РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 26.10.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 9438 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 74, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество /ЗОПДНПИ/ от Комисията за отнемане
на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ против Ц.Е.С..
В искането се
излагат твърдения, че срещу Ц.Е.С. е повдигнато обвинение за престъпление по
чл. 246, ал. 3 от НК, което престъпление попада в обхвата на чл. 22, ал. 1, т.
17 от ЗОПДНПИ.
Поддържа се, че срещу ответника била образувана проверка по чл. 27, ал. 3
от ЗОПДНПИ за периода 21.08.2004 г. до 21.08.2014 г., която установила
значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, поради което
били налице предпоставките за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобитото от ответника имущество, която обосновава правният интерес на ищеца
да предяви искове за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност
193632,62 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да отнеме в полза на държавата от
ответника имущество на обща стойност 193632,62 лв., от които на основание чл.
63, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ, сумата в размер на 2 500 лева,
представляваща равностойността на 25 дружествени дяла в капитала на „Е.А.Т.”
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Илинден, ж.к. „********, ет. ********, с управител А.Г.С.; сумата в размер на
84 450,75 лева, внесена на каса по разплащателна сметка в лева с IBAN ***, открита в „П.И.Б.” АД, с
титуляр Ц.Е.С.; сумата в размер на 500 лева, постъпила от трето лице по
разплащателна сметка в лева с IBAN ***, открита в „П.И.Б.” АД, с титуляр Ц.Е.С.; сумата в размер на 1790,17 лева,
представляваща равностойността от погасения кредит по сметка в евро с IBAN ***, открита в А. Б. - клон България,
с титуляр Ц.Е.С.; сумата в размер на 25142,02 лева, постъпила от трето лице по
разплащателна сметка в щатски долари с IBAN ***, открита в „Б. ДСК” ЕАД, с титуляр Ц.Е.С.; сумата в размер на 16217
лева, внесена на каса по разплащателна сметка в лева с IBAN ***, открита в „У.К.Б.” АД, с
титуляр Ц.Е.С.; сумата в размер на 1790 лева, внесена на каса по картова сметка
в лева с IBAN ***, открита в „У.К.Б.” АД, с
титуляр Ц.Е.С.; сумата в размер на 16188,72 лева, внесена на каса по картова
сметка в лева с IBAN ***, открита в „У.К.Б.” АД, с титуляр Ц.Е.С.; сумата в размер на 3331,62 лева,
представляваща равностойността от погасения кредит по разплащателна сметка в
лева с IBAN ***, открита в „Ю.Б.” АД, с титуляр Ц.Е.С..
На основание чл. 72 във вр. с чл. 63, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 62 от
ЗОПДНПИ, както следва: сумата в размер на 12147 лева, представляваща разликата
между пазарната стойност на лек автомобил, марка „Тойота”, модел „Аурис”, с peг. № *******към датата на отчуждаването му и
преобразуваната сума за закупуването на лек автомобил, марка „Опел”, модел „Астра”,
с peг. № *******; сумата в размер на 5267 лв., представляваща
пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил марка „Сеат”
модел „Ибиза”, с peг. № *******, рама: *********, двигател № *********, с дата на първа регистрация
31.12.1999 г., цвят „сив“; сумата в размер на 4760 лв., представляваща
пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил марка „Форд”
модел „Фиеста”, с peг. № *****, рама: *********1, двигател № *****, с дата на първа регистрация 07.06.2000 г., цвят „сив металик“; сумата в
размер на 13088,34 лв., представляваща разликата между пазарната стойност на
лек автомобил, марка „Пежо” модел „206”, с peг. № *****към датата на отчуждаването му и преобразуваната сума за
закупуването на лек автомобил, марка „Ауди” модел „А 8”, с peг. номер *****; сумата в размер на 3000 лв.,
представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил
марка „Ауди”, модел „А 8”, с peг. № *****, рама: *********, двигател без номер, с дата на първа регистрация 31.03.1998 г., цвят „тъмно
син металик“; сумата в размер на 3460 лв., представляваща пазарната стойност
към датата на отчуждаване на лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра”, с peг. № *******, рама: W0**********, двигател № *********, с дата на първа регистрация 31.05.1999 г., цвят „бял“. Претендира разноски.
В
законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв не е постъпил от
ответника.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите
на чл. 235 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
От събраните
в хода на производството доказателства се установи, че на Ц.Е.С. е повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 246, ал. 3 от НК, по което е образувано нохд №
1950/2014 г. по описа на СГС, НО, 30-ти състав. Делото е приключило със
споразумение, с което подсъдимият е признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 246, ал. 3 от НК.
Престъплението
е посочено в чл. 22, ал. 1, т. 17 от ЗОПДНПИ, поради което безспорно се
установява, че е основание за започване на проверка по чл. 21, ал. 1 от ЗОПДНПИ.
По делото е
установено, че до приключване на проверката Ц.Е.С. не е декларирал
обстоятелствата по чл. 57 от ЗОПДНПИ, въпреки изпратената покана.
С решение на
Комисията № 340/28.07.2016 г. на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗОПДНПИ, са
предявени настоящите искове за отнемане в полза на държавата от ответника на
незаконно придобито имущество на стойност 193632,62 лв.
Безспорно
установено е, че в проверявания период от 21.08.2004 г. до 21.08.2014 г.
ответникът Ц.Е.С. е придобил 25 дяла в капитала на „Е.А.Т.“ ООД, с номинална
стойност от по 100 лева всеки с обща номинална стойност от 2500 лв. От справка по партидата на дружеството в Търговски
регистър се установи, че С. има качеството на съдружник и не се е разпоредил с
дяловете и към настоящия момент.
От
представените писмени доказателства договор за покупко-продажба на МПС, фактура
№ ********** от 09.07.2012 и справки за регистрации на МПС се установи, че на
09.07.2012 г. ответникът е придобил лек автомобил, марка „Тойота”,
модел „Аурис”, с peг. № *****, рама *********, двигател *********с дата на първа
регистрация 18.07.2007 г., цвят „черен“ за сумата в размер на 9700 лв., който
автомобил е продаден на 14.10.2013 г. на С.С.С.за сумата в размер на 1000 лв.
От изслушаната и приета по делото автотехническа експертиза, която съдът
кредитира като компетентно изготвена и безпристрастна, се установи, че
пазарната стойност на автомобила към момента на извършване на разпоредителната
сделка е 16040 лв.
По делото се установи, че на 20.10.2007 г. Ц.Е.С. е придобил лек автомобил марка „Сеат” модел „Ибиза”, с peг. № *******, рама: *********, двигател № *********, с дата на първа регистрация
31.12.1999 г., цвят „сив“, който впоследствие, на 15.01.2008 г. е продаден на Г.В.М..
От изслушаната и приета по делото автотехническа експертиза се установи, че
пазарната стойност на автомобила към момента на извършване на разпоредителната
сделка е 5265 лв.
От представените договори за покупко-продажба на МПС и справки за
собственици на превозни средства се установи, че на 18.10.2007 г. Ц.Е.С. е
придобил лек автомобил марка „Форд” модел „Фиеста”, с peг. № *****, рама: *********1, двигател № *****, с дата на първа регистрация 07.06.2000 г., цвят „сив металик“ за сумата в
размер на 500 евро с левова равностойност 977,92 лв., който впоследствие, на
05.03.2008 г. е продаден на Н.П.В.за сумата от 2000 лв. От изслушаната и приета
по делото автотехническа експертиза се установи, че пазарната стойност на
автомобила към момента на извършване на разпоредителната сделка е 5265 лв.
От представените договори за покупко-продажба на МПС и справки за
собственици на превозни средства се установи, че на 20.10.2007 г. Ц.Е.С. е
придобил лек автомобил марка „Пежо” модел „206”, с peг. № *******, рама *******, двигател *******, с дата на първа регистрация 20.09.2001 г., цвят „черен“ за сумата в размер на 5000 евро с левова равностойност 9779,15
лв., който автомобил е продаден на 23.05.2008 г. на „У.“ АД за сумата в размер
на 17000 лв. От изслушаната и приета по делото автотехническа експертиза, която
съдът кредитира като компетентно изготвена и безпристрастна, се установи, че
пазарната стойност на автомобила към момента на извършване на разпоредителната сделка
е 9880 лв.
От представените по делото писмени доказателства договори за
покупко-продажба на МПС и справки за промяна в регистрацията на МПС се
установи, че на 01.06.2008 г. ответникът е закупил лек автомобил, марка „Ауди”,
модел „А8”, с peг. № *****. На 30.07.2009 г. лекият
автомобил марка „Ауди”, модел „А8”, с peг. № ***** е продаден на В.В.И.за 3000 лв. като пазарната му стойност към
момента на продажбата съгласно заключението на вещото лице по автотехническата
експертиза също е 3000 лв.
От представения договор за покупко-продажба на МПС се установи, че на
18.08.2014 г. лекият автомобил марка „Опел”, модел „Астра”, с peг. № ******* е продаден на С.С.А.за 600 лв., като от
заключението на вещото лице по автотехническата експертиза се установи, че пазарната
му стойност към момента на продажбата е 3460
лв.
От представените писмени договори, писма и извлечения от сметки се установи,
че на 08.10.2010 г. ответникът е открил банкова разплащателна сметка в лева „П.И.Б.“
АД с IBAN ***, по която лично е внесъл сумата в общ размер на 84450,75 лв. На 31.08.2013 г. по
сметката е направена вноска в размер на 500
лв. от трето лице В.Ч.без посочено основание.
На 30.04.2009 г. ответникът е открил банкова сметка *** „А.Б.– клон България“ с IBAN ***, и на същата дата е сключил
договор за банков кредит № 108-34/2009, по силата на който Б.та му е отпуснала
кредит в размер на 10000 евро за срок от 96 месеца, от които са усвоени 9800
евро или 19167,13 лв. На 21.10.2010 г. срокът на кредита е удължен до
21.10.2020 г. От представените по делото писмени документи се установи, че
ответникът е направил вноски в общ размер на 3817,03 лв., от които на отнемане
подлежат 1790,17 лв.
По делото се установи, че на 24.10.2011 г. ответникът е открил банкова
разплащателна сметка в щатски долари в „Б. ДСК“ ЕАД с № 19851907, по която, на 25.10.2011 г., е постъпила сумата от 17613 щатски
долара или 25142,02 лв. от трето лице „И.Т.“ без посочено основание. От тях на
отнемане подлежат 25142,02 лв. Сумата
е изтеглена на части от ответника.
На 08.11.2005 г. ответникът е открил банкова разплащателна сметка в лева в
„У.К.Б.“ АД, по която за проверявания период са внесени суми в общ размер на
33266,60 лева, от които 17049,60 лв. са погасени по давност. Сметката е закрита
на 27.07.2009 г., като на отнемане подлежат 16217 лв.
На 07.01.2003 г. ответникът е открил в същата Б. картова разплащателна
сметка, по която от ответника са внесени общо 22264,24 лв., от които 3710,24
лв. от трети лица. От тях на отнемане подлежат 1790 лв. Сметката е закрита на 15.10.2012 г.
На 23.11.2006 г. ответникът е открил и картова разплащателна сметка в евро
с IBAN ***, по която са внесени общо 16188,72
лв., след което, на 06.06.2011 г. сметката е закрита.
По делото се установи, че на 21.04.2005 г. ответникът е открил банкова разплащателна сметка в лева в „Ю.Б.“ АД с № *************, по която, на 22.04.2005 г. е усвоил потребителски кредит в размер на 3900 лева,
изплатен на 18.05.2010 г. От представените по делото писмени документи се
установи, че ответникът е направил вноски в общ размер на 6099,82 лв., от които
на отнемане подлежат 3331,62 лв.
От констатациите в заключението на вещото лице от съдебно-икономическата
експертиза е видно, че при съпоставката на приходи и разходи през целия
проверяван период, има несъответствие между нетните доходи и стойността на
придобитото имущество и внесените суми по банкови сметки за периода от
21.08.2004 г. до 21.08.2014 г., в размер на 218724,84 лв. по първия изготвен
вариант на заключението и в размер на 278583 лв. по втория. Според първия
вариант на заключението на вещото лице Б., общият размер на приходите на
ответника от 21.08.2004 г. до 21.08.2014 г. е 122985,56 лева, в това число и
приходи от продажба на МПС и получени парични преводи по банкови сметки. Размерът
на извършените обичайни и извънредни разходи за сочния период, в това число и
пътуванията в чужбина, е 89396,64 лв. Общият размер на разходите за придобиване
на дялове в търговски дружества, за покупка на МПС и внесени суми по банкови
сметки на ответника е 252313,76 лв. По вторият вариант на заключението, общият
размер на приходите е 91595,07 лв., а общият размер на разходите за придобиване
на дялове в търговски дружества, за покупка на МПС и внесени суми по банкови
сметки на ответника е 280781,43 лв. Съдът приема, че несъответствието в
имуществото е в размер на 278583 лв.,
според заключението на вещото лице, дадено във втория вариант на експертизата,
тъй като в него сумите с неустановени произход, които ответникът и трети лица
са внасяли по банкови сметки, са извадени от общата сума на приходите на Ц.С.,
за разлика от първия вариант, където тези средства са отчетени именно там.
Други релевантни за спора доказателства не са представени.
С оглед така установеното, съдът
намира следното от правна страна:
Предявени са
искове с правно основание чл. 74, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество /ЗОПДНПИ/ от Комисията за отнемане
на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ против Ц.Е.С..
Съдът
намира, че исковете са допустими, тъй като е спазена процедурата
за предявяването им - повдигнато обвинение срещу Ц.Е.С. за
престъпления визирани в чл.22, ал.1 ЗОПДНПИ, производството по които е
приключило със споразумение по чл. 381 от НПК и вземане на решение за
предявяване на исковете, след обезпечаването им по реда на чл. 37 и сл.
ЗОПДНПИ. Наличието на престъпната дейност е само повод за образуване на
проверката от комисията, като впоследствие наказателното производство и
неговият изход няма значение за изхода на производството по отнемане на
незаконно придобито имущество. Според уредбата в ЗОПДНПИ, престъпната дейност е
само повод за образуване на проверката от комисията (за да не е проверката
произволна), като впоследствие подлежащите на изследване от комисията
предпоставки за отнемането на имущество са откъснати от наказателното
производство и неговият изход няма значение за изхода на производството по
отнемане на незаконно придобито имущество. Разликата между старата правна
уредба и ЗОПДНПИ е, че на отнемане по стария закон подлежи имущество, придобито
от престъпна дейност, а по новия - незаконно придобито имущество. Поради тази
причина, в настоящото производство, започнало по искане на комисията по новия
закон (ЗОПДНПИ), не подлежи на установяване връзката (пряка или косвена) между
придобитото имущество и извършеното от проверявания престъпление (така Определение
№ 560 от 23.06.2016 г. по гр.дело № 1964/2016 г., ІІІ ГО на ВКС).
Уважаването на исковете с посоченото основание е свързано, на първо място с
установяването на значително несъответствие между придобитото от ответника
имущество. Съгласно § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (изм. - ДВ, бр. 103 от 2016 г.)
„значително несъответствие" е онзи размер на несъответствието между
имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван
период. На изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в
началото и края на изследвания период, увеличението му през същия период от
законни източници (трудова дейност, частно предприемачество, наследяване,
сделки и пр.), направените през това време разходи и възникналите задължения.
Тази категория факти и обстоятелства могат да бъдат доказани в един
състезателен граждански процес и ако на тази основа се установи значително
несъответствие, което не може да бъде оправдано със законните източници за
забогатяване, остава логичното заключение, че произходът на забогатяването е
незаконен (така Решение № 13 от 13.10.2012 г. по конституционно дело 6/2012 г.
на Конституционния съд на РБ). В настоящия случай от приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза безспорно се установи несъответствие в
имуществото на Ц.Е.С. в размер на 278583 лв., който е
над посочения в § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ.
На следващо място, следва имуществото да е незаконно придобито. Съгласно
чл. 1, ал. 2 от ЗОПДНПИ за незаконно придобито имущество се смята имуществото,
за придобиването на което не е установен законен източник. Чл. 1, ал. 2 от
ЗОПДНПИ създава правната основа за възстановяване на справедливостта чрез
отнемане в полза на държавата на имущество, което като противозаконно придобито
от неговия притежател подлежи на връщане на обществото, като в закона е установена
оборима презумпция, съгласно която се предполага, че едно имущество е придобито
незаконно, щом не е установен законен източник на доходи за придобиването му,
т.е. налице е значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице.
Тъй като разходите през проверявания период не се свеждат единствено до
закупуване на имуществото, за да се опровергае предположението, в тежест на
ответника е да установи, че получените през периода законни приходи надвишават
всичките му установени разходи, включително за издръжка, или че конкретното
имущество е придобито със средства от установен законен източник. По делото не
е проведено пълно обратно доказване на сочените предпоставки, поради което
съдът приема че са налице предпоставките на чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ за отнемане в
полза на държавата от Ц.Е.С. на част от описаните в
мотивираното искане на Комисията суми, тъй като не се установи законен произход
на средствата, с които се придобити.
Според действащата правна уредба, на отнемане по реда на закона подлежи
притежаваното от ответника налично имущество, включително наличните
парични средства по банковите сметки (чл. 63, ал. 1 вр. чл. 62 ЗОПДНПИ), а ако
същото липсва или е отчуждено, присъжда се паричната равностойност на
имуществото (чл. 72 ЗОПДНПИ), а при преобразуване - преобразуваното имущество
(чл. 70 ЗОПДНПИ). Неналичните парични средства във валута не могат да бъдат
отнети, отнема се паричната им равностойност, доколкото са налице основанията
по чл. 62 ЗОПДНПИ (така и Определение № 185 от 22.02.2017 г. по гр.дело №
4277/2016 г., ІV ГО на ВКС), а при невъзможност да бъде проведен искът за
реално отнемане поради липса към този момент на съответния актив в
притежаваното от ответника имущество, следва да се претендира действителната му
стойност (така и Определение № 740 от 29.06.2017 г. по гр. дело № 5307/2016 г.,
IV ГО на ВКС и Решение № 187 от 26.07.2011 г. по гр.д. № 1557/2010 г., III ГО
на ВКС).
По делото е безспорно установено, че в проверявания период ответникът е
придобил и впоследствие отчуждил описаните в искането МПС, както и че паричните
средства, предмет на искането не са налични. Поради тази причина, на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗОПДНПИ, на отнемане подлежи паричната им равностойност.
Според чл. 63, ал. 1 от ЗОПДНПИ, равностойността на вещта се определя по
пазарна цена към момента на предявяване на иска за отнемане, а съгласно чл. 69,
ал. 1 незаконно придобитото имущество се оценява по действителната му стойност
към момента на неговото придобиване или отчуждаване. Новите текстове в ЗОПДИПИ
са израз на нуждата от изрична законова регламентация на сочените хипотези, за
които е липсвала уредба в стария закон. С оглед наличието на противоречие в
двата текста досежно момента, към който следва да бъде определена стойността на
трансформираното имущество, обаче, настоящият състав счита, че приложение
следва да намери разрешението, дадено в Решение № 89 от 29.01.2010 г. по гр. д.
№ 717/2009 г., III ГО на ВКС, съгласно което в случай, че искът с правно
основание чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ не може да бъде уважен, поради липса към този
момент на съответния актив в притежаваното от ответника имущество, на основание
чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./ следва да се претендира действителната стойност на
имуществото, съответстваща на реалната му пазарна цена към момента на извършване
на разпоредителната сделка. Независимо, че решението е постановено по отменения
закон, тълкуването на смисъла на отменените норми и дадените разрешения, следва
да намерят приложение и към настоящите текстове, тъй като същите уреждат
идентична материя и не е налице нова, изрична законова регламентация, на която
тълкуването на отменените норми да противоречи. Стойността на имуществото, предмет
на сделката довела до неговата трансформация в друга вещ, която може да бъде
отнета по чл. 70 или отчуждаването му срещу парична равностойност, довела до
невъзможност за отнемане на обособено имущество, е обективна величина и тя е
еднаква независимо дали имуществото (вещта) се отчуждава чрез замяна, дали с
получената срещу него цена е придобита друга вещ или срещу вещта е получена
парична равностойност. В случай, че срещу дадена вещ е придобита друга и тя е
налична, на отнемане ще подлежи наличната вещ без значение каква е пазарната
ѝ стойност. Ако дадена вещ е отчуждена чрез покупко-продажба към този
момент активът на продавача се е увеличил с реалната ѝ пазарна цена,
поради което на отнемане подлежи тя.
Чрез приетата по делото съдебно икономическа експертиза и писмените
документи, предоставени от банките, е установена сумата на неналичните парични
средства, внесени по банкови сметки общо и по пера, която възлиза на 149410,28
лв. Безспорно установена е и паричната равностойност на разпоредените от
ответника МПС. Съдът взема предвид констатираното разминаване в пазарната оценка,
дадена от ищеца за лекия автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“, който е оценен
от вещото лице на 5265 лв., а не на 5267 лв., и за лекия автомобил марка
„Пежо“, модел „206“, оценен от вещото лице на 9880 лв., а не на 17000 лв.,
което всъщност е цената, посочена в договора за покупко-продажба, която е
ирелевантна. Тъй като ищецът е извадил от договорената цена на лекия автомобил
„Пежо“ пазарната цена на лекия автомобил „Ауди“, в размер на 3911,66 лв., а
съгласно заключението на вещото лице тя е 3910 лв., разликата е в размер на
5970 лв., а не в претендирания размер 13088,34 лв. Поради тази причина претенцията
досежно лекия автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“ следва да бъде отхвърлена
за сумата над 5265 лв. до претендираните 5267 лв., а тази за лекия автомобил
марка „Пежо“, модел „206“ за разликата над 5970 лв. до предявените 13088,34 лв.
С оглед изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 74,
ал. 1 ЗОПДНПИ за отнемане в полза на държавата от Ц.Е.С. на част от описаните в
мотивираното искане суми в общ размер
на 184012,28 лв., тъй като не се установи законен произход на
средствата, а именно:
- сумата в размер на 84450,75 лева, внесена на каса по разплащателна сметка
в лева с IBAN ***, открита в „П.И.Б.” АД, с титуляр
Ц.Е.С.;
- сумата в размер на 500 лева, постъпила от трето лице по разплащателна
сметка в лева с IBAN ***, открита в „П.И.Б.” АД, с титуляр Ц.Е.С.;
- сумата в размер на 1790,17 лева, представляваща равностойността от
погасения кредит по сметка в евро с IBAN ***, открита в А. Б. - клон България, с титуляр Ц.Е.С.;
- сумата в размер на 25142,02 лева, постъпила от трето лице по
разплащателна сметка в щатски долари с IBAN ***, открита в „Б. ДСК” ЕАД, с титуляр Ц.Е.С.;
- сумата в размер на 16217 лева, внесена на каса по разплащателна сметка в
лева с IBAN ***, открита в „У.К.Б.” АД, с титуляр
Ц.Е.С.;
- сумата в размер на 1790 лева, внесена на каса по картова сметка в лева с IBAN ***, открита в „У.К.Б.” АД, с титуляр
Ц.Е.С.;
- сумата в размер на 16188,72 лева, внесена на каса по картова сметка в
лева с IBAN ***, открита в „У.К.Б.” АД, с титуляр Ц.Е.С.;
- сумата в размер на 3331,62 лева, представляваща равностойността от
погасения кредит по разплащателна сметка в лева с IBAN ***, открита в „Ю.Б.” АД, с титуляр Ц.Е.С.;
- сумата в размер на 12147 лева, представляваща разликата между пазарната
стойност на лек автомобил, марка „Тойота”, модел „Аурис”, с peг. № *******към датата на отчуждаването му и
преобразуваната сума за закупуването на лек автомобил, марка „Опел”, модел
„Астра”, с peг. № *******;
- сумата в размер на 5265 лв., представляваща пазарната стойност към датата
на отчуждаване на лек автомобил марка „Сеат” модел „Ибиза”, с peг. № *******, рама: *********, двигател № *********, с дата на първа регистрация
31.12.1999 г., цвят „сив“, като искането
следва да бъде отхвърлено като неоснователно за сумата над 5265 лв. до пълния
претендиран размер от 5267 лв.
- сумата в размер на 4760 лв., представляваща пазарната стойност към датата
на отчуждаване на лек автомобил марка „Форд” модел „Фиеста”, с peг. № *****, рама: *********1, двигател № *****, с дата на първа регистрация 07.06.2000 г., цвят „сив металик“;
- сумата в размер на 5970 лв., представляваща разликата между пазарната
стойност на лек автомобил, марка „Пежо” модел „206”, с peг. № *****към датата на отчуждаването му и
преобразуваната сума за закупуването на лек автомобил, марка „Ауди” модел „А
8”, с peг. номер *****, в размер на 3910 лв. според заключението
на вещото лице, като искането следва да
бъде отхвърлено като неоснователно за сумата над 5970 лв. до пълния претендиран
размер от 13088,34 лв.
- сумата в размер на 3000 лв., представляваща пазарната стойност към датата
на отчуждаване на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А 8”, с peг. № *****, рама: *********, двигател без номер, с дата на първа регистрация 31.03.1998 г., цвят „тъмно
син металик“;
- сумата в размер на 3460 лв., представляваща пазарната стойност към датата
на отчуждаване на лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра”, с peг. № *******, рама*********, двигател № *********с дата на първа регистрация
31.05.1999 г., цвят „бял“.
Искането за отнемане сумата в размер на 2500 лв., представляваща паричната
равностойност на 25 дружествени дяла в капитала на "Е.А.Т." ООД, ЕИК ********, съдът намира за неоснователно, тъй
като дяловете все още са притежавани от проверяваното лице. По тази причина не
са налице предпоставките на чл. 72 от ЗОПДНПИ, както и тези на чл. 63,
ал. 1 от ЗОПДНПИ. На отнемане подлежи дружественият дял с посочената номинална
стойност, но такова искане не е направено от КОНПИ (така и Определение № 740 от
29.06.2017 г. по гр. дело № 5307/2016 г., IV ГО на ВКС, Решение № 168 от
14.07.2016 г. по възз.гр. дело № 481/2015 г. по описа на ВТАС, ГО; Решение №
550 от 20.03.2013 г. по възз.гр.дело № 3143/2012 г., ТО, 9-ти състав на САС,
изводите, в които настоящият състав споделя).
По отношение
на разноските:
С оглед изхода на делото, ответникът, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски за
експертизи и юрисконсултско възнаграждение съобразно уважената част от
искането. Ищецът е сторил разноски в общ размер на 1675 лв. Ответникът е заявил
и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Според чл. 25, ал. 2 от Наредбата
за защита по дела с материален интерес, продължила повече от три съдебни
заседания, или когато материалният интерес е над 10 000 лв., възнаграждението
може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал.
1. Предвид фактическата и правна сложност на делото и с оглед обстоятелството,
че съдът е ограничен до определените в наредбата суми с оглед техния максимум,
определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 450 лв., съобразно
чл. 25, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Поради
изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца общо 2019,42
лв. съразмерно с уважената част от искането на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
във вр. с чл. 78, ал. 2 от ЗОПДНПИ.
Ответникът
следва да заплати в полза на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във вр. с
чл. 78, ал. 2 от ЗОПДНПИ, сумата от 7360,49 лв., представляваща държавна такса,
дължима върху уважената част от иска.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
По исковете
на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество срещу Ц.Е.С., ЕГН **********,
ОТНЕМА в полза на Държавата от Ц.Е.С.,
ЕГН **********,***, на основание чл. 72 във вр. с чл. 63, ал. 2, т. 1 във вр. с
чл. 62 от ЗОПДНПИ паричната равностойност на незаконно придобито имущество на
обща стойност от 184012,28 лева, както
следва:
- сумата в размер на 84450,75 лева, внесена на каса по разплащателна сметка
в лева с IBAN ***, открита в „П.И.Б.” АД, с титуляр
Ц.Е.С.;
- сумата в размер на 500 лева, постъпила от трето лице по разплащателна
сметка в лева с IBAN ***, открита в „П.И.Б.” АД, с титуляр Ц.Е.С.;
- сумата в размер на 1790,17 лева, представляваща равностойността от
погасения кредит по сметка в евро с IBAN ***, открита в А. Б. - клон България, с титуляр Ц.Е.С.;
- сумата в размер на 25142,02 лева, постъпила от трето лице по
разплащателна сметка в щатски долари с IBAN ***, открита в „Б. ДСК” ЕАД, с титуляр Ц.Е.С.;
- сумата в размер на 16217 лева, внесена на каса по разплащателна сметка в
лева с IBAN ***, открита в „У.К.Б.” АД, с титуляр
Ц.Е.С.;
- сумата в размер на 1790 лева, внесена на каса по картова сметка в лева с IBAN ***, открита в „У.К.Б.” АД, с титуляр
Ц.Е.С.;
- сумата в размер на 16188,72 лева, внесена на каса по картова сметка в лева
с IBAN ***, открита в „У.К.Б.” АД, с титуляр Ц.Е.С.;
- сумата в размер на 3331,62 лева, представляваща равностойността от
погасения кредит по разплащателна сметка в лева с IBAN ***, открита в „Ю.Б.” АД, с титуляр Ц.Е.С.;
- сумата в размер на 12147 лева, представляваща разликата между пазарната
стойност на лек автомобил, марка „Тойота”, модел „Аурис”, с peг. № *******към датата на отчуждаването му и преобразуваната
сума за закупуването на лек автомобил, марка „Опел”, модел „Астра”, с peг. № *******;
- сумата в размер на 5265 лв., представляваща пазарната стойност към датата
на отчуждаване на лек автомобил марка „Сеат” модел „Ибиза”, с peг. № *******, рама: *********, двигател № *********, с дата на първа регистрация
31.12.1999 г., цвят „сив“, като отхвърля
иска за сумата над 5265 лв. до пълния предявен
размер от 5267 лв. като неоснователен;
- сумата в размер на 4760 лв., представляваща пазарната стойност към датата
на отчуждаване на лек автомобил марка „Форд” модел „Фиеста”, с peг. № *****, рама: *********1, двигател № *****, с дата на първа регистрация 07.06.2000 г., цвят „сив металик“;
- сумата в размер на 5970 лв., представляваща разликата между пазарната
стойност на лек автомобил, марка „Пежо” модел „206”, с peг. № *****към датата
на отчуждаването му и преобразуваната сума за закупуването на лек автомобил,
марка „Ауди” модел „А 8”, с peг. номер *****, като отхвърля иска за сумата над 5970 лв. до пълния предявен размер от 13088,34
лв. като неоснователен;
- сумата в размер на 3000 лв., представляваща пазарната стойност към датата
на отчуждаване на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А 8”, с peг. № *****, рама: *********, двигател без номер, с дата на първа регистрация 31.03.1998 г., цвят „тъмно
син металик“;
- сумата в размер на 3460 лв., представляваща пазарната стойност към датата
на отчуждаване на лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра”, с peг. № *******, рама*********, двигател № *********с дата на първа регистрация
31.05.1999 г., цвят „бял“.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество срещу Ц.Е.С., ЕГН **********,
иск по чл. 74, ал. 1 във вр. с чл. 72 от ЗОПДНПИ, за отнемане в полза на
Държавата на сумата в размер на 2500 лв., представляваща равностойността на
собствените на ответника 25 /двадесет и пет/ дружествени дяла от капитала на "Е.А.Т." ООД, ЕИК ********, с
номинална стойност от по 100 лева всеки дял, като неоснователен.
ОСЪЖДА Ц.Е.С., ЕГН **********,
да заплати на Държавата по сметка на КОНПИ - гр. София, сумата в размер на 2019,42
лв. – разноски по делото за възнаграждения за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от искането.
ОСЪЖДА Ц.Е.С., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата в размер на 7360,49 лв. - държавна такса, дължима
съразмерно на уважената част от искането.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: