Л. К.. На същата дата било проведено законно заседание на катедрения съвет на катедра „Финанси и кредит”, на което било извършено преразпределение на учебната натовареност на ищеца за остатъка от учебната 2012/2013 г. Ищецът бил уведомен за заседанието, но отказал да се яви поради здравословни проблеми. За взетите решения на проведеното заседание били уведомени ректора, зам. ректора и декана. На 13.03.2013 г. било проведено заседание на факултетния съвет на факултет „Финанси”, на което заседание било разглеждано преразпределението и натовареността на ищеца и същото било одобрено с единодушно прието решение. В резултат на проведените заседания Академичният съвет бил одобрил преразпределението на учебната натовареност на ищеца. Към момента на разпределението на учебната натовареност за зимния семестър на 2013/2014 г. ищецът не бил изразил становище по молбата на студентите и по необходимостта от разпределение на учебните предмети. Поради това съветът на катедра „Финанси и кредит” на 22.07.2013 г. с решение № 21 не бил разпределил учебна натовареност на ищеца и бил предложил преразпределение на други преподаватели. Решението на катедрения съвет било одобрено на заседание не факултетния съвет на факултет „Финанси”- 24.07.2013 г. В жалбата се твърди, че според тези решения и Вътрешните правила за определяне на учебната заетост на академичния състав за учебната 2012/2013 г. и формирането на основното трудово възнаграждение, размерът на същото бил редуциран и съответно бил изплатен. В жалбата се сочи, че според действащите нормативни правила - ЗВУ и др. трудовото възнаграждение на преподавателите във висшите училища се формира въз основа на определен минимум преподавателска натовареност, която за преподавателите в СА "Д. А. Ц.", гр. С. била 360 часа, като неизпълнението на тази натовареност следвало да доведе и до редуциране на размера на възнаграждението. Установено било, че ищецът в разрез със задълженията си като хабилитиран преподавател бил допуснал неакадемично поведение, повлияло изключително негативно на качеството на учебния процес, поради което и по молба на студентите учебната му натовареност била отнета и преразпределена на други преподаватели, като на това основание и поради това, че трудовото възнаграждение се дължи за извършена работа, същото било редуцирано, респ. изплатено до размера отговарящ на престирания за периода труд. Трудовият договор бил двустранен и като такъв той определял и съдържанието на трудовото правоотношение, като съвкупност от насрещни права и задължения, които според разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от КТ следвало да се осъществяват добросъвестно, съобразно изискванията на законите и от двете страни. Излага се, че недобросъвестното изпълнение на трудовите задължения от страна на работника или служителя обуславяло правото на работодателя да не извърши насрещна престация, като не му заплати уговореното трудово възнаграждение. От горе посоченото пряко, непосредствено и законосъобразно следвало да бъде редуцирано трудовото му възнаграждение съобразно вида и размера, който ищецът бил престирал за месеците, предхождащи прекратяването на трудовото му правоотношение, което било обусловило и размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от КТ и по чл. 224, ал. 1 от КТ. Направено е искане да се отмени съдебният акт изцяло и да се постанови друг, с който да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира направените по делото разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба. Не е подадена насрещна въззивна жалба и не са направени искания за събиране на нови доказателства. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника по жалбата е оспорил същата. Окръжен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № 448/2014 година по описа на Районен съд – С. е образувано въз основа на предявен от Е. Д. М. от гр. С. против С"Д.А.Ц", гр. С. иск за неизплатено в пълен размер обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение, след придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и частично неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. В исковата молба се излага следното: Ищецът твърди, че до 04.05.2014 г. бил в трудово правоотношение с ответника, което било прекратено със Заповед № 772/30.04.2014 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ - по молба на ищеца, след като бил придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Излага, че при същият работодател бил работил в продължение на над 10 години, поради което попада в хипотезата на чл. 222, ал. 3, предл. второ от КТ и при прекратяване на трудовото му правоотношение работодателят му дължал обезщетение в размер на шест брутни работни заплати. Ищецът твърди, че тъй като през месец април 2014 г. използвал платен годишен отпуск и по смисъла на чл. 228, ал. 1 от КТ последното му брутно трудово възнаграждение било за месец март 2014 г. Твърди, че между него и работодателя съществувал спор относно точния дължим размер на това възнаграждение, за което било образувано гр.дело № 292/2014 г. по описа на Районен съд - С.. Твърди, че работодателят незаконосъобразно не му е заплатил пълния размер на това възнаграждение, като заплащането на остатъка претендирал по съдебен ред. По този начин работодателят едностранно, некоректно бил определил базата за изчисляване на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ и не му бил заплатил пълния размер на дължимото обезщетение. Некоректно било изчислено и обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползвания от него отпуск за 2012, 2013 и 2014 г. в общ размер 28 дни (4 дни за 2012 г., 10 дни за 2013 г. и 14 дни за 2014 г.), тъй като за основа на неговото изчисляване била взета неправилна база – последното му брутно трудово възнаграждение било различно. Ищецът твърди, че бил получил обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 560 лева, като при изплащането му работодателят удържал данък по ЗДДФЛ в размер на 56 лева, а заплатеното му обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ било в размер на 2 400 лева. Работодателят приел, че брутното му трудово възнаграждение за м. март 2014 г. било в размер на 400 лева, докато правилно определеният размер би трябвало да бъде 2 185.84 лева. Сумата за обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ за 6 месеца, както и за обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ, определена от работодателя, била въз основа на неправилно определено брутно трудово възнаграждение в размер на 400 лева. Заявява, че след правилно изчисляване се формирала разлика от 1 785.84 лева месечно, като за шест месеца се формирала незаплатена сума от 10 715.04 лева по отношение на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ и 2 500.12 лева по отношение обезщетението за неизползван платен годишен отпуск. Направено е искане съдът да осъди С"Д.А.Ц", гр. С. да заплати на Е. Д. М. от гр. С. сумата 10 715.04 лева – частично неизплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, след като служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на делото до окончателното й изплащане и сумата 2 500.12 лева – частично неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, както и направените съдебни разноски. Ответникът С"Д.А.Ц", гр. С. е оспорил предявения иск, като излага становище, че същият е неоснователен. Излага становище, че ищецът в разрез със задълженията си като хабилитиран преподавател бил допуснал неакадемично поведение повлияло изключително негативно на качеството на учебния процес, поради което и по молба на студентите учебната му натовареност била отнета и преразпределена на други преподаватели, като на това основание, и поради това, че трудовото възнаграждение се дължи за извършена работа, същото било редуцирано, респ. изплатено до размера отговарящ на престирания за периода труд. Такова възнаграждение ищецът бил получил за предходен месец, поради което и обезщетенията по чл. 222 ал. 3 от КТ и по чл. 224 ал. 1 от КТ били изчислени и заплатени именно върху този му размер. Моли исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Претендира да му бъдат присъдени направените разноски по делото. Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: Не е спорно по делото и от представените писмени доказателства се установява, че страните са били в трудово правоотношение, видно от л.к.д. като ищецът работел на длъжността “доцент” в Катедра "Финанси и кредит" при ответника С"Д.А.Ц", гр. С., като същото било прекратено със Заповед № 772/30.04.2014 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ - по взаимно съгласие между страните - поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 05.05.2014 год. В заповедта било отразено на лицето да се изплатят обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ – обезщетение при пенсиониране – 6 брутни трудови възнаграждения и обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ – обезщетение за неизползван отпуск за 2012 г. – 4 работни дни, за 2013 г. – 10 работни дни и за 2014 г. – 14 работни дни. За периода 01.12.2012 г. до 05.05.2014 г. (датата на прекратяване на трудовото правоотношение) между страните е действало допълнително споразумение към трудов договор № 2760/30.11.2012 г., съгласно което основното месечно трудово възнаграждение, уговорено в полза на ищеца е в размер на 1063.00 лв., а за придобит стаж и професионален опит - 704.77 лв. – в размер на 66,30 % от основното трудово възнаграждение. Съгласно споразумението за притежаваната от М. степен „доктор” следва да му се изплащат по 400.00 лв. на месец. Видно от приложеното по делото заверено копие от фиш за трудово възнаграждение на ищеца за месец май 2014 г., му са начислени обезщетения по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 2 400 лева и по чл. 224 от КТ в размер на 560 лева, като са му направени удръжки по ЗДДФЛ в размер на 56,00 лева. От представеното по делото л. к. д. на ищеца се установява, че с молба с вх. № 32-00-73/27.02.2013 г. при СА “Д. А. Ц.” гр. С., е изразено желание на студенти във висшето учебно заведение за смяна на титуляра на дисциплината “Финанси”, водена от ищеца. Във връзка с молбата било проведено заседание на катедрения съвет на катедра „Финанси и кредит”, документирано с протокол № 12/27.02.2013 г., на което било взето решение за временно преразпределение на учебната натовареност от доц. д-р Е. М.. С протокол № 8/13.03.2013 г. е документирано проведено на същата дата заседание на Факултетния съвет на факултет „Финанси”, на което било взето решение за одобряване преразпределението на часовете, като с решение № 6/27.03.2013 г., взето на заседание на Академичния съвет, било одобрено преразпределението на учебната натовареност на ищеца. В последствие с Решение № 21 на Катедрения съвет на Катедра „Финанси и кредит” от 22.07.2013 г., не била разпределена учебна натовареност на ищеца за учебната 2013/2014 г. С решение № 10, взето на заседание на Академичния съвет на 31.07.2013 г. била одобрена учебната натовареност на членовете на академичния състав за учебната 2013/2014 г. Видно от сведение от 28.08.2013 г. на СА „Д. А. Ц.”, гр. С. за преподавателите във висшето училище с аудиторна заетост под норматива за учебната 2013/2014 г., ищецът Е. Д. М., е с отразен годишен план от 0 часа, при годишен норматив от 316 часа. В тази връзка ищецът Е. М. отправил до работодателя си искане за разпределение на преподавателска аудиторна заетост (вх. № 93-00-56/09.09.2013 год.). Същото е входирано при ответника на посочената дата, но исканото разпределение на преподавателска заетост на М. не е осъществено (като този факт се признава от ответника). На 18.10.2013 г. от М. било отправено заявление за присъединяване към колективния трудов договор, входирано при ответника с вх. № 93-00-69/18.10.2013 год. Със заявлението било изразено изрично желание на ищеца да се присъедини към действащия в предприятието колективен трудов договор. От заключението на допуснатата и изслушана съдебно – икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета като доказателство по делото, се установява, че размерът на дължимото обезщетение за пенсиониране по чл. 222, ал. 3 от КТ е в размер на 13 114.80 лева, от което е начислено обезщетение в размер на 2 400 лева и за допълнително начисляване е 10 714.80 лева, като с РКО 896/31.05.2014 г. са изплатени 2 400 лева и остават за изплащане 10 714.80 лева от дължимите за изплащане 13 114.80 лева. Вещото лице дава заключение, че размерът на дължимото обезщетение за неизползван отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ за начисляване е 3 060.12 лева, от които начислени 560 лева и за допълнително начисляване - 2500.12 лева, а размерът на дължимия данък общ доход съгласно ЗДДФЛ за удържане е 306.01 лева, удържан ДОД – 56 лева и за допълнително удържане 250.01 лева. Дава заключение, че размерът на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ за изплащане е 2 754.11 лева, от които изплатено с РК 896/31.05.2014 г. – 504 лева, като за допълнително изплащане остават 2 250.11 лева. Вещото лице е изчислило общия размер на начисленото обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ – 6 брутни трудови възнаграждения, в размер на 13 114.80 лева и обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван отпуск в размер на 3 060.12 лева, от които дължими за изплащане обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ - 6 брутни трудови възнаграждения – 10 714.80 лева и обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван отпуск – 2 500.12 лева. В констативно - съобразителната част на заключението, вещото лице е приело като база за определяне размера на обезщетението месец април 2014 г., за който месец съгласно изготвен фиш за работна заплата ищецът е отработил 16 дни и е ползвал отпуск 4 работни дни за 2014 г. Вещото лице се е позовало на допълнително споразумение към трудов договор от 30.11.2012 год., в което основното трудово възнаграждение на ищеца е определено на 1 063.00 лева, допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит по 1,7 % на год. и 400 лева възнаграждение за докторска степен. Изчислило е, че въз основа на това допълнително споразумение от 30.11.2012 г. за месец април 2014 г. – 20 работни дни, от които отработени 16 дни и платен годишен отпуск – 4 дни, среднодневното брутно трудово възнаграждение е в размер на 109.29 лева, от което и размерът на дължимото обезщетение за двадесет работни дни е 2 185.80 лева, следователно за шест месеца дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ е 13 114.80 лева, от които след приспадане на изплатените 2 400 лева остават 10 714.80 лева. Посочило е, че върху това дължимо обезщетение не се дължат осигурителни вноски и данък общ доход. Изчислило е, че обезщетението за неизползван отпуск в размер на 28 работни дни (4 работни дни за 2012 г., 10 работни дни за 2013 г. и 14 работни дни за 2014 г.), база за определянето на размера, на което обезщетение е м. април 2014 г., при среднодневно брутно възнаграждение 109.29 лева, е 3 060.12 лева, от които през месец май на ищеца са начислени 560 лева, като остава разлика за доначисляване 2 500.12 лева. Отразено е, че върху дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ не се дължат осигурителни вноски, но се дължи данък общ доход в размер на 306.01 лева. Посочено е, че с РКО № 896/31.05.2014 г. на ищеца са изплатени начислените във фиша за м. май 2014 г. обезщетения. В обясненията си в съдебно заседание вещото лице пояснява, че в отдел "Човешки ресурси" й бил посочен фиша, който е с начисленото брутно трудово възнаграждение за месец април, както и в счетоводството на Академията й бил показан ордера за изплащане, както и обясни, защо е приела като база за изчисляване на обезщетенията месец април 2014 г., като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни. Вещото лице заявява още, че дори и да се приеме за база месец март 2014 г., изчисленията биха били същите. От заверено копие от Решение № 108/24.07.2014 г., постановено по гр.д. № 36182014 г. по описа на Районен съд - С., потвърдено с Решение № 396/24.11.2014 г., по в. гр.д. № 925/2014 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, влязло в сила на 24.11.2014 г., се установява, че е осъдена С"Д.А.Ц", гр. С., БУЛСТАТ ..., със седалище и адрес на управление гр. С., ул."Е.Ч" № 2, представлявана от ректора В.А.Й да заплати на Е. Д. М., ЕГН * от гр. С., ул. „Г. И.” № 3, . 2, на основание чл. 128, т. 2 от КТ, сумата в размер на 1 785.84 (хиляда седемстотин осемдесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки) лева, представляваща частично неизплатено за периода 01.04.2014 г. – 01.05.2014 г. трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 07.05.2014 г. до окончателното й изплащане. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № 5/06.01.2015 г., постановено по гр. дело № 448/2014 г. по описа на Районен съд – С. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че са предявени искове с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ – за заплащане на дължимо частично неизплатено обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение, след като служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и чл. 224, ал. 1 от КТ - за заплащане на дължимо частично неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. По отношение на иска с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца и това обезщетение е допустимо да се изплаща само веднъж. Предпоставки за придобиване правото на обезщетението по ал. 3 са: прекратяване на трудовото правоотношение, без значение на какво основание и към момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Критерий за придобиване право на увеличения размер на обезщетението е придобиването на последните 10 години трудов стаж при един и същ работодател. Между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е работил на длъжността “доцент” в Катедра "Финанси и кредит" при ответника С"Д.А.Ц", гр. С. до 05.05.2014 год., когато същото е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ - по взаимно съгласие между страните - поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Страните по делото не спорят, че ищецът се е намирал в трудово правоотношение с ответника в последните 10 години (в случая от 20.03.1979 г.). Не се спори, че трудовото правоотношение е прекратено и ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Спорът е сведен само до това - какъв е размерът на брутното трудовото възнаграждение на ищеца за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ и изплатено ли е такова обезщетение. Не е спорно между страните, че същите са уговорили основно трудово възнаграждение 1063.00 лв., за придобит стаж и професионален опит - 704.77 лв. – в размер на 66,30 % от основното трудово възнаграждение и допълнително възнаграждение за притежаваната степен „доктор” - 400.00 лв. на месец - допълнително споразумение към трудов договор № 2760/30.11.2012 г., действало между страните за исковия период. От заверено копие от Решение № 108/24.07.2014 г., постановено по гр.д. № 36182014 г. по описа на Районен съд - С., потвърдено с Решение № 396/24.11.2014 г., по в. г.д. № 925/2014 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, влязло в сила на 24.11.2014 г., което на основание чл. 297 от ГПК е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България ответната академия е осъдена да заплати на ищеца сумата в размер на 1 785.84 лева, представляваща частично неизплатено за периода 01.04.2014 г. – 01.05.2014 г. трудово възнаграждение, като не е спорно, че на ищеца отделно от това му заплатено трудовото му възнаграждение за м. април 2014 г. в размер на 400 лв. Т.е. трудовото възнаграждение на ищеца за м. април 2014 г. е 2 185.84 лв. С Решение № 86/11.06.2014 г., постановено по гр. дело № 292/2014 г. по описа на Районен съд – С., потвърдено с Решение № 282/15.08.2014 г., по в. гр.д. № 719/2014 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, влязло в сила на 15.08.2014 г. (служебно известно на съда), което на основание чл. 297 от ГПК е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България ответната академия е осъдена да заплати на ищеца сумата в размер на 1 785.84 лева, представляваща частично неизплатено за периода 01.03.2014 г. – 01.04.2014 г. трудово възнаграждение, от които 1 063.00 лева - основно трудово възнаграждение и 722.84 лева - допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, като не е спорно, че на ищеца отделно от това му заплатено трудовото му възнаграждение за м. март 2014 г. в размер на 400 лв. Т.е. трудовото възнаграждение на ищеца за м. март 2014 г. е 2 185.84 лв. Не е спорно между страните, че такова е било възнаграждението на ищеца и преди преразпределението на учебната натовареност на ищеца - м. януари 2013 г., когато действително е работил през всичките работни дни, съобразно критериите на чл. 228, ал. 1 от КТ. Ето защо за обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ следва да се определи, като за основа се вземе в предвид брутното трудово възнаграждение на ищеца за м. март 2014 г., месец, през който ищецът е предоставял работната си сила през всичките работни дни, доколкото през м. април същият е ползвал отпуск от 4 работни дни (заключението на вещото лице), съобразно критериите на чл. 228, ал. 1 от КТ. Такова би било разрешението и ако за база за определяне на обезщетението се вземе и м. януари 2013 г., когато действително е работил през всичките работни дни. Относно размерът на дължимото обезщетение в полза на ищеца е дадено заключение и от съдебно-икономическата експертиза, която е посочила същите размери на дължимото обезщетение. Основният спорен въпрос по делото е дали ищецът през процесния период е осъществявал трудовата си функция. Този въпрос е решен с влезлите в сила решения. М. е изразил своята готовност да осъществява трудовите си функции, като бездействието на работодателя в тази посока води до извод, че същият няма намерение да възлага трудови функции на лицето, като същевременно не е прекратено и трудовото правоотношение между страните. Ето защо, след като на М. не са възложени функции по осъществяване на преподавателска дейност, то се налага извод, че за процесния период той не е имал задължения за изпълнение единствено по воля на работодателя си. Поради тази причина няма как да се приеме, че ищецът не е изпълнявал трудовата си функция за периода. При така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда е доказан до размер от 10 714.80 лв. С"Д.А.Ц", гр. С. дължи на Е. Д. М. от гр. С. сумата от 10 714.80 лв. – представляваща частично неизплатено обезщетение, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, след като служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. По отношение на иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ При прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят дължи на работника или служителя парично ¯безщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползувания годишен отпуск. Не е спорно по делото, че неизползваният платен годишен отпуск на ищеца е за 2012, 2013 и 2014 г. в общ размер 28 дни (4 дни за 2012 г., 10 дни за 2013 г. и 14 дни за 2014 г.). Не е спорно, че работодателят е изплатил на ищеца - обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 560 лв., като е удържан дължимия данък общ доход съгласно ЗДДФЛ в размер на 56 лв. Спорът отново се свежда до размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца, което служи за база за определяне на това обезщетение. Обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ се изчислява на базата по чл. 224, ал. 2 вр. чл. 177 от КТ, т.е. от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Т.е. и за тук важат описаните по-горе разсъждения за размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца. Съобразно заключението на вещото лице размерът на неизплатената част от обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ би бил 2 500.12 лева, от която следва да се бъде удържан дължимия данък общ доход съгласно ЗДДФЛ. При така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда е доказан до размер от 2 500.12 лв. С"Д.А.Ц", гр. С. дължи на Е. Д. М. от гр. С. сумата от 2 500.12 лв. – представляваща частично неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на основание чл. 224, ал. 1 от КТ (от която сума да се приспадне данък общ доход). Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което Решение № 5/06.01.2015 г., постановено по гр. дело № 448/2014 г. по описа на Районен съд –, на основание чл. 270, ал. 1, предл. първо от ГПК следва да се потвърди. Съобразно направеното искане и изхода на спора ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски пред въззивната инстанции в размер на 2 000 лв. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК, Окръжен съд – Велико Търново Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5/06.01.2015 г., постановено по гр. дело № 448/2014 г. по описа на Районен съд – С.. ОСЪЖДА С"Д.А.Ц", гр. С., БУЛСТАТ ..., със седалище и адрес на управление гр. С., ул."Е.Ч" № 2, представлявана от ректора В.А.Й да заплати на Е. Д. М., ЕГН * от гр. С., ул. „Г. И.” № 3, . 2 сумата от 2 000 (две хиляди) лева – направени разноски пред въззивната инстанция. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |