Р Е Ш Е Н И
Е № 866
гр.Пловдив, 09.03.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и
двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 1016 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с
правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
Съдът е сезиран с искова молба от
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул.“ Христо Г. Данов“ № 37 против Г.С.П.,
ЕГН: **********,*** с правно основание
чл. 422, във връзка с чл.415 от ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД за признаване на
установено в отношенията между страните, че
Г.С.П. дължи на ЕВН България Топлофикация“ ЕАД следните суми, а именно: 131,05 лв. –
главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за
периода 01.11.2015 г. до 30.04.2017 г.,
ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 05.01.2016 г. -17.12.2017г., в размер на 16,17 лв., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело №20060/2017г., по описа на
ХІІI гр. състав на ПРС.
Ищецът сочи, че съгласно чл.153, ал. 1 от ЗЕ,
ответникът , като собственик на
топлоснабден имот, находящ се в *** има
качеството клиент на топлинна енергия и съгласно чл.34, ал. 1 от ОУ е длъжен да
заплаща месечни дължими суми в 30 дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. При неизпълнение на тази разпоредба чл.35, ал.1 от ОУ
предвижда клиентите да се задължат с обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. В изпълнение на законоустановените задължения „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД е доставило до сградата,
а търговецът извършил разпределението на топлинна енергия- „Техем Сървисис“
ЕООД е разпределил за имота на ответника топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация в горните размери и за горните периоди.
Сочи се, че за горепосочената
главница са издадени 11 броя фактури, подробно описани в исковата молба. Тъй като ответницата не заплатила в срок
задълженията си по описаните фактури, то тя дължала и обезщетение за забавено плащане на главницата
за периода 02.06.2015 г. -16.03.2017г.,
в размер на 33,62 лв. За събиране на
сумите ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение, което
било уважено и в срок постъпило възражение от ответника, което обусловило
правния интерес от предявяване на настоящите искове. Моли се исковете да се
уважат. Претендират се разноски за заповедното и настоящото исково производство.
Ответникът оспорва изцяло
предявените от ищеца искове по основание и размер, като счита същите за неоснователни и моли да се отхвърлят. Оспорва
също, че е потребител на услугата, стойността на която ищецът претендира в
иска. Твърди, че на 25.02.2015 г. е подала предизвестие за прекратяване на
договора с ищеца на основание чл. 62а, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите, с което декларирала отказа си от предоставяне на следните
услуги: доставяне на топлинна енергия за отопление и доставяне на горещо
водоснабдяване. Впоследствие със заявление от 30.07.2015 г. ответницата се
отказала и от услугата - „дялово
разпределение на топлинна енергия“. Преди началото на отоплителен сезон 2015г.
– 2016 г. ответницата подала заявление до ищцовото дружество, упражнявайки за
новия сезон отново правото си на отказ от гореописаните три услуги. , което
било входирано в офиса на ищцовото
дружество на 05.10.2015 г. С оглед така изложеното се сочи, че ищцовото
дружество е било длъжно в срок от 15 дни от датата, на която заявленията са
породили правни последици да прекратят доставянето на тези услуги. В допълнение
на изложеното се твърди, че съгласно чл. 62, ал. 2 ЗЗП потребителят не дължи
заплащане на стоката или услугата на този, който я е изпратил или предоставил, ако
тя не е поискана. Твърди се, че по
отношение на начислените суми за отдадената топлоенергия от сградната
инсталация, която е обща част и топлоенергията към общите части на сградата,
ищцотовото дружество неправилно е насочило претенцията към ответницата, като е
следвало да насочи същата към Етажната собственост или инвеститора, присъединил
сградата към топлопреносната мрежа в съответствие с Тълкувателно решение № 2 от 2016 г. на ОСГК на ВКС.
Иска се прекратяване по отношение на тази претенция и отхвърляне на
предявените искове по отношение на претенцията за доставка на топлинна енергия
за горещо водоснабдяване и обезщетението за забавеното й плащане.
С влязло в сила определение от
14.03.2018 г. производството по делото е спряно до произнасяне на Съда на
Европейския съюз по дело С-708/17, образувано по преюдициално запитване.
Със Заключение на ***,
представено на 30 април 2019 година по Съединени дела С-708/17 и С-725/17 „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД срещу *** е даден отговор на отправеното
преюдициално запитване, като е прието, че Директива 2011/83/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на
потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива
1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО
на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета трябва да се
тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, не в
сградите в режим на етажна собственост, топлоснабдени от районна отоплителна
система, етажните собственици са длъжни да участват в разходите за отопление на
сградата, макар и индивидуално да не са поръчвали доставката на централно
отопление и включително ако не го използват в своя апартамент. Отговорено е и
на втория въпрос, а именно: „Член 13, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността
при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за
отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета, както и член 10, параграф 1 от
Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012
година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и
2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО и точка 1.1 от
приложение VII към Директива 2012/27 трябва да се тълкуват в смисъл, че
допускат национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на
етажна собственост, топлоснабдени от районна отоплителна система, определена
част от разходите за използваното в сградата отопление, съответстваща на
топлоенергията, отдадена от сградната инсталация, се разпределя между етажните
собственици според отопляемия обем на апартаментите им, независимо какво
количество от тази топлоенергия е реално отдадено във всеки апартамент“.
С оглед на така постановеното
решение по дела С-708/17 и С-725/17, ответникът чрез процесуалния си
представител, който е надлежно упълномощен е направил признание на исковете,
като съдът е счел, че следва да се постанови решение при признание на иска.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията
на страните, намира следното:
Предявените
искове са допустими, валидно е направено
признание на иска, представляващо по същество процесуално действие на
ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита
за основателен; заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска,
отговаря на действителното правно положение - т.е. претендираното от ищцовата
страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните
твърдения на двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска касае право,
признато от нашия правен ред и не попада в хипотезите на чл.237,ал.3 от ГПК,
нито в другите предвидени в закона изключения – т. е . признато е право, с
което страната може да се разпорежда, признатото право не противоречи на закона
и добрите нрави, и предявеният иск не е брачен, не е иск по гражданско
състояние или за поставяне под запрещение, то
съдът следва да го зачете, като уважи изцяло предявените искове.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК следва в полза
на ищеца да се присъдят разноските, които са направени. Ищецът претендира и е
представил доказателства за направени разноски в размер от 75 лв. за
заповедното производство и в размер от 425 лв. за исковото производство, поради
и което същите следва да се присъдят изцяло.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Г.С.П.,
ЕГН: **********,*** дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.“ Христо Г. Данов“ №
37 следните суми, а именно: 131,05 лв.
– главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за
периода 01.11.2015 г. до 30.04.2017 г.,
ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 05.01.2016 г. -17.12.2017г., в размер на 16,17 лв., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело №20060/2017г., по описа на
ХІІI гр. състав на ПРС.
ОСЪЖДА Г.С.П., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.“ Христо Г. Данов“ №
37 сумата от 75 лв. – разноски по ч. гр.
дело №20060/2017г., по описа на ХІІI гр.
състав на ПРС и сумата от 425 лв.- разноски по гр.д. №1016/2018 г. по описа на
ПРС.
Решението е постановено на
основание чл. 237 ГПК, съобразно направеното признание на иска.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ